Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 04.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4032 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 564377/18.12.2018г. по гр.д. № 9808 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 168 състав З.”Е.”АД,
ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на З.”А.Б.”АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** сумите, както следва: на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2141,94лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 12.02.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за вреди по застрахован при ищеца автомобил по щета № 0300/15/777/500493; на основание на чл. 78, ал1 от ГПК съдебни разноски от 789,63лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5008511/18.01.2019г. от ответника по исковете – З.”Е.”АД,
ЕИК *****в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че
събраните по делото доказателства не установяват валидно правоотношение по
застраховка „Каско” по която страна е ищеца. Условия за същото било да е
извършен оглед и заснемане на автомобила, каквито по делото не било установено
да са извършени. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец З.”А.Б.”АД, ЕИК ***** е оспорило жалбата. Изложило е съображения,
че решението е правилно. Посочило е , че приети по делото полица, заключение по
счетоводната експертиза установявали валидно сключено застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка, по която страна е ищеца. Не се изготвял отделен документ за заснемане
и и оглед на автомобила, такива се
извършвали, като при констатирани
увреждания на МПС преди сключване на застраховката това се отразявало в
приложение към застрахователната полицата, а не в друг документ. В случая оглед
и заснемане били извършени, не било установено МПС да е увредено преди
сключване на договора и затова не било отразено същото в полицата. Претендирал
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№2003760/12.02.2018г. на З.”А.Б.”АД,
ЕИК ***** срещу З.”Е.”АД, ЕИК *****,
с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) и чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 2141,94лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 12.02.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на
2126,94лв. за вреди по застрахован при ищеца автомобил „Хюндай И 300”,
рег. № *****по застраховка „Каско” полица № 14-0300/300/5000956 по щета №
0300/15/777/500493, причинени от виновно противоправно поведение на водач на
автомобил „Опел Астра”, рег. № ***** проведено на 03.02.2015г., застрахован при
ответника З.”Е.” АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица № 07514002810719
и ликвидационни разходи по щетата в размер на
15лв. Навело е твърдения, че към 03.02.2015г. бил обвързан от валидно правоотношение по
застраховка „Каско” за автомобила Хюндай”, а ответникът бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за водач на автомобила
„Опел Астра” , в гр.София настъпило ПТП с участието на двата автомобила, при
което водач на застрахован при ответника автомобил нарушил правилата за
движение по пътищата и при наличие на знак Б-2 навлязъл в кръстовище и не
пропуска движещия се от ляво по път с предимство автомобил „Хюндай” ,
реализирал удар с него, при което последният бил увреден, , ищецът заплатил
сумата от 2126,94лв. като обезщетение за вредите, направил ликвидационни
разноски от 15лв., поканил ответника да му възстанови сумата , но това не било
направено. Посочил е, че оглед на автомобила се извършва при сключване на
застраховката, като заснемане на същия се извършва при констатирани вреди по
него към този момент и те се посочвали в полицата в графата „описи”. В случая
било отразено, че такива вреди няма и възраженията на ответника били
неоснователни. Претендирал е разноски.
Ответникът З.”Е.”АД, ЕИК *****в предоставения срок е оспорил исковете. Заявил
е, че ищецът не бил страна по имуществена
застраховка за автомобила „Хюндай”, защото за възникване на същото се изисквало
плащане на премия, заснемане и оглед на автомобила, което не било извършено.
Оспорил е механизма на настъпване на ПТП, като е посочил и че водач на Хюндай”
допринесъл за настъпването на вредите
като се движел с несъобразена скорост, размер на иска бил прекомерен. Претендирал
е разноски.
С определение от 10.05.2018г.
районният съд е обявил за безспорно съществуване на правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и водача на „Опел” към дата на ПТП, като и че
ищецът е платил за обезщетяване на вредите сумата посочена от ищеца.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско” № полица № 14-0300/300/5000956, Общи
условия, съгласно които на 21.10.2014г. З. „А.Б.” е сключило с И.А.”ЕАД договор за
застраховка „Пълно Каско-валутна клауза” за период от 18.11.2014г. до
17.11.2015г. за територия на Европа и
азиатска част на Турция за МПС „Хюндай И 300”, рег. № *****при застрахователна
сума от 6995 евро и премия от 463,77 евро с вкл. данък по ЗЗП . Съгласно чл. 18
и чл. 24 от ОУ при сключването на полицата застрахователят установява
състоянието на автомобила с оглед и заснемане, като договора влиза в сила при условие,
че премия е платена и оглед и заснемане са извършени. В полицата в графа
„описи” е посочено „0бр.”
По делото е приета преписка по
щета № 0300/15/777/500493, съгласно която на 04.02.2015г. по искане на
застрахования е образувана щета за обезщетяване на вреди по „Хюндай И 300”,
рег. № *****, настъпили на 03.02.2015г. в гр.София, на ж.к. Дървеница, представляващи видими вреди
по преден десен калник, предна броня,
казанче, десен фар същият ден автомобил е огледан от ищеца и е установил съществуването
на вредите, допълнителен оглед е извършен на 17.02.2015г. и е установено вреди
по държач и рама, ищецът е възложил отстраняването на вредите на автосервиз и
за същото е платил 2126,94лв. на
22.04.2015г., начислил е и ликвидационни разноски от 15лв., поканил е ответника
да му възстанови сумите.
По делото е приет протокол за ПТП
№ 1439884/03.02.2015г., носещ подписи за
водачи на МПС и органи на КАТ посетили местопроизшествието, съгласно който на
03.02.2015г. около 19,30ч. в гр. София, на кръстовище на ул. „Иван боримечката
„ и ул. „Канарче” е настъпило ПТП при което Опел Астра”, рег. № *****,
управляван от С.Б., застрахован при
ответника по застраховка „ГО”, се движел
по ул. „Канарче” в посока от ул. „Яна” към бул. „Климент Охридски” и на кръстовището
с ул. „Иван Боримечката” при наличие на знак Б-2 навлиза и не пропуска като
реализира удар с движещия се от лявата страна „Хюндай И 300” рег. № *****, по
който са нанесени вреди по преден десен калник, предна броня вдясно, казанче за
чистачки, десен фар.
По делото не се спори, а и от
прието по делото извлечение от регистъра на Гаранционен фонд се установява, че
на 17.11.2014г. ответникът е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност” полица № 07514002810719 за една година считано от 18.11.2014г.
за автомобил с рег. № *****.
Разпитан по делото св. С.Б. е заявила, че управлявала автомобила си от ул. „Канарче” към
Лесотехническия университет, спряла на знак „Стоп” след което тръгнала бавно
напред с около 5км/ч. и тогава на Т-образно кръстовище се блъснала с друг
автомобил, който идвал от главния път и завивал наляво по локално платно.
Посочила е, че по нейния автомобил нямало вреди, но другият автомобил бил
увреден , спукано било казанчето за чистачки. Посочила е, че от двете й страни
били паркирани други автомобили и нямала видимост затова заходила бавно напред
и тогава настъпил удара, съставили й били акт за нарушение, по който си платила
глобата.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че премията по
застраховка „Каско” е платена на вноски съобразно специалните условия- на
20.11.2014г. първата вноска и на 17.02.2015г. останалите три вноски , падежи
били 21.10.2014г., 17.02.2015г., 19.05.2015г., 18.08.2015г.
С приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, което съдът
кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят от
ПТП по протокола за ПТП приет по делото, към дата на ПТП автомобил е бил на
5г., 1м. и 20 дни от дата на първоначална регистрация средна пазарна стойност
за отстраняването на вредите е 2195,70лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2015г., договорите
за застраховка са сключени през 2014г.,
то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса
за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове са с правно
основание чл. 213 от КЗ (отм.) вр. с чл. 86 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, изр. 2 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят
му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по
„Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е
право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на
правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от
закона право на регрес – чл. 213, ал.1 от КЗ(отм). Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата
на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото
лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие
на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 213, ал.1, изр. 2 от КЗ (отм) следва
да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО”
на деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно
обезщетение съгласно разпоредбите на чл. 202 и чл. 208 от КЗ (отм) може да бъде
извършено чрез изплащане на сума в
размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или натура или чрез прихващане, включително и с
дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че по делото са
установени онези предпоставки, които обуславят наличието на деликтна
отговорност към 03.02.2015г.. на водача на „Опел Астра“, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, за обезщетяване на причинени
вреди по автомобил „Хюндай”, за които са предявени претенции, пазарна стойност
от на същите е в размер на 2195,70лв., за
отстраняване на тези вреди ищец е изплатил сумата от 2126,94лв., направил е ликвидационни разноски от 15лв., поканил е ответник за
възстанови същите. Тези обстоятелства не са спорни във възизвното производство,
те се установяват от събраните по делото писмени доказателства и заключение по
съдебно авто-техническата експертиза, събрани по делото гласни доказателства,
които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото,
резултат от лични впечатления на свидетеля, последователни и категорични. С въззивната
жалба не са наведени оплаквания за изводите на районния съд за тези обстоятелства,
при обосноваването им районният съд не е допуснал нарушение на императивна материално-правна
норма, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът
приема за установени тези обстоятелства по делото.
Спорен въпрос по делото е
съществуването на валидно правоотношение по застраховка Каско” по полица № 14-0300/300/5000956. Съдът приема за
установено по делото валидно възникнало правоотношение към 03.02.2015г. по застраховка „Каско” между ищеца З. „А.Б.” и застрахования „И.А.”ЕАД за период от
18.11.2014г. до 17.11.2015г. за територия на
Европа и азиатска част на Турция за МПС „Хюндай И 300”, рег. № *****при
застрахователна сума от 6995 евро и премия от 463,77 евро с вкл. данък по ЗЗП.
Приетата полица носи подпис за страните по нея, съдебно-счетоводната експертиза е установила плащането на премията по тази
застраховка в сроковете по договора. Неоснователни са доводите на въззивника,
че по делото не било установено извършването на оглед и заснемане на автомобила
и това не позволявало извод за валидно възникнало правоотношение по договора за
имуществена застраховка. Действително, чл. 18 вр. с чл. 24 от ОУ поставят като
условие за влизане в сила на договора за застраховка извършването на оглед и заснемане на същото. При
тълкуване на волята на страните по договора съдът приема, че последните са
въведени като изискване с оглед установяване състоянието на МПС към дата на
сключване на договора с цел определяне на застрахователен риск, премия и
застрахователна сума. Съставянето на опис на състояние на автомобила при огледа
е необходимо тогава, когато при извършването
им е установено обстоятелство, което влияе на застрахователния риск,
премия и сума. По делото не се твърди и не се установява към дата на сключване
на договора автомобил „Хюндай” да е бил
повреден. Отбелязването в приетата по делото полицата в графа „описи” - 0 бр.,
съдът приема, че установява че оглед на автомобила е извършен, но не е установено
конкретното му състояние да влияе на риска, премията и застрахователната
сума, поради което и документи за
заснемане и описи на автомобила не са съставени. Този извод на съда се подкрепя
и от установеното извънсъдебното поведение на страните по договора за
застраховка „Каско” – плащане на вноски по застрахователна премия, приемане на
премия от застраховател, искане от застрахования за плащане на обезщетение за
вреди от ПТП , плащане на обезщетение. Двете страни по договора са се позовали
на същия, изпълнили са си задълженията по него, поради което и съдът приема, че
това поведение обосновава извод, че договора между тях е валидно сключен и е
влязъл в сила, като условията на чл.
18вр. с чл. 24 от ОУ са били осъществени.
При така възприето съдът приема,
че правилно районният съд е уважил исковете и решението следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 100лв. за производство пред СГС определено по
правилата на на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП) и чл. 25 от Наредбата към
ЗПрП при съобразяване
сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 564377/18.12.2018г. по
гр.д. № 9808 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 168 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА
З.”Е.”АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на З.”А.Б.”АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
сумата от 100лв. (сто лева), представляващи съдебни разноски по делото пред въззивна
инстнация.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.