Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
Гр.
София, 04.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 СЪСТАВ, в съдебно заседание проведено при закрити врата на шестнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа т.д. № 1454/2018 г., намери следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ упражнена
от Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ /ИА „ГИТ“/, с която е формулирано искане за откриване на производство
по несъстоятелност спрямо дружеството - „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „И.“, ул. „********.
Молителят, Главна инспекция по труда /ИА „ГИТ“/ твърди, че ответникът има
непогасени задължения за заплащане на трудови възнаграждения към повече от една
трета от служителите си, като забавата е продължила повече от два месеца.
Твърди, че в изпълнение на правомощията си е извършил проверки и е приложила
общо 12 на брой принудителни административни мерки към ответника, който е осведомен за
резултатите от проверките чрез надлежно упълномощено лице. Констатирало се, че
към датата – 26.06.2017 г. от работодателя е налице допуснато неизпълнение в
задължението му за изплащане на уговорените с работниците трудови
възнаграждения за периода от м.07.2015 г. до м. 04.2017 г., като това се отнася
до целия списъчен състав на трудово ангажираните лица /работници и служители/.
Касаело се за допусната забава с повече от два месеца по отношение на всяко
едно от дължимите трудови възнаграждения начислени в рамките на визирания по-горе
период. На следващо място молителя поддържа, че ответното дружество се намира в
такова финансово и имуществено състояние при което не разполага с достатъчно по
обем ликвидни средства за да може да погасява задълженията си и имуществото му
е недостатъчно да покрие паричните му задължения.
Ответникът „Е.Л.“ ЕООД - не е депозирал отговор, както и не е изпратил свои
представител в съдебните заседания, по време на които е проведено съдебното
дирене по спора.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата – „Е.Л.“ ЕООД, е капиталово търговско
дружество с правно-организационна форма – ЕООД, учредено през 2014 г. което
фигурира, като правен субект с
регистриран капитал от 200,00 лева, изцяло внесен към момента на учредяването
му.
Съгласно приложен Протоколи за извършени проверки, съставени на 26.06.2017
г. и на 27.10.2016 г. се установява, че от страна на служители при ИА „ГИТ“
е била осъществена проверка по отношение
изпълнение правилата на трудовото законодателство в дружеството - „Е.Л.“ ЕООД.
Резултатите от проверката са показали, че в ответното дружество се допуска
неизпълнение на задължението на работодателя да изплаща в срок уговорените със
служителите му трудови възнаграждения. В тази връзка съобразно компетентността
си проверяващия орган е издал задължителни предписания към „Е.Л.“ ЕООД,
състоящи се в това : работодателят да изплати до пълния размер уговорените
трудови възнаграждения на работниците и служителите в дружеството, съгласно
представени разчетно-платежни ведомости за заплати относно положения от тях
труд за месеците : септември, октомври, ноември и декември от 2014 г.; за
месеците от януари до декември 2016 г., за месеците от януари до декември 2016
г.; както и за месеците - януари, февруари, март и април 2017 г., на основание
чл. 128, т. 2 КТ. Предоставения срок за изпълнението на тези предписания е с
крайна дата – 31.07.2017 г. по първия протокол и 30.11.2016 г. по втория
протокол.
По делото е приобщена, като писмено доказателство - Справка за актуално
състояние на всички действащи трудови договори с работодател - „Е.Л.“ ЕООД
отнасяща се за периода от 01.01.2015 г. до 02.05.2018 г., в която са посочени
имената на всеки един от работниците и служителите трудово ангажиран при
цитирания работодател, както и момента на сключване и прекратяване на трудовия
му договор.
Налични са и утвърдени от ответника – работодател Вътрешни правила за
организация на работната заплата прилагани в предприятието, считано от
04.01.2016 г., както и изготвените при „Е.Л.“ ЕООД разчетно-платежни ведомости за
периода от м. юли 2015 г. до м.април 2017 г. придружени от ведомости за
изплатени аванси отнасящи за същия споменат период от време.
