гр. Силистра, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и трети февруари през
две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2..мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Василева В.гр. д. № 400 / 2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от А.К., гражданин на РТурция, чрез адв. Е.Ф. от САК, против Решение №260003 от 24.08.2020г. постановено по гр.д.№676/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от него иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД – да бъде признато за установено по отношение на И.Ю.Х., с ЕГН **********, че му дължи следните суми: 1 226.67 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на 2/9 идеални части от имот № 015023, за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2015/2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 226.67 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 497.78 лева /четиристотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на 2/9 идеални части от имот № 015023, за стопанската 2015/2016 година, ведно със законната лихва върху сумата от 497.78 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 255.76 лева /двеста петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на имот № 034012 с площ от 3.197 дка, ведно със законната лихва върху сумата от 497.78 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и 519.61 лева (петстотин и деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки) – разноски по заповедното производство, за които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 338/03.10.2018 г. по ч. гр. дело № 608/2018 г. по описа на Районен съд – Дулово. Присъдил е и съответни разноски в тежест на жалбоподателя пред тази инстанция. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, освен това е и необосновано с оглед събраните по делото доказателства, развити са доводи в тази насока. Искането на жалбоподателя по същество на спора е въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковата му претенция по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД и да му присъди разноските в двете инстанции по настоящото дело, включително адвокатски хонорар . В с.з. пред тази инстанция не се явява представител, изпратени са писмени бележки от адв. Ф., с които поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата И.Ю.Х. ЕГН:**********, чрез адв. А. ***, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител. В представената писмена защита оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото , прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Настоящият въззивник А.К., чрез адв. Ф. от САК, в качеството си на ищец пред първата инстанция е предявил искови претенции срещу въззиваемия И.Ю.Х. ЕГН:**********, ответник в първоинстанционното производство, като претендира съдът да установи по отношение на последния съществуването на следните парични вземания в полза на ищеца към датата на подаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение №338/03.10.2018 г. по ч.гр. д. № 608/2018 г. на ДРС:
1226.67лева ,ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползите на неговите 2/9 идеални части, възлизащи на 5.111 дка в идеални части, от ползваните от ответника 23 дка от нива, с №015023, парцел 023 (двадесет и три) в масив 015 (петнадесет), с площ от 28.004 дка (двадесет и осем цяло и четири хилядни декара), по плана за земеразделяне землището на с. Вокил, община Дулово, за периода 2012г.- 2015г., т.е. през трите стопански години 2012/2013г, 2013/2014г.,2014/2015г.
497.78 лева, ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползите на неговите 2/9 идеални части, възлизащи на 6.222 дка в идеални части, от ползваната от ответника нива с №015023, парцел 023 (двадесет и три) в масив 015 (петнадесет), с площ от 28.004 дка (двадесет и осем цяло и четири хилядни декара) по плана за земеразделяне землището на с. Вокил, община Дулово за стопанската 2015/2016г.
255.76 лева, ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползите на неговата нива с площ от 3,197 дка, съставляващ имот № 034012 по плана за земеразделяне землището на с. Вокил, община Дулово, за стопанската 2015/2016г.
39.61 лв. (тридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) - заплатена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение ;
480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) - адвокатски хонорар по заповедното производство,
Претендира и сторените в настоящото производство по чл.415 ГПК съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.
Пред районния съд са представени удостоверения за наследници № 062/19.06.2018 г., издадено въз основа на Акт за смърт № 050/17.10.1946 г. и удостоверение за наследници № 063/19.06.2018 г., издадено въз основа на Акт за смърт № 053/11.08.2951 г. , от които е видно, че лицето Хасан Х.Ахмедов Салиев, починало на 17.10.1946 г. е баща на Фаредин Асанов Ахмедов, починал на 07.08.1951 г., който е баща на ищеца А.К.. За всички различия в имената на ищеца е представена декларация за идентичност на имената. С решение № 04/10.10.1994г. по преписка №4038 на Общинска служба но земеделие и гори - гр. Дулово за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Хасан Хаджи Ахмедов е възстановено такова върху четири земеделски имота , един от които е процесната нива № 015023 по плана за земеразделяне на землището на с. Вокил.
Правото си на собственост върху втория имот, за който претендира обезщетение за лишаване от ползите от ответника удостоверява с протокол от с.з., проведено на 17.12.2015 г. по гр.д.№172/2011г. на PC-Дулово, вписан в Служба по вписванията - Дулово под вх. per. № 92 от 29.01.2016г. акт. №20 том 1, имотни партиди 24941-24954) , съгласно който лицето Фахридин Хасанов Ахмедов, роден на *** г. е станал собственик на нива с площ от 3,197 дка, съставляващ имот № 034012 по плана за земеразделяне, сега с идентификатор 12022.34.12. землището на с. Вокил, община Дулово. Имотът е образуван от имот №034005.
По отношение на първия имот правата на собственост на ищеца са доказани с горепосочените доказателства и припадащия му се дял от първата нива възлиза на 2/9 ид. части, изчислени по реда на чл.21, ал.З от отменения Закон за наследството, действал към датата на смъртта на дядото на ищеца и Хасан Х.Ахмедов Х.Салиев , което пропорционално размера на ползваната част от имот № 015023 през годините, за които претендира обезщетение ищеца възлиза на 5,111 дка в ид. части за стопанските години 2012/2013 г, 2013/2014г.,2014/2015г., през които ищецът твърди, че ответникът е ползвал 23 дка и на 6 ,222 дка в ид. части за стопанската 2015/2016 г., през която,с поред ищеца, ответникът е ползвал целия имот от 28 дка.
Не така стои въпросът с нивата от 3,197 дка, получена по съдебната делба с горепосоченото дело на ДРС. Видно е, че данните за бащата на ищеца в съдебния акт не се припокриват с тези от удостоверенията за наследници. Не съвпада както рождената му дата, така и датата на смъртта. Най- вече, по време на делото на ДРС той участва в производството, което означава , че е жив. В този случай, ако е жив, това, очевидно не е бащата на ищеца, за който не се спори, че е починал при удавяне още през 1951 г. Ако е починал, то делбата е нищожна, защото кръгът от наследници е неправилно определен. Следователно, представеният протокол от с.з. по проведено на 17.12.2015 г. по гр.д.№172/2011г. на PC-Дулово, не легитимира ищеца като собственик. В случая не легитимира ищецът като собственик на този имот нито изразеното в жалбата пред тази инстанция становище, че съдът не е изпълнил задължението си да му укаже, че не сочи доказателства за това, нито, че съдът няма право служебно да преценява нищожността на делбата. Последното твърдение е неоснователно. Съсобствениците са задължителни другари и участието на всички съсобственици в делбата, било доброволна или съдебна, е задължително за да може делбеното производство да постигне целеният ефект - прекратяване на съсобствеността и да не се наложи това да стане в нов процес.След като в случая делбата е извършена без участието на всички съсобственици, т.е. без участието на ищеца, чийто баща вече е бил мъртъв, то на основание чл.75 от ЗН тя е нищожна. При нищожна делба конститутивното и действие не е настъпило, т.е. не е възникнала индивидуална собственост в полза на съделителите.
Ето защо, исковата претенция за заплащане на обезщетение за пропуснатите ползи от имот № 034012 е неоснователна и в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Правата на собственост до претендираните размери за съответните стопански години по отношение на имот № 015023 са доказани, поради което и следва да се разгледа исковата претенция по отношение на него. Според ответника, същият, като земеделски производител, заплащайки наем на лицата, с които е сключвал договори за съответните стопански години, е изпълнил задължението си и ищецът няма основание да претендира обезщетение за ползите от които го е лишил, защото ако има такива, то те са му причинени от другите съсобственици, които ,осъществявайки действия на управление, чрез отдаване под наем на целия имот, са получили и припадащия се на ищеца дял. Този довод би бил предмет на обсъждане ведно с възраженията на ищеца, касаещи правото на съсобственици, притежаващи по – малко от 50 % от дяловете да извършват действия на управление, както и досежно твърденията на ответника, че е имало съглашение между съсобствениците един измежду тях - Максим Стаменов, да сключва договори за наем, ако бяха представени съответните договори, сключени за процесните стопански години и ако беше се доказала тяхната истинност по отношение на направеното оспорване на подписите. Въпреки многократните подканяния, включително и пред тази инстанция да бъдат представени тези доказателства,те не бяха представени нито от ответника, нито от ОДЗ, гр. Силистра, включително и договорът за стопанската 2015/2016 г., който е представен в копие пред РС и от който ответната страна, неуспяла да се снабди с оригинала се отказа и същият беше изключен от доказателствата по делото с протоколно определение от с.з. , проведено на 23.02.2021 г. по настоящото дело. При това положение, твърдението на ищеца, че е ползвал нивата на договорно основание е недоказано. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на разпитаните свидетели пред районния съд относно отдаването под наем на имота са недопустими, защото е направено възражение от ищеца своевременно по реда на чл. 164 , ал.1, т.5 ГПК. Отделно от това, изнесените факти са крайно несистематизирани при св.Адилов, който е изключително заинтересован, и съвсем откъслечни при св. Реджеб и Ю., които не сочат изчерпателно площи, години и лица, с които са сключвани договорите. Съвсем неоснователно е посоченото в мотивите на обжалваното решение на районния съд становище, че щом ответникът признава, че има сключени договори за наем, то съдът не счита за нужно това да се доказва. Да признаеш изгоден за себе си факт съвсем не е начинът да го докажеш в състезателното гражданско съдопроизводство при наличие на оспорване от насрещната страна.
