Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
260092
гр. ВРАЦА, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
гражданско отделение в публичното заседание на 06.11.2019г. в
състав:
Председател:
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на:
прокурора Камелия
Трифонова и секретар Миглена Костадинова
като разгледа
докладваното от
съдията Досов
в.гр. дело N 514 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С решение
№602/04.07.2019 год. по гр.дело №1783/2018 год. на РС-Враца състав на съда е
отхвърлил предявените от Ц. Г.Р.,***
против Прокуратурата на Република България обективно съединени искове с правно
основание чл.2,ал.1,т.1, пр. последно и т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
10000.00 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца вследствие на незаконно задържане за периода от 18.10.2010 год. до
06.03.2018 год, като неоснователни и недоказани.
Решение
№602/04.07.2019 год. на Районен съд-Враца е обжалвано изцяло от Ц.Г.Р..
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
множество процесуални нарушения. Жалбата е много подробна, като изложените в
нея доводи преповтарят доводите, изложени и в първоинстанционното производство
- в исковата молба и в допълнителни уточняващи молби. Твърдението на
жалбоподателя е, че задържането му в Затвора Враца за посочения в исковата
молба период е незаконно, който факт е
установен от събраните пред РС-Враца доказателства, но незаконосъобразно е
игнориран от първоинстанционни съд. Искането му е обжалваното решение да бъде
отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Враца,
"който е безпристрастен и спази законовите разпоредби в ГПК "л.39 от
настоящето дело, абзац 2-ри/, което искане съставът на ОС-Враца възприема като
искане за уважаване на исковата му претенция в цялост.
С
определение №3384/27.08.2019 год. по гр.дело №1783/2018 год. РС-Враца е оставил
без уважение искане на ищеца-въззивник за отвод на съдията-докладчик.
обективирано в молба вх.№12386/22.07.2019 год. /л.313 от делото на РС-Враца/.
На 26.09.2019 год. в ОС-Враца е постъпило становище на Ц.Р., в което той моли
въззивната инстанция да не уважава определение №3384/27.08.2019 год. Въззивният
съд възприема това становище като още един довод за незаконосъобразност на
обжалваното решение№602/04.07.2019 год., а не като частна жалба, доколкото в
него се изразява недоволство от неподлежащ на обжалване съдебен акт.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК ответната Прокуратура на Република България не е депозирала
отговор.
Във
въззивното производство не е допуснато събиране на доказателства.
При проверка
на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието
и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е бил сезиран с предявен от Ц.Г.Р. против Прокуратурата на Република
България осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно
задържане за периода от 18.07.2010г. до 06.03.2018г.- липса на законосъобразен
акт за задържането му.
В исковата
молба и в молбите за уточнение на иска се твърди, че на 15.07.2010 г. ищецът е
задържан на Летище-София, конвоиран и приет в Централния софийски затвор, след
което на 17.07.2018 г. е конвоиран и приет в Затвора-Враца, където се намира и
до настоящия момент. Посочва, че задържането му е за 72 часа на основание
Постановление на ВКП, Отдел "Международно правно сътрудничество" от
13.07.2018 г., поради което след 18.07.2010 г. лишаването му от свобода е
незаконно - в нарушение на конкретно сочени законови разпоредби от ЗЕЕЗА и НПК,
тъй като е извършено без да е постъпило искане от Република Австрия за
задържането му в България, без да е отправяно по надлежния ред искане за
признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд от 30.11.2009 г. и
без да е правено искане от Прокуратурата на РБ и да е взета от съда по надлежен
ред мярка за неотклонение "Задържане под стража". Твърди, че както
Постановлението от 13.07.2010 г. на ВКП, така и допълнително издаденото
Постановление от 25.10.2010 г. на Окръжна прокуратура-Враца за приемане и
привеждане в изпълнение на присъдата му от ОС-Корнойбург, Република Австрия по
реда на ЗЕЕЗА са незаконосъобразни, защото мярка за неотклонение “Задържане под
стража“ не е била вземана. Сочи, че с оглед изложеното бил незаконосъобразно
задържан, тъй като не са издадени законосъобразни актове за неговото задържане
и привеждане на присъдата от Република Австрия в действие. Твърди, че определение
№347 по ч.н.д. №535/2010г. на ОС-Враца било незаконосъобразно и не можело да
бъде основание за неговото задържане, тъй като не бил компетентен. Посочил е, че вредите се изразяват в загуба
на зъби, побеляване на косата, загубване на зрението и др. Твърди, че
уведомявал началника на затвора и прокуратурата, че бил задържан неправилно и
незаконосъобразно, но те не го пускали. Твърди, че ответника със свои действия
и бездействия, които били незаконосъобразни, довели до незаконното му
задържане, с което му причинил неимуществени вреди.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, че оспорва иска. В отговора
се посочва, че въз основа на европейска заповед за арест от 05.06.2009г., изд.
от Прокуратурата на гр.Корнойбург, Република Австрия, с решение на ОС – Монтана
от 11.06.2009г.по ЧНД № 74/2009г., изменено с Решение на АС-София с
№308/16.07.2009г. ищецът бил предаден на австрийските власти за срок от 6
месеца с постановление на ВКП от 24.07.2009г. Срокът бил удължаван два пъти с
решения от 16.01.2010г. и 20.04.2010г. С присъда на австрийски Окръжен съд –
гр.Корнойбург, на Ц.Г.Р. било наложено наказание „ доживотен затвор”. Присъдата
била изпратена на българските власти заедно с протокол от 14.04.2010г., в който
било отразено, че ищецът е изявил желание да изтърпи наказанието си в Република
България. Бил приведен в страната на 15.07.2010г., а присъда по дело № 701
Hv1/09 на Окръжен съд – гр. Корнойбург, Република Австрия е приета и приведена
в изпълнение с определение №347/08.11.2010г.на Окръжен съд-Враца по ч.н.д. №535/2010г.
Сочи се, че след привеждане на присъдата на австрийския съд в изпълнение
основанието за задържане на ищеца е именно тази присъда. Ответникът счита искът
за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Въз основа
на констатации за нередовност на исковата молба, направени с определение
№576/31.08.2018г. на Окръжен съд-Враца, постановено по в.ч.гр.дело №458/2018г.
исковата молба е била оставяна от РС-Враца без движение, како съобразно
направените от ищеца уточнения, с определение №154/25.03.2019.по в.ч.гр.дело
№154/2019г. състав на Окръжен съд-Враца е квалифицирал исковете по чл.2, ал.1,
т.1, пр.последно и т.2 от ЗОДОВ. Така поставената правна квалификация е
залегнала и в доклада на РС-Враца по чл.146 от ГПК, направен с определение от
09.05.2019г. и във връзка с квалификацията ищецът не е направил възражения.
Въз основа
на така постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното производство
са събрани писмени и гласни доказателства, съобразно които въззивният състав
приема следното:
Видно от
представената по делото Европейска заповед за арест от 05.06.2009г., издадена
от Прокуратура –Корнойбург, Република Австрия, по силата на същата е поискано
ищецът Ц.Р. да бъде предаден на австрийската държава за наказателно преследване
по обвинения във въоръжен грабеж и опит за убийство. Във връзка с издадената
европейска заповед Р. бил обявен за издирване, като видно от представената справка за установено лице,
обявено за общодържавно издирване, рег. №3917/05.06.2009г. от ОД МВР – Монтана,
той бил задържан на същата дата. Издадена е и заповед за задържане на лице рег.
№225/05.06.2009г. на МВР, с която Ц.Р. е задържан за 24 часа /лист 87/, след
което с Постановление от 06.06.2009г. на ОП-Монтана /лист 88-89/ Р. бил
задържан за 72 часа. С определение на Окръжен съд-Монтана от 08.06.2009г.,
постановено по чнд №73/2009г. в производство по чл.43, ал.2 от ЗЕЕЗА, по отношение
на Ц.Р. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с издадената
Европейска заповед за арест от 05.06.2009г. на Прокуратура Корнойбург,
Република.
С решение от
11.06.2009г. по чнд №74/2009г. на ОС-Монтана е допуснато предаването на Ц. Р.
на властите на Република Австрия на основание евпорейска заповед за арест от
05.06.2009г. на Прокуратура Корнойбург, Република Австрия с цел провеждане на
наказателно производство, потвърдена е и мярката за неотклонение „задържане под
стража“ /лист 91-94/. Решението на ОС-Монтана е било изменено с влязло в сила решение
№308/16.07.2009г. по внчд №454/2009г. на САС, като е допуснато предаване на
лицето Ц.Р. на австрийската държава с цел провеждане на наказателно
производство, като е определено временно предаване на лицето за срок от шест месеца
от влизане в сила на решението и са изискани гаранции от молещата държава, че
лицето ще бъде върнато в РБългария след приключване на наказателното
производство. Видно от представения по делото протокол №77 от 28.07.2009г. на МВР Дирекция „Международно
оперативно полицейско сътрудничество“ ищецът Ц.Р. бил предаден на
упълномощените полицейски служители от Република Австрия. Предаването е
извършено въз основа на постановление №8503/2009г. на ВКП, издадено на осн.
решение от 11.06.2009г. по чнд №74/2009г. на ОС-Монтана и решение
№308/16.07.2009г. по внчд №454/2009г. на САС.
Видно от
представените по делото заверен препис от Решение 22 Вs49/15i на Върховен
областен съд Виена и заверен превод и препис на оригиналния документ на немски
език от изчисление за период на наказание от Затвор Щайн, с влезли в сила
решение GZ 15Os 1/10a-5 на Върховен съд на РАвстрия от 20.01.2010г. и 19 Bs
30/10s на Върховен областен съд Виена от 15.02.2010г., ищецът Ц.Р. бил осъден
на доживотен затвор и той бил приведен за изтърпява наказанието в Затвор Щайн.
Във връзка с
изразено от Р. желание да търпи присъдата си в България, с постановление на
ВКП, отдел „Международно правно сътрудничество“ изх. №8503/2009г. от
13.07.2010г. е възложено на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на
правосъдието на РБ да приеме от служители на Република Австрия на летище София
лицето Ц.Р., като след това го конвоират до Затвора – Враца. След довеждането
на ищеца в страната Окръжна прокуратура-Монтана е сезирала Окръжен съд-Монтана
с предложение за приемане и привеждане в изпълнение на присъда на Окръжен съд
на Корнойбург, Република Австрия спрямо лицето Ц.Г.Р.. След като Окръжен
съд-Монтана е счел, че не е компетентен да се произнесе / Определение от 22.07.2010г. по чнд 102/2010г/, с влязло в
законна сила с Определение №277/25.08.2010г. по внчд №545/2010г.Софийски
апелативен съд е върнал делото на ОС-Монтана с указания то да бъде изпратено на
компетентния съд – ОС-Враца.
Съобразно
определената от Апелативен съд-София компетентност и във връзка с предложение
вх.№ 2091/2010г. от 25.10.2010г. на Окръжна прокуратура-Враца за привеждане в
изпълнение на присъда на Окръжен съд на Корнойбург, Република Австрия, Окръжен съд – Враца се е произнесъл с
Определение № 347/08.11.2010г. по чнд №535/2010г., с което е приел за
изпълнение и е привел присъда от 30.11.2009г., постановена по дело № 701
Hv1/09x на Окръжен съд – гр. Корнойбург, Република Австрия, с която Ц.Г.Р.,***,
е осъден на доживотен затвор за престъпления, които по българското
законодателство се квалифицират като грабеж по чл.199, ал.2, т.2 НК, като е
определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието – доживотен затвор
–специален в Затвор, съгласно чл.64, т.1 ЗИНЗС. Определението на ОС-Враца е
потвърдено с Определение №36/09.02.2011г. по внчд №21/2011г. на САС.
Определението на САС не е подлежало на обжалване и с постановяването му е
влязло в сила и потвърденото определение № 347/08.11.2010г. по чнд №535/2010г.
на ОС-Враца.
Така
установената от настоящия въззивен състав фактическа обстановка по делото
изцяло съвпада с фактите, приети за установени от районния съд, поради което
оплакванията на ищеца, направени с въззивната му жалба, че първоинстанционното
решение се основава на неверни
обстоятелства, се явяват неоснователни.
В жалбата се
поддържа, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в разглеждане на делото
от съдия, за който са били налице предпоставки за отвод по чл.22, ал. 1, т. 6 ГПК. Сочи се, че преди
съдебното заседание на 05.06.2019г. районният съдия бил предрешил изхода на
съдебното заседание, на самото заседание е нарушил множество процесуални
разпоредби и е постановил решението си върху неверни обстоятелства.
Въззивният
съдебен състав намира така направените оплаквания за неоснователни. Основанието
за отвод по чл.22, ал. 1, т. 6 ГПК е
условно и подлежи на установяване за всеки конкретен случай. То би могло да е
налице и когато съдията е изразил предварително становище по съществото на
спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен
акт по делото. Когато обаче съдията първоначално е прекратил делото, защото е сметнал,
че исковата молба е нередовна от гледна точка на изискванията по чл.127 от ГПК,
той нито е предрешил изхода на спора по същество, нито проявява предубеденост,
която да повлияе върху разглеждането на делото. По тази причина и самият
процесуален закон не е предвидил, че тези случаи съставляват обстоятелства,
пораждащи основателно съмнение в обективността и безпристрастността на съдията,
доколкото се касае до процесуални действия и преценка за възможността делото са
се допусне до разглеждане по същество, която не влияе върху крайния резултат по
същество на спора.
Запознавайки
се и с протокола от проведеното на 05.06.2019г. открито съдено заседание,
въззизвият съд не констатира поведение или действия на районния съдия, сочещи
предубеденост. Дори напротив, налице е произнасяне по всяко искане на ищеца,
като са давани и многобройни указания и разяснения в рамките на дължимото
съдействие по чл.7 и чл.101 от ГПК.
При
решаването на делото по същество районният съд не е допуснал и нарушение на
материалния закон. С оглед установените и от въззивния и от първоинстанционния
съд идентични факти и обстоятелства следва да се приеме, че районният съд е
приложил правилно материалния закон, като е приел, че предявеният иск по чл.2, ал.1, т.1,
пр.последно от ЗОДОВ е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
пр.последно от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, и при случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Според чл.
5, § 1 от Конвенцията, прогласяващ правото на свобода и сигурност, никой не
може да бъде лишен от свобода, освен по силата на постановена от съд присъда;
за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона; при законен арест или
лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление; при лишаване от
свобода на непълнолетно лице въз основа на законно решение, за да се осигури
надзор с възпитателна цел или с цел да се осигури явяване пред предвидената в
закона институция; с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни
болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници,
както и при законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се
предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се
предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.
Извън
посочените хипотези, всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на
човешкото право на свобода и сигурност, поради което държавата дължи
обезщетение за причинените вреди от незаконното задържане над наложеното с
присъда наказание в съответствие с чл. 5, § 5 от Конвенцията. Когато лицето е търпяло временни принудителни мерки
"задържане под стража" или "домашен арест" и това задържане
не е могло да бъде приспаднато по реда чл. 59 от НК, то налице е деликт по чл.
2, ал. 1, т. 1, пр. последно ЗОДОВ - задържането е в нарушение на правото на
свобода и сигурност, прогласено в чл. 5, § 1 от Конвенцията.
В
разглеждания случай, посредством безспорни официални писмени доказателства се
установи, че за претендирания с исковата молба период от 18.10.2010 год. до
06.03.2018 год., по силата на влязла в законна сила присъда на австрийския съд,
ищецът е бил осъден на доживотно лишаване от свобода, като присъдата е била
приведена в изпълнение в Република Австрия още на 15.02.2010г. Доколкото ищецът
е изразил пред австрийските власти съгласие наказанието да бъде изтърпяно в
РБългария и с определението от 08.11.2010г.по чнд №535/2010г. на Окръжен
съд-Враца присъдата на австрийския съд е била приета за изпълнение и приведена
за това в РБългария, то целия престой на ищеца в Затвора-Враца от
15.07.2010г./датата на която е осъществена екстрадицията/ до 06.03.2018г.,
представлява законно лишаване от свобода въз основа на законна и влязла в сила
присъда на австрийския съд, респ.въз основа на законно и влязло в сила
определение на българския съд за приемане на присъдата за изпълнение на родна
територия.
Всички
действия и актове на Прокуратурата, свързани с осъществяване на екстрадицията
от 15.07.2010г./постановление от 13.07.2010г.по преписка №8503/2009г./ и с внасянето
на предложение за приемане привеждането в изпълнение на чуждестранната присъда,
са издадени на законно основание-съответно чл.44 от ЗЕЕЗА и чл.54, ал.1 вр.с
чл.26, ал.2 от ЗЕЕЗА и съобразно законоустановената компетентност на
Прокуратурата. Тези актове и действия не водят до лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, тъй като са законни действия по осигуряване изпълнението на
влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода.
Не са налице
и основанията за ангажиране на отговорността на ответника и по чл. 2, ал. 1,
т.2 ЗОДОВ, съгласно който държавата дължи обезщетение и при нарушаване на
права, защитени от чл.5, § 2 - 4 на Конвенцията. Доколкото ищецът-жалбоподател
добре знае, че е осъден с влязла в сила присъда на австрийския съд; задържан е
и е започнал да изтърпява наказанието първоначално в Австрия; сам е поискал
наказанието да продължи да се изтърпява в България и се превежда физически като
задържано за изтърпяване на наказанието лице от Австрия в България, то
единственият извод, който може да се направи е, че той е знаел и разбирал
основанията, на които след пристигането му в България е бил преведен в
Затвора-Враца. Освен това, както вече бе отбелязано, с постановлението от
13.07.2010г. Прокуратурата не е осъществила арест на ищеца, а по силата на
задълженията си по чл.54, ал.1 вр.с чл.26, ал.2 от ЗЕЕЗА е осъществила
приемането на предаденото от австрийските власти лице. незабавно след
изпълнение на процедурата по чл.26, ал.2 от ЗЕЕЗА Прокуратурата е отправила
съответните предложения до съда за образуване и провеждане на производство по
чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА вр.с чл.457 от НПК, а самото производство е образувано и
приключило в разумен срок. Определението на съда в производството по чл.457 от ГПК е подлежало на обжалване, обжалвано е от ищеца, но е потвърдено от
Апелативен съд-София, а с представеното по делото решение №238/02.05.2011г.по
н.д.№1288/2011г. Върховният касационен съд е оставане без уважение молбата на
ищеца за възобновяване на производството.
Изложеното
дава основание на съдебния състав да приеме категорично, че ответната
Прокуратура на Република България не е нарушила защитените от чл. 5, § 2 - 4 на
Конвенцията, права на ищеца, поради което тя не дължи обезщетение за вреди по
реда на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Като е
достигнал до същите фактически и правни изводи и е отхвърлил исковете, районния
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон, което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№602/04.07.2019 год. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1783/2018
год.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........