Решение по дело №5411/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8118
Дата: 2 май 2024 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110105411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8118
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110105411 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Д. Г. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 42252/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответницата Д. Д. Г. за
сумите, както следва: сумата от 1171,45 BGN (хиляда сто седемдесет и един лева и 45
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
27.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 222,12 BGN (двеста двадесет и два
лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
19.07.2023 г., сумата от 1,17 BGN (един лев и 17 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 27.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,37 BGN (нула лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 19.07.2023 г., държавна такса в размер на 27,90 BGN (двадесет и седем
лева и 90 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет
и пет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
1
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. в , като ответницата отговаря за ½ част от дълга. Твърди, че
ответникът е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда
да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подадени отговор ответницата подава възражение срещу депозираната
искова молба, като сочи, че е заплатила 1/6 част от дълга. Моли плащането да бъде
взето предвид от съда и да бъде установено между страните. В депозираното
възражение срещу издадената заповед за изпълнение развива съображения, че е
собственик на 1/6 част от процесния имот, респ. счита, че следва да носи отговорност
за 1/6 част от дълга, а не за ½ част от него, както претендира ищцовото дружество.
Твърди се, че е с решение на СРС е прието, че е собственик на 1/6 част от имота.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответника становище в отговора на исковата молба, с
проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.03.2024 г., съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът
за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание
на 25.04.2024 г. без възражения от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
2
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като ползва
имота на възможните законови основания.
Ищецът твърди, че ответницата Д. Г. е собственик на ½ част от процесния имот.
По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства във връзка със
собствеността на имота. В тази връзка съдът съобрази направеното от ответницата
признание в срока за отговор на исковата молба на факта, че е собственик на 1/6 ид.
част от имота. Сочи, че процесният имот е придобит по време на втория брак на
нейния баща и наследодател. Посочено е от ответницата, че собственик на останалите
5/6 ид. части от имота е осиновеният от нейния баща и втората му съпруга син А,
който, след смъртта на неговите осиновители, наследил изцяло частта, припадаща се на
неговата майка Иванка Д. Кирилова, и частта, припадаща му се от неговия баща Д От
представеното от ответницата удостоверение за родствени връзки и приетото
удостоверение за наследници на нейния наследодател Д, действително се установява,
че след смъртта на нейния баща, същият е оставил като наследници съпругата си И
/която не е майката на ответницата/, както и двете си деца – ответницата Д. Г. и А
/еднокръвен брат на ответницата по делото/. Представен по делото е и препис от
постановено между страните съдебно решение от 21.04.2022 г. по гр. дело №
58840/2021 г. по описа на СРС, от мотивите на което е видно, че с оглед събраните в
производството доказателства, съдебният състав е приел, че ответницата е собственик
на 1/6 част от процесния имот. При това положение и липса на други доказателства
относно собствеността на имота, съдът следва да приеме за доказано, че ответницата в
процесния период ответницата е собственик на 1/6 част от имота – с оглед направеното
в хода на производството признание на неизгодния за нея факт.
Поради неоспорване на отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към
ССчЕ и СТЕ и отделянето им за безспорни по делото, съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период
действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето
защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
3
Видно от данните по делото, общо претендираният размер на задължение за
топлинна енергия в процесния период по процесната партида възлиза на сумата от
2342,90 лева, като искът е основателен за 1/6 част от него, а именно сумата от 390,48
лева.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Видно от данните по делото, общо претендираният размер на задължение за
топлинна енергия в процесния период по процесната партида възлиза на сумата от 2,34
лева, като искът е основателен за 1/6 част от него, а именно сумата от 0,39 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
4
кредитора са напр. Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по
описа на СГС, Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС
и др.
Исковете за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По извършеното частично погасяване в хода на производството:
След образуване на исковото производство, на 13.02.2024 г., ответницата Д. Г. е
извършила плащане по процесните вземания в размер на сумата от 391 лева, което се
установява от представената разписка /л. 65/, като плащането се признава и от
ищцовото дружество /изразено становище в открито съдебно заседание от 25.04.2024
г./. Не са налице данни как е отнесено извършеното плащане от ищцовото дружество,
но същото не следва да се отнася за погасяване на разноските по делото. Към момента
на плащането разноските, направени в настоящото и заповедното производство, не
представляват ликвидно и изискуемо вземане, като биха възникнали като такова едва
при влизане в сила на съдебното решение, тоест при осъществяване на едно
отлагателно условие. Едва към този момент ще бъдат установени по основание и
размер дължимостта на направените в производството разноски.
Съдът достигна до извод за дължимост на главница за доставена топлинна енергия
в размер на 390,48 лева и на главница за цена на услугата дялово разпределение в
размер на 0,39 лева. Общият размер на задължението по двете главници възлиза на
сумата от 390,87 лева. Дължима върху нея е и законна лихва за забава, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
погасяване на задължението. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
лихвен калкулатор, достъпен на интернет сайта на Национална агенция по приходите,
законната лихва върху главницата за периода от 27.07.2023 г. до 13.02.2024 г. е в
размер на 29,09 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. След погасяване на дължимата
към момента на плащането законна лихва от 29,09 лева, с платения остатък от 361,92
лева, ответницата Д. Г. е погасила изцяло дължимата главница за услугата дялово
разпределение в размер на 0,39 лева, както и сумата от 361,53 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия. Налага се извод, че към момента на устните
състезания е останал непогасен остатък от главницата за топлинна енергия от 28,95
лева, до който размер следва да бъде уважен установителният иск, ведно със законната
лихва от 14.02.2024 г. до погасяване на задължението, доколкото законната лихва
преди тази дата е погасена с извършеното плащане. За горницата до пълния предявен
размер, искът следва да бъде отхвърлен поради неговото погасяване в хода на процеса
и частично поради неоснователност за горницата над претендираната 1/6 част. Следва
да се отхвърли като погасен в хода на процеса и искът за главница за услугата дялово
разпределение и частично поради неоснователност за горницата над претендираната
1/6 част.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответницата не е представила доказателства за сторени такива.
5
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от 58,74 лева разноски в исковото производство,
пропорционално на уважената част от исковете, за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен от съда минимален
размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 14,80 лева, пропорционално на уважената част от
исковете, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно
издадената заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. Д. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 28,95 лева, представляваща непогасена част от 1/6
част от цена на доставена топлинна енергия в периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в
имот с аб. № 295519 и адрес: гр. София, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 14.02.2024 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ: иска за
признаване за установено, че ответницата дължи цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1171,45 лева; иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи
сумата от 1,17 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., както и исковете по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 222,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.07.2023
г. и за сумата от 0,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 19.07.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
03.08.2023 г. по ч. гр. дело № 42252/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 58,74 лева разноски в исковото производство и
сумата от 14,80 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6