На следващо място, съвсем несвоевременно е заявено от въззиваемия възражение за изтекла погасителна давност за първите две стопански години. Такова за пръв път е направено в последното с.з. пред РС и в писмената защита след приключването му. Ето защо, на първо място това възражение е преклудирано, а освен това е и неоснователно, защото видно от пощенското клеймо по заповедното производство, заявлението по чл. 410 ГПК е изпратено по пощата на 01.10.2018 г. 01.10.2013 г. е датата, на която е изискуемо плащането на наема за земеделска земя за стопанската 2012/2013г., с оглед нейното приключване. Ето защо, не са налице основания за отхвърляне на исковете по давност.
От представеното с исковата молба Писмо с изх. №РД-157-3 от 24.08.2018г. на ОДЗ –Силистра, се установява, че ответникът И.Х. е заявил за подпомагане следните площи от процесния имот за претендираните стопански години: 22, 4 дка за 2013 и 2014 г., 23 дка за 2015 г. и 28 дка за 2016 г. При липсата на валидно наемно правоотношение ответникът дължи на ищеца обезщетение за ползите от които го е лишил съобразно дела му от 2/9 ид. части, който за първите две стопански години възлиза на 4,98 дка в ид. части, 5,111 дка за третата и 6,222 за четвъртата. Паричният израз на обезщетението е определен чрез назначената в районния съд експертиза, която е изчислила пропуснатите ползи на база средногодишно рентно плащане на декар. Задачата, макар и поставена така, всъщност е взела за база пазарната цена на наема на земеделски имоти за съответния период, защото средногодишното рентно плащане е близко до нея. Направеното оспорване на експертизата в тази част от ищеца пред първата инстанция, не е уважено от районния ъс ди не е назначена повторна експертиза за определяне размера на обезщетението на база пазарния наем на земеделска земя. Пред тази инстанция това оспорване е изоставено и въззивникът не поиска повторна или тройна експертиза в този смисъл. Ето защо , съдът взема за база изчисленията, направени от вещото лице и съобразявайки писмото с изх. №РД-157-3 от 24.08.2018г. на ОДЗ –Силистра, счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено до сумата от 494,35 лв. по първото перо и до сумата от 329,77 лв. по второто перо от исковата претенция.Съобразно уважената част от исковите претенции ответникът дължи за заповедното производство ДТ в размер на 16,48 лв. и адв. хонорар в размер на 199,69 лв., за които следва да се признае за установено вземането . В останалата част решението на РС следва да бъде потвърдено. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде коригирано и в частта с разноските. Съобразно отхвърлената част от исковете и направените от ответника разноски пред районния съд в размер на 600 лв., въззивникът следва да му заплати 350,39 лв. разноски, в останалата част до присъдените 600 лв. обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като исковата претенция е частично уважена , то възизваемият следва да плати на въззивника сумата от 117, 03 лв. пресметната съобразно уважената част от исковите претенции и разноските по списъка по чл. 80 ГПК, представени от ищеца пред РС. За тази инстанция има данни само за внесена ДТ в размер на 49,53 лв., като съобразно уважената част от иска въззиваемият дължи на ищеца 20,61 лв. от тях или общо разноски в полза на ищеца за двете инстанции в размер на 137,64 лв.
Следва да се коментира и искането за отвод, което въззивникът направи на двама от членовете на състава на съда, които са били докладчици по дела със сходни фактически основания и искови претенции. Следва да се отбележи в добавка към казаното от съда в с.з. от 23.02.2021 г., че да се счита за предпоставка за отвод всяко безпристрастно взето от магистрат становище въз основа на доказателствата по делото и приложимия закон, е не само недопустимо , но и професионално неетично.
Водим от гореизложеното Силистренския окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260003 от 24.08.2020г. постановено по гр.д.№676/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово, в частта, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от него иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД – да бъде признато за установено по отношение на И.Ю.Х., с ЕГН **********, че му дължи сума по – висока от 494,35 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ до общата искова сума от 1 226.67 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора А.К., роден в Република България на 01.01.1946 година, турски гражданин с персонален идентификационен код в Турция 39388870196 , с постоянен адрес: Република Турция, Текидраг/Ергене, махала „Улаш“, ул. „Резене“, № 37, от правото му на ползване на 2/9 идеални части от имот № 015023, за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г., ведно със законната лихва върху сумата над 494,35 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ до цялата претенция от 1 226.67 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 329,77 /триста двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ до общата сума от 497.78 лева /четиристотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на 2/9 идеални части от имот № 015023, за стопанската 2015/2016 година, ведно със законната лихва върху сумата от 329,77 /триста двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ до общата сума от 497.78 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 16,48 лв . /шестнадесет лева и четиридесет и осем ст./ и адв. хонорар в размер на 199,69 лв /сто деветдесет и девет лева и 69 ст./., до общата сума от 519.61 лева (петстотин и деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки) – разноски по заповедното производство, за които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 338/03.10.2018 г. по ч. гр. дело № 608/2018 г. по описа на Районен съд – Дулово. , както и в частта , с която Е ОСЪДЕН на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, А.К., роден в Р. България на 01.01.1946 година, турски гражданин с персонален идентификационен код в Турция 39388870196, лична карта, серия А07В17916, издадена на 05.12.2017 година, с постоянен адрес: Република Турция, Текидраг/Ергене, махала „Улаш“, ул. „Резене“, № 37, да заплати на И.Ю.Х., с ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер по висок от 350 , 39 /триста петдесет и девет лева и 39 ст./ до присъдените 600 /шестстотин/ лева., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО отношение на И.Ю.Х., с ЕГН **********,***, че към датата на подаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение №338/03.10.2018 г. по ч.гр. д. № 608/2018 г. на ДРС, че в полза на А.К., роден в Р. България на 01.01.1946 година, турски гражданин с персонален идентификационен код в Турция 39388870196, лична карта, серия А07В17916, издадена на 05.12.2017 година, с постоянен адрес: Република Турция, Текидраг/Ергене, махала „Улаш“, ул. „Резене“, № 37, съществуват следните вземания:
494,35 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/,ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползите на неговите 2/9 идеални части, възлизащи на 4,98 дка в идеални части за стопанските 2012/2013 и 2013/2014 г 5.111 дка в идеални части за стопанската 2014/2015 г., от ползваните от ответника 22,4 дка от нива, с №015023, парцел 023 (двадесет и три) в масив 015 (петнадесет), с площ от 28.004 дка (двадесет и осем цяло и четири хилядни декара), по плана за земеразделяне землището на с. Вокил, община Дулово, за периода 2012г.- 2015г., т.е. през трите стопански години 2012/2013г, 2013/2014г. е 23 дка от същата нива за стопанската 2014/2015 г.
329,77 /триста двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползите на неговите 2/9 идеални части, възлизащи на 6.222 дка в идеални части, от ползваната от ответника нива с №015023, парцел 023 (двадесет и три) в масив 015 (петнадесет), с площ от 28.004 дка (двадесет и осем цяло и четири хилядни декара) по плана за земеразделяне землището на с. Вокил, община Дулово за стопанската 2015/2016г.
16,48 лв . /шестнадесет лева и четиридесет и осем ст./ - заплатена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение ;
199,69 лв. /сто деветдесет и девет лева и 69 ст./ - адвокатски хонорар по заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Ю.Х., с ЕГН **********,***, да заплати на А.К., роден в Р. България на 01.01.1946 година, турски гражданин с персонален идентификационен код в Турция 39388870196, лична карта, серия А07В17916, издадена на 05.12.2017 година, с постоянен адрес: Република Турция, Текидраг/Ергене, махала „Улаш“, ул. „Резене“, № 37 , направените от него разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 137,64 лв. / сто тридесет и седем лева и 64 ст./
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003 от 24.08.2020г. постановено по гр.д.№676/2018г. по описа на Районен съд - гр. Дулово В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.