№ 3150
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100512101 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 12468 от 13.07.2023 г., постановено по гр.дело № 35906/2022 г. по
описа на СРС, ІІ Г.К., 70 състав, е отхвърлен предявения от „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД, с ЕИК *********, и адрес: гр.София, ул.****, срещу Столична
община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ да
заплати сумата 144,38 /сто четиридесет и четири лв. и 38 стотинки/ лева, ведно със
законната лихва от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение от ПТП на 11.02.2021 г. С решението на съда е осъдено на основание
чл.78, ал.3 ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, с ЕИК ********* да заплати на
Столична община сумата 200,00 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 31091/05.09.2023 г., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 35906/2022 г. на СРС, ІІ Г.К., 70 състав е оставена без уважение молба от
09.08.2023 г. на ищеца по делото ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, с искане за
изменение на решение № 12468/13.07.2023 г. в частта на разноските чрез намаляване
присъденото на Столична община юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението на СРС, 70 състав е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ-Общо
1
застраховане“ ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А. Б., с искане същото
да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 144,38 лв. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна - ответник Столична община, гр.София, чрез процесуалния
си представител юрк.Ц.З. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания
по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Третото лице- помагач на страната на ответника- „ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, гр.София, чрез юрк.Н.А. в писмена молба депозирана по
делото взема становище за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София,
подадена чрез пълномощника адв.А. Б., срещу определение № 31091/05.09.2023 г.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 35906/2022 г. на СРС, ІІ Г.К., 70 състав,
с което е оставена без уважение молба от 09.08.2023 г. на ищеца по делото ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД, с искане за изменение на решение № 12468/13.07.2023 г. в частта
на разноските чрез намаляване присъденото на Столична община юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба- Столична община, гр.София, чрез процесуалния
си представител юрк.Ц.З. оспорва същата по съображения изложени в депозиран по
делото писмен отговор. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като
неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
2
В настоящия случай, с петитума на исковата молба е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали
вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника се основава на
чл.49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1/ да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от
ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по
който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез
наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради
следните съображения:
При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е
произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба.
Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право
- претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда,
съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран
или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи
3
правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като
обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да
прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС
№ 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато
решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице
отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена
претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която
съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г.
на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на
материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет
се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да
определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала,
решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В
случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал
иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен
и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното
начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното
недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и
петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича
претендираното с исковата молба материално субективно право.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е
длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато
произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън
обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus
petitum и е недопустимо. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес
4
съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В този
смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се определят от
съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на
исковата молба, и заявения в нея петитум.
За да определи действителното основание на спорното материално право,
съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и
приложи съответния материален закон. Излизане извън пределите на търсената защита
от гледна точка на форма или съдържание, обуславя недопустимост на съдебния акт по
съществото на спора. В правомощията на втората инстанция е задължението да
обезсили съдебното решение на първата инстанция, когато са налице процесуални
пречки или липсват процесуални условия за съществуването и/или надлежното
упражняване на правото на иск.
В процесния случай, настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения осъдителен иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД, така както е заявен по петитума на
исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. Предметът на иска
се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той
следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. В процесния
случай това не е сторено. Диспозитивът на решението на първостепенният съд не
изяснява предмета, по който се е произнесъл съда. В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на
ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение
на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По
силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК, съдът се произнася с решение
/като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно
неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят
изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора".
Релевираните възраженията на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или
правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на
обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно
имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната
основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или
5
погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата
трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност. Безалтернативен е изводът,
че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в
диспозитива му като констатация относно спорното право, а изложеното в мотивите –
само по изключение досежно възраженията за право на задържане и
прихващане/чл.298, ал.4 от ГПК/. В процесния случай, съдът приема, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита. Съдът е задължен да се произнесе по
предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в исковата
молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищеца, така и ответника
има правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на заявеното в исковата молба спорно материално право. Разглеждането на
иск, който не е предявен, и не разглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица
обезсилване на недопустимото решение.
В процесния случай, обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Първоинстанционният съд не е разгледал предявения осъдителен иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД, с оглед обстоятелствата на които
страната се е позовала, съобразно заявените и въведени от ищеца в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения за дължимост от ответника на сумата от 144,38 лв.
Първоинстанционният съд, макар и формално да се е произнесъл и по
предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД
за заплащане от ответника на сумата от 144,38 лв., същият е формирал изводи по
факти, които не са били въведени от ищеца, като основание на предявената осъдителна
искова претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД, не е
обсъдил посочените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба факти, в
резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран, в нарушение
на основния принцип за диспозитивното начало в гражданския процес, установен от
нормата на чл.6, ал.2 от ГПК. В случая съдът е формирал изводи по факти, които не са
били въведени от ищеца, като основание на исковата претенция.
С оглед на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо
следва да се обезсили изцяло, включително и в частта за разноските на основание
чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг
състав на същия съд и произнасяне по предявения осъдителен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД, и по предмета на делото. Новото разглеждане
би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
6
В тази връзка и обжалваното определение № 31091/05.09.2023 г., постановено в
закрито заседание по гр.дело № 35906/2022 г. на СРС, ІІ Г.К., 70 състав, с което е
оставена без уважение молба от 09.08.2023 г. на ищеца по делото ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД, с искане за изменение на решение № 12468/13.07.2023 г. в частта
на разноските чрез намаляване присъденото на Столична община юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде обезсилено, като недопустимо, предвид приетото в
мотивите на настоящето решение, че обжалваното решение, следва да се обезсили
изцяло, включително и в частта за разноските на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от
ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 12468 от 13.07.2023 г., постановено по гр.дело
№ 35906/2022 г. по описа на СРС, ІІ Г.К., 70 състав.
ОБЕЗСИЛВА определение № 31091/05.09.2023 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 35906/2022 г. на СРС, ІІ Г.К., 70 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за
произнасяне по предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ,
вр. чл.49 ЗЗД, с който е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „ГБС-
ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********, гр.София, като трето
лице - помагач на ответника Столична община, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7