Във връзка предприетите от сезирания съд по служебен почин действия за
събиране на информация, която да дава сведения за актуалното финансово и
имуществено състояние, в което се намира „Е.Л.“ ЕООД към момента, от различни
държавни органи поддържащи нарочни регистри с такива данни е събрана
информация, както следва :
Съгласно служебна бележка от 04.10.2018 г. издадена от ТД на НАП-София се
разбира, че спрямо дружеството - „Е.Л.“ ЕООД има образувано и неприключило
производство по принудително изпълнение, считано от 2015 г., което има за
предмет публични вземания, както следва : 349 431,57 лв. – главница;
89 467,15 лв. – лихви, като върху имуществото на длъжника има наложени
обезпечителни мерки, като спрямо задължението няма допуснато разсрочване или
отсрочване, а така също няма спряно изпълнение.
От постъпилия от Служба по вписванията - гр. София писмен отговор датиращ
от 27.09.2018 г. се установява, че „Е.Л.“ ЕООД
не е вписано, като носител на вещни права по отношение на недвижими
имоти за периода от 01.01.1998 г. до 19.09.2018 г. за територията на цялата
страна.
От писмо с дата – 01.10.2018 г. изходящо от МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 27.09.2018 г.
не са налице данни – „Е.Л.“ ЕООД да е регистрирано като собственик на пътни
превозни средства.
При извършена от СГС служебна справка по партидата на „Е.Л.“ ЕООД в ТР при
АВ се установява, че този търговец е извършил заявяване, и съответно е
осъществено обявяване на изготвения от него ГФО единствено за финансовата 2015
г., като след това няма данни за заявени и обявени финансови отчети.
За целите на производството е допусната СФИЕ, по която от вещото лице е
изготвено заключение, което след изслушване в съдебно заседание е прието, като
неоспорено от страните. Съдът изцяло кредитира така приетото заключение, като
всестранно, обосновано и компетентно изготвено, като същото почива на съвкупен
анализ на приложените по делото писмени документи. Съобразно отговорите дадени
от вещото лице се разбира, че общия размер на задълженията на „Е.Л.“ ЕООД
натрупани за периода от м. 07.2015 г. до м. 04.2017 г. /с изключение на тези за
периода от м.юли 2016 г. до ноември 2016 г., които са напълно изплатени/ отнасящи се до начислени, но незаплатени трудови възнаграждение за персонал, възлиза
на общата сума от 83 769, 26 лв. /42 012,02 лв. – за 2015 г.;
28 916,66 лв. за 2016 г.; и 12 840,58 лв. за 2017 г./; констатира се,
че за целия изследван период от страна на ответното дружество са били изплащани
аванси на работниците и служителите му; относно изискуемостта на цитираните
по-горе суми е добавено, че тя възниква в края на всеки от месеците, за които
се дължи съответното трудово възнаграждение, респективно незаплатената част от
него, предвид правените частични плащания под формата на аванси. Предвид
ограничената финансова информация за дружеството - „Е.Л.“ ЕООД, която е
набавена от вещото лице единствено по данни записани в балансите изготвени за
2014 и 2015 г., доколкото с ответника не е бил осъществен контакт, то
заключението засягащо отговорите свързани с размера на задълженията на
длъжника, респективно за структурата на активите и пасивите почива изключително
на тези данни. С оглед на тях се установява, че „Е.Л.“ ЕООД е адресат на
парични задължения в следните предели : към 31.12.2014 г. – 62 хил. лв.
отразени единствено като краткосрочни задължения /5 хил. лв. – задължения по
полици; 24 хил. лв. – задължения към персонал; 27 хил. лв. – осигурителни
задължения; и 6 хил. лв. – данъчни задължения/; към 31.12.2015 г. – 281 хил.
лв., от които 97 хил. лв. – дългосрочни задължения /15 хил. лв. – задължения към
предприятия от групата; 37 хил. лв. – задължения към персонал; 36 хил. лв. – осигурителни
задължения; 6 хил. лв. – данъчни задължения; и 3 хил. лв. – други задължения/,
и 185 хил. лв. са от категорията на краткосрочните задължения /5 хил. лв. –
задължения към предприятия от група; 69 хил. лв. – задължения към персонала; 87
хил. лв. – осигурителни задължения; и 24 хил. лв. – данъчни задължения/; към 31.12.2016 г. – 424 хил. лв., от които 300
хил. лв. са обявени за дългосрочни задължения /21 хил. лв. – задължения към предприятия от
група; 94 хил. лв. – задължения към персонал; 152 хил. лв. – осигурителни задължения;
30 хил. лв. – данъчни задължени и 3 хил. лв. – други задължения/, а 124 хил.
лв. са такива с характеристиката на краткосрочни /33 хил. лв. – задължения към
персонала; 68 хил. – осигурителни вноски, и 23 хил. лв. – данъчни задължения/.
Вещото лице акцентира върху осезателното нарастване през изследваните години на
задълженията отнасящи се до плащания към персонал, за осигурителни вноски и за
данъци. Обърнато е и внимание върху това, че публичните задължения с носител - „Е.Л.“ ЕООД бележат драстично повишение към
05.10.2018 г., доколкото считано от 31.12.2016 г. до 05.10.2018 г. ескалират от
273 хил. лв. на 438 898,72 лв. Съобразно данните във финансовите отчети
краткотрайните материални активи бележат тенденция на постоянно нарастване, а
именно от начални нива в рамките на 62 хил. лв. към 31.12.2014 г., до 284 хил.
лв. към 31.12.2015 г., съответно до 428 хил. лв. до 31.12.2016 г. Това
нарастване на активите е последица единствено от увеличаване размера на краткосрочните
вземания на „Е.Л.“ ЕООД. При тези данни съотношението между имуществото на
дружеството и неговите задължения е равно на единица, или е в параметри над
единица. Добавено е обаче, че активите на дружеството се формират единствено от
негови вземания, като от съществено значение за това, дали дружеството би било
в състояние да обслужва краткосрочните си задължения е това, дали тези негови
вземания са събираеми, или не. Относно 2017 г. и 2018 г. липсата на контакт,
поради отсъствие на дружеството от декларирания негов адрес на управление
препятства вещото лице да осъществи финансов анализ и да даде обобщени
резултати за финансовото състояние на „Е.Л.“ ЕООД, респективно дали цитираното
дружество може да покрива своите задължения с наличното си имущество. Основният
измерител за ликвидност на дружеството, а именно коефициента за обща ликвидност
е изчислен от вещото лице при следните стойност : към 31.12.2014 г. – 1; към
31.12.2015 г. – 1,5351; и към 31.12.2016 г. – 3,4516. Това изменение в
стойностите на този измерител е предизвикано и от счетоводното прехвърляне на
задължения с краткосрочен характер към такива от категорията на дългосрочните,
но няма информация във връзка с основанието, което е било използвано за да се
извършат счетоводни операции от подобно естество. По отношение на коефициента
за финансова автономност, който се наблюдава във финансовата история на
дружеството вещото лице е обобщило, че същия е далеч под референтните стойности
и то за целия анализиран период : към 31.12.2014 г. – 0,000; към 31.12.2015 г.
– 0,0071, и към 31.12.2016 г. – 0,0094. По мнение на вещото лице към 31.12.2016
г. реализираната печалба от дейността на дружеството възлиза в размер на сумата
от 3 хил. лв., което означава, че дружеството не е в състояние да погасява
своите задължения, черпейки средства от формирана печалба от търговската си
дейност.
При така установените факти по делото, съдът пристъпва към разглеждане на
молбата от правна страна.
Дружеството - „Е.Л.“ ЕООД в качеството му на търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ несъмнено попада сред кръга на
лицата, спрямо които е допустимо да се поиска и открие производство по несъстоятелност.
Същевременно молителят – ИА „Главна инспекция по труда“ притежава активна материално-правна
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответника, каквато му е предоставена с изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и
чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 г. В този
текст е предвидено, че неплатежоспособен е търговец, които не е способен да
изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези
е ИА „Главна инспекция по труда“. По делото са събрани достатъчно по обем
писмени доказателства, които да навеждат на извод в насока за съществуване в
правната сфера на „Е.Л.“ ЕООД на паричен дълг от спецификата на посочения. Според
информацията поместена в представените от молителя справки от НАП касаещи
актуалното състояние на действащите договори, по които работодател е „Е.Л.“ ЕООД
става ясно, какъв е бил списъчния състав на служителите ангажирани по трудов
договор в посоченото дружеството в периода от 01.01.2015 г. до 02.05.2018 г. От
тях е видно, че към момента на даване на справката в дружеството няма, нито
един служител, чиито трудов договор да продължава да действа, като преимуществената
част от вписаните трудови договори са били прекратени през 2017 г. Същевременно
от анализа на вещото лице почиващ изключително на разплащателните ведомости и
справките за изплатени аванси водени от „Е.Л.“ ЕООД, последното е допуснало неизпълнение
в задължението си за изплащане на уговорените трудови възнаграждения на
работниците му, към периода 2015 – 2017 г., в частта им съставляваща разликата
между изплатените аванси и пълния размер на дължимото възнаграждение, като
периода на констатирана забава надвишава многократно този визиран в нормите на чл.
608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от
31.03.2018 г. Извън това неизпълнението е с мащаб обхващащ целия зает персонал
към съответните години, което означава, че е покрито и изискването да отсъства изплащане
на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите.
Така установените факти създават за ответника необходимост да проведе доказване
за това, че е погасил натрупаните към свои работници парични задължения за
работни заплати с цел да изключи материалната легитимация на процесуалния
субституент в лицето на молителя да иска откриване на производство по
несъстоятелност, черпейки основание от изискуеми вземания, с които разполагат определен
брой лица работили по трудово правоотношение при „Е.Л.“ ЕООД. Подобно доказване обаче не се наблюдава, и
нещо повече – ответното дружество изобщо не взема участие в рамките на
настоящото производство, още по-малко излага твърдения да е платило дълговете
си към тези лица, респективно ги доказва.
Следователно безусловно трябва да се приеме за установена по делото предпоставката
по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да
инициира производство по откриване на несъстоятелност по отношение на „Е.Л.“ ЕООД,
предвид това, че се доказа наличие на изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
Следва да се добави, че доколкото във фазата на разглеждане на молбата по
чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на
кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща
наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният
размер на вземанията на бившите работници на „Е.Л.“ ЕООД не е предмет на
настоящото производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в
тяхна полза, изискуемо вземане за дължими им трудови възнаграждения, с
неизпълнение надвишаващо предел от два месеца.
По отношение на
неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано
с търговската му дейност или задължение
по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ,
следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо
имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на
същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи.
Предвид изложените по-горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и
непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. От представените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице А., което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални знания на
вещото лице, се установява и че „Е.Л.“ ЕООД има изискуеми и непогасени парични
задължения освен към своя персонал, то и към държавата /задължения за данъци и
осигурителни вноски/, както и към други частноправни субекти. Това положение
датира от първата година на изследвания период – 2014 г., като тези задължения
нарастват осезателно през 2015 г. и 2016 г. За 2017 г. вещото лице обективно не
е разполагало с възможност да осъществи изпълнение на възложените му задачи,
защото не е разполагало с никакви информационни данни за финансовите параметри
на „Е.Л.“ ЕООД, доколкото последното не е предоставило достъп до счетоводните
си записвания, и не е направило постъпки за обявяване на изготвен ГФО за така
споменатата година. За 2018 г. важи изложеното за липсата на осигурен достъп до
счетоводните записвания.
Липсата на оказано от ответника съдействие при установяване действителното
му икономическо състояние, доколкото същия не е представил доказателства за
воденото от него счетоводство, нито е осигурил достъп до същото, създава
необходимост от прилагане на процесуалната последица на разпоредбата на чл. 161 ГПК, а именно от съдът
да се приемат за доказани факти, за които страната е създала пречки за събиране
на допуснатите доказателства. Формалното счетоводно отразяване и класифициране
на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното
положение /и то най-често в полза на търговеца, при когото се води
счетоводството/, поради което следва до максимална степен да се търси реалното
имуществено състояние на търговеца, като се вземат предвид всички негови
изискуеми задължения, и се прецени ликвидността на активите му.
Изхождайки от горното и предвид анализа по СФИЕ съдът достига до извод, че
ответникът не може да посрещне плащанията по своите текущи задължения :
Видно от приетото по делото заключение, се установява рязко увеличаване на
краткосрочните задължения през 2015 и 2016 година, като този неблагоприятен
цикъл съдът прилагайки правилото на чл. 161 ГПК приема да е продължил и през
2017 -2018 г. Касае се за генериране на задължения преобладаващо концентрирани
към персонал и държава, като техния характер е подчертано краткосрочен и
подлежат на изпълнение в рамките на годината, за която са възникнали. Прилагането
на обратен похват спрямо цитираната група задължения, а именно прехвърлянето им
от краткосрочни към групата на дългосрочните показва, че ответника е използвал
изкривяващи счетоводството си практики, които не могат да се тълкуват в негова
полза, а обратно съдът е длъжен да приеме, че всички задължения към персонала и
държавата, които са включени в балансовите данни за 2014 г, 2015 г. и 2016 г.
са краткосрочни и следва да бъдат
отчитани, когато се коментира евентуалното настъпване на състояние на
неплатежоспособност при ответника. Друг съществен момент в изследваното
финансово състояние на ответника е структурата на краткосрочните активи на „Е.Л.“
ЕООД, и каква е основната група активи, от която са формирани те. Тази група е
ограничена единствено от вземания и пренебрежимо нисък дял на парични средства.
Констатираното по делото финансово положение, в което се намира дружеството
несъмнено обуславя извод, че възможността на „Е.Л.“ ЕООД да покрие своите
краткосрочни парични задължения е функция от
засиленото ниво на зависимост на дружеството от нивото на събираемост на неговите вземания. Макар
вещото лице да е посочило, че показателите за ликвидност сочат на наличието на
способност на дружеството да погасява краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи, съдът не възприема тези данни за определяне реалното финансовото
състояние на ответника. От една страна, тъй като коефициентите на ликвидност са
определени единствено на база подадените от ответника балансови стойност,
отразяващи изгодни за него факти в случая и съответно – негодни да удостоверят
действителните стойности на компонентите от активите и пасивите на дружеството.
По делото не са налице и данни за това каква е събираемостта на краткосрочните
вземания, както и предвид установения факт, че паричните средства, налични по
последния баланс за 2016 г. са в размер от едва 1 000 лв. Въпреки
изричните указания дадени от съда към ответника за представяне по делото на
счетоводна информация по конкретни въпроси, вкл. такива рефериращи към
структурата на активите му, както и осигуряването на достъп на вещото лице до
счетоводните му записи, подобни процесуални действия не са демонстрирани, а
напротив „Е.Л.“ ЕООД е субект, който не се намира на обявения от него адрес на
управление и по никакъв начин не участва в производството. Това мотивира
сезирания съд да приеме, че вписаните във финансовите отчети на ответника
вземания не са от категорията на събираемите /липсват данни за контрагенти по
тях, източници на възникването им, момент на изискуемост и прочее
обстоятелства, все от значение за установяване ликвидността им, както и
възможността за тяхното удовлетворяване в рамките на някакви обозрими във
времето срокове/, и следва да бъдат изключени от активите на дружеството при
преценката за неговата способност да посрещне плащане на натрупаните му
краткосрочни задължения. При редукцията на краткосрочните активи, съставляващи
изключително вземания, чрез премахването им от имуществото на дружеството се
формира заключение, че „Е.Л.“ ЕООД не разполага с краткосрочни активи, които да
му позволят да покрива текущите си задължения, считано още от 2014 г., като
коефициентите му за ликвидност са в нива далеч под референтните стойности за
целия анализиран период от време. Негативни са и тенденциите в коефициента за
финансова автономност, които също илюстрира абсолютна невъзможност на
дружеството да посреща изплащане на своите текущи задължения с имуществото
формирано от неговия собствен капитал.
На следващо място установената по делото фактическа обстановка разкрива и
обстоятелството, че „Е.Л.“ ЕООД е преустановило разплащането на своите
задължения към работници, считано от м. юли 2015 г.
Вземайки предвид горното, от събраните по делото доказателства –
заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства,
както и предвид процесуалното поведение на ответника, ценено по реда на чл. 161 ГПК, се установява, че към датата на устните състезания са налице и двете
кумулативно посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради
което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. Длъжникът не обори презумпциите.
Напротив, установи се обективна невъзможност на търговеца да посрещне и обслужи
текущите си задължения към персонал и НАП. От данните по експертизата и от
процесуалното поведение на ответника може да се обоснове, че търговецът
фактически преустановява своята дейност, доколкото по реда на чл. 161 ГПК съдът
приема, че ответникът е спрял да води счетоводство във връзка с нея и е
напуснал регистрирания си адрес на управление, като е преустановил и
изпълнението на задълженията си да изготвя и обявява ГФО. Установена е,
следователно, трайна и необратима тенденция на влошаване финансово-икономическо
състояние на ответника в изследвания период, което състояние не е променено и
към хода на устните състезания по делото и невъзможност за поемане на
краткосрочните задължения. Състоянието е трайно, доколкото няма доказано
подобряване на показателите в проверявания период и доколкото няма достоверни
данни, че дружеството осъществява оперативна дейност, от която да генерира
текущи приходи. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подновяване търговската си
дейност, не установи обстоятелства, които да сочат на това
затрудненията му да са временни, нито доказа притежание на значителни
материални активи към датата, на която е даден ход на устните състезания за
покриване на задълженията си, което да не е съпроводено с опасност от засягане
интереса на кредиторите му – в случая с ответника това приоритетно са работници
и държава.
Относно началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата се явява датата - 31.12.2015 г., към който
момент по безспорен начин е доказано, както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения към персонал, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят
всички кредитори и всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило състояние на неплатежоспособност на
ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към всички кредитори /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.;
решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др./. Този
извод се формира с оглед на това, че през целия изследван период /2014 – 2017 г./ финансовото състояние и
показателите на дружеството непрекъснато и необратимо се влошават, като към
31.12.2015 г. може да се говори за наличие на вече трайно изразена тенденция на
влошаването им, която не е могло да бъде преодоляна, предвид негативните нива
на коефициента за финансова автономност.
По приложението на чл. 632, ал.
1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими за
провеждане на производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични
парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество
по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Същевременно
в указания с определение от 16.11.2018 г. срок от кредиторите на „Е.Л.“ ЕООД не
е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските
по производството.
С оглед крайния изход на делото право на разноски се
поражда единствено в полза на молителя, като в случая те съставляват такива за
заплатена държавна такса за разглеждане на молбата /250 лв./, както и заплатено
възнаграждение за вещо лице /800,00 лв./, или сумата от общо 1 050,00 лв., която на основание чл. 621 ТЗ, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК
подлежи на присъждане в полза на ИА „ГИТ“.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на търговско дружество - „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „И.“, ул. „******** и ОПРЕДЕЛЯ
началната дата на неплатежоспособността- 31.12.2015 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на търговско дружество – „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „И.“, ул. „********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговско дружество – „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „И.“, ул. „********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество – „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „И.“, ул. „********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество – „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „И.“, ул. „********.
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество – „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „И.“, ул. „********
открито в рамките на т.д. № 1454/2018 г. водено по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество – Е.Л.“ ЕООД,
с ЕИК ********
ОСЪЖДА „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „И.“,
ул. „********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с адрес – гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 3, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, сумата в размер на 1050,00 лв., представляваща направени разноски от молителя по делото,
които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото да се докладва при постъпване на молба за
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане
на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.
СЪДИЯ: