Решение по дело №762/2018 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 24.04.2019 г.

 

   С. О. СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Г.

ЧЛЕНОВЕ:       1. Р. Д.

     2. Д. Ц.

 

при участието на секретаря Р. Ан. и прокурора Х. Лу. като разгледа докладваното от мл. съдия Цо. ВНОХД № 762 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.       

С Присъда № 5 от 12.09.2018 г., постановена по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС – С., подсъдимият Г. К. М., ЕГН ., е признат за виновен в това, че за периода от 24.12.2014 г. до 18.01.2015 г., в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на М- Б. К. с изрази, насочени срещу нея, сина ѝ и М. К. Г. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1.      На 24.12.2014 г. около 22.30 часа в село В. Т., община С., ул. „В.“ № 23 се заканил с убийство на М. Б. К., като използвал изразите: „Отваряйте, българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме“, насочени срещу нея, сина ѝ Б. Ц. М. и М. К.Г., както и само към М. Б. К., като използвал израза: „Ще те пратя при майка ти“, за която знаел, че е починала, като я ударил с ръце по главата и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

2.      На 18.01.2015 г. вечерта, в село В. Т., община С., на ул. „В.“ № 23, по телефона се заканил с убийство на М. Б.а К., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В. Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу нея и сина ѝ Б. Ц. М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

поради което на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Подсъдимият Г. К. М., е признат за виновен в това, че за периода от 24.12.2014 г. до 18.01.2015 г., в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Б. Ц. М. с изрази, насочени срещу него, майка му и М. К. Г. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1.      На 24.12.2014 г. около 22.30 часа в село В. Т., община С., ул. „В.“ № 23 се заканил с убийство на Б. Ц. М.,. като използвал изразите: „Отваряйте, българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме“, насочени срещу него, майка му М. Б. К. и М. К. ., като тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

2.      На 18.01.2015 г. вечерта, в село В. Т.в, община С.е, на ул. „В.“ № ., по телефона се заканил с убийство на Б. Ц. М., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В. Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу него и майка му М. Бо.К., както и само към Б. Ц. Ме., като използвал изразите „мръсен боклук, този път няма да можеш да станеш от лайната си и ще гниеш в тях, този път ще е по-зле и тази“ и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

поради което на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Подсъдимият Г. К. М. е признат за виновен в това, че на 24.12.2014 г. се заканил с убийство на  М. К. Г.., като използвал изразите: „Отваряйте, българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме“, насочени срещу него, М. Б. К. и Б. Ц. М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Подсъдимият Г. К. М. е признат за виновен в това, че на 24.12.2014 г., около 22:30 часа, в с. В. Т., С. област, на ул. „В.а“ № ., заедно с повече от две лица – М. Г. М.в, А. А. С. и А.Ас.в С., влязъл в чуждо жилище като употребил за това сила – разбил входната врата на жилището, като деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Подсъдимият Г. К. М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и 3 от НК в съучастие, като съизвършител по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г.К. М. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобда, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Със същата присъда всеки един от подсъдимите М. Г. М., ЕГН ., А.А. С., ЕГН . и А. А. С., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 24.12.2014 г., около 22:30 часа, в с. В. Т., С.област, на ул. „В.а“ № ., влязъл в чуждо жилище като употребил за това сила – разбил входната врата на жилището, като деянието е извършено нощно време и от повече от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определено всеки един от подсъдимите М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. да изтърпи наказанието при първоначален общ режим.

Всеки един от подсъдимите М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и 3 от НК в съучастие, като съизвършител по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимите Г. К. М.., М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. са осъдени да заплатят солидарно направените в досъдебното производство разноски в размер на 213,15 лв. и направените в съдебното производство разноски в размер на 478.41 лв., както сторените за адвокатско възнаграждение на частните обвинители в размер на 800 лв. 

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК са депозирани две въззивни жалби от подсъдимите А. А. С. и М. Г. М., Г. К. М. и А. А. С.и чрез защитниците им.

В жалбата, депозирана от А. А. Са. и М. Ге.в М.в, чрез адв. П. К.в, се прави оплакване, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. В допълнението, депозирано по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК, са развити съображения за необходимост от прекратяване на производството поради наличие на ne bis in idem ефект, породен от прекратеното наказателно производство по прокурорска преписка № 729/2016 г. по описа на РП – С.е. Най-общо се твърди, че по тъжба, подадена от Б. М. срещу четиримата подсъдимите, в която е описана напълно идентична фактическа обстановка, е образувано НЧХД № 115/2015 г. по описа на РС – С., по което подсъдимите са били признати за виновни за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и чл. 144, ал. 1 НК. С Решение на С.о. съд по НЧХД № 304/2016 г. присъдата на РС – С. е отменена и делото изпратено на районна прокуратура поради данни за наличие на престъпление от общ характер. Вследствие на това е образувано досъдебно производство – пр.пр. № 729/2016 г. по описа на РП – С.. Към момента на подаване на допълнението липсва информация какъв е статуса на досъдебното производство, но доколкото е безспорно, че наказателният процес по него е първи по време, настоящото производство следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

На следващо място допуснатите съществени процесуални нарушения се аргументират с доводи за липса на мотиви и нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина. Обвинителният акт е преписан дословно, като липсва доказателствен анализ, от който да бъде установено кои доказателства и въз основа на какви съображения съдът кредитира. Липсва обсъждане относно субективната страна на деянието и възможността да осъществят фактическия състав на престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Съдът е анализирал едностранчиво доказателствената съвкупност като е изключил редица относими към предмета на доказване обстоятелства. Твърди се, че при решаващите си мотиви се е водил от фраза от съдебно-психологичната експертиза. В нарушение на принципа за разкриване на обективната истина районният съд не е изключил показанията на св. Десислава Методиева, въпреки, че тя се е възползвала от правото си да не дава такива. Навеждат се аргументи досежно достоверността на свидетелските показания на частните обвинители. Показанията на свидетелите, посочени от тях, са в противоречие с показанията на М. К., Б. Ме. и М. Г., което дискредитира достоверността на последните. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че М. Г. само е чул спора в дома на М. К. на 24.12.2014 г. между нея и сина ѝ от една страна и подс. М. М. от друга. При разпита на частния обвинител в съдебно заседание той разяснява подробно обстоятелства около конфликта. Твърди се, че единственото сбиване на 24.12.2014 г. е това между М. М. и Б. М., като именно за него е подаден сигнал на телефон 112. Твърденията на частната обвинителка М. К., че вратата е паднала върху нея и е била удряна, категорично се оборват от липсата на медицинска документация за увежданията и обстоятелството, че ако четирима мъже преминат върху една жена, тя ще бъде значително по-тежко увредена. Защитата съзира у частната обвинителка склонност да създава доказателства, поради което счита, че показанията ѝ не следва да бъдат кредитирани. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. Ц. И. без да отчете явните противоречия с обективно установените факти – окървавеното лице на частния обвинител, видяно във facebook, което съгласно съдебно-медицинската експертиза е невъзможно да бъде получено при повърхностни охлузвания. Излага се, че свидетелят е подготвян за разпита и се отбелязва, че е осъждан, като са налице данни, че семейството на Д. М. го одобрява за неин приятел. Неоснователно съдът не е дал вяра на показанията на св. В. М. и На. С. само поради роднинската им връзка с подсъдимите. Навеждат се лишени от конкретика оплакванията за необоснованост и липса на отговор на наведените от защита възражения. По отношение на справедливостта на наказанието се излага, че неговият размер е неправилно определен в по-висок размер от поискания от прокуратурата. Не са съобразени младата възраст, добрите характеристични данни, ниската степен на обществена опасност на подсъдимите, изминалия период от време, роднинската им връзка, обстоятелството, че М. М. и Д. М. (дъщеря, респективно сестра на М. К. и Б. Г.) живеят на семейни начала и имат общо дете. Наложеното наказание е несъразмерно тежко. Неправилно съдът е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство липсата на изразено съжаление от подсъдимите. Въз основа на изложените съображения се отправя искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или намаляване размера на наложеното наказание с приложение на чл. 55, ал. 1 от НК и чл. 66, ал. 1 от НК.

В жалбата, депозирана от Г. К. М. и А. Ас. С. чрез защитника им адв. Р. Х., се сочи, че присъдата е неправилна. В допълнението по чл. 320 от НПК, са развити подробни съображения относно наличие на предпоставки за приложение на принципа ne bis in idem и прекратяване на наказателното производство по делото. Те са идентични с изложените в допълнението към жалбата, депозирана от А. А. С. и М. Г.М.в, чрез адв. К.. Сочи се още, че НЧХД № 115/2015 г. по описа на РС – С. е започнало по тъжба на Б. М. на 17.06.2015. г., а настоящото производство на 08.10.2015 г., когато подсъдимите са привлечени в качеството на обвиняеми. Доколко фактите са идентични второто производство следва да бъде прекратено, а мотивите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Съдебната практика приема безпротиворечиво, че за преценката за наличие на същото престъпление се вземат предвид единствено фактите, а не тяхната правна оценка.

