№ 260
гр. Велико Търново, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000270 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260044/8.02.2021 година по гр. д. № 151/2020 година на Окръжен
съд Русе Гаранционен фонд София е осъден да заплати на С. Н. С. сумата 75 000 лева –
обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, причинено от И. Г. Б. на
15.08.2017 година в гр. Русе, ведно със законната лихва от 2.03.2020 година до
окончателното ѝ изплащане.
Със същото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати на С. Н. С.
сумата 1 980 лева – обезщетение за имуществени вреди от горното пътнотранспортно
произшествие, причинено от И. Г. Б. на 15.08.2017 година в гр. Русе, ведно със законната
лихва от 14.08.2019 година до окончателното ѝ изплащане.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията за законна лихва върху
главницата за имуществени вреди за периода 29.08.2017 година – 14.08.2019 година.
Със същото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати на адвокат
З.Ж. възнаграждение за процесуално представителство на С. Н. С. в размер на 2 780 лева на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
1
С посоченото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати по сметка
на Окръжен съд Русе сумите: 3 079.20 лева – държавна такса, 274 лева – платени разноски от
бюджета на съда.
Решението е постановено с участието на И. Г. Б. като трето лице помагач на
ответника.
С Определение № 260147/22.06.2021 година по гр. д. № 151/2020 година на
Окръжен съд Русе е оставено без разглеждане искането на Гаранционен фонд София,
съдържащо се във Въззивната жалба от 26.02.2021 година, за изменение на Решение №
260044/8.02.2021 година по гр. д. № 151/2020 година на Окръжен съд Русе в частта за
разноските и е прекратено производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С.Н. – пълномощник на
Гаранционен фонд София, против Решение № 260044/8.02.2021 година по гр. д. № 151/2020
година на Окръжен съд Русе в частите, с които са присъдени обезщетение за неимуществени
вреди в размер над 35 000 лева, обезщетение за имуществени вреди за сумата над 990 лева,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2 780 лева,
3 079.20 лева – държавна такса, 274 лева – платени разноски от бюджета на съда. Във
въззивната жалба се излага, че в обжалваните части решението е неправилно. В случая
пострадалият е водач. Безусловно е налице съпричиняване – допринасяне за настъпилия
вредоносен резултат от страна на пострадалия – същият след употреба на алкохол (2.17
промила алкохол в кръвта съгласно химическата експертиза, изготвена по наказателното
дело; 2.26 промила алкохол в кръвта към момента на настъпване на инцидента съобразно
заключението, прието по настоящото дело) управлява моторно превозно средство при
средна степен на алкохолно опиване, което се характеризира със значителни нарушения на
мисловната дейност и съобразителност, отслабване на концентрацията, вниманието,
координацията, равновесието и ориентацията; силно забавяне на реакциите, като са
възможни и нарушения на речта, понякога сънливост (отговори на въпроси 7, 8 и 9 от
заключението на съдебномедицинската експертиза, прието по делото). Освен това
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите като е управлявал моторно превозно
средство, участващо в пътнотранспортното произшествие, със скорост над разрешената за
конкретния пътен участък (признание от негова страна в протоколите за разпит по
наказателното дело, допълнително установено при разпита на неговия спътник, както и от
автотехническата експертиза по наказателното дело). Същевременно пострадалият е возил
пътник на задната седалка без каска (доказано по наказателното дело).
Направено е искане да се отмени Решение № 260044/8.02.2021 година по гр. д. №
151/2020 година на Окръжен съд Русе в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат З.Ж. – процесуален представител на С. Н. С., в който са развити съображения за
2
нейната неоснователност.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Г. Б..
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат З.Ж. –
пълномощник на С. Н. С., оспорва въззивната жалба.
И. Г. Б. заявява, че предоставя на съда да се произнесе по въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 151/2020 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от адвокат З.Ж. – пълномощник на С. Н. С., против
Гаранционен фонд, гр. София искове с посочено правно основание чл. 558, ал. 5 от Кодекса
за застраховането. В исковата молба се излага, че на 14.08.2017 година малко преди 0.00
часа в гр. Русе С. Н. С. управлявал мотоциклет марка „Пежо Елизио ДМ 100“, с ДК № РВ 17
**** в посока от Централна жп гара към централната част на града по ул. „Борисова“. На
мотоциклета зад него се возел Д. И. Д. С. Н. С. управлявал мотоциклета с ниска скорост от
около 50 – 60 километра в час. При приближаването към кръстовището с ул. „Бозвели“ той
видял, че светофарната уредба свети с мигаща жълта светлина. Уличното осветление било
включено. С. Н. С. навлязъл в кръстовището. Насрещно движещ се лек автомобил марка
„Дачия Логан“, с ДК № Р 96 **** завил наляво непосредствено пред мотоциклета. Ищецът
се опитал да избегне удара като отклони мотоциклета вдясно, но автомобилът завил
непосредствено пред мотоциклета и го поставил в невъзможност да избегне удара.
Последният спомен на С. Н. С. от преди произшествието е за минаването покрай
железопътната гара и завиването по улица „Борисова“. След инцидента ищецът е
транспортиран с автомобил на спешна медицинска помощ до УМБАЛ „Русе“ АД. В
исковата молба са описани подробно получените от С. Н. С. увреждания, лечебния процес,
претърпените болки и страдания. Изтъква се, че реално две години след пътнотранспортното
произшествие пострадалият не е възстановен, което рефлектира върху неговия начин на
живот. Със Споразумение от 17.01.2019 година по НОХД № 2090/2018 година на Районен
съд Русе И. Г. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3,
буква „а“, предложение второ, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение
трето от НК. Към момента на инцидента моторното превозно средство, управлявано от
посочения водач, е без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Преди
да се качи на мотоциклета С. Н. С. пил бира. На основание чл. 519, точка 1 от Кодекса за
застраховането е предявена претенция за изплащане на обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди към Гаранционния фонд. С. Н. С. не е съгласен с
предложеното обезщетение, което не компенсира понесените от него болки и страдания.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционния
3
фонд да заплати на С. Н. С. сумите: 75 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането,
ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба; 1 980 лева – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на плащането – 29.08.2017
година, в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Гаранционен фонд, гр. София, с който се оспорват претенциите по основание и размер общо
за сумата над 35 990 лева. Посочва се, че по образуваната Щета № 19210285/2.08.2018
година Управителният съвет на Гаранционния фонд е определил обезщетение на С. Н. С.
общо в размер на 71 980 лева, от които: 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
1 980 лева – обезщетение за имуществени вреди; приел е наличие на 50% съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия С. Н. С. (управлявал мотоциклета след употреба на
алкохол и с действията си като водач застрашил своята и на пътника безопасност);
редуцирал е дължимото обезщетение до 35 990 лева. Направено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – управлявал мотоциклета
след употреба на алкохол и с действията си застрашил тази и на пътника зад него
безопасност. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е поискано конституиране на И. Г. Б. като
трето лице-помагач на Гаранционния фонд.
С протоколно Определение от 19.10.2020 година е допуснато конституиране на
И. Г. Б. като трето лице помагач на Гаранционния фонд.
В съдебно заседание пред първостепенния съд третото лице помагач И. Г. Б.
заявява, че С. Н. С. също има вина за настъпването на инцидента.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260044/8.02.2021 година по гр. д. № 151/2020 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от С. Н. С., представляван от адвокат З.Ж., против
Гаранционния фонд искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и
имуществени вреди са с правно основание чл. 577, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за
застраховането.
Със Споразумение от 17.01.2019 година по НОХД № 2090/2018 година по описа
на Районен съд Русе И. Г. Б. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал.
3, буква „а“, предложение второ, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение
трето от НК за това, че на 15.08.2017 година на кръстовището на ул. „Борисова“ и бул.
„Бозвели“ в гр. Русе при управление на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с ДК
№ Р 96 ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 от Закона за
4
движението по пътищата – при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства, като не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно
средство – мотоциклет марка „Пежо“, модел „Елизио ДМ 100“, с ДК № РВ 17 ****, и по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице: на С. Н. С. – средни
телесни повреди – разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на горна
и долна челюст, което затруднява дъвченето, и трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник; на Д. И. Д.– средна телесна повреда – трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник.
Във въззивното производство не са наведени оплаквания относно извода на
първостепенния съд за наличието на основание за ангажиране на отговорността на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетения за неимуществените и имуществени
вреди, претърпени от С. Н. С. вследствие на пътнотранспортното произшествие, станало на
15.08.2017 година, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките на
чл. 577, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.
Не се спори, че в резултат на инцидента С. Н. С. е претърпял следните
увреждания: контузия на мозъка; счупване на предна и латерална стена на десен максиларен
синус; счупване на долна челюст в дясно; кръвонасядания и отоци на лицето, повече в
дясно; кръвоизлив в дясна очна ябълка; охлузване на брадичката; кръвонасядане на шията в
дясно; счупване на неустановен брой ребра в дясно; контузия на десния бял дроб; излив в
дясното плеврално пространство; кръвонасядане на гръдния кош в дясно; разкъсно-контузна
рана на гръдния кош; охлузвания на гръдния кош и коремна стена; кръвонасядания в
областта на дясно рамо и шия, дясно рамо, лява мишница, дясна мишница, дясна хълбочно-
тазобедрена област, охлузвания на лява предкитка; многофрагментно счупване на дясна
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза; счупване на дясно коленно капаче;
охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, одрасквания на дясно бедро, оток, охлузвания и
разкъсно-контузни рани на дясно коляно, охлузвания на дясна подбедрица, кръвонасядания
на дясно бедро, дясна коленна става и подбедрица; анкилоза на дясна коленна става с
контрактура десет градуса, скъсяване на десен долен крайник, начална коксартроза на дясна
тазобедрена става, хипотрофия на мускулатурата на дясно бедро; вторична
посткръвоизливна анемия, наложила кръвопреливане.
Пред настоящата инстанция не са наведени доводи относно размера на
определените обезщетения – 75 000 лева за неимуществени вреди; 1 980 лева за
имуществени вреди.
Спорно е наличието на съпричиняване от страна на С. Н. С. за настъпването на
вредоносния резултат.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е
диспозитивна, поради което не може да се прилага служебно от съда. Пред първостепенния
съд не е наведено своевременно с отговора на исковата молба от представителя на
Гаранционния фонд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
5
пострадалия чрез управление на мотоциклета със скорост над разрешената за конкретния
пътен участък; возене на пътник на задната седалка без каска, поради което е преклудирано
и не следва да се обсъжда. Същевременно в гражданския процес не са събрани
доказателства за скоростта, с която се е движил мотоциклета, управляван от С. Н. С., за
наличие на причинна връзка между същата и настъпилия инцидент. Приетата в досъдебното
производство експертиза, осъщественият разпит на спътника на С. Н. С. в наказателното
производство не са годни доказателствени средства в настоящия процес. Не е ясно по какъв
начин обстоятелството, че пътникът на задната седалка на мотоциклета е бил без каска, е
свързано с причинените на С. Н. С. увреждания в резултат на пътнотранспортното
произшествие.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е
необходимо не само извършване от него на действия, които нарушават предписаните от
Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е налице, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. В този случай виновно действащото лице следва да отговаря само за
вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на пострадалия. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи обема
на отговорността на виновния причинител на вредите.
Не се спори, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие С. Н. С. е
управлявал мотоциклета след употреба на алкохол. От заключението на експерта д-р М. Х.
М., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че пробата от кръвта на
С. Н. С. е взета в 00.40 часа на 15.08.2020 година и след извършена химическа експертиза са
установени 2.17 промила етилов алкохол в кръвта. Към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие концентрацията на етанол в кръвта на С. Н. С. е била
2.26 промила. Установената концентрация съответства на средна степен на алкохолно
опиване, което се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност и
съобразителност, отслабване на концетрацията, вниманието, координацията, равновесието и
ориентацията, силно забавяне на реакциите в зависимост от индивидуалната реакция към
алкохола. Могат да се наблюдават и нарушения в речта, понякога сънливост. Тези ефекти на
етиловия алкохол върху централната нервна система касаят поведението на съответното
лице, независимо дали има качеството на водач или пасажер.
По делото липсват доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване –
С. Н. С. да е имал поведение, с което реално да е създал предпоставки за увреждането или да
6
е допринесъл предизвиканата опасност от делинквента да настъпи в действителност.
Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите е недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е
установен при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем, както е в
случая. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което прилагането на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от
него неблагоприятни последици.
С оглед на изложеното, съдът смята, че не може да се направи несъмнен извод за
поведение от страна на пострадалия, допринасящо за настъпване на деликта или улесняващо
механизма на увреждането. Предпоставка за намаляване на дължимото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди е доказването по надлежния ред, предвиден в ГПК, на
фактите, които представляват принос на пострадалия. Само по себе си обстоятелството, че
С. Н. С. е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол, не е достатъчно да се направи
заключение за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не може да се формира извод за
съществуването на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Обективният принос на С. Н. С. не е безспорно доказан. От
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия да съставлява пряка и непосредствена причина за настъпилите вреди, което в
случая не е установено при условията на главно и пълно доказване.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявените от С. Н. С. против
Гаранционния фонд искове с правно основание чл. 577, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса
за застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000
лева, обезщетение за имуществени вреди – 1 980 лева, са изцяло основателни и доказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260044/8.02.2021 година по гр. д. № 151/2020 година на Окръжен съд Русе в
обжалваните части е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да
обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Гаранционният фонд следва
да бъде осъден да заплати в полза на адвокат З.Х. Ж. адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция в размер на 1 760 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044/8.02.2021 година по гр. д. № 151/2020
година на Окръжен съд Русе в обжалваните части.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” 2, ет. 4, да заплати в полза на адвокат З.Х. Ж., с
адрес: гр. Бургас, *******, адвокатско възнаграждение в размер на 1 760 (хиляда
седемстотин и шестдесет) лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участие в процеса на И. Г. Б., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Русе, *********, като трето лице помагач на Гаранционния фонд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8