Р Е Ш
Е Н И Е № 6/15.1.2020
г.
гр. Ямбол, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 345 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.К.В. с
постоянен адрес ***, чрез адвокат В.К. с адрес ***, който е съдебен адрес
против Решение № 2153-28-47/11.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата му с вх.№1012-28-236/21.08.2019 г. против
разпореждане №2113-28-420#4/13.08.2019 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално
осигуряване.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с
него разпореждане са незаконосъобразни, т.к. са издадени в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при несъответствие с целта на закона
и принципите установени в АПК, поради което се претендира за отмяната им и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.К., която подържа жалбата по посочените основания с
искане да бъде уважена изцяло със законните последици и се присъдят направените
по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Х. оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна по
съображения посочени в депозирания писмен отговор и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Т.К.В. със Заявление №
2113-28-420/30.05.2019 г. подадено до ТП на НОИ-Ямбол е поискал да му се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО, като е
приложил описаните в заявлението документи, които са били приети с нарочен акт.
С Писмо № 2113-28-420#1/04.06.2019 г., получено с
известие за доставяне, В. е уведомен, че следва във връзка с подаденото
заявление да представи документи за осигурителен стаж – трудова книжка и заверена
осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице за периода
28.12.1995 г. до датата на прекратяване на осигуряването, за което лицето е депозирало
Декларация № 2113-28-420#2/07.06.2019 г., че не е упражнявало дейност и не е
внасяло вноски като самоосигуряващо се лице от
28.12.1995 г. до момента, както и удостоверения № 83/09.10.2000 г. и №
110/19.12.2014 г.
С Писмо № 5506-28-602/18.06.2019 г. ТП на НОИ-Ямбол са
изискали от Сектор „Осигурителен архив“ да изготви УП13 за периода 05.01.1981
г.-04.05.1992 г., 02.10.1992 г.-21.01.1998 г. от ОФ „Зенитстрой“
ЕООД гр.Елхово, поради различие в заеманите длъжности между Удостоверение Обр. УП-3 № 83/09.10.2000 г. и трудовата книжка, в която
връзка с Писмо № 5506-28-602#1/27.06.2019 г. са представени Удостоверение № 5507-28-310/27.06.2019
г. и Уведомително писмо № 5512-28-276/27.06.2019 г. с приложени Трудова
книжка-стр.12. 13, 14, 15, 16, 17, 20 и 21, Удостоверение № 3207/30.10.2001 г.,
Удостоверение № 822/15.05.2019 г., Справка 22А-деклариран вид на осигуряване и Справка
от регистъра на осигурените лица.
С Разпореждане № 2113-28-420#4/13.08.2019 г. ръководителят
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отказал да отпусне на Т.К.В. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално
осигуряване., като жалбата против разпореждането е оставена без уважение с Решение
№ 2153-28-47/11.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, което е получено от
В. на 13.09.2019 г. с известие за доставяне.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, която дава отговор на следните въпроси: 1. Предадени ли са в ТП на
НОИ – Ямбол документи от осигурителя „Зенит строй“ ЕООД гр.Елхово – трудови
договори, заповеди, длъжностни характеристики и други, от които да се направи
извод за естеството и характера на положения труд? 2. Каква е основната дейност
на осигурителите СМК-СП-1 гр. Стара Загора, СМК „ОСП“ – Елхово и правоприемника
му „Зенит строй“ ЕООД – Елхово, „Главболгарстрой“ АД, „ВиК“
ЕООД гр. Ямбол в периодите, когато е работил Т.К.В.? 3. Какво е било мястото и
естеството на изпълняваната от Т. В. работа през посочения стаж? 4. За кои
периоди от претендирания стаж са внасяни вноски за
ДОО за втора категория? и 5. В случай че се приеме, че зачетеният стаж за трета
категория стаж, положен през посочените в жалбата периоди, е от втора
категория, преизчислявайки го жалбоподателят ще придобие ли достатъчен трудов
стаж за пенсиониране?
Към заключението на вещото лице са представени и
приети по делото в заверени от оспорващата страна копия следните документи:
опис на делата неподлежащи на запазване - СМК-Общостроително
предприятие-Елхово, Общинска фирма „Зенит строй”-Елхово, „Зенит-строй” ЕООД -
Елхово фонд № 1083 на Държавен архив Ямбол;
протокол обр.16/15.05.1986 г. обект:
Водоснабдяване с.Крайново; Протокол за извършено саниране обект
„Водоснабдяване” с.Пчела от 25.12.1984 г.; Протокол от 01.08.1984 г. от
проведена оперативка обект „Водоснабдяване” с.Пчела; Протокол обр.16/27.04.1989 г. обект: Възлова станция Елхово; Протокол обр.16/
07.06.1990 г. обект: Допълнително водохващане от
р.Поповска, гр.Елхово; Констативен акт от 04.06.1990 г. обект: „Водоснабдяване
Елхово от р.Поповска”; Протокол обр.16/17.06.1993 г.
обект: Канализация ул.”Цар Симеон и ул.”Шипка”; Протокол на държавна
приемателна комисия 26.09.1995 г. за установяване годността за ползване на
строежа : Канализация ул.”Вардар” гр.Елхово и Протокол на държавна приемателна
комисия 12.01.1995 г. за установяване годността за ползване на строежа : Малка
траурна зала гр.Елхово.
Разпитаните по делото в качеството им на свидетели П.С.Т.,
А.К.А. и Г.Д.Ф. дават показания, че са работили заедно с оспорващия В. *** (ОФ
„Зенитстрой“ ЕООД гр.Елхово), където последния в
периода от около 1982 г. до 1998 г. е бил началник на някои от изгражданите от
предприятието строителни обекти.
Свидетелите сочат, че работното място на В. е бил строителния обект, който в
момента се изгражда и там е имало поставен фургон, където се е помещавала
канцеларията му и проектосметната документация, като задълженията му са били да
ръководи обекта и са включвали да организира строителството на обекта с
дадените му работници и механизация, като следи за качеството от започване на
строителството до приемането на обекта от приемателна комисия и съставяне на
акт №17 за отстраняване на евентуално установените нередности и изпълнение на
дадени във връзка с тях предписания.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК, като разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение
№ 2153-28-47/11.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Т.К.В. с вх.№1012-28-236/21.08.2019 г. против разпореждане
№2113-28-420#4/13.08.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
В съответствие
с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания
за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол
е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, но е незаконосъобразно, т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за
отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
За да обоснове извода си, че Т.К.В. има положен
осигурителен стаж ІІ категория 07 г. 07 м. и 13 дни, директора на ТП на
НОИ-гр.Ямбол сочи, че е установено различие в данните между представените
документи за осигурителен стаж във фирма „Зенитстрой“
ЕООД гр.Ямбол, а именно Удостоверение Обр. УП-3 №
83/09.10.2000 г. за периодите 05.01.1981 г.-04.05.1992 г. и 02.10.1992 г.-21.01.1998
г. на длъжност „началник на строителен обект“ и трудова книжка №1076 за периодите
05.01 1981 г.-01.01.1982 г. на длъжност „помощник
технически ръководител“, 01.01.1982 г.-04.05.1992 г.,
17.11.1992 г.-01.05.1997 г. на длъжност „началник строителни обекти“,
01.03.1997 г.-19.01.1998г. на длъжност „началник строителен обект“, поради което
е извършена проверка на ведомостите в сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ
гр.Ямбол. Въз основа на проверката на изплащателните
ведомости на фирма „Зенитстрой“ ЕООД гр.Ямбол е
издаден документ обр. УП-13 Удостоверение №
5507-28-310/27.06.2019 г., съгласно който за периодите 01.01.1981 г.- 31.12.1982
г. длъжността е „помощник технически ръководител“, 01.01.1983
г.-30.04.1992 г. и 01.04.1994 г. - 30.11.1997 г. длъжността е „технически
ръководител“, 01.05.1992 г.-31.03.1994 г. длъжността е „началник строителни
обекти“, 01.12.1997 г.-31.01.1998 г. длъжността е „строителен техник“. Посочено
е, че доколкото съгласно т.66и от отменения Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране (ПКТП), от втора категория труд се зачита труда на ИТР
до началник на строителен обект включително, а за осигурителен стаж положен
като технически ръководител във ведомостите няма яснота труда да е положен на
строителен обект, то същия се зачита от трета категория труд, както и
осигурителния стаж за времето като „началник строителни обекти“ и „строителен
техник“. Направено е обобщение, че лицето не отговаря на изискванията на чл.69б,
ал.2 КСО, поради което оспореното разпореждане за отказ да се отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО е прието за правилно.
Направения извод е незаконосъобразен.
Съгласно чл.104, ал.1 КСО от съществено значение за
определяне на категорията на труда е неговия характер, т.е. съдържанието на
изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган.
За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен
конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на
трудовите функции, възложени за съответната длъжност, на която е бил положен
труда, при какви условия са изпълнявани тези функции, като водещ критерий за
определяне категорията на полагания труд следва да бъде мястото и характера на
извършваната работа. Преценката за категорията на съответния труд и
осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по
направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно от съда,
при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само
предложение за категорията на труда.
С разпоредбата на т.66и от раздел четвърти на ПКТП
(отм.), действаща до 31.12.1999 г., е предвидено да се зачете като втора
категория труд, положеният такъв от инженерно-техническите работници до
началник на строителен обект включително, без да се коментира какво следва да е
естеството на извършваното строителство, като по този начин е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста
отрасли и дейности.
Поради това от втора категория труд по смисъла на
чл.66и ПКТП /отм./ е труда на строително монтажните работници и ИТР до началник
на строителен обект включително, работещи непосредствено на строителните обекти,
като законодателят не е предвидил никакви други изисквания към вида и
естеството на полагания труд, както и към фирмата или организацията, където
същият е осъществяван.
Ето защо, за да се определи категорията труд следва да
се установи дали същия за посочените по-горе периоди е бил престиран от В.
на строителни обекти, за което административния орган твърди, че няма яснота.
В заключението си, което съдът приема за обективно,
компетентно и правилно, вещото лице сочи че осигурителите СМК-СП-1 гр.Стара
Загора, СМК „ОСП“ гр.Елхово и правоприемника му „Зенит строй“ ЕООД гр. Елхово,
„Главоболгарстрой“ АД, „ВиК“
ЕООД гр. Ямбол в периодите, когато е работил Т.К.В. са с предмет на дейност
ново строителство на обекти, ниско и високо строителство, разширение,
модернизация, реконструкция, производство на бетонови и варови разтвори за
собствени нужди и услуги на населението и производство на бетонови изделия,
респ. поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационните системи
в населените места. Въз основа на изисканите и предоставени допълнителни
документи-протоколи от приемателни комисии за приемане на строителни обекти в
периодите 04.1989 г., 06.1990 г., 06.1993 г., 09.1995 г. които конкретизират
основната работа и задължения на оспорващия и уточняват дали дейността на Т.К.В.
е пряко свързана с работа непосредствено на обектите от строително-монтажната
дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), вещото
лице е отговорило, че в тях В. е вписан като изпълняващ длъжността технически
ръководител, което води до извод, че дейността му е свързана пряко с присъствие
на строителния обект. В заключението е записано, че предвид изпълняваната от
оспорващия длъжност технически ръководител, следва да се имат предвид основните права,
задължения и отговорности на техническия ръководител на строителния обект, както и задълженията по
отношение на нормативната уредба и прилаганите
технологии, свързани с процеса на изпълнение на строителните и монтажни
дейности в изграждането на строителните обекти. В тази връзка техническия
ръководител и началника на строителен обект имат конкретни задачи за
координация, свързани с действия за предотвратяване на предпоставки за трудови злополуки, за
спазване на технологичните процеси и качеството на СМР, предоставянето и
спазването на нормативната и проектна документация и други дейности пряко касаещи
процесите в строителството на терен и точно техническият ръководител определя
пропускателния режим на обекта, изготвя график за изпълнението на видовете
работи съгласно изискванията на техническата документация и спецификата на
технологичните процеси и следи за неговото спазване.
В подкрепа на същността, характера и мястото на
полагания от В. труд е и обстоятелството, че лицето е било осигурявано при
втора категория труд.
При преценка на дадените от вещото лице отговори и
приложения от него подход следва да се приеме, че липсата на архивни документи
и/или непълнотата в отразените в документите данни не може да се тълкувана в
разрез с правото на лицето труда му да бъде категоризиран по начин,
съответстващ на реално извършваните от него дейности и условия на труд.
В същата насока, че В. за спорните периоди е полагал
труд изцяло на изгражданите от предприятията строителни обекти, са и
показанията на разпитаните свидетели, които потвърждават и и доизясняват
фактическата обстановка, но с тези показания свидетелите