Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
26.06.2019 г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Единадесети наказателен състав в публично съдебно
заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
НАЧЕВА
При
секретаря Анелия Добрева и в присъствието на прокурора .......... като разгледа
докладваното от съдия Начева АНД № 1038 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от Д.Е.Р., ЕГН *********
***.** чрез адв.Г.Г. ***, против НП № 19-000187
от 21.01.209 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Плевен, Сектор “ПП” -Плевен, с
което на жалбоподателя за нарушение на:
- чл. 139 ал.1, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 177 ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 500.00 лева;
- чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева;
- чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева;
Твърди се, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения, като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
Д.Е.Р., редовно призован, не се явява, не излага съображения относно законосъобразността на Наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник
група към ОД-МВР -гр.Плевен, Сектор „ПП“-Плевен, редовно призован не се
представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
В Акт за установяване на
административно нарушение с № 074221/10.01.2019 г. е посочено, че жалбоподателят
Д.Е.Р. на 10.01.2019 г. в 09:40 часа в ***,
с посока на движение към изхода на град Плевен, като водач и управляващ ***),
извършва следното:
1.
Като допустима обща ширина от
2.
Не представя свидететелство за управление на МПС
и контролен талон към СУМПС.
Горното
установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ - КАТ към ОДМВР-Плевен
– актосъставителят Д.А.Х. и свидетеля П.Е.К., като за
установените в съставения АУАН нарушения свидетелят Д.А.Х.
вменили на жалбоподателя Д.Е.Р. нарушения на чл. 139 ал.1, т. 2 от ЗДвП; чл.
100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на съставения АУАН Началник Сектор къв ОДМВР –
Плевен, Сектор “ПП” -Плевен издал оспореното Наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите Д.А.Х. и П.Е.К., ценени от съда като
обективни и логични, и съставения АУАН бл. № 074221/10.01.2019 г., както и от справка на КАТ-Плевен за нарушител/водач
приложена от л. 9 до л.11 включително от делото. Свидетелите Х. и К. са
категорични и последователни в показанията си пред съда, че именно жалбоподателят
Д.Р. е управлявал процесния *** като твърдят и че същият
не е представил и документите които са му изискали за проверка.
Показанията
на свидетелите се ценят от съда напълно както беше посочено и по-горе и защото
същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване
и съдът няма основание да не ги цени. Освен това показанията на свидетелите
намират опора и в съставения от тях АУАН, чиято доказателствена сила не е
опровергана. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП редовно съставените
по този закон актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая от жалбоподателя не се ангажираха доказателства, от които би могло да се
установи, че не е извършил вмененото му административно нарушение.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП, поради което при
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира
следното:
Досежно нарушението по чл. чл. 139 ал.1, т. 2 от ЗДвП
Съгласно чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя
и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства”.
Съгласно нормата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС „Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки
ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3”.
Нормата е императивна и не е обвързана с изключения или други
обстоятелства. Съгласно чл.2 от Наредбата при превишаване нормите по чл.5
ППС-то се счита за извънгабаритно. А съобразно
нормата на чл.5 ал.1 т.1 б.”а” от Наредбата всяко ППС следва да бъде широко не
повече от
А както стана ясно по-горе движение на извънгабаритни
ППС съобразно нормата на чл.26 ал.1 т.1 б.”а” от ЗП се осъществява само с
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ от собственикана пътя, в случая Община Плевен.
За така измерените параметри жалбоподателят Д.Р., като водач на посоченото
по-горе ППС не е представил на длъжностните лице валидно разрешение за движение
на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т.1 от ДР на
Наредбата, респ. чл.2 от нея.
Установената по
делото фактическа обстановка сочи, че е налице изпълнително деяние, изразяващо
се в управление на ППС с ширина над максимално допустимата. За да се спазят
изискванията на описаните по-горе нормативни актове от страна на жалбоподателя Д.Е.Р.
е следвало същия като водач на ППС-то да провери и да се убеди, че параметрите
на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/ за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по
реда на раздел ІV от Наредбата, но същия не го е сторил, поради което е и
извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По делото не са
въведени, а и не се разпознават основания за многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават процесната
хипотеза от обичайните хипотези на нарушения от същия вид. Надвишаването на
нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността
на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Именно поради тези причини движение на ППС по РПМ с параметри, надвишаващи
нормите на Наредбата се осъществява със разрешение / разрешително или квитанция
за платени пътни такси / за дейност от специалното ползване на пътищата, с
което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат
пътни такси. Разрешителното важи за срок най-много от 30 дни, съобразно нормата
на чл.15 от Наредбата, което обстоятелство съвсем недвусмислено навежда довода
за съвсем немаловажността на това нарушение. В тази връзка съдът намира, че не
са налице и основания за преценка на деянието като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП гласи „Който управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.“Наложеното
администратинвно наказание е минимално по размер,
справедливо и законосъобразно е поради което НП в тази част следва да бъде
потвърдено.
Досежно нарушението по чл.100,
ал.1 т.1. от ЗДвП
Съгласно чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП при движението си
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
В настоящият случай безспорно е установено, че при извършената
проверка на изискващите се документи, жалбоподателят Д.Р. не е носил и не е представил на контролните органи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
с което
по същество бил осъществен състава на нарушението
по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
С оглед изложеното,
съдът приема, че нарушението по чл. 100,
ал.1 т.1 от ЗДвП е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Д.Е.Р..
Административнонаказващият орган правилно е приложил относимата
санкционна норма на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и определил размера на
наказанието, в неговата абсолютна стойност.
Обобщавайки
гореизложеното, се налага извод за наличие на изискуемата се материална
компетентност на издателя на АУАН и на НП, поради което последното следва да
бъде потвърдено и в тези части.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА № НП № 19-000187 от 21.01.2019 г. на
Началник Сектор към ОДМВР – Плевен, в частта в която на Д.Е.Р., ЕГН ********** ***.*
за нарушение на чл. 139 ал.1, т. 2 от ЗДвП
и на основание чл. 177 ал. 3 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-000187 от 21.01.2019 г. на
Началник Сектор към ОДМВР – Плевен, в частта в която на Д.Е.Р., ЕГН ********** ***.**
за нарушение на чл. 100, ал. 1 т.1 от
ЗДвП и основание чл.183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-000187 от 21.01.2019 г. на Началник
Сектор към ОДМВР – Плевен, в частта в която на Д.Е.Р., ЕГН ********** ***.* за
нарушение на чл. чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП
и чл. чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: