Определение по дело №415/2019 на Окръжен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№           920                          31.10.2019 год.                                  гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На тридесет и първи октомври                                                       2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                    

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:             ДИАНА  ДЯКОВА

 

Като разгледах гр.д.№ 415/2019 год. за да се произнеса съобразих следното:

 

Производството е във фазата по подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.140 от ГПК.Действията се предприемат от  нов съдия-докладчик,на когото делото е преразпределено на дата 17.10.2019 год. по причина,че досегашния съдия - докладчик Десислава Николова е определена за член на КАК при СК на ВСС.

С искова молба рег.№ 4262/20.06.2019 год., ищецът “***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***и съдебен адрес:***,чрез упълномощения за процесуално представителство по делото адв.Н.К.   е заявил срещу Д.К.Д.,ЕГН **********,*** осъдителна претенция за сума в общ размер от 44 732.16 лв.,от която главница  от 38 132.16 лв.  и  лихва за забава от   6 600 лв.

Окръжен съд гр.Добрич притежава компетентността да разгледа така предявения иск съобразно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК.

При извършената служебна проверка  по реда на чл. 129 и чл.130 от ГПК съдът констатира ,че исковата молба е редовна:съдържанието й отговаря на изискванията по чл. 127 от ГПК и към нея са представени приложенията по чл. 128 от ГПК,а предявения с нея иск е допустим.

Ищецът  не е изпълнил задължението си по чл.127 ал.4 от ГПК,да посочи банкова сметка ***,поради което по реда на чл.101 от ГПК следва да му бъдат дадени указания.

В срока  и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор рег.№ 5650/29.08.2019 год. ,с който са заявени оспорвания на всички твърдения и възражения от вида правоизключващо и правопогасяващо .

Всяка от страните  е направила доказателствени искания.

Заявените доказателствени искания  са  отчасти относими,необходими за изясняване на делото ,както и отчасти  допустими  по правилата на процесуалния закон.

Процесуалните действия на съда по назначаване на вещи лица, изслушването им в открито съдебно заседание и приемането на заключенията на вещото лице са регламентирани в разпоредбите на Глава ХІV ,раздел V от ГПК. Тези разпоредби на процесуалния закон, изключват процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебна власт - орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение,респ.писмено доказателство. Гражданският съд не разполага с възможността да  обсъжда и да основава решението си  на заключения на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело по установения в ГПК ред-така решение № 133 / 04.04.2012 год.  по гр. д. № 1243/2011 год. на ВКС, II г. о.С оглед на горното,не следва да бъдат допуснати като доказателства,представените от   “***“ ООД експертно заключение по пожаро-техническа експертиза от 22.01.2018 год. и съдебно-стокова експертиза от 24.01.2018 год.

Допустими и относими по спора са  исканията  на  “***“ООД за прилагане  свидетелските показания на ответника ,дадени входа на досъдебното производство,доколкото същите съставляват извънсъдебно признание на страната ,така също за прилагане и  на  акт на орган на съдебната власт –прокурорско постановление на прекратяване на досъдебното производство.

Допустими и относими по спора са исканията на  “***“ООД за прилагане на останалите писмени доказателства.

Основателно е  заявеното  от “***“ООД искане за изискване за послужване на дело-ДП № 212/2017 год.По същото се съдържат множество документи,съставени от компетентни държавни органи във връзка с инцидента,поради което искането следва да бъде уважено  и по реда на чл.86 ал.3 т.2 от Правилника за администрацията в съдилищата,досъдебното производство изискано за прилагане по настоящото дело.

Искането на Д.К.Д.  ,съдът да изиска от трето неучастващо по делото лице “Агрополихим“ЕАД да посочи:закупеното от “***“ООД количеството бали слама съгласно данъчна фактура № *********/21.04.2017 год.,къде е било превозено,с какви транспортни средства и с каква дестинация, не може да бъде уважено.По реда на чл.192 от ГПК,трето лице може да бъде задължено да представи намиращи се у него документи.Този ред е приложим само за документи,за които не се спори или са налице данни,че вече съществуват и се намират в държане на съответното лице,защото непредставянето е свързано с неблагоприятни последици за него.Искането се заявява с писмена молба с препис за третото неучастващо по делото  лице,с точна индивидуализация на искания документ ( по вид,дата,издател и пр.),който е от значение за спора.По този ред е недопустимо ,съдът да задължава третото лице да състави нарочен документ за нуждите  на процеса,респективно от него да бъдат изисквани  определени сведения.

Доказателственото  искане на Д.К.Д. за допускане разпит на свидетели,не отговарят на изискванията на разпоредбата на чл.156 ал.2 от ГПК,поради което на страната следва да бъдат дадени указания по реда на чл.101 от ГПК.

Ответникът Д.К.Д. е заявил,че по реда на чл. 193 от ГПК оспорва истинността на заповед № 2/05.10.2017 год. и акт за бракуване на стоково-материални запаси № 2/05.10.2017 год.,документите били неистински и съставени за целите на настоящото производство.Посочените документи  са частни свидетелстващи.Като такива са годно доказателствено средство-допустимо според процесуалния закон. Съгласно чл.180 от ГПК частните документи,подписани от лицата,които са ги издали ,съставляват доказателство,че изявленията,които се съдържат в тях са направени  от тези лица. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателя. Във всички други случаи, доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.Всички свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи и поради това опровергаването й става в сроковете и по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК . При оспорване на отразеното в частен документ,производството по чл.193 от ГПК не се открива-така решение № 375/28.12.2012 год. по гр.д.№ 1347/2011 год. на ВКС,ІV г.о.

На основание чл.140 от ГПК  ,  по предварителните въпроси и допускането на доказателствата,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.12. 2019 от 14.00 часа.ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото,ДА СЕ ПРИЛОЖИ ПРЕПИС от настоящото  определение към призовките на страните за съдебното заседание,а на ищеца ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от отговора и приложенията към него.

         ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД със следното съдържание,който да бъде съобщен на страните :

         Предявените от “***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***срещу Д.К.Д.,ЕГН **********,*** обективно съединени осъдителни искове са за суми от по 38  132.16 лв.  и     6 600 лв.

         Изложени са твърдения,че на дата 19.04.2017 год., дружеството ищец е закупило от “Агрополихим“ЕАД,гр.Девня общо 2 346.320 тона бали слама от реколта 2016 год. ,на цена от 89.40 лв. с включен ДДС на тон .Продажната цена от 209 761.01 лв.  за цялото закупено количество бали слама е била изплатена изцяло и по банков път на дата 02.05.2017 год.Дружеството складирало около 500 тона от закупените бала слама  в недвижим имот  в с.Сенокос,общ.Балчик,с административен адрес:Стопански двор № 1,представляващ урбанизирана територия,в която са разположени селскостопански постройки.В съседния имот била построена дестилерия за етерично маслени култури,собственост на притежавано и управлявано от ответника Д.К.Д. търговско дружество.На 29.09.2017 год.,същият разговарял със служител на РСПБЗН –Балчик по повод планирано горене на растителни отпадъци в процесния имот,при което  бил уведомен,че паленето на огън е забранено.Въпреки това,сутринта на 02.10.2017 год.между 9-10 часа ,ответникът запалил растителни отпадъци-стъбла от лавандула,струпани от него на около 5 метра от складираните бали-слама.Огънят се прехвърлил върху балите,които също пламнали и били напълно унищожени.При извършената инвентаризация се установило,че са унищожени 942 бали с общо тегло от 450 тона,които били бракувани и отписани ,като напълно негодни за каквато и да е употреба. За разследването на палежа било образувано досъдебно производство № 212/2017 год. по описа на РУ на МВР-Добрич,впоследствие  прекратено с прокурорско постановление  № 669/10.07.2018 год. по причина,че е извършено от ответника виновно –по непредпазливост,а за да е съставомерно деянието,привлеченият като обвиняем Д.К.Д. следвало да е действал с умисъл. Стойността на унищоженото количество бали слама по цени на закупуването им възлизала на сумата от 40 230 .00 лв.,а в хода на досъдебното производство вещо лице оценило  щетите  по пазарни цени към  датата на пожара ,като възлизащи на сумата от 38 132.16 лв.След отправената от ищеца покана за доброволно плащане,ответникът не оспорил  основателността на претенцията,а само нейния размер.Липсата на желание у ответника да погаси доброволно задължението си,обуславяло правния интерес  на ищеца да заяви претенцията си по съдебен ред.

         С оглед на горното е отправено искане Д.К.Д. да поправи  имуществените вреди,които виновно е причинил на “***“ООД на дата 02.10.2017 год. в с.Сенокос ,общ.Балчик,запалвайки   942 бр. бали слама с общо тегло от 450 тона,като съдът постанови осъждането му да заплати  обезщетение за унищоженото количество бали слама ,възлизащо на сумата от 38 132.16 лв.,определено по размер на пазарната му стойност  към датата на увреждането,както и  обезщетение за неизпълнение на  паричното задължение,определено по размер на законната лихва за периода на забавата,считано  от дата на увреждането 02.10.2017 год. и до датата на подаване на исковата молба-20.06.2019 год. и възлизащо на сумата от  6 600 лв.Заявено е искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 38 132.16 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-20.06.2019 год. и до окончателното изплащане,както и всички сторени съдебно-деловодни разноски   в хода на процеса и във връзка с него.

         Ответникът оспорва основателността на исковете  и обстоятелствата,на които същите са основани. Възразява , че вземането за 38 132.16 лв.,  следва да бъде намалено,тъй като ищецът бил допринесъл за настъпването на вредите,както и че вземанията  38 132.16 лв. и  6 600 лв. били погасени  по давност.Настоява за отхвърляне на исковата претенция в цялост  и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

         Д.К.Д. е оспорил твърденията в исковата молба относно датата,количеството ,реколтата и цената на закупените от търговското дружество-ищец бали слама.Не били представени доказателства за транспортирането на количествата бали до стопанския двор,в който бил възникнал инцидента.Посочените във фактурата от 21.04.2017 год. бали,не били идентични  с разположените в Стопанския двор на с.Сенокос още през есента на 2016 год.,нито пък били с тегло от около 500 тона.Поради престоя,без да бъдат покрити с материал,който да съхрани качеството им при прибирането ,били загубили и част от масата си поради изсъхване.При огледа на място  от ответника и в хода на досъдебното производство  се установявало ,че балите слама не били разположени в конфигурация /фигура, единично тегло  , разстояние между отделните елементи  и отстояние от пътища и горски насаждения/ съобразно нормативните предписания.Това препятствало да бъде установен тонажа на складираната слама на база единично тегло на фигурите в група.Специализираната литература сочела,че теглото на произвежданите в страната  бали слама  варирало между 250-440 кг.Ищецът не сочел единично тегло на бала слама,а при съобразяване твърденията му за изгорели 450 тона бали ,разпределени в 942 броя, единичното им тегло от 477 кг. надвишавало  възможностите на техническите средства за балиране.С оглед на горното, обезщетението не можело да бъде определено в сочените от ищеца размери,още повече при съобразяване ,че друга била пазарната стойност на тон бали,вън от горното не следвало да бъде включван в нея и ДДС. Ищецът не можел да черпи права от противоправното си поведение – липса на регистрация на обект за съхранение на фуражи,подаване на информация към компетентните органи,съхраняване на бали слама в противоречие с нормативната регламентация на българското е европейското законодателства.Тези нарушения ,правели посочените от ищеца информация за   лишена от нормативна и документална обезпеченост  ,а данните не били безспорни.Вън от горното,неспазването на  изискванията за съхранение и опазване на земеделските обекти от пожари и  складиране на балите върху непочистени и неоградени с негорима ограда площадки,сочели на неположена грижа от ищеца.Палежът не бил извършен виновно от ответника,мястото на горене на отпадъците от лавандула ,не било на разстояние от около 5 метра от балите слама.

         Исковете за заплащане на  обезщетения за имуществени вреди и неизпълнение на парично задължение    черпят правното си основание в разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Частично правоизключващото възражение на ответника  за съпричиняване на вредоносния резултат,обуславящо намаляване на обезщетението за понесени вреди черпи правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. 

Възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца за главница и лихви  черпи правното си основание в разпоредбите на чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД.

Не се признават изрично права или обстоятелства.

         Всички обстоятелства подлежат на доказване с изключение на презумпцията по чл. 45 ал.2  от ГПК.

         Фактическият състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие), обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е извършено виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. При предявен иск с правно основание чл.45 ал.1   ищецът “***“ООД носи тежестта да установи тези елементи от фактическия състав, с изключение на вината на ответника,която законът презюмира.В случая на доказване подлежат твърденията за количеството ,притежавана от дружеството и складирана в имота му  слама от определена реколта,която е била унищожена,вкл.  стойностното й изражение,  в резултат на пожар,предизвикан  от действията на ответника Д.К.Д. и запален в нарушение на конкретни нормативно предписани правила  и задължения за противопожарна безопасност.

По възражението за липса на вина,т.е.опровергаването на презумпцията по чл. 45 ал.2  от ГПК, доказателствената тежест на фактите,обуславящи приложението  й е на ответника Д.К.Д..

В тежест на ответника Д.К.Д. е да докаже твърденията си,че размера на имуществената вреда е в по-нисък размер,т.е. че складираната от ищеца селскостопанска продукция е била в друго количество,от друга реколта и на друга стойност.

         Ответникът носи тежестта да установи заявеното от него  възражение за съпричиняване ,с което цели намаляване на отговорността си  по реда на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.Приложението  на правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и  поведението на собственика/управителя/служителите/ на пострадалото дружество,с които обективно са създали предпоставки  и/или  възможност за настъпване на увреждането. Приносът следва да е конкретен –да се изразява в извършване на определени действия или въздържане от такива от страна на дружеството,като следва да е доказан,а не хипотетичен и предполагаем .В тежест на ответника Д.К.Д.  е  да установи фактите  :конкретните действия/бездействия и причинната им връзка с вредоносния резултат.В случая на доказване подлежат твърденията за начина на разположение на балите със слама-подредба в определена конфигурация,на определена височина и отстояние  от мястото на запаления от ответника огън,респективно че това разположение е в причинна  връзка с тяхното подпалване. При евентуално наличие на обективно съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД,намаляване на дължимото обезщетение  не е обусловено от преценката,дали е налице виновно и противоправно поведение  на собственика/управителя/служителите/ на пострадалото дружество за настъпване на увреждането,поради което и не подлежи на доказване.

         По възражението по чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД ,ответникът носи  тежестта да установи,от която дата е настъпила изискуемостта на вземанията за главница и лихви и изтичането на достатъчен срок,обуславящ погасяването им по давност.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

1.ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура Балчик Досъдебно производство № 212/2017 год. по описа на РУ на МВР-Балчик.

2.НЕ ДОПУСКА  представените от “***“ООД писмени доказателства,посочени в т.7 и т.8 от раздел“Доказателства“ на исковата молба : експертно заключение по пожаро-техническа експертиза от 22.01.2018 год. и съдебно-стокова експертиза от 24.01.2018 год.,тъй като съставляват  експертни заключения, дадени пред друг орган на съдебна власт - орган на досъдебно наказателно производство или прокуратурата.

 3.ДОПУСКА всички останали писмени доказателства, представени от  “***“ООД .

 4.НЕ ДОПУСКА  искането на Д.К.Д. за събирането на гласни доказателства,тъй като не отговаря на изискванията на чл.156 ал.2 от ГПК.

УКАЗВА по реда на чл. 101 от ГПК  на Д.К.Д. ,че следва в седмичен срок и с писмена молба да конкретизира доказателственото си искане ,като посочи :1./трите имена  на свидетелите,ако ще бъдат водени за разпит в първото по делото  съдебно заседание на 02.12.2019 год.,респективно 2./ трите имена и адресите на свидетелите,ако същите ще бъдат призовавани  за разпит в съдебното заседание на 02.12.2019 год.,в който случай ще  му бъде определен депозит по чл.75 от ГПК,който следва да бъде внесен предварително-чл.76 от ГПК.

5.НЕ ДОПУСКА  искането на Д.К.Д.  ,съдът да изиска от трето неучастващо по делото лице “Агрополихим“ЕАД да посочи:закупеното от “***“ООД количеството бали слама съгласно данъчна фактура № *********/21.04.2017 год.,къде е било превозено,с какви транспортни средства и с каква дестинация,тъй като не отговаря на изискванията на чл. 192 от ГПК.

6.УКАЗВА на Д.К.Д.  ,че ”справка  за работните операции на сламопреса“  по т.1 от раздел „Доказателства“  не е представена  с  отговора на исковата молба  .

7.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на Д.К.Д. за откриване на производство по чл.193 от ГПК относно  заповед № 2/05.10.2017 год. и акт за бракуване на стоково-материални запаси № 2/05.10.2017 год.

8.На основание чл. 140 ал.2 от ГПК ,по допускане на поисканите от “***“ООД   съдебно-техническа, съдебно –оценъчна и съдебно-счетоводна експертизи,съдът ще се произнесе  в първото по делото заседание.

УКАЗВА на ищеца “***“ООД ,че следва да посочи банкова сметка ***.

УКАЗВА  на страните,че срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение или производството по делото прекратено при условията на чл. 238 от ГПК : Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

РАЗЯСНЯВА на страните,че спорът може да бъде разрешен по пътя на медиация,както и чрез постигане на съдебна спогодба,която по силата на чл.234 ал.3 от ГПК има значение на влязло в сила решение , не подлежи на обжалване пред по-горе съд , производството е с кратка продължителност, по силата на чл. 78 ал.9 от ГПК  дължимите от страните държавни такси са в половин размер и съответно вече внесените суми подлежат на връщане до този размер,а разноските остават върху страните,както са ги направили,освен ако не се уговорят нещо друго.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: