Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Х-ти касационен състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров ЧЛЕНОВЕ:
Евелина Попова
Веселина Чолакова
при
секретаря Добринка Долчинкова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Кипров КНАХД дело № 2368/2022г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началника
на ГПУ - Летище Варна, срещу решение № 1148/25.08.2022г. на Варненския районен
съд, постановено по н.а.х.д. № 1710/2022
година, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган наказателно
постановление № 40/1.11.2021г. , с което на „Ю.Е.Ч.“ АД е наложена на основание чл. 51 от Закона за чужденците в
Република България /ЗЧРБ/ имуществена
санкция в размер на 2000 лв..
В касационната жалба са изложени доводи за
незаконосъобразност на въззивното решение, които по съществото си сочат на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон , предвид неправилните според касатора правни изводи на ВРС относно понятията за вътрешни и външни граници
по приложимия Регламент /ЕС/ № 399/2016 на Европейския парламент и Съвета от
9.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през
границите /Кодекс на шенгенските граници/. С тези
аргументи се иска от касационната
инстанция да отмени решението на ВРС и вместо него да постанови друго по
съществото на делото, с което да потвърди обжалваното НП и да присъди разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание не се явява представител на касатора.
Ответникът по касационната жалба – „ Ю.Е.Ч.“ АД, чрез подадената от упълномощения адвокат Л. Ц.
молба с.д. № 16697/9.11.2022 г. изразява
становище за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на ВОП дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна , срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а
разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП № 40/1.11.2021г. , на основание чл.51 от
ЗЧРБ е наложена на ответника имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1,
т.1 във вр. с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ , а именно : за това, че на 5.09.2021г. около 14.22
ч. в гр. Варна, на ГКПП – Аерогара Варна , при осъществен граничен контрол за влизане в Република България на пътниците превозени с полет BUC 7116 на Авиокомпания „Ю.Е.Ч.“ ЕАД от гр. Франкфурт до гр. Варна е установено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в
Република България – гражданката на Турция Gulnaz Yengin , родена на *** г. , представила обикновен
паспорт на Турция № U24154844, издаден на 10.03.2021 г. и
валиден до 9.03.2031 год. , като превозвача
не е установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито
се изискват за лицето съгласно Приложение № 1 от Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на
ЕП и Съвета от 14.11.2018 г. и е извършил услугата превозвайки пътника по линията Франкфурт - Варна.
За да отмени НП , районният съд приел , че описанието
на нарушението не съответства на задължението на превозвачите произтичащо от
посочените като нарушени разпоредби на чл. 20, ал.1 , т.1 във вр. с чл. 19, ал.1 , т.1 от ЗЧРБ , тъй като
пътничката не е преминавала външните граници на държавите -членки за да е
необходимо представяне на виза, т.е. същата не е имала задължение да притежава българска
виза, поради което превозвача не е извършил нарушение на чл. 20, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ, съответно издадено НП е квалифицирано
като материално незаконосъобразно.
Касационният съд намира, че въззивното
решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК - нарушение на материалния закон,
поради което то следва да бъде отменено.
По делото не е налице спор за това, че турската
гражданка е влязла в РБ представяйки при
граничния контрол обикновен паспорт на РТ и разрешение за постоянно пребиваване
в Германия. Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЧРБ, въпросната турска гражданка може да
влезе в РБ, ако притежава виза, когато такава се изисква, а виза се изисква, тъй като съгласно чл.3, пар.1 от Регламент
/ЕС/ 2018/1806 на ЕП и на Съвета от 14.11.2018 г. за определяне на третите
страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните
граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, РТ е
посочена в Приложение І представляващо списък на третите страни, чиито граждани
трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на държавите членки
, т.е. по отношение на нея не е предвидено в Регламент /ЕО/ № 539/2001 на
Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие , в международен договор по
който РБ е страна , или в акт на Министерския съвет освобождаване от това задължение по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗЧРБ. Регламентираното
в чл. 3, пар.1 от Регламент 2018/1806 и чл.
1, пар.1 от Регламент 539/2001 понятие за външни граници на държавите членки е не
само неправилно, но и противоречиво
тълкувано в мотивите на обжалваното решение . Така например, веднъж е записано : „ След като лицето е допуснато на територията
на една държава членка /нещо повече то има статут на постоянно пребиваващ там/,
то следва да има достъп до територията на целия Европейски съюз“ , а втори път
е записано: „Нещо повече, същата има
статут на постоянно пребиваваща на територията на една от държавите членки,
който не само, че не пречи, а следва да улеснява придвижването й на цялата
вътрешна територия на Съюза“ , т.е. в
случая се смесват неидентичните по характера
си понятия за територия на целия
Европейски съюз и вътрешна територия на Съюза. За правилното в тази връзка
тълкуване, приложим е цитираният в касационната жалба Регламент /ЕС/ № 399/2016
на ЕП и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение
на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, който в чл. 2 , пар.1 и
пар.2 дава легални определения на понятията „вътрешни граници“ и „външни граници“,
смисълът на които е даден в чл.1 , а
именно : премахване на граничния контрол на лица, които пресичат вътрешните
граници между държавите членки на Съюза и установяване на правилата за
граничния контрол на лицата, които пресичат външните граници на държавите
членки на Съюза. В този смисъл, видно и от самото наименование Кодекс на
шенгенските граници, вътрешни граници са тези между държавите членки включени в
Шенгенското пространство, респективно външни са границите на тези държави членки, които не са
присъединени към държавите от Шенгенското споразумение. Общоизвестен е факта,
че за РБ все още не е налице пълноправно присъединяване към Шенгенското
пространство, поради което границите на
страната са външни такива, включително и по смисъла на горецитираните Регламент
2018/1806 и Регламент 539/2001. По причина на последното и обратно на приетото
от ВРС, полетът от Франкфурт Германия до Варна РБ пресича външна граница на държава членка,
поради което за гражданите на трети
страни, каквато е въпросната пътничка, се изисква наличие на виза и то независимо от притежаваното от нея разрешение
за постоянно пребиваване в Германия – това разрешение дава право на свободно
движение само през вътрешните граници на
Съюза по причина , че там няма граничен контрол, а за влизане през външна
граница е необходимо валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно
пребиваване, издадено от държавата членка имаща такава граница. Именно
в този смисъл е разпоредбата на чл.8,
ал.3 от ЗЧРБ, като в случая не е спорно, че турската гражданка не е имала
регламентираното от тази норма разрешение за продължително, дългосрочно или
постоянно пребиваване в РБ. По тези съображения за необходимост от виза,
обратно на неправилно приетото от ВРС, в
случая за превозвача е съществувало задължението по чл. 20, ал.1 т.1 от ЗЧРБ , а именно преди
да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за
пътуване и на визата. Това задължение е изпълнено само по отношение на документа
за пътуване, но не и по отношение на необходимата за влизане в РБ виза, като
второто сочи на осъществен състав на взираното в НП адм. нарушение по чл.51 от ЗЧРБ. Като е приел обратното
и е отменил обжалваното НП въз основа на липсваща негова материална
незаконосъобразност, ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния
закон, поради което същото подлежи на отмяна.
След отмяната и при решаване на делото по
същество от касационния съд съгласно изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено – същото не страда от процесуална
незаконосъобразност, каквато не е и коментирана от въззивния съд, а освен правилната по гореизложените
съображения правна квалификация на деянието като осъществен състав на адм. нарушение по чл. 51 от ЗЧРБ, наложената имуществена
санкция от 2000 лв. е правилно определена в абсолютния минимален размер предвиден
в нормата на чл. 51 от ЗЧРБ.
При този изход от делото, претенцията на
касатора за разноски по чл.63д, ал.4 от ЗАНН се явява основателна с оглед
осъщественото по делото процесуално представителство от упълномощения
юрисконсулт Агнес Николова на две инстанции – такива се дължат в общ размер на 160
лв. / 2 х 80 лв./ съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1148/25.08.2022г. на
Варненския районен съд, постановено по н.а.х.д. № 20223110201710/2022 година, с
което е отменено
наказателно постановление № 40/1.11.2021г.
на Началника на ГПУ ЛЕТИЩЕ – Варна при РДГП – Аерогари и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Началник ГПУ-
Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР
НП № 40/1.11.2021 г., с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложена на „Ю.Е.Ч.“
ЕАД имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Е.Ч.“ АД , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление : гр. ***да
заплати на ГПУ – Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР сумата от 160 лв.
за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.