Р Е Ш Е Н И Е
№ 689 /15.05.2020 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5506 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк
„София”, сграда № 6, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С.К.
*** срещу Наказателно постановление № В – 0047586 от 11.11.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите,
с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на потребителите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на разпоредбата
на чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за защита на
потребителите.
Дружеството – жалбоподател
„Т.Б.” ЕАД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
като посочва, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
и при противоречие с приложимите материалноправни норми, като представя
подробни аргументи в защита на позицията си. Посочва, че в акта за установяване
на административно нарушение и впоследствие в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са правилно посочени датата и мястото на
извършване на нарушението. Дружеството оспорва обективната съставомерност
на деянието, за което е ангажирана административно – наказателната му
отговорност, като навежда твърдения, че самият потребител е инсталирал услуга Find my
iPhone, която възпрепятства неговото гаранционно обслужване,
поради което и дружеството е изпаднало в обективна невъзможност да приведе
мобилния телефон в съответствие с договора за продажба. Също така подчертава,
че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва
описание на съставомерните белези на нарушението, за
което е била ангажирана административно – наказателната му отговорност. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за редуциране на размера на наложеното
административно наказание до предвидения в разпоредбата на чл. 222а от Закона
за защита на потребителите минимум.
В проведеното на 19.02.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5506 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „Т.Б.” ЕАД не се представлява нито от законен, нито от процесуален
представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 19.02.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5506 по описа за 2019 г.
на Варненския районен съд, въззиваемата страна Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към
Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите се
представлява от своя процесуален представител старши юрисконсулт Надежда
Недева, която моли за потвърждаване на процесното
наказателно постановление и присъждане на сторените от институцията съдебни
разноски.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 24.10.2018 г. св. Д.П.К., с ЕГН: ********** закупил мобилен телефон “iPhone XS
max 64GB” с ИМЕИ: 357281092972533 от офис на дружеството „Т.Б.“ ЕАД
в гр. Варна.
На 19.06.2019 г. св. К.
предявил рекламация на мобилното устройство в офис на „Т.Б.“ ЕАД, находящ се в търговски център GRAND MALL в гр. Варна, като бил съставен Протокол за приемане на
устройството, в който изрично било вписано, че няма видими следи от употреба,
нито драскотини по него.
На 01.07.2019 г. мобилния
телефон бил върнат във владение на св. К., но същият още на място в търговския
обект, където му било предадено устройството, забелязал, че по гърба му има
драскотини.
На 02.07.2019 г. св. К.
предявил нова официална рекламация на мобилния телефон пред „Т.Б.“ ЕАД,
изразявайки несъгласието си мобилния телефон да му бъде върнат в това състояние,
като на следващия ден – 03.07.2019 г. дружеството „Т.Б.“ ЕАД изпратило отговор
до св. К., с който отказало да удовлетвори рекламацията на мобилното
устройство.
Същевременно на 12.08.2019
г. св. К. депозирал жалба до териториалното подразделение на Комисия за защита
на потребителите в гр. Варна, като св. В.Л.С. – гл. инспектор в Комисията за
защита на потребителите извършили проверка на твърдените от св. К. обстоятелства.
Св. С. преценила, че със
своето поведение дружеството „Т.Б.“ ЕАД е извършило административно нарушение
на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като на 10.09.2019 г. съставила акт за установяване
на административно нарушение, с което санкционирала дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 11.11.2019 г., приемайки
идентична фактическа обстановка, както тази описана в АУАН, Директорът на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисия за защита на потребителите, издал Наказателно постановление № В –
0047586, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000
лева, на основание разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на
потребителите за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства:
свидетелските показания на св. В.Л.С., показанията на св. Д.П.К.; жалба на св. К.
до териториалното подразделение на Комисията за защита на потребителите в гр.
Варна; Протокол от 19.06.2019 г. за приемане на мобилното устройство в
търговски обект на „Т.Б.“ ЕАД; сервизен протокол, съставен от „Т.Б.“ ЕАД; писмо
с изх. №
GB – 2EAURCH; становище на дружеството „Т.Б.“ ЕАД, изпратено до
Комисията за защита на потребителите на 02.09.2019 г.
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на
свидетелите С. и К. като последователни, логични, взаимнодопълващи
се, а и най – важното подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства.
Св. К. споделя, че е
предал на датата 19.06.2019 г. мобилния си телефон за рекламация в търговски обект
на „Т.Б.“ ЕАД в гр. Варна, като е бил съставен Протокол за приемане на
устройството, в който изрично е записано и отбелязано, че устройството се
приема без видими следи от употреба, нито са били налице някакви драскотини по
него. Съдържанието на протокола (приложен към административно – наказателната
преписка) потвърждава безусловно показанията на св. К.. Следва да се подчертае
също така, че самият телефон е приет в сервиза на „Т.Б.“ ЕАД също без видими
следи от употреба, което обстоятелство се установява от сервизния протокол,
приложен към доказателствата по делото, съставен именно от въззивното
дружество.
Същевременно св. К.
допълва, че когато е взел телефона си на 01.07.2019 г. е установил драскотини по
задната му повърхност, поради което и е помолил за ново устройство. При това
положение единствения възможен извод до който може да достигне съда е, че
драскотините са получени именно по време на престоя на устройството в сервиза.
Не е спорно обстоятелството,
че дружеството „Т.Б.“ ЕАД е отказало да удовлетвори предявената рекламация от
св. Д.П.К..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда
на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че
вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
В тази връзка съдът намира
за необходимо да подчертае, че самото наказателно постановление не страда от
пороците, твърдяни във въззивната жалба. Напротив – ясно е индивидуализирана и
посочена датата на извършването на нарушението, както и мястото на нарушението,
което очевидно е гр. Варна, при условие, че договора за продажба е бил сключен
в търговски обект в града и рекламацията е била предявена в магазин на „Т.Б.“
ЕАД именно в гр. Варна.
Също така са изброени в
съдържанието на самото наказателно постановление доказателствата, върху които
„стъпва“ административно – наказващия орган за да формира преценката си, че
действително е налице извършено нарушение.
Императивната разпоредба
на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителя предвижда, че когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, като ал. 2 допълва,
че това следва да се случи в рамките на едномесечен срок от предявяване на
рекламацията.
От събраните в хода на
административно – наказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че дружеството е нарушило посочените разпоредби, поради което и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
За допълнение на мотивите
следва да се подчертае, че съдът не вижда връзка между факта, че потребителят
св. К. е инсталирал услуга Find my
iPhone на своето мобилно устройство и това, че му е
било отказано удовлетворение на рекламацията, тъй като неговите претенции са
били насочени по отношение външния вид на апарата и нямат касателство
с неговите функции и софтуерна поддръжка.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
Разпоредбата на чл. 222а
от Закона за защита на потребителите предвижда имуществена санкция в размер от
500 лева до 3000 лева за констатирани нарушения на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от
Закона за защита на потребителите.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство факта, че дружеството „Т.Б.“ ЕАД и други пъти е било
санкционирано за подобни нарушения на законодателството в сферата на защита на
правата на потребителите. Доказателства в тази посока са влезлите в сила
Наказателно постановление В – 0044960 от 12.02.2018 г. и Наказателно
постановление В – 0044095 от 29.06.2017 г.,. издадени от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисия за защита на потребителите, от които се установява, че дружеството е
санкционирано за извършени съвсем сходни нарушения, което неминуемо повишава
обществената опасност на деянието и мотивира съда да се съгласи с извода на
административно – наказващия орган, че на дружеството не следва да бъде
налагано административно наказание „имуществена санкция” в минимален размер.
Същевременно обаче съдът с категоричност намира, че
административно наказание „имуществена санкция”, наложено в максимален размер
от 3000 лева, е прекомерно завишено и респ. несправедливо. В крайна сметка в
административно – наказателната преписка се съдържат доказателства за само две
на брой влезли в сила наказателни постановления, с които е ангажирана
отговорността на дружеството за подобни нарушения на законодателството в
сферата на защита правата на потребителите. Това обстоятелство мотивира съда да
приеме, че действително подобни нарушения са били извършвани от въззивното
дружество, но същевременно не може да се приеме, че те са едва ли не практика в
дейността на дружеството, което ноторно е известно, че представлява
телекомуникационен оператор със стотици хиляди клиенти.
Ето защо съдът намира, че административно наказание
„имуществена санкция” в средния, предвиден в закона размер – 1500 лева се явява
напълно справедлива и според съда напълно способстваща за изпълнение на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изхода на настоящото дело, според съда не следва
да се присъждат разноски на нито една от двете страни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № В – 0047586 от 11.11.2019
г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на
„Т.Б.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
парк „София”, сграда № 6, на основание разпоредбата на чл. 222а от Закона за
защита на потребителите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева
(три хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за защита на потребителите като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: