№ 1381
гр. Велико Търново, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110101979 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск , чиято законова правна квалификация произтича от нормата на чл.233, ал.1,
изр.1-во от ЗЗД.
Ищецът К. С. Г. , с ЕГН: ********** от с.*** чрез пълномощника си адвокат М.Н. от ВТАК,
твърди, че по силата на сключен на **.**.**** г. между него, майка му Й.Т.Г. / починала на
**.**.**** г./ - от една страна/ наемодател/ , и „Йеттел България“ ЕАД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6/ преди
„Теленор България“ ЕАД/ - от друга/ наемател/ , договор за наем , е предоставено на дружеството
ползването/ за инсталиране на електронни съобщителни съоръжения/ на площи от 47,75 кв.м. –
части от последна плоча и прилежащото покривното пространство на сграда, както и от
западната й фасада , построена в УПИ VI- 1174, в стр.кв. 108, в с.***, Община *** , за срок от 10
години, срещу задължението на ответното дружество да заплаща наемна цена в размер на 180 евро.
Писмено го е известил на 28.02.2025 г. , че не желае да бъде продължен срока на договора
за наем с още 5 години при същата наемна цена / тъй-като чл.24 от него съдържа уговорката , че
ако в двумесечен срок преди изтичане на срока на договора никоя от страните не извести
писмено другата , че не желае продължаване на срока , същият се счита продължен за още 5
години при същите условия / , поканил го е да сключат нов договор при месечна наемна цена в
размер на 250 евро и в случай , че не се съгласи на това предложение, договорът ще се счита
прекратен на 04.05.2025 г. с изтичане на срока му и следва да освободи наетите площи.
Нов договор обаче не е сключен и и противно на волята му / на ищеца/ наетите площи не са
освободени.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да осъди ответното
дружество да ги освободи , с присъждане на направените по производството разноски.
В с.з. чрез пълномощника си поддържа иска.
Ответникът оспорва иска с възражения , че не е легитимиран да отговаря по него , тъй-като
считано от 01.07.2020 г. е заместен като страна в договора за наем от новоучреденото дружество
„Цетин България“ ЕАД на основание на юридическия факт на отделяне на част от имуществото
му и прехвърлянето му на въпросното дружество по силата на решение от 15.06.2020 г. на
едноличния собственик на капитала на „Теленор България“ ЕАД по чл. 262в , вр. с чл. 263т, ал.2 от
1
ТЗ , в което имущество/ приложение № 5 към решението/ са включени правата и задълженията по
всички договори , които дават правото да се ползват всякакви имоти, сгради , съоръжения ,
всякакви други обекти и части от тях за монтиране , изграждане и поддръжка на електронни
съобщителни мрежи и много други, в това число и договори за наем.
Моли да бъде отхвърлен с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните
правни изводи:
Фактите – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни и
надлежно установени с представените от страните писмени документи.
Спорът им се заключава във въпроса дали задължението да бъдат освободени наетите
площи е остава в тежест на ответното дружество ?
Отговорът е положителен.
Ако и да би се приело , че в имуществото, прехвърлено на новоучреденото в резултат на
преобразуване чрез отделяне на част от имуществото на дружеството – наемател се включват и
правата и задълженията по разглеждания договор за наем / в представената по делото част от
приложение № 5 към протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Теленор
България“ ЕАД от 15.06.2020 г. този договор не е отбелязан / , тази прехвърлителна сделка с
преобразуващ характер/ чл. 262в, ал.1 , чл.263т, ал.2 от ТЗ/ , сама по себе си няма обвързващо за
ищеца правно действие относно заявената в отговора на исковата молба замяна на страната-
наемател. Тя обвързва с последиците си само преобразуващото се дружество / „Теленор
България“ЕАД/ и приемащото дружество/ „Цетин България“ ЕАД/ - аргумент от чл. 21, ал.1 от
ЗЗД , доколкото търговският закон в уредената материя на преобразуването на търговските
дружества не съдържа правила , изключващи общите / чл.21, ал.1, чл.101 и чл.102 от ЗЗД/ , а
именно , че в подобни случаи на отделяне , независимо от волята на наемодателя , приемащото
дружество заменя в договора като страна наемател преобразуващото се и не се твърди и доказва
ищецът да е дал съгласие за такава замяна/ да е приложимо правилото на чл.102 от ЗЗД/.
Правният извод е , че договорът за наем между страните се е запазил и прекратяването му
поради изтичане на неговия срок /при безспорното положение, че не е осъществена хипотезата на
подновяването му – предмет на клаузата на чл.24 на същия / е юридически факт, породил
задължението на ответното дружество да предаде наетите площи- чл. 20а, ал.2, чл.233, ал.1, пр.1-
во от ЗЗД.
Освен тези съображения , аргумент , че не се е освободило от тежестта на това задължение
се извлича от повелителната норма на чл. 263л, ал.1 от ТЗ : „За задълженията , възникнали до
датата на преобразуването , отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества
, освен прекратените“. Законът не поставя условието тези задължения да са непременно в
състояние на изискуемост. По начало задължението за връщане на наетата вещ от наемателя
винаги възниква и се намира образно казано в „латентно“ състояние още със сключването на
договора за наем, като става изискуемо, щом настъпи основание за прекратяването му.
Ето защо предявеният иск подлежи на уважаване в своята цялост.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 1169 лева , представляваща
направени по производството разноски/ заплатено адвокатско възнаграждение -1000 лева и
заплатена ДТ – 169 лева/ и следва да бъде осъден да му я заплати, тъй-като вторият е упражнил
правото си по чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД „Йеттел България“ ЕАД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, да освободи от поставените електронни съобщителни съоръжения,
предоставените му в изпълнение на договор за наем от **.**.**** г. площи от 47,75 кв.м.,
от които : 37,75 кв.м. от последната плоча, както и прилежащото покривно пространство и 10
кв.м. от западната фасада , представляващи части от едноетажна жилищна сграда ,
2
построена в УПИ VI- 1174, в стр.квартал 108, находяща се в с.***, Община *** , като ги
предаде на К. С. Г. , с ЕГН: ********** от с.***, ул.“***“ № 1.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Йеттел България“ ЕАД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 да заплати на К. С. Г. , с ЕГН: ********** от с.***, ул.“***“ № 1 сумата от
1169/ хиляда сто шестдесет и девет / лева , представляваща направени по производството
разноски .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3