На следващо място, се сочи необоснованост на обжалвания акт. Твърди се, че от гласните доказателства не се установява подс. Г. М. да е отправял закана към пострадалата К., както и че те са противоречиви относно точния израз, чрез който е отправена заплаха на 24.12.2014 г. Оспорват се част от приетите фактическите изводи, досежно деянията, извършени от подс. М.. Навеждат се доводи касателно достоверността на свидетелските показания на частните обвинители. Съдът не е подложил на преценка приложената по делото частна тъжба, представляваща изходящо от Б. М. писмено доказателство. Не са обсъдени и данните, че М. К. е била категорично против връзката на дъщеря си с подс. М. М.. Това нейно несъгласие е намерило израз чрез стремежа ѝ да накаже Г. М. възможно най-тежко като насочи показанията си за действия и изрази само към него. Не са обсъдени показанията на частния обвинител М. Г., в които твърди, че са чули по стълбите стъпки и викове на много хора, като не са различили конкретно гласа на подс. Г. М.. От фоноскопската експертиза също не се установяват закани, а неразбираеми реплики от множество гласове. При безпристрастен доказателствн анализ съдът би стигнал до извод, че частните обвинители са били уплашени единствено от обстоятелството, че Б. М. е нанесъл телесна повреда на М. . Неправилно са кредитирани психологическите експертизи. Чрез тях са възпроизведени показания на частния обвинител М., които не са събрани по надлежния процесуален ред. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно по отношение на подсъдимия Г. М., тъй като деянията по чл. 144, ал. 3 НК представляват едно продължавано престъпление, а не реална съвкупност от две продължавани престъпления. Твърди се, че не е налице квалифициращият признак нощем, тъй като е станало в тъмната част на денонощието, но не след 22:00 часа. Наказанието е несъразмерно тежко и явно несправедливо предвид добрите характеристични данни на подсъдимите и чистото им съдебно минало. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, алтернативно за оправдаване на подсъдимите или определяне на по-леки наказания.

Във второ допълнение по чл. 320 от НПК, към жалбата на подс. Г. М. и А. С., подадено чрез адв. Р. Х. се излага, че видно от приетите във въззивната инстанция материали по пр.пр. №729/16 г. по описа на РП – С., ДП № 2017/2016 на РУ – С. постановлението от 28.07.2017 г. на РП – С. за прекратяване на досъдебното производство е влязло в сила и касае изразите, които се твърди, че са изречени от подс. Г. М. и са предмет на настоящото дело по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Те са били елемент от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. С оглед на това наказателното производство в тази част следва да бъде прекратено.

При условията на алтернативност се излага че обвинението по отношение на подс. Г. М. за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК в частта относно деянието извършено на 18.01.2015 г. е недоказано по отношение на времето, начина на извършването му – кои лица са разговаряли, по кой телефон, кой, кого е търсил и как пострадалите са различили гласовете на подс. М. и Г. М.. Обвинителната теза се оборва от показанията на св. Ц. И.. Налице са противоречи относно това обвинение в показанията на частните обвинители М. К. и Б. М..

В допълнение към доводите за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. Г. М. и А. С. се излага, че деянието по чл. 170, ал. 2 НК не разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайното за този вид деяния. Употребената сила е била нормална, а падането на вратата е било обусловено от нестабилността ѝ. Акцентира се върху добрите характеристични данни на двамата подсъдими и трудовата им ангажираност. На следващо място, деянието по чл. 170, ал. 2 НК е било провокирано от поведението на Б. М., който нанесъл телесна повреда на М. М.. Следва да се вземат предвид сложните личностни взаимоотношения между всички участници в конфликта. Продължителността от пет години на наказателното производство и безупречното процесуално поведение на подсъдимите следва да се счита за допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Всичко това обуславя минимален размер на наложеното наказание, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. 

Пред въззивния съд представителят на С. о. прокуратура моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Сочи, че първоинстанционния съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни изводи относно виновността на подсъдимите. Обсъдени са детайлно доказателствените източници без да се наблюдават съществени процесуални нарушения.

Повереникът на частните обвините М. К. и Б. М. – адв. З. Н., моли за потвърждаване не първоинстанционната присъда. Авторството и механизмът на деянията е безспорно доказан. Извършеното разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Подс. М. М. е бил ударен в дома на М. К., защото влязъл там без позволение и я обидил. Вследствие на нанесения удар, той организирал свои роднини (другите трима подсъдими) и на Бъдни вечер по време на празничната вечеря, нахлули в дома на частните обвинители и нанесли побой на М. К. и Б. М.в. Намира, че заканата за убийство е провокирана от ксенофобски подбуди.

Частните обвинители Ма. К., Б. М. и М. Г. поддържат изложеното от повереника адв. Н..

Защитникът на подс. Г. К. М. и А. А. С. - адв. Р. Х., развива подробни съображения относно наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, които са сходни с изложените във второто допълнение към въззивната жалба. Алтернативно поддържа, че заканите за убийство не са изречени така, както е приел първоинстанционния съд и са недоказани. Моли да се има предвид, че тъжбата, подадена от Б. М. е изложено, че те са отправени от четиримата подсъдими, а в настоящото производство обвинението е редуцирано единствено до подс. Г. М.. Намира за преекспонирано твърдението, че първоначалното влизане на подс. М. Г. в дома на частните обвинители било твърде дръзко, а последващото поведение на подсъдимите съставлява реторсия. Изводът за повишена обществена опасност на подс. Г. М. и А. С.е необоснован.

В право на лична защита подсъдимият Г. М. поддържа изложеното от защитника.

Защитникът на подс. А. С. и М. М. – адв. П. К., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Придържа се към доводите за прекратяване на наказателното производство поради наличие на принципа ne bis in idem. Акцентира върху невисоката степен на обществена опасност на подзащитните му и пледира за приложение на чл. 66, ал. 1 НК.

Подсъдимите М. М. и А. С. в право на лична защита се придържат към казаното от защитника и молят за справедливост.

В последната си дума подсъдимият Г. К. М. моли за справедливо решение.

В последната си дума подсъдимият М. Г. М.моли за справедливо решение, тъй като от 3 години живее заедно с Д. М., имат дете, което отглеждат и за него ще бъде травма да не бъде заедно с подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият А. А. С. излага, че няма престъпни навици, не е воден от ксенофобски подбуди. Подсъдимите не са израснали в гета и нямат други подобни прояви. Поради изложеното моли за справедливо решение.

С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите и техните допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменяване поради следните съображения:

На първо място, следва да бъдат разгледани възраженията за прекратяване на наказателното производство поради нарушение на принципа ne bis in idem (никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление). Предвид тяхното сходство, ще бъдат разгледани общо. За това следва да бъде изяснена процесуалната хронология на делото.

С постановление от 23.04.2015 г. е образувано Досъдебно производство № 143/2015 г. по пр.пр. № 186/2015 г. по описа на РП – С..

По внесен обвинителен акт на 14.02.2017 г. е образувано НОХД № 45/2017 г. срещу:

Г. К. М. за това, че в периода от 24.12.2014 г. до 18.01.2015 г., в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на М. Б. К. с изрази, насочени срещу нея, сина ѝ и М.К. Г. (срещу последния само с деянието осъществено на 24.12.2014 г.) и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1.      На 24.12.2014 г. около 22.30 часа в село В. Т., община С., ул. „В.“ № . се заканил с убийство на М. Бо. К., като използвал изразите: „Отваряйте, българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме“, насочени срещу нея, сина ѝ Б. Ц.в М. и М. К. Г., както и само към М.Б. К., като използвал израза: „Ще те пратя при майка ти“, за която знаел, че е починала, като я ударил с ръце по главата и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

2.      На 18.01.2015 г. вечерта, в село В. Т., община С., на ул. „В.“ № .3, по телефона се заканил с убийство на М. Б. К., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В. Т.и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу нея и сина ѝ Б. Ц. М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

-         Престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК.

За това, че за периода от 24.12.2014 г. до 18.01.2015 г., в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Б. Ц. М.с изрази, насочени срещу него, майка му и М. К. Г. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

1.      На 24.12.2014 г. около 22.30 часа в село В. Т., община С., ул. „В.“ № . се заканил с убийство на Б. Ц. М., като използвал изразите: „Отваряйте, българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме“, насочени срещу него, майка му М. . К. и М. К. Г., като тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

2.      На 18.01.2015 г. вечерта, в село В. Т.в, община . на ул. „В.“ № ., по телефона се заканил с убийство на Б. Ц. М., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В. Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу него и майка му М.Б. . както и само към Бо.в Ц. М., като използвал изразите „мръсен боклук, този път няма да можеш да станеш от лайната си и ще гниеш в тях, този път ще е по-зле и тази“ и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ;

-         Престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК.

За това, че на 24.12.2014 г. се заканил с убийство на  М.К.Г., като използвал изразите: „Отваряйте, българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме“, насочени срещу него, М. Б. К. и Б. Ц.в М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК

Г. К. М., М.Г. . А. А.Са. и А. А. С. за това, че на 24.12.2014 г., около 22:30 часа, в с. Вл. Т.в, Софийски област, на ул. „В.“ № 23, всеки един от тях в съучастие като съизвършител, заедно с повече от две лица – всеки един от останалите трима, влезли в чуждо жилище като употребил за това сила – разбили входната врата на жилището, като деянието е извършено нощем – престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК .

Подсъдимият Г. К. М.е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и 3 от НК в съучастие, като съизвършител по чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. К. М. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобда, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Със същата присъда всеки един от подсъдимите М. Г. М., ЕГН **********, А. А. . ЕГН . и А. А.Са., ЕГН ., е признат за виновен в това, че на 24.12.2014 г., около 22:30 часа, в с. В. Т., С. област, на ул. „., влязъл в чуждо жилище като употребил за това сила – разбил входната врата на жилището, като деянието е извършено нощно време и от повече от едно лице, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

По внесения обвинителен акт е постановена обжалваната в настоящото производство Присъда № 5 от 12.09.2018 г., постановена по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС – .

Междувременно по тъжба, подадена от Б. Ц. М.на 17.06.2015 г., е образувано НЧХД № 115/2015 г. по описа на РС – С.. С присъда от 01.02.2016 г., постановена по НЧХД № 115/2015 г. по описа на РС – Своге, подсъдимите М.Г. М., Г.К. М., А.А.С. и А.А. С.са признати за виновни в това, че на 24.12.2014 г., около 22.00 часа в с. В.Т., ул. „. № . в съучастие като съизвършители причинили на Б.Ме. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 от НК на всеки един от тях е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимите М. Г. . Г. К. М., А. А. С. и А. А. С. са признати за виновни в това, че на 24.12.2014 г., около 22.00 часа в с. В. Т., ул. „.“ . в съучастие като съизвършители се заканили на Б. Ц. М. с престъпление против неговата личност и против личността на негови ближни – неговата майка М., като казали „българи мръсни, сега ще ви ебеме майката, ще ви изтрепем“ – престъпление по чл. 144, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 от НК на всеки един от подсъдимите е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода.

С решение от 08.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 304/2016 г., С. окръжен съд, първи въззивен състав, е отменил изцяло присъдата от 01.02.2016 г., постановена по НЧХД № 115/2015 г. по описа на Районен съд – С. и е върнал  делото  за ново разглеждане на РП – С.. Аргументите на въззивния съд са били, че    първоинстанционният съд е квалифицирал предявените с тъжбата фактически обвинения, като престъпления по чл. 130, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Обстоятелствата, изложени в тъжбата  обаче сочат на престъпления от общ характер – причиняване на лека телесна повреда на пострадалия по ксенофобски подбуди - по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, и закана с убийство –по чл. 144, ал. 3 от НК. С оглед на това СОС е упражнил правомощията си по  чл. 335, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), т. 2 от НПК.

Предвид дадените задължителни указания в РП – С. е образувано досъдебно производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на на РП – С.срещу М. Г.ео. М., Г. К.в М., А. А. С. и А.Ас.Са. за това, че на 24.12.2014 г., около 22.00 часа в с. В. Т.в, ул. „В.“ № . в съучастие като съизвършители причинили на Б. М.в лека телесна повреда по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди.

С постановление от 28.07.2017 г. на прокурор при РП – С. досъдебното производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на на РП – С., водено срещу М. Г. . Г. К. . А. А. С. и А.А. С. за това, че на 24.12.2014 г., около 22.00 часа в с. Вл. Т., ул. „В.“ № . в съучастие като съизвършители причинили на Б.в Ме. лека телесна повреда по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Изложени са аргументи за прекратяване на наказателното производство, че липсват данни за престъпление от общ характер. Налице са лични, а не расистки или ксенофобски подбуди, за нанасяне на лека телесна повреда.

С Определение №111/05.10.2017 г., постановено по ЧНД № 218/2017 г. по описа на РС – К. постановлението от 28.07.2017 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при РП – С. досъдебното производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на на РП – С.е потвърдено.

С определение от 07.02.2018 г., постановено по ВЧНД № 750/2017 г. по описа на СОС Определение №111/05.10.2017 г., постановено по ЧНД № 218/2017 г. по описа на РС – К. е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – К..

При новото разглеждане на делото с Определение № 49/21.03.2018 г., постановено по ЧНД № 46/2018 г. по описа на РС – К. производството по делото е прекратено поради просрочие на жалбата, подадена срещу постановлението от 28.07.2017 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при РП – С. досъдебното производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на на РП – Своге.

С определение от 03.12.2018 г., постановено по ВЧНД № 247/2018 г. по описа на СОС Определение № 49/21.03.2018 г., постановено по ЧНД № 46/2018 г. по описа на РС – К. е потвърдено.

От изложеното е видно, че няма нарушение на принципа ne bis in idem. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.  Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Член 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото (вж. Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК). В случая закрилата на принципа не е в сила, тъй като  досъдебното производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на на РП – Своге не е приключило с окончателен акт по съществото на спора, в който да е направена оценка за вината на подсъдимите, за да се приеме, че е имало окончателно осъждане или оправдаване (вж. делото Margus v Croatia hudoc). Безспорно е, че фактите в широк смисъл, изложени в тъжбата и в обстоятелствената част на обвинителния акт, са идентични. Към настоящия момент няма произнасяне с окончателен акт по тях, защото с решение от 08.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 304/2016 г., С. о. съд, първи въззивен състав, е отменил изцяло присъдата от 01.02.2016 г., постановена по НЧХД № 115/2015 г. по описа на Районен съд – С.. За такъв не може да се приеме постановление от 28.07.2017 г. на прокурор при РП – С. досъдебното производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на РП – С., тъй като с него прокурорът е прекратил наказателното производство, водено за престъпление по - по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК – причиняване на лека телесна по ксенофобски подбуди срещу четиримата подсъдими не поради причина, че деянието не съставлява престъпление, а поради това, че не съставлява престъпление от общ характер. След като не са обсъждани въпросите относно виновновността на четиримата подсъдими, влизането в сила на прокурорския акт не препядства провеждане на наказателно обвинение спрямо подсъдимите. Обратното би означавало, че във всички случаи, в които е проведено разследване, в което е установено, че липсва престъпление от общ характер, е препядствана възможността за подаване на тъжба. На следващо място, настоящият състав споделя частично изводите на първоинстанционния съд, че двете производства са водени за различни обвинения и фактите в тесен смисъл са различни. Това е така, защото досъдебното производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на РП – С. е образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, каквото обвинение по настоящото дело липсва. Коренно различни са изпълнителните деяния на престъпленията по чл. 144, ал. 3 НК, чл. 170, ал. 2 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК следователно не би могло да се приеме, че е налице елементът idem, тъй като съставомерните факти за всяко едно от тях в случая са различни.

По изложените съображения липсват основани за прекратяване изцяло или отчасти на настоящото наказателно производство.

                Следва да бъде посочено, че в съдебно заседание пред въззивната инстанция е даден ход на делото в отсъствието на подс. А. А. С.. В протокола от 25.03.2019 г. не са обективирани мотиви за липсата на пречки за даване ход на делото. Поради това съдът намира за уместно да отбележи, че предвид обстоятелството, че подсъдимият А.С. е редовно призован, обвинението по чл. 170, ал. 2 НК не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, участието му по делото не е задължително – арг. от чл. 329, ал. 2 НПК и не било необходимо за разкриване на обективната истина и с оглед изразеното чрез защитника му съгласие да се разгледа в негово отсъствие, за въззивния съд не е имало пречки за даване ход на съдебното заседание.

От фактическа страна:

 

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, анализирани подробно в мотивите на присъдата. Съдът е обсъдил в достатъчна степен наличните противоречия в доказателствения материал и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои – не, като изводът за авторство на деянията е изведен от съвкупното обсъждане на всички събрани гласни и писмени доказателства. Въззивният състав се съгласява с по-голямата част от изводите по фактите и правото.

Въз основа на събрания в първоинстанционното и въззивното производство   доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. К. М., . роден на . г. в град Б., с адрес: гр. ., общ. .. София, ул. ”.” български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран.

Подсъдимият М. Г. М. ЕГН . е роден на . г., с адрес: гр. .. Ст., обл. . ул.”Иван .” № 4., кв.”К.а”, български гражданин, неосъждан, със средно образование, живее на семейни начала с Д. Ц. М. – дъщеря на частната обвинителка М. Б. Ко. и сестра на частния обвинител Б. Ц. М.. От съвместното им съжителство имат общо дете – П. М. .

Подсъдимият ., е роден на . г. в село Б., с адрес: село Н., общ. С., обл. София, ул. „.“ № 16, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран.

Подсъдимият А.А. С., ЕГН *.***, с адрес по местопребиваване: село Н., общ. Столична, обл. София, ул.”.” № 16, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран.

В периода около 2004 г. бащата на частния обвинител М. Га. продал стара къща, находяща се в гр. Н.Ис., кв. „К.“, която се намира до имота, в който понастоящем последният живее, на семейство М., към което принадлежат подсъдимите Г. и М. М.. Частният обвинител познава подсъдимите М., като негови съседи, а подсъдимите А. С. и А.С., като роднини на подс. М., които посещавали дома им.

Частният обвинител Г. не бил в добри отношения с подсъдимия Г. М., тъй като през 2011 г. или 2012 г. бил нападнат и пребит пред дома си от четири лица, едно от които подс. Г. М..

През 2011 г. пострадалата М. К. и нейната дъщеря Д. М.а заживели в дома на М.в . находящ се в квартал „К.” – гр. .. Частната обвинителка К. работела в завод за обувки в същото населено място и била колежка със свид. В. М. - съпруга на подсъдимия Г. М. и майка на подсъдимия М. М.

 

 

. Двете общували нормално като колеги и съседи. Впоследствие отношенията им се влошили, тъй като дъщерята на М. К. – Д. и сина на свид. М. - подсъдимият М. М., започнали интимна връзка, която М.К. и Б. М. не одобрявали. Вследствие на това Д. М. уверявала майка си и брат си, че е преустановила отношенията си с подс. М.М..

На 24.12.2014 г. сутринта Д. М. получила съобщение на мобилния телефон от подс. М. М., което М. К. и Б. М. видели. Между тях и Д. М. възникнал спор, тъй като пострадалите разбрали, че Д. М. ги лъже, че е прекратила отношенията си с подс. М. М.. Около 18.00 часа същият ден подс. М. М. позвънил по мобилния телефон на Д. М.. М. К. взела телефона от ръцете ѝ и казала на подс. М. М. да преустанови обажданията си и да не им разваля празника, защото ще изгони дъщеря си от вкъщи. Малко след това от работа се прибрал частният обвинител Б. М. и си пуснал филм в хола. В апартамента, находящ се в село В. Т., ул. „В.“ № ., блок на БДЖ, ет. ., който бил единственият обитаем, били още Д. М. и частния обвинител М. Г.. Около 20.30 часа, внезапно, шумно, без да почука или да бъде допуснат, влязъл подс. М. М. и се отправил към М. К. с думите: „Какъв ти е проблемът бе, вампир, какво искаш от нас?“. Думите му били възприети от Б. М., М. Г.и Д. М.. Б.М. се афектирал от обидата спрямо майка му, отишъл към коридора, където се намирал подс. М. М. и му казал да напусне жилището моментално. Подс. М. М. му отвърнал с думите „Tи пък какво ми подскачаш?“. В този момент частният обвинител М. нанесъл удар с ръка в областта на лявата вежда на подсъдимия, вследствие на който веждата му била разцепена. Д. М. застанала между тях и се разплакала докато се опитвала да прекрати конфликта, а подс. М. М. казал на Б. М. „Ти знаеш ли какво направи? Осъзнаваш ли какво ще стане сега?“. Малко след това Д. М. и подс. М. М.излезли от апартамента и се отправили към дома на подсъдимия в кв. „К.“. След като пристигнали подс. Г. М. видял сцепената вежда на сина си и го попитал какво е това. Подсъдимият М. М. обяснил, че Бо. М. го е ударил. Подсъдимият Г. М. позвънил на роднините си - подсъдимите А. Са. и А. С. с призив да дойдат в кв. „К.“ и след това да отидат заедно в с. В. Т., за пребият виновниците за разбитата вежда на сина му. Подсъдимите А.. С. и А. С. се отзовали, взели подсъдимите Г. М. и М. М. и се отправили към с. В. Т.. Тези обстоятелства непосредствено били възприети от Д. М., която споделила за това през следващите дни със своите майка и брат - пострадалите М. К. и Б. М..

Междувременно пострадалите М. К., М. Г. и Б. М. седели на празничната вечеря, приготвена по случай Бъдни вечер. Били притеснени и обсъждали, че това, което е направил частният обвинител Б. М., няма да им се размине и трябва да са готови за проблеми, ако не същата вечер, то в бъдеще.

Около 21.55 часа тримата чули викове и силно блъскане по заключената входна врата. Възприели удари от твърд предмет, ръце, крака както и викове. Сред гласовете пострадалите К., Г. и М. ясно разпознали този на подсъдимия Г. М., който крещял ’’Отваряйте българи мръсни, сега ви ебахме майката, ще ви изтрепем като пилци, ще ви изколим!“.

Силно уплашени за живота си, К. и М. подпирали вратата отвътре, а Г., също в състояние на стрес, позвънил на телефон 112, за да съобщи за случващото се. Вследствие на силните удари на тласъци, включително с брадва и тежестта на напора, вратата се откачила от пантите, паднала върху пострадалата М. К.. Върху вратата, докато частната обвинителка М. К. била отдолу, преминали четиримата подсъдими Г. М., М. М., А. С. и А. С.. Малко преди вратата да падне пострадалият Б.М. престанал да подпира вратата и побягнал към кухнята. Точно там влезли четиримата подсъдими и започнали да му нанасят побой чрез ритници, юмруци и плесници. Той паднал на земята и поради силния стрес от нападението затворил очите си и не успял да контролира тазовите резервоари на тялото си (изпуснал фекална маса в бельото си). Междувременно пострадалата М. К. успяла да се измъкне изпод вратата и отишла в хола, където бил още М. Г., след това отишла до вратата на кухнята. В този момент подс. Г.М. взел едно дърво, което било предназначено за огрев, и нанесъл удар по главата на пострадалия Б. М.. М. К.изпищяла. В резултат на това подс. Г. М. я подгонил към хола. Подсъдимият Г. М. настигнал пострадалата М. К. и започнал да ѝ нанася побой чрез удари по лицето и крещял „е сега ти ебах майката“, „ще те пратя при майка ти, българко мръсна“, за която знаел, че е починала. Постр. М. К. приклекнала и пазела лицето си. В един момент не издържала, изправила се и казала в лицето на подс. Г. М. „давай да видя какъв мъж си“. Подсъдимият Г. М. спрял да ѝ нанася удари, но продължил да я обижда. Тогава в стаята дошъл подсъдимия А. С., дръпнал подс. Г. М. и му казал „ай да си ходим, стига им толкова пребихме ги“. Четиримата подсъдими си тръгнали, като оставили брадвата, с която нанасяли удари по вратата, опряна до вратата на мазето. Тя била възприета на сутринта от пострадалите М. К. и Б. М.. След като подсъдимите си тръгнали, пострадалият М. Г. позвънил още два пъти на телефон 112. Пострадалият Б. М. имал нараняване на главата, вследствие на което бил окървавен. Той изпратил снимка на главата си чрез facebook на св. Ц. И.. Пристигнал екип на бърза помощ, който указал медицинска помощ на пострадалите. На място пристигнали и полицейските служители на РУ С. – К. М. Д., В. С., А. А. И., които установили, че вратата на жилището е изкъртена от пантите и е съборена на пода, в областта на бравата липсвала металната част. По пода били разхвърляни дърва за огрев, столове, прибори и коледната питка. Възприели, че тримата пострадали са силно уплашени. Споделили, че проникналите в дома им били приятелят на дъщерята на М. К. и трима негови роднини, както и че ги заплашвали с думите „българи мръсни, отворете“.

На място пристигнали и свид. Ц. Н. И., Н. И.в, . Х. и Д. Х., за да укажат помощ. Ц. .ткарал пострадалия Б. М. за преглед в болница град С., като с тях била и М. К..

Вечерта на неустановена дата в периода между 25.12.2015 г. и януари месец 2015 г. в дома на пострадалите в село В. Т., Община . на улица ”В.3 частният обвинител .в М. искал да говори със сестра си. Позвънил от телефона на свидетеля Ц. И., който гостувал на пострадалите, защото знаел, че ако звънне от своя собствен, нямало да получи отговор. Малко по-късно телефонът на свид. И. позвънил. Вдигнал постр. Б. М.. Повикването било от подс. Г. М., който казал на пострадалия М. „Боклук, ще се върна във В. Тр.в и ще се повтори двадесет и четвърти, но този път ще си седиш в лайната и няма да можеш да станеш, а на майка ти ще ѝ набия голия в устата, за да усети циганскию“. Тази заплаха била възприета още от постр. М. К. и свид. Ц. Игнатов. Последният не се уплашил, но постр. Б.М. и М. К. възприели заканата сериозно, поради което оставили осветлението в апартамента включено и отишли в колата на свид. И. за около два часа на място, откъдето имали непосредствена видимост към жилището си.

 

По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като в нейната основа са показанията на показанията на свидетелите Ма. Ко., Б. М., М. Г. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК) и дадените в съдебно заседание (частично), Ц. Н.в И. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК) и дадените в съдебно заседание (частично), К. Д.в Ми., В. В. С., А. А.в ., Н. Мла.в И., Д. Р. Х.в, Д.в Р.Х., В. М. (частично), Н. С. (частично), както и писмените доказателства и доказателствени средства - справка от МВР за постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112, трудов договор, дипломи за средно образование, студентска книжка на А. С., курс по комплексна командос подготовка на М. М., характеристични справки, удостоверение за раждане на дете, справки за съдимост, копие от досъдебно производство № 207/2016 г. по пр.пр. № 729/2016 г. по описа на на РП – .и експертните заключения по приетата по делото фоноскопска експертиза и съдебно-психологични експертизи (частично).

Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице три групи свидетелски показания.

Първата група се състои от показанията на пострадалите М. К., Б. М. и М. Г.. Втората трупа са тези на свидетелите, които са възприели обстановката на 24.12.2014 г. непосредствено след деянието – Ц. Н.И. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК) и дадените в съдебно заседание (частично), К. Д. М.приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК) и дадените в съдебно заседание (частично), В.р В. С., А. А. И., Н. М. И., Д. Р. Х. и Д. Р. Х.. Необходимо е да се отбележи, че Ц. И. е възприел непосредствено заплахата, която на неустановена дата в периода между 25.12.2014 г. и месец януари 2015 г. подс. Г. М. е отправил спрямо М. К. и Б. М.в. Третата група се състои от показанията на свидетелките Н. С.а и В. М...

Съдът е обсъдил наличните противоречия в доказателствения материал и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои – не, като изводът за авторство на деянието е изведен от съвкупното обсъждане на всички събрани гласни и писмени доказателства. В основата на фактическите изводи контролираният съд е поставил показанията на първата група свидетели, като не е сторил това произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им с други гласни и писмени доказателствени средства. Показания на М. К., Б. М. и М.Га. са логични, последователни и взаимно допълващи се. Разминаването в редица детайли между показанията на св. М. Г., дадени в досъдебна фаза и в съдебно заседание е напълно обяснимо с обстоятелството, че разпитът пред първата инстанция е направен близо 3 години след престъпленията и 2 години след разпита в досъдебна фаза. Доколкото при първия възприятията му са били значително по-пресни, именно те следва да бъдат кредитирани в цялост. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Г., дадени в съдебно заседание, в частта, в която твърди, че когато Б. М. е нанесъл удар в лицето на подс. М. М., постр. Г. е възприел визуално удара, както и че е застанал между тях заедно с Д. М.. Това твърдение е изолирано, тъй като свид. К. и М. не съобщават Г. да е бил непосредствено до частния обвинител М. и до подс. М. М.. Поради това следва да се приемат достоверни показанията от досъдебна фаза, в които е посочил, че само е чул размяната на реплики. Посоченото разминаване е без съществено значение, противно на възражението за защитника на подс. Ма.М., тъй като касае събития осъществени преди инкриминираните деяния, освен това в основата си, относно случилото се, изложеното не разкрива противоречие с показанията на другите двама очевидци – пострадалите К. и М.. Поради това не е в състояние да внесе съмнение в достоверността на показанията на пост. Г., които в останалите си части са изключително логични, подробни и кореспондират с другите доказателствени източници. Колкото до твърдението на защитника на подс. М.М.за разминаване на фактическата обстановка в обвинителния акт и гласните доказателства, следва да се има предвид, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт няма доказателствена стойност, а съставяла оценъчна дейност на прокурора, която подлежи на установяване в хода на съдебната фаза на процеса. Ако едно фактическо положение е възприето в обстоятелствената част на обвинителния акт по един начин, а от доказателствено средство се установява друго фактическо положение, това не компрометира достоверността на изводимото доказателство, а влече прецизиране на фактическата обстановка. Същият характер има и тъжбата – тя определя фактическата и правна рамка на частното обвинение, но няма характер на писмено доказателство, както неоснователно се възразява.

От показанията на свидетелите Г. и К. се установява, че двамата имат интимна връзка. Наследствената къща на М. Г. е била продадена на семейство Милеви, както и че пострадалата К., заедно с дъщеря си Д. М., е живяла на семейни в неговия дом в кв. „Кумарица“. Последното намира подкрепа в показанията на св. В. М.. От тях, както и от показанията на пострадалите К. и Г. се установява, че дъщерята на К. – Д. М. е имала връзка с подс. М. М., както и че М. К. не одобрявала интимните им отношения. Необосновани са възраженията на защитника на подс. Г. М., че постр. К.е била против връзката на дъщеря си с подс. М. М. поради етническия му произход, както и че подс. Г. М. е покровителствал тези отношения. Твърденията почиват на интерпретации, които не са основани на събрани по делото доказателства. При това положение районният съд не е имал задължение да обсъжда тези хипотетични обстоятелства с оглед на евентуална заинтересованост. Като не го е направил не е допуснал процесуално нарушение. При разпитите си св. К. твърди, че е била против връзката на дъщеря си, тъй като подсъдимият М. я ревнува и задушава. Същевременно майката на подс. М. М.в – св. В.а М. излага, че за нея е необяснимо неодобрението на св. К. към интимните отношения между Д. и подс. М. М.. Други доказателства, сочещи на причините за несъгласието, няма. Липсват доказателства, че връзката между двамата е покровителствана от подс. Г. М.. Следователно произволно е твърдението, че чрез показанията си пострадалата М. К. е материализирала стремежа си да накаже подс. Г. М. посредством показания, с които го набеждава в престъпление.

От показанията на свид. К., М. и Г. се установяват обстоятелствата около нахлуването на подс. М. М. около 20:30 часа на 24.12.2014 г. в дома на пострадалите, обръщението му към свид. К., гневната подкана, отправена от постр. М.в да напусне, ударът, който нанесъл на подс. М. М. и заканата, която последният отправил. От същите доказателствени източници следват изводите по фактите за заплахите, които отправил подсъдимият Г. М.. Начинът, по който четиримата подсъдими нахлули в апартамента и проявената агресия спрямо пострадалите. Те намират частична подкрепа в заключението на фоноскопската експертиза, което следва да бъде прието като правилно, обосновано и законосъобразно. От него се установява, че постр. М. Г. е подал сигнал на телефон 112 за това, че в блока на гарата в с. В. Т. са нахлули роми, изпотрошили покъщината и пребили намиращите се вътре. При първия разговора в далечината са записани заплашителни и обидни реплики, отправени от мъжки глас. Той не може да бъде идентифициран, но хармонира изцяло с твърденията на тримата пострадали. Съобщеното от тях намира подкрепа и в показанията на втората група свидетели. Всички те еднопосочно и без противоречия излагат какво заварили при пристигането си в апартамента, както и видимата уплаха у пострадалите. Противоречието в показанията на св. К.р Д. М. относно пострадалото лице е обяснимо предвид изминалия период от време между разпита и деянието и длъжността му на полицейски служител, която налага работа по множество различни сигнали с множество хора. Обстоятелството, че видими наранявания е имал единствено подс. Б. М. сочат всички други свидетели от първата и втората група. С оглед на това следва относно пострадалото лице бъдат кредитирани показанията на свидетеля М., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. На следващо място всички свидетели от втората група съобразно възможностите на своята памет и степента на познанство с подсъдимите излагат, идентифициращите белези на извършителите на деянието, които им били съобщени от пострадалите. Общото между всички е, че те в достатъчна степен могат да бъдат свързани с подсъдимите Г. М., Мн. М., А. С. и А. С.. В тази част, относно посочените дейци и техните действия,  показанията на свидетелите от втората група имат производен характер, но няма пречка да бъдат ценени, тъй като служат за проверка на първичните доказателства, обективирани в показанията на пострадалите К., М. и Г..

От показанията на свид. М. К. и Б. М. се установява, че при разговор в следващите дни с Д. М., тя споделила на майка си и брат си, че след като пристигнала заедно с подс. М. М.в дома му в кв. „К.“ в гр. Н.И., подс. Г. М.в видял сцепената вежда на сина си и след като разбрал причината за нараняването се обадил на роднините си - подсъдимите А. С. и А. С., с които, заедно с подс. М. М., се отправили в посока с. В. Т.. Лишено от основание е възражението на защитника на подс. А. С. и М. М., че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е включил в доказателствената съвкупност показанията на Д. М., въпреки че тя се е възползвала от правото си по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства. То е наведено във въззивната жалба и допълнението към нея, без да бъде отчетен фактът, че съдът не е градил никакви изводи върху показанията на Д. М. от досъдебното производство. РС – С. изрично е посочил на л. 11 от мотивите за направения от нея отказ по реда на чл. 119 НПК.

Правилно първоинстанционният съд не е ценил в цялост показанията на свид. В.а М. и Н. С.. Това не се дължи на необективен доказателствен анализ, в какъвто смисъл са наведените възраженията, изложени в жалбата и допълнението към нея от защитата на подс. Г. М. и А. С.. Показанията на свидетелките М. и С. не следва да бъдат кредитирани в частите, в които твърдят, че подсъдимите М. (свид. М.) и подсъдимите С. (свид. С.) не са напускали домовете си на 24.12.2014 г., респективно не са се срещали едни с други. Причината за това е, че са изолирани и не намират опора в нито един друг доказателствен източник. Допълнителен аргумент, но не основен, който правилно е отчетен от първата инстанция, е че те са близки роднини на подсъдимите – свид. М. е съпруга на подс. Г. М. и майка на подс. М. М., а свид. С.а е съпруга на подс. А. С. и майка на подс. А. С.. При това положение обясним е стремежът им да не излагат учличаващи четиримата подсъдими факти. Доколкото тези показания са категорично опровергани от останалите гласни доказателства, които намират подкрепа в заключението на фоноскопската експертиза, правилно не са ценени в цялост. Въззивната инстанция приема, че от показанията на свид. . М. и това на пострадалите, както и че синът ѝ – подс. М. М., се прибрал с рана на главата на 24.12.2014 г., поради което баща му се поинтересувал от кого и при какви обстоятелства е нанесена. За възприето нараняване свидетелства и Н. Са.а.

Въззивният съд намира, че следва да се прецизира времето, когато подсъдимите влезли в апартамента на пострадалите и възраженията на защитника на подсъдимите Г. М.и А. С.в този смисъл са основателни. Това е осъществено около 21:55 часа, когато е подаден първият сигнал на телефон 112 от пострадалия М.в Г., а не към 22.30 часа, както е прието в присъдата. Към 22.30 часа действията по разбиване на входната врата вече са били завършили. Точният час на сигнала се установява от справката от МВР за постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112. В нея най-точно е отразено приблизителното време на деянията, осъществени на 24.12.2014 г. Не следва да бъдат кредитирани показанията на тримата пострадали в частите, в които твърдят, че нападението е осъществено около 22:30 часа. Разминаването е напълно обяснимо, тъй като периодът от време е незначителен. Нормално е пострадалите да не са разбрали точния час, в който е започнало влизането в тяхното жилище, тъй като те не са очаквали подобно развитие на празничната вечеря по случай Бъдни вечер. При последвалите стресови събития не може да се очаква от тях да възприемат екзактно точният момент на влизането в жилището им и на отправяне на закани с убийство. Тогава усилията им са били концентрирани върху защита на неприкосновеността на жилището и телесната им такава. Възприетата промяна не представлява съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението, тъй като периодът се измества с около половин час. Цитираното писмено доказателство е било налично в първата инстанция и подсъдимите и защитата са имали възможност да се запознаят с него и да се защитят срещу обективираната информация. В принципен план съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението ще е налице, когато установените по делото факти се отличават съществено, драстично от посочените в обстоятелствената част на обвинението и когато те са били неизвестни за подсъдимия, а осъждането му за тях би било изненада (вж. Решение № 378 от 01.12.2015 г. на ВКС по н.д. № 1364/2015 г., III н.о.). Поради това чрез изменението с незначителен период на времето, в което подсъдимите са влезли в жилището на пострадалите, не се достига до осъждане по непредявено обвинение и репективно не се нарушава правото на защита на подсъдимите.

Несподеляемо е твърдението на защитника на подсъдимите А. С. и М. М.в, че сбиването между М. М. и постр. Б. М. около 20:30 часа е единственият конфликт реализиран на 24.12.2014 г. и заради него е извикана полиция. То влиза в непримиримо противоречие със събраните по делото доказателства. В темпорално отношение е осъществено около час и половина преди инкриминираните деяния по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК и  чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 НК на 24.11.2014 г., за които е подаден сигнал на телефон 112. От заключението на приетата по делото фоноскопска експертиза се установява, че е подаден сигнал, че група хора разбиват вратата в дома на апартамента на пострадалите по време на самото повикване - около 21:55 часа, както и че впоследствие на двама от последните е нанесен побой. Доказателствата относно съприкосновението между подс. М. М.в и постр. Б.в М. сочат само на един удар, който М.в нанесъл на подс. М.. Няма никакви данни, че подс. М. М. е разбил вратата от пантите, разхвърлял е столове, дървета, коледната питка и е нанесъл побой на пострадалите М. и К.в техния дом.

Въззивният съд не споделя възражението в жалбата и допълнението към нея, подадена от подс. А. С. и М. М., че показанията на свидетелите, посочени от частния обвинител, които са били разпитани по време на съдебното следствие, са в противоречие с показанията на частните обвинители. При преглед на хронологията на делото се установява, че в съдебна фаза не са разпитвани свидетели посочени от частен обвинител, а само такива посочени от прокурора в списъка за призоваване, както и от защитата на четиримата подсъдими. Показанията, които съдът условно обособи като втора група свидетелски показания, вече бяха анализирани и в тях не се наблюдават противоречия с изложеното от тримата частни обвинители, а го подкрепят и доразвиват.

Неоснователно защитата възразява, че твърденията на частната обвинителка М. К. относно падналата върху нея врата, преминаването отгоре на подсъдимите и нанесения ѝ побой е недостоверно. То намира подкрепа в показанията на другите двама пострадали М. Г. и Б. М.. Първият е възприел непосредствено всички изброени събития. Вторият падането на вратата, нахлуването на четиримата подсъдими и е чувал заплахите, псувните и ударите, които отправял подс. Г. М. спрямо майка му. Тримата пострадали напълно последователно, логично и без никакви значими противоречия разкриват фактическа обстановка, поради което показанията им, както беше посочено, следва да се приемат за обективни и достоверни. Създалата се ситуация е била изключително динамична и не е предполагала други очевидци освен пострадалите. Няма как да бъде споделено, че обективно било невъзможно четиримата подсъдими да премина върху разбитата врата, без да наранят по-сериозно пострадалата. Твърдението е медицински необосновано. Точният механизъм на преминаване не може бъде установен и не е необходимо, тъй като е извън предмета на доказване. Плоскостта на вратата е предпазила пострадалата К.е по-сериозни директни увреждания, каквито е било възможно да настъпят при директен контакт на обувките на подсъдимите с тялото ѝ. Липсата на медицинска документация за упражнено физическо насилие, както фактът, че пристигналите свидетели не възприели по тялото ѝ да имал видими следи от побой, нямат отношение към достоверността на показанията на св. М.. В наказателния процес обективната истина може да бъде установявана с всички допустими доказателствени средства, като съществува забрана за такива с отнапред установена стойност. В този смисъл няма пречка упражнено физическо насилие да бъде доказано само чрез гласни доказателстелства. Медицински документи или експертни знания не са необходими не само поради забраната за отнапред установена формална доказателствена сила, а и защото причинените физически увреждания на М.К. са извън предмета на доказване по делото и касаят единствено по-пълното установяване на фактическата обстановка. Решението на пострадалата да не бъде прегледана от лекар и освидетелствана е лично. Нито тя, нито някой от другите очевидци твърди, че на К. са били нанесени увреждания, които да са били видими, за да се приеме, че има някакво противоречие или нелогичност в показанията ѝ.

Необосновано е твърдението в жалбата и допълнението към нея, подадени от подс. А. С.и М. М., че приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е отрекла възможността четиримата подсъдими да са нанасяли едновременно удари на постр. Б. М., както и че от същата следвал извод за недостоверност на показанията на св. Ц. И.. При преглед на материалите по делото се установява, че няма назначена или приета съдебно-медицинска експертиза, така че е невъзможно такава да послужи за преценка на достоверността на гласните доказателства. Съдебното минало на св. Ц. И. също не е в състояние да внесе съмнения в показанията му, тъй като НПК не поставя формални критерии за достоверност в зависимост от предходната съдимост на свидетеля.

Относно възраженията във връзка с доказаността на обвинението спрямо подсъдимия Г. К. М. за престъпление чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК въззивният съд намира следното:

Защитникът на подс. Г. М. частично основателно възразява, че е налице противоречие в доказателствата относно точните изразни средства, които той употребил спрямо пострадалите. Не се установява подс. Г. М. да е употребил точно инкриминирания от първоинстанционния съд израз „ще ви избиеме“. Съдът приема за установено съобщеното от постр. М. К., че подсъдимият Г. М. е крящал „Отваряйте, българи мръсни, сега ви ебахме майката, ще ви изтрепем като пилци“.  Като цяло и тримата пострадали излагат много сходни изразни средства, които са употребени спрямо тях и са напълно последователни, че разпознали единствено гласът на подсъдимия Г. М.. Не може да се приеме, че е налице някакво съществено противоречие в показанията им, тъй като постр. М.а К. свидетелства, че подс. Г. М. крещял при разбиването на вратата „Отваряйте, българи мръсни, сега ви ебахме майката, ще ви изтрепем като пилци“. Постр. Б. Ме. е запомнил репликата „Отворете, българи мръсни, отворете сега ви ебахме майката, ще ви изколяме като пилци“, а постр. М. Г. „ще ви убием, българи, ще в изколим“ и „ще ви еба майката българска, ще ви убия“. Очевидно е, че изброените фрази смислово имат идентично съдържание, като се различават минимално по начина, по който са въпроизведени. Не може да се очаква от свидетелите в толкова динамична и стресова ситуация, в която всичките им усилия са били концентрирани към запазване на неприкосновеността на жилището, че ще запомнят напълно сходно изречените от подсъдимия Г. М. заплахи. Интерпетативните способности на всеки един човек са различни, а и последното дори би събудило подозрение. Следва да се приеме за достоверно изложеното от постр. М. К., тъй като тя е подпирала вратата, докато същата е била разбивана, респективно е имала добра възможност да чуе ясно отправените реплики. Съобщеното от нея и сина ѝ е на практика идентично, като е без значение дали подсъдимият Г.М. е казал, че ще ги „изколи“ или „изтрепе“ като пилци.  Следва да бъде кредитирано и съобщеното от постр. М. Г., че подс. Г. М. крещял „ще ви убием“, „ще ви заколим“. Това не изключва изложеното от другите двама пострадали, а взаимно го допълва, тъй като подсъдимият не е отправил закана само с един израз. Обстоятелството, че постр. М. Г. при разпита си в досъдебна фаза не е свидетелствал за отправени заплахи, а само за псувни също е без значение, тъй като при разпита в съдебно заседание изрично посочва запомнените от него изрази. Освен това не е ясно дали в досъдебна фаза са му били поставяни въпроси във връзка с отправени закани, както и дали с оглед установената реторика е бил в състояние да отграничи псувня и закана. Видно от разпита му в съдебно заседание той квалифицира репликата „да ти еба майката българска, сега ще те пребия, ще те утрепам“, която твърди, че подс. Г. М. е отправил към постр. М. К., като ругатня, но не успява да идентифицира в нея заплаха или закана. С оглед на това не може да се говори за противоречие, а за взаимно допълване на показанията на тримата пострадали.

Възприетата фактическа обстановка не се променена от доказателствата, че са се чували гласове от четирима души. Последното следва да се приеме за доказано, но няма отношение към безспорно установения факт на отправените от подс. Г. М. закани.

Фактът на изречената от подс. Г. М. спрямо постр. М. К. закана – „ще те пратя при майка“ се установява от нейните показания, които са напълно логични, последователни и непротиворечиви. От тях, както и от показанията на постр. М. Г. се установява, че подс. М. е отправил и други закани със същия смисъл, които обаче не са инкриминирани. Поради това няма основание да бъдат възприети за недостоверни показанията на постр. М. К. в тази част.

По отношение на заканата отправена от подс. Г. М. по телефон на 18.01.2015 г. спрямо М. К.и Б. М. съдът намира следното. От показанията на пострадалите М. К. и Б. М. се установяват заканите, които подсъдимият Г. М.е отправил по телефон спрямо К. и М., които били възприети още свид. И.. Същите обаче се различават като изрази от инкриминираните с обвинителния акт. По-същественото е, в какъвто смисъл основателно възразява защитника на подс. Г. М., е, че доказателствата за датата на провеждане на телефонния разговор са противоречиви до степен взаимно да се изключват. Пострадалата М. К.сочи дата 18.01.2015 г., пострадалият Б. М. няколко дни след 18.01.2015 г., а свид. Ц. И. в досъдебна фаза – доста време след 24.12.2014 г., а в съдебна фаза 25.12.2015 г. При това положение въззивният съд е в невъзможност да определи сигурна дата на провеждане на разговора. Доколкото от доказателствата по делото се установяват различни изрази и значително по-дълъг период – между 25.12.2015 г. и няколко дни след 18.01.2015 г. по съществото си това представлява ново обвинение, по което подсъдимият не се е защитавал и съответно не може да бъде осъден.

От по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-психологични експертизи следва изводът, че процесните събития са възбудили у пострадалите М. Б. К., Б. М. и М. Г. основателен страх. Най-силно е било нивото на стрес у постр. Б. М., който към момента на изготвяне на експертизата е страдал от протрахирана реакция (дистрес), която се характеризира със засилен страхов ефект, тревожност и е резултат от преживян значим за индивида стрес каквото е за физическото му състояние.

Основателно е възражението на защитника на подс. Г. М. и А. Са., че трите съдебно-психологични експертизи не следва да се кредитират в частите, в които е изследвана свидетелската годност на тримата пострадали и страдат ли те от психологично заболяване. Това е така, защото са изготвени от вещото лице С. П. – магистър по психология, а посочените два въпроса са от компетентността на медицински специалист – психиатър. Без значение за законосъбразния процесуален изход на делото е, че трите съдебно-психологични експертизи няма да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не съществува никакво съмнение относно способността на пострадалите правилно да възприемат фактите. С оглед на което, назначаване на подобна експертиза за свидетелската годност на пострадалите и изследване на психическото им здраве, не е била необходима.

Съдът се съгласява с недоволството, изразено от защитниците на подсъдимите, от възпроизвеждането в мотивите на съдебния акт на фрази, които постр. М.а К. е изразила пред вещото лице. Те нямат място във фактическата обстановка на обжалвания акт, където могат да бъдат посочени крайните експертни изводи, без да е необходимо да се преповтаря цялата обстоятелствена част на заключението. Не следва и да се преценяват като доказан факт при индивидуализация на наказанието. Обсъжданите изрази нямат характер на доказателства, тъй като не са приобщени по реда и чрез способите на НПК, поради което могат да се използват само при преценка на правилността на експертизата.

От правна страна:

 

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимите Г. К. М., М. Г. М.., А.А. С. и А. А.в С. е извършил престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

От обективна страна всеки един от подсъдимите на 24.12.2014 г., около 21:55 часа, в с. В.Т.в, Софийски област, на ул. „В.“ № ., влязъл в чуждо жилище, обитавано от М. К. и Б. М., като употребил за това сила – разбил входната врата на жилището, като деянието е извършено нощно време и от повече от две лица.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Всеки един от подсъдимите съзнавал, че жилището е чуждо, съзнавал, че заедно с другите останалите подсъдими разбиват входната врата нощно време и пряко целял това, за да влезе вътре.

Неоснователен е доводът на защитата за липса на квалифициращия елемент от обективна страна на престъплението - „нощем“. Въпреки отсъствието на легално определение в закона, използваните в Наказателния кодекс понятия по правило се тълкуват според техния действителен смисъл и общоупотребимо значение. Следователно под "нощем", по смисъла на чл. 170, ал. 2 от НК, се разбира тъмната част от денонощието, която се променя според годишния сезон и залеза на слънцето (вж. Решение № 237 от 23.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 698/2017 г., II н. о., НК). Настоящото деяние е извършено в 21:55 часа на Бъдни вечер – 24.12.2014 г., поради което квалифициращият елемент е налице.

Не може да бъде споделено, че поведението на подс. М. М.представлявало реторсия. Реторсия е институт, при който отвръщането на едно престъпление със същото или с подобно и то само за изрично посочените в закона престъпни състави, води до възможност на съда за освобождаване на двете страни от наказание. В случая от установената по делото фактическа обстановка може да се направи извод, че постр. Б.в М. е действал при условията на неизбежна отбрана спрямо подс. М. М., когато му е нанесъл удар около 20:30 часа на 24.12.2014 г. Това е така, защото подс. М. М. противозаконно не е напуснал жилището след като Б. М. изрично го е подканил – престъпление по чл. 170, ал. 4 НК. М. се е защитил от това противоправно поведение като е нанесъл удар на подс. М. М.. Това деяние представлява неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК и не съставлява престъпление. Не е налице превишаване на нейните предели, тъй като в създалата се ситуация, при която М. М. е проникнал в жилището на пострадалите без разрешение, обидил е постр. М. К. и не е напуснал, въпреки изричната подкана от Б. М., нанесеният удар е пропорционална форма на защита. След като деянието не е престъпление, не може да се обсъжда институтът реторсия. Той е неприложим и на още едно основание – с последващото деяние подс. М. М. не е отвърнал веднага и то не съставлява лека телесна повреда, а престъпление по чл. 170, ал. 2 НК, което прави разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК неприложима.

Съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г. К.в М. е извършил три престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1 от НК, едно от които продължавано.

            От обективна страна 24.12.2014 г. около 21.55 часа в село В. Т.в, община Своге, ул. „Ва“ №  се заканил с убийство на М. Б.а К., като използвал изразите: „Отваряйте българи мръсни, ще ви изтрепем като пилци, ще ви изколим!”, насочени срещу нея, сина ѝ Б. Ц. М. и М. К. Г., както и само към М. Б. К., като използвал израза: „Ще те пратя при майка ти“, за която знаел, че е починала, като я ударил с ръце по главата и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.

            От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал, че като използва инкриминираните изрази при създадената обстановка би могъл да възбуди основателен страх у М. Бо. Ко. за осъществяването им и пряко целял това – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

            Деянията разкриват признаците на продължавано престъпление, тъй като осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време – в рамките на няколко минути, при една и съща обстановка и при еднородност на винага, при което втората закана с убийство се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващата.

            Обвинението в частта, че подсъдимият Г. К. М. се заканил с убийство на М.Б. К. като използвал израза „ще ви избиеме“ е недоказано, поради което той следва да бъде оправдан.

Предвид изложените мотиви за недоказаност на повдигнатото обвинение в това, че на 18.01.2015 г. вечерта, в село В.Т., община С., на ул. „В.а“ № 23, подсъдимият Г. К. М.по телефона се заканил с убийство на М. Б. К., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В.Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу нея и сина ѝ Б. Ц.М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ, подсъдимият следва да бъде оправдан в посочената част. Няма пречка това да стане с въззивното решение, тъй като деянието е включено в състава на продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и представлява прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

От обективна страна 24.12.2014 г. около 21.55 часа в село В. Т.в, община Своге, ул. „В.“ № 23 подсъдимият Г. К. М. се заканил с убийство на Б. Ц. М., като използвал изразите: „Отваряйте българи мръсни, ще ви изтрепем като пилци, ще ви изколим!”, насочени срещу него, майка му М. Б. К.и М. К. Г. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.

            От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал, че като използва инкриминирания израз при създадената обстановка би могъл да възбуди основателен страх у Б.Ц.М. за осъществяването му и пряко целял това – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК.

            Обвинението в частта, че подсъдимият Г. К. М.се заканил с убийство на Б. Ц. М. като използвал израза „ще ви избиеме“ е недоказано, поради което той следва да бъде оправдан.

Предвид изложените мотиви за недоказаност на повдигнатото обвинение за това, че на 18.01.2015 г. вечерта, в село В. Тр.в, община С., на ул. „В.“ № 23, подсъдимият Г. К.М.по телефона се заканил с убийство на Б. Ц. М., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В. Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу него и майка му – М. К. Б.и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ подсъдимият следва да бъде оправдан в посочената част. Няма пречка това да стане с въззивното решение, тъй като деянието е включено в състава на продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и представлява прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

От обективна страна 24.12.2014 г. около 21.55 часа в село В. Т., община Своге, ул. „В.“ № . подсъдимият Г. К. М. се заканил с убийство на М.К.в Г., като използвал изразите: „Отваряйте българи мръсни, ще ви изтрепем като пилци, ще ви изколим!”, насочени срещу него, М. Б.К. и Б.Ц. .

            От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал, че като използва инкриминирания израз при създадената обстановка би могъл да възбуди основателен страх у М. К.Г. за осъществяването му и пряко целял това – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК.

Обвинението в частта, че подсъдимият Г.Ко. Ми. се заканил с убийство на М. К. Г. като използвал израза „ще ви избиеме“ е недоказано, поради което той следва да бъде оправдан.

            Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че за съставомерността на престъплението е без значение дали действително е възбуден основателен страх, а само дали заканата с оглед установените обстоятелства е в състояние да възбуди такъв (вж. Решение № 74 от 20.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1893/2014 г., II н. о., НК). Ако се установи, че такъв е възбуден, това следва да се преценява на плоскостта на индивидуализация на наказанието. В случая докато били отправени процесните закани група мъже с удари с брадва, ръце и крака са разбивали вратата на апартамента на пострадалите в тъмната част на денонощието в блок, в който живеят само последните. При така създадената ситуация възможността за осъществяване на заканите изглежда съвсем реална и те са от естество да възбудят основателен страх. В подкрепа на този извод са и заключенията в кредитираните им части на приетите по делото съдебно-психологични експертизи.

            Не може да бъде споделена тезата на защитата на подс. Г. М. и А. С., че пострадалите са изпитвали уплаха единствено относно възможността да им бъде нанесена телесна повреда. Както беше посочено деянието е съставомерно дори и да не е възбудило основателен страх у пострадалите, но да е било от естеството да възбуди. С оглед това е без значение какви са били страховете на М. К., Б. М. и М. Г.. и преди и по време на деянието. 

            Неоснователно се претендира, че трите отделни престъпления съставляват едно продължавано престъпление. Тезата не отчита, че заканата с убийство е престъпление против личността и когато такава е отправена спрямо личността на различни граждани, в случая трима, чл. 26 НК не намира приложение предвид изричната забрана в установена в ал. 6 от цитираната разпоредба.

Относно вида и размера на наложените наказания:

               

                На първо място въззивният съд намира за необходимо да посочи, че не приема доводите в жалбите на подсъдимите за неразумна продължителност на наказателното производство. От извършване на деянията до постановяване на настоящото решение са изминали малко над четири години. Срокът не е кратък, но не е и неразумно дълъг, тъй като делото разкрива висока фактическа и правна сложност. Извършени са редица процесуално-следствени действия - разпити на множество свидетели в досъдебна и съдебна фаза, назначени и приети са четири експертизи. Инкриминирани са четири престъпления спрямо личността на трима различни граждани, две от които продължавани. Има трима подсъдими и трима пострадали, конституирани в качеството на частни обвинители. Всичко това предпоставя повече време до достигане на крайната фаза на процеса. Следва да се отбележи, че в съдебна фаза производството се е движило бързо, ритмично, въпреки многото страни, като четири отлагания на открити съдебни заседания по делото, в които не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, са поради уважителни причини свързани с подсъдимите и техните защитници. Те в последна сметка са довели до забава от около 8 месеца. С оглед изложеното продължителността на производството не може да се приеме за неразумно дълга и да бъде преценяване на плоскостта на изключително смекчаващо или смекчаващо отговорността обстоятелство.

            На второ място, въззивният приема за неоснователни доводите в жалбите на защитниците за отчитане на усложнените междуличностни взаимоотношения между подсъдими и пострадали. Такива са налице, но те не изключват и не смекчават наказателната отговорност на подсъдимите. Нищо от установените по делото отношения между семействата не предполага подобно брутално и безцеремонно нарушаване на неприкосновеността на жилището и на телесната неприкосновеност на пострадалите. В едно цивилизовано общество разрешаване на конфликти следва да става чрез диалог или сезиране на компетентни институции, но не и със саморазправа. В случай, че подсъдимият М. М. или неговият баща – подс. Г. М. са считали, че спрямо първия е извършено престъпление, е следвало да предприемат съответните законови действия, но не и да разрешават конфликта чрез насилие.

            На трето място, не могат да бъдат споделени доводите на повереника, че се касае за междуетнически конфликт и това следва да се отчита при преценката на наказателната отговорност на подсъдимите. Влошените взаимоотношения между частните обвинители и пострадалите не са основани на техния етнос, а на различните виждания относно бъдещето на връзката между подс. М. М. и Д. М.. Поради това не следва да се отчитат като отегчаващи или смекчаващи отговорността никакви обстоятелства свързани с етническия произход на подсъдимите или пострадалите, тъй като същият е неотносим към настъпилия престъпен резултат.

                По отношение на подсъдимия Г. К. М..

                За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК е предвидено наказание до шест години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 170, ал. 2 НК до пет години лишаване от свобода.

            Макар че първоинстанционният съд е отчел значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, той е определил наказанията на подс. Г. М. за всяко от престъпленията в средния и под средния размер. За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК с пострадал М. К. – две години и десет месеца лишаване от свобода, за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК с пострадал Б. М. – три години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК с пострадал М. Г. – две години и шест месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл. 170, ал. 2 НК – две години лишаване от свобода. С оглед на това въззивният съд не се съгласява с доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият Г. М. е трудово ангажиран и неосъждан. С това се изчерпват смекчаващите отговорността му обстоятелства. Отегчаващи са много високата обществена опасност на конкретните деяния, които характеризират и подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност. Осъществени са четири престъпления, спрямо личността на трима различни граждани, едно от които продължавано, като неговият каузален принос в престъплението по чл. 170, ал. 2 НК е най-голям. Престъплението по чл. 170, ал. 2 НК разкрива два квалифициращи признака – извършено е нощем, от четири лица. Престъпната деятелност е реализирана на Бъдни вечер, с изключителна бруталност и крайно цинично поведение, като е разбита от пантите входна врата и са заплашвани с убийство лица, които подсъдимият познава и са най-близките роднини на приятелката на сина му. Не може да се сподели, че вратата е разбита от пантите, тъй като е била стара. Ако подсъдимите не бяха я разбили чрез удари с брадва, ритници и ръце, същата не би паднала, независимо от техническото ѝ състояние. На плоскостта на негативни характеристични данни следва да бъде отчетено поведението на подсъдимия Г.М. след влизане в апартамента, когато е нанесъл удари с дърво в областта на главата на Б.в М. и на М.К.. Разхвърляни са множество предмети в дома на пострадалите, сред които коледната питка. Следва да бъде отчетен основателният страх, който се установи, че са изпитали пострадалите за живота си, както и много високото ниво на стрес у Б. М., който изпуснал фекална маса в панталоните си. Приложените характеристични справки, които охарактеризират подсъдимия Г. М. положително, са категорично опровергани от поведението му по време на деянието, от данните по делото, че е нанесъл предходен побой на М. Г., както и че е отправял спрямо него реплики, които могат да се тълкуват като предупреждение, че не трябва да свидетелства по настоящото дело. Справките категорично се опровергават и от поведението на подсъдимия след 24.12.2014 г., тъй като в настоящото производство беше установено, че на неустановена дата след 24.12.2014 г. той е отправял нови закани спрямо пострадалите К. и М., вследствие на което те били уплашени и прекарали няколко часа в автомобил извън дома си, страхувайки се нощта на Бъдни вечер да не се повтори. С оглед на това определеното наказание за всяко от престъпленията, както и общото такова, не може и не следва да бъде намалявано поради значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид високата степен на обществена деянието и дееца и системно проявяваната от него агресия и прояви на противоправно поведение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция определеното общо наказание от три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно.

По отношение на подсъдимия М. Г. М..

            Съдът не споделя доводите за явна несправедливост на наложеното на подс. М. Г.М. наказание. Първоинстанционния съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Смекчаващите отговрността обстоятелства са, че подсъдимият М. Г.в М. е неосъждан, трудово ангажиран и в сравнително млада възраст към момента на извършване на деянието. Отегчаващите отговорността обстоятелства са високата обществена опасност на конкретното деяние, която сочи и на висока обществена опасност на подсъдимия. Престъпната деятелност, както беше посочено, е извършена на Бъдни вечер по време на празничната вечеря, при две квалифициращи обстоятелства – нощем и от четири лица, с изключителен цинизъм и бруталност. Разбита от пантите е входната врата в апартамента на пострадалите. Приложените характеристични справки, които охарактеризират подсъдимия М. М. положително, са опровергани от поведението му по време на деянието, от данните по делото, че след 24.12.2014 г. е отправял заплахи на свид. И.. На следващо място, на висока степен на обществена опасност на подсъдимия М.М. сочи фактът, че е влязъл без разрешение около 20.30 часа на 24.12.2014 г. в дома на пострадалите и е обидил М. . Може да се направи извод, че той има трайна склонност да не зачита неприкосновеността на жилището. Освен това неговото поведение е първопричината за процесните събития. Трябва да бъде отчетено и участието му в побоя, който е нанесен на постр. Б. М., както и че агресията е осъществена спрямо най-близките роднини на приятелката му. Всички обстоятелства в съвкупност сочат, че наказанието на подс. М. М. в правилно определено малко под средния размер, а именно две години лишаване от свобода. Предвид изключителната дързост на извършеното и превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, районният съд правилно е приел, че за постигане на целите по чл. 36 от НК е необходимо подсъдимият да изтърпи наказанието ефективно. Не може да се надценяват обстоятелствата, че впоследствие е заживял на съпружески начала с Д. Ц. М. – дъщеря на частната обвинителка М. Б. К. и сестра на частния обвинител Б. Ц.в Ме. и от съвместното им съжителство имат общо дете – П.М.а М.а, тъй като те не изключват наказателната отговорност за стореното.

По отношение на подсъдимите А.А. С. и А. А. С...

            Жалбите в частта досежно размера на наложеното на подсъдимите Ас.н А.в С. и А.А. С. наказание са основателни. Предвид сходството във фактите, ще бъдат разгледани общо. Както при другите двама подсъдими като смекчаващи отговорността следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че А.А. С. и .сен А.в С.и следва да бъде взето предвид, че той е подканил подс. Ге.и М. да преустановят нападението и да се оттеглят от дома на пострадалите. По отношение на А. А. С. следва да бъде отчетена относително младата му възраст към момента на извършване на престъплението. Като отегчаващи следва да бъдат приети обсъдените по-горе обстоятелства във връзка с обществената опасност на конкретното деяние, която сочи и на висока обществена опасност на подсъдимите. Същевременно техният каузален принос е по-нисък, тъй като не са инициирали конфликта и а няма данни преди деянието или след него някой от тях да е проявявал агресия или друг вид противоправно поведение. Поради изложеното определено наказание на всеки един от тях следва да бъде намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, която е по-висока от обичайното за този тип престъпления, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Само по този начин могат да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.

            С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на частните обвинители М. Б. К.и Б. Ц. М. разноските в размер 400 лв., които всеки един от тях е сторил за възнаграждение на повереник пред въззивната инстанция.

            Водим от всичко посочено и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 3 и т. 6 от НПК‚ Со.т о. съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Присъда № 5/12.09.2018 г., постановена по НОХД №45/2017 г. по описа на РС – С., втори състав, като:

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А. Ас. С., ЕГН ., наказание за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал. 1 НК от две години лишаване от свобода на година и шест месеца лишаване от свобода.

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А. А. С.и, ЕГН ., наказание за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал. 1 НК от две години лишаване от свобода на година и шест месеца лишаване от свобода.

ОПРАВДАВА подсъдимия Г. К. М., ЕГН ., по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 във чл. 26, ал. 1 НК в частта, че на 24.12.2014 г. се заканил с убийство на М. Б. К. като използвал израза „ще ви избиеме“, както и в частта, че на 18.01.2015 г. вечерта, в село В.Т., община . като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В.Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу нея и сина ѝ Б.в Ц. М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.

ОПРАВДАВА подсъдимия Г. Ко. М., ЕГН .*, по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 във чл. 26, ал. 1 НК в частта, че на 24.12.2014 г. се заканил с убийство на Б. Ц.в М. като използвал израза „ще ви избиеме“, както и в частта, че при условията на продължавано престъпление на 18.01.2015 г. вечерта, в село В. Т., община С., на ул. „В.“ № .3, се заканил по телефона с убийство на Б. Ц. М., като използвал изразите: „ей сега ще се върна във В. Т. и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци“, насочени срещу него и майка му – М. К. Б. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.

ОПРАВДАВА подсъдимия Г. К.в М., ЕГН ., по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 във чл. 26, ал. 1 НК в частта, че на 24.12.2014 г. се заканил с убийство на М. К. Г. като използвал израза „ще ви избиеме“.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/12.09.2018 г., постановена по НОХД №45/2017 г. по описа на РС – С., втори състав, в останалата част.

ОСЪЖДА подсъдимите Г. К. М. ЕГН .*, М. Г. М.в, ЕГН ., А. А.С. ЕГН . и Ал.А. С. ЕГН ., на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплатят солидарно частната обвинителка М. Б. К., ЕГН ., сумата от 400 лв. представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски за процесуално представителство.

ОСЪЖДА подсъдимите Г. К.в Ми. ЕГН ., М. Г. . ЕГН .*, А. А.С. ЕГН . и А. А. С.ЕГН *., на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплатят солидарно частният обвинител Б. Цв. М., ЕГН .., сумата от 400 лв. представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски за процесуално представителство.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/о.м./

           

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                          2.