№ 18592
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110153538 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
[фирма] срещу К. ИЛ. ЕФТ. за следните вземания:
Главница в размер на 1002,18 лв., ведно със законна лихва от 14.09.2021г. до
изплащане на вземането;
възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 988,16 лв.;
разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 36 лв.;
мораторна лихва от 20.01.2021г. до 24.08.2021 г. в размер на 86,97 лв.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от
датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да
отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки..
В деня на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под
същия номер и със същата дата със страни К. ИЛ. ЕФТ. и [фирма], действащо чрез [фирма].
По силата на последния контракт [фирма] поело задължение да обезпечи пред [фирма]
1
задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати
възнаграждение от 1111,68 лева, разсрочено на вноски, платими заедно с месечните вноски
по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от [фирма] в полза на
[фирма].
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма]. Основен предмет
на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се
посочи, че печалбата на [фирма], от извършената от него търговска дейност като поръчител
се разпределя в полза на едноличния собственик [фирма].
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на [фирма]. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с [фирма], доколкото плащайки задължението на потребителя в
полза на [фирма] кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението,
разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране
на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна
неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе
неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и
2
ап. 2 ЗПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от
[фирма] срещу К. ИЛ. ЕФТ. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер
на 988,16 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 36 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по
чл.415 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3