НОХД № 396/2011г. по описа на РС-Монтана
М О Т И В И
Подсъдимия В.В.И. xxx е обвинен в това, че на 30.12.2010г.
в гр. Монтана, след предварителен сговор с подсъдимия С. В.И. и след
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в немаловажен случай, отнел от владението на фирма”Т.”АД-гр. Монтана
с МОЛ Г. И. Г. от гр. Монтана, движими вещи-меден ел. проводник ШКГД-15л. м., меден
ел. проводник ШКПТ 26 л. м., меден ел. проводник ШКПТ 10л. м. и бронз от чешма
и душ, на обща стойност 350.18 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъдимия
С. В.И. xxx е обвинен в това, че на 30.12.2010г. в гр. Монтана, след
предварителен сговор с подсъдимия В.В.И. и след разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай, отнел
от владението на фирма”Т.”АД- гр. Монтана с МОЛ Г. И. Г. от гр. Монтана, движими
вещи-меден ел. проводник ШКГД 15 л. м., меден ел. проводник ШКПТ 26 л. м., меден
ел. проводник ШКПТ-26л. м. и бронз от чешма и душ, на обща стойност 350.18 лв.,
без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа
обвинението и неговата правна квалификация. В пледоариите по същество, намира, че
същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства, а и от направените самопризнания на подсъдимите. Предлага на
съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. При
определяне вида и размера на наказанията, предлага на съда, при постановяване
на осъдителна присъда да определи наказание, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, да замени предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” с “пробация”, като приложи задължителните пробационни
мерки, за срок от шест месеца, като първата пробационна мярка да бъде
изпълнявана два пъти седмично. Счита, че с такива наказания ще бъдат постигнати
целите изразени в чл. 36 от НК.
Подсъдимия В.В.И. разбира в какво е обвинен. Признава
вината си и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Твърди, че няма да се занимава
повече с кражби.
Подсъдимия С. В.И. разбира в какво е обвинен и
признава вината си. Твърди, че е осъзнал вината си. При условията на чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимите -адвокат Ц.
от АК-гр. Монтана, изразява съгласие по смисъла на чл. 373, ал. 1 от НПК. Приема
за безспорно установени и отразени факти в обвинителния акт, като счита, че
квалификацията на деянието правилно е определена. С оглед на обстоятелството, че
подсъдимите са признали вината си, съгласили са се да не се събират
доказателства за фактите в обвинителния акт, запознали са се с правата сипо чл.
371 от НПК, не смята за необходимо да преповтаря фактическата обстановка. Пледира,
съдът да им наложи наказание “пробация”, с оглед мнообройни смегчаващи вината
обстоятелства и постигане целите на чл. 36 от НК.
Доказателствата
по делото са писмени.
С
оглед на процедурата по чл. 370 и сл. от НПК съдът прие, приобщи и прочете събраните
на досъдебното производство писмени доказателства, протоколите от разпита на
свидетелите и заключението на изготвените на досъдебното производство съдебно-оценъчна
и съдебно-психиатрична и психологична експертизи.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, прие за установено
следното:
Подсъдимите
са братя и живеят в покрайнините на гр. Монтана, в жилище различно от това на
родителите им в гр. Монтана.
През
м. декември 2010г. подсъдимите живеели в с. Габровница, обл. Монтана и на 30.12.2010г.
посетили гр. Монтана. Тъй като предстояло настъпването на новата 2011г., двамата
непълнолетни, предварително били решили да потърсят метални вещи, които да
откраднат и предадат на пункт за отпадъчно желязо, като по този начин си
набавят средства.
Обикаляйки
из града, двамата братя видели стопанска постройка, собственост на фирма”Т.”АД-гр.
Монтана с МОЛ Г. Г.. Прескочили тухлената ограда, след което влезли в сградата
през незаключен прозорец. Подсъдимите счупили прозореца на входната врата на
едно от помещенията, за да проникнат в него.
От
там взели множество движими вещи, а именно-меден ел. проводник ШКГД-1х70.00-15л.
м., меден ел. проводник ШКПТ 4х4.00-26 л. м., меден ел. проводник ШКПТ 4х2.5-10
л. м. Подсъдимият В.И. видял в едно от помещенията бронзова чешма и душ. Счупил
ги и взел металните парчета.
След
като напуснали сградата, подсъдимите отишли в пункт за изкупуване на отпадъци
от чветни метали, находящ се в близост до железопътната сграда в гр. Монтана. Пунктът
бил собственост на “Т.”ЕООД-гр. Монтана, с управител-свидетеля Т. Ц. М.. Подсъдимите
предали в пункта част от отнетите вещи-бронзовите части от чешмата и душа, както
и част от останалите медни отпадъци. Свидетелят М. съставил
покупко-изплащателна сметка № *********/30.12.2010г. на подсъдимия С. И.. След
това двамата подсъдими се придвижили до пешеходния мост на р. Огоста, в близост
до МБАЛ”Д-р Ст. И.”xxx. Там запалили останалата част от медния ел. проводник, за
да го обгорят. Свидетелят М. Й.-охранител към МБАЛ-гр. Монтана забелязъл дима и
се приближил до мястото, където се намирали подсъдимите. Видял, как двамата
подсъдими обгаряли проводници, след което се обадил в РУ”Полиция”-гр. Монтана. На
място бил изпратен свидетеля Светлин Страшимиров.
Междувременно
подсъдимите, виждайки свидетеля М. Й., се отдаличили от района, в който
обгаряли проводниците. След това отново посетили пункта за изкупуване на цветни
отпадъци, където предали 2.10 кг. мед. Свидетелят М. съставил
покупко-изплащателна сметка № *********/30.12.2010г.
Впоследствие
свидетелят Страшимиров установил, че двамата подсъдими се намират в района на
автогарата. Пред свидетеля подсъдимите признали, че са автори на кражбата, като
показали откъде и как са проникнали в сградата, собственост на “Т.”АД-гр. Монтана.
С
протокол за доброволно предаване от 30.12.2010г. свидетелят Тодоров предал в
РУ”Полиция”-гр. Монтана 3.65 кг. мед и 2.25 кг. бронз.
Видно
от назначената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, стойността
на причинената вреда, към момента на деянието, възлиза на сумата 350.18 лв. Минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на деянието е 240 лв. и
се нанася 1.5 пъти в стойността на отнетите движими вещи.
Видно
от изготвените на досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична
експертизи по отношение и на двамата подсъдими, към момента на инкриминираното
деяние психиатричното им състояние е позволявало да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
При условията на чл. 373, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания на подсъдимите и надлежно събраните
на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, както и от
изпълнената съдебно-оценъчна и съдебно-психиатрична и психологична експертизи.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че деянието е доказано по
несъмнен и категоричен начин за четиримата подсъдими.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено че,
подсъдимия В.В.И. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 и, т. 5, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно, на 30.12.2010г. в
гр. Монтана, след предварителен сговор със С. В.И. и след разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
немаловажен случай, отнел от владението на фирма”Т.”АД-гр. Монтана с МОЛ Г. И. Г.
от гр. Монтана движими вещи-меден ел. проводник ШКГД-15л. м., меден ел. проводник
ШКПТ-26 л. м., меден ел. проводник ШКПТ-10л. м. и бронз от чешма и душ, на обща
стойност 350.18 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да присвои.
С
оглед на установеното от фактическа страна съдът намира за безспорно установено,
че подсъдимия С. В.И. е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно, на 30.12.2010г. в гр. Монтана, след
предварителен сговор с В.В.И., след разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в немаловажен случай, отнел
от владението на фирма”Т.”АД-гр. Монтана с МОЛ Г. И. Г. от гр. Монтана движими
вещи-меден ел. проводник ШКГД-15 л. м., меден ел. проводник ШКПТ-26л. м. , меден
ел. проводник ШКПТ-10л. м. и бронз от чешма и душ., на стойност 350.18 лв. , без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите В.И. и С. И. с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимите са съзнавали, че лишават
владелеца от фактическата власт на чужда им вещ, предвиждали са преминаването
на вещите в своя собствена власт и са целяли установяването на тази власт, като
след деянието са желаели да се разпореждат с вещите в свой интерес, съзнавали
са съучастието си в отнемането на вещите.
Горната
фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин от събраните
в хода на наказателното производство писмени доказателства-писма, справки-характеристики,
справки за съдимост, протоколи от разпит на свидетели, дадени на досъдебното
производство, които са обективни, взаимно се допълват, последователни са и
съдът ги кредитира като дадени компетентно и безпристрастно, както и от
назначените и неоспорени от страните съдебно-оценъчна и съдебно-психиатрични и
психологически експертизи.
Причини и условия за настъпване на престъплението
се свеждат до ниско правно и обществено съзнание на подсъдимите, незачитане на правовия
ред в страната.
Авторството
на деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, както и от приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетели от досъдебното производство. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за време, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимите
са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, както
и от квалифицираните-разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, извършване на деянието след предварителен сговор.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите,
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и
на чл. 58а, ал. 1 и чл. 55, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК-за неговата
индивидуализация.
При
индивидуализирането на наказанието и предвид разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, и с оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, в настоящата
редакция, която предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява
така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата
на чл. 58а, ал. 4 от НК предвижда възможност, съдът да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК, ако са налице условията за това, като при
едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на чл. 58а от НК и на чл.
55 от НК, следва да се приложи тази на чл. 55 от НК. Съдът съобрази, че датата
на извършване на деянието е 30.12.2010г., т. е. след влизане в сила на
изменението на чл. 58а от НК, публ. в ДВ бр. 26/2010г., влязло в сила от 10.04.2010г.
С
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, при обсъждане на размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съобразно разпоредбите
на Общата част на НК и съответното намаляване на така определеното наказание с
1/3, то съдът намира, че така определеното наказание по размер ще бъде по-неблагоприятно
за тях, отколкото приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК-наличие на предпоставки
за приложението на чл. 55 от НК, като предпоставките за това са налице и е
по-благоприятно за подсъдимите. Това е така, защото в настоящия случай съдът
констатира превес на смегчаващи вината обстоятелства по отношение на двамата подсъдими.
В
светлината на горното, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването на вината на
досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, липса на
предходна съдимост, младата възраст, тежко социално положение, липса на
средства за препитание, ниската степен на образование, а като отегчаващи-тежестта
на извършеното престъпление, лоши характеристични данни-многобройни заявителски
материали и полицейски преписки за престъпления по чл. 195, ал. 1 и по чл. 194,
ал. 1 от НК, подсъдимите са известни на ДПС-при РУ”Полиция”-гр. Монтана, налагани
са им възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН.
Ето защо, съдът, при условията на чл. 58а, ал.
4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК определи на подсъдимия В.В.И.,
наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал.
1 от НК, наложи следните пробационни мерки:
1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес, която да бъде изпълнявана два пъти седмично, за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът,
при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. ”б”, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК определи на подсъдимия С. В.И. наказание ПРОБАЦИЯ, като на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК наложи следните
пробационни мерки:
1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес, която да бъде изпълнявана два пъти седмично, за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че така наложените наказания са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото, подкрепени с надлежни
доказателства и личността на подсъдимите, както и с техните самопризнания, направени
в съдебно заседание. И ще изиграят своята възпитателна и предупредителна роля
както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите В.И. и С. И. бяха присъдени и същите
се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС направените по водене на делото
разноски в размер на 135 и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При
този разбор на доказателствата от правна и фактическа страна, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: