№ 34630
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110137710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250, вр. чл. 24 ГПК.
Като разгледа направеното искане за изменение постановеното по настоящото дело
прекратително определение от ответника, в частта, за разноските, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е инициирано по молба на процесуалния представител на ответника
по делото.
Молителят е направил искане за изменение на посочения акт в описаната част.
В срока за отговор ответникът по молба е изразил становище за неоснователността на
молбата.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и представените по делото
доказателства намира следното, а именно:
С Разпореждане от 11.10.2022 г. съдът е върнал исковата молба, предявена по реда на
чл. 422 ГПК на основание чл. 129, ал. 2 ГПК...
Съгласно т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. При тази дейност съдът прилага общите правила на чл.
78 от ГПК.
С оглед на изложеното в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
заповедното производство, като прекратителния акт следва да се допълни в тази му част.
В срока за отговор, който е и най-ранния процесуалния момент ищецът е направил
възражение за прекомерност на този вид разход, като относно така релевираното
възражение съдът намира следното, а именно:
1
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на
делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Пропускът на
заявителя да защити претендираното като безспорно вземане е несъмнено израз на
неоснователно ангажиране на насрещна страна в заповедно производство и поражда
отговорност за разноски на основание, аналогично с посоченото в чл. 78, ал.4 ГПК
От представените с възражението доказателства безспорно се установява, че
длъжникът е направили разноски във връзка с организиране на защитата си срещу
издадената срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК. Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната страна – кредитор се
претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., като от страна на
заявителя е направено възражение за прекомерност.
В случая защитата на длъжника се е изразила в подаването на възражение по чл. 414
от ГГГК. За такова възражение е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец, като във възражението е реливирано и възражение за
погасителна давност, направени са и оспорвания на релевираните от заявителя твърдения.
Следва да се отбележи, че макар и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение да не е сред изрично предвидените в
НМРАВ случаи, то не следва на основание § 1 от ДР на наредбата възнаграждението да се
определи по аналогия, доколкото в цитираната Наредба се съдържа изрична разпоредба, а
именно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, която регламентира нормативно
установения минимум на адвокатските възнаграждения при организиране на процесуалната
защита в съдебните производства. Съгласно посочената разпоредба възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми.
Съдът намира именно правната норма на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ за релевантна в
случая, доколкото именно с разпоредбата на чл. 7 от Наредбата са регламентирани
нормативно установените минимуми на адвокатските възнаграждения по граждански дела,
каквото по вид е и заповедното производство, макар и същото да няма състезателен
характер, както исковото производство, а да е едностранно производство без в него да е
приложим принципа на състезателното начало.
Ето защо и отношенията между доверител и довереник, развиващи се в
заповедното производство, следва да се уредят по правилата на раздел III от цитираната
Наредба, с който се въвежда редът, по който се регламентират нормативно установените
минимуми на адвокатските възнаграждения в гражданските производства, а не правилата на
раздел II от Наредбата, който би имал приложение в случай, че отношенията между
довереника и доверителя, страни по договора за правна защита и съдействие, не са
достигнали във времеви аспект до необходимост от организиране на защита на възложителя
по договора в рамките на едно гражданско производство, в която хипотеза биха били
приложими правилата на раздел III от Наредбата „Възнаграждения по граждански и
2
административни дела за една инстанция“, каквато хипотеза е и настоящата.
С оглед материалния интерес по делото нормативно установеният минимум,
явяващ се база за определяне на адвокатското възнаграждение в заповедното производство
по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, възлиза на 300 лв., съгласно редакцията, приложима
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между длъжника и
неговия адвокат. Съдът намира именно този момент за релевантен, съгласно разясненията,
дадени в определение № 416/04.12.14 г. по гр. д. № 3178/14 г. на ВКС, IV ГО; определение
№ 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/13 г. на ВКС, IV ГО; определение № 108 от 25.03.15 г.
по гр. д. № 1298/14 г. на ВКС, III ГО, съобразно които относимата редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя според момента на
сключване на договорите за правна защита и съдействие.
Ето защо нормативно установения минимум на адвокатското възнаграждение на
длъжника в заповедното производство възлиза на сумата от 150лв., като Разпореждането от
11.10.2022 г. следва да се измени в тази му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ и ДОПЪЛВА по реда на чл. 250, вр. чл. 248 ГПК Разпореждането от
11.10.2022 г..в частта за разноските, като в неговата диспозитивна част, след ИЗРАЗИТЕ:
„ВРЪЩА исковата молба с вх. № на СРС-145135 от 12.07.2022 г.., предявена от "Ф.И."
ЕАДи ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 33710/22 г., както и по ч.гр. дело № №
17784/22 г. по описа на СРС, 172 състав, като ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение от
21.04.2022 г., издадена по ч.гр. дело № № 17784/22 г. . по описа на СРС, 172 състав..
ДА СЕ ЧЕТЕ:.“ОСЪЖДА Ф.И. ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Т. А. Ч., ЕГН
**********, разноски в размер на 150лв. в производството по ч.гр. дело № 17784/22г. по
описа на СРС, 172 състав.“
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препи подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Препис от Определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3