ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1805
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 2040 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх. № 50915/02.08.2019 г. на „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК: *********, действащо чрез юрк. В.Г., против Определение № 6888 от
21.06.2019 г., постановено по гр. д. № 5637/ 2019г. по описа на РС- Пловдив, XXI- ви граждански състав, с което на основание чл. 130 ГПК, съдът е постановил връщане на искова молба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД
против И.К.К., ЕГН ********** в частта, с която е предявен иск по чл. 422 вр. чл.
415 ГПК за установяване дължимост на сумата от 276,69 лева – възнаграждение по
договор за поръчителство от 26.07.2016 г. за която, ведно с други вземания е
издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1239/ 06.02.2019 г. по ч. гр. дело № 2135/ 2019
г. на РС – Пловдив, XIX гр. състав, прекратил е
производството по делото в тази част и е обезсилил заповедта в частта относно
сумата от 276,69 лева – възнаграждение по договор за поръчителство от
26.07.2016 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение. Счита, че размерът на иска за
възнаграждение за договор за поръчителство е същият, какъвто е претендиран със
самото заявление. В тази връзка изразява несъгласие с изводите на
първостепенния съд, че не е налице пълно съответствие между страните,
основанието и размера. На основание
изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Претендират се направените по делото
разноски за държавна такса.
Настоящият съдебен
състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Видно от приложеното ч.гр. дело № 2135 по описа за 2019 год. на РС- Пловдив, същото е било образувано по
заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от юрк. Преслава
Петрова – пълномощник, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК против И.К.К., ЕГН **********.
По проведеното заповедно производство била издадена Заповед № 1239 от 06.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като в полза на
дружеството – заявител са присъдени
следните суми: 1640,59 лева – главница; 76,38 лева – административни разноски; 276,69
лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 382,27
лева – договорна лихва от 11.12.2016 г. до 10.02.2018 г.; 564,06 лева –
наказателна лихва за периода 11.01.2017 г. до 21.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 05.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Присъдени са и разноски,
включващи 58,80 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за защита
от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено в съответствие с чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като е оставено без уважение
искането за присъждане на възнаграждение за разликата над 50,00 лева до
претендирания в заявлението размер от 150,00 лева. Като обстоятелства от които
произтича вземането са посочени сключен на 26.07.2016 г. Договор за кредит №
709446 между „Кредисимо“ АД, ЕИК ********* и И.К., обезпечен чрез сключен на
26.07.2016 г. Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и И.К.. На 25.01.2019 г. дружеството- поръчител
погасило всички дължими суми по договора за кредит, с което встъпил в правата
на кредитора срещу длъжника.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК било подадено възражение от И.К.К. с твърдения
за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В изпълнение на дадените от първостепенния съд указания и в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, „Ай Тръст“ ЕООД предявил
срещу И.К.К. иск с правно основание чл. 422 ГПК. В исковата молба е посочена
цена на иска в размер на 2939,99 лева, представляваща сбор от присъдените със
заповедта суми. По отношение на сумата от 276,69 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е въведено
уточнението, че същата представлява
частична претенция от общия размер на дължимото възнаграждение, а именно –
1776,69 лева.
С разпореждане № 41965 от 03.05.2019 г. първостепенният съд е оставил исковата молба без движение до
отстраняване на констатирани нередовности, като са дадени указания да се
аргументира наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за
възнаграждение по договора за поръчителство като частичен от обща сума от
1776,69 лева, тъй като вземането не е поискано и присъдено със заповедта по чл.
410 ГПК като частично. На следващо място, указано е да се изложат фактически
твърдения – по какъв начин са формирани всички искови суми– главница, лихви,
възнаграждение и административни разноски като бъде посочено на какво основание
са начислени и дължими. Изискано е и внасянето на държавна такса, съответно
представянето на платежен документ, удостоверяващ внасянето ѝ.
В изпълнение на дадените указания, с уточняваща молба вх. № 34025 от 27.05.2019г.,
ищцовото дружество е аргументирало наличието на правен интерес от предявяване на
установителен иск относно възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство от наличието на депозирано по реда на чл. 414 ГПК писмено
възражение от страна на длъжника. Изтъква, че процесното възнаграждение е
претендирано като частично още със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в размер на 276,69 лева, която сума е
присъдена и с издадената впоследствие заповед за изпълнение. Конкретизира, че уточнението в депозираната
искова молба, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
е претендирано частично не представлявало въвеждане на ново обстоятелство, а
е само пояснение относно обстоятелствата, на които се основава искът.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за възнаграждение по договор
за поръчителство в размер на 276,69 лева е недопустим. Този извод съдът е
аргументирал с обстоятелството, че в исковия процес за първи път се въвеждали
твърдения, че тази сума се претендира като частична от общо възнаграждение в
размер на 1776,69 лева. Подчертава се, че в заявлението такива обстоятелства не
са изложени, нито е било поискано издаване на заповед за частична претенция.
Предвид изложеното, е приел, че е налице съществено разминаване в основанието
на това вземане, заявено в двете производства. Изложил е съображения, че
предявявайки вземането като частично за първи път с исковата молба, страната
всъщност е изменила твърденията и обстоятелствата по тази претенция, правейки
опит евентуално да поиска разликата в отделно производство.
Настоящият въззивен състав на ОС-Пловдив намира обжалваното определение за правилно по следните
съображения:
Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от
положителното установяване както на общите условия, от които зависи
съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки, каквито са предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и
наличието на пълен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и
това, установено в заповедта за изпълнение.
Вземането като относително материално право се характеризира с неговите
страни, основание и размер, като по отношение на посочените юридически факти
следва да е налице идентичност между заявеното в заповедното производство и
исковата молба за установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на задълженията,
за които е издадена заповедта за изпълнение.
Никъде в заявлението за издаване на заповед за изпълнение дружеството-
заявител не сочи, че сумата в размер на 279,69 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство се претендира като
частична спрямо сумата от 1776,69 лева, която впрочем също не е посочена.
Действително, в исковата молба ищцовото дружество за първи път уточнява, че
коментираната сума се претендира частично.
Предвид горното, настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първостепенния съд, изложени в атакуваното определение. Следва да се има
предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК предопределя рамките на бъдещия процес по чл. 422 ГПК. Следователно,
исковата молба е необходимо да възпроизвежда посоченото в заявлението като
страни и основание на предявения иск. В нея е недопустимо да се въвеждат нови
основания, които не са настъпили след предявяване на иска, а в настоящия случай
ищецът е направил именно това – допълнил е исковата молба с факти, които са
настъпили далеч преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Посоченото обуславя
недопустимостта на исковата претенция, тъй като заявителят не предявява иска за
съществуване на вземането такова, каквото е направено в заявлението, а
предявява нов иск, който не може да се разгледа в производството по чл. 422 ГПК.
От друга страна, липсата на индивидуализация на вземането в заявлението
/какъвто е настоящия случай/ не може да се коригира в исковия процес по реда на
чл. 129 ГПК. Задължение на дружеството- заявител е да очертае твърденията и
исканията в заявлението по ясен и недвусмислен начин, така че да се гарантира
правото на защита на възразилия в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжник.
Гореизложеното налага извода, че подадената искова молба не отговаря на
изискванията на чл. 422 вр. чл. 410 ГПК, поради което следва на основание чл.
130 ГПК да се върне, като се обезсили заповедта за изпълнение.
Достигайки до същия краен правен извод,
районният съд е постановил правилно определение, което като такова следва да се
потвърди.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6888 от 21.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 5637/ 2019г. по описа на РС- Пловдив, XXI- ви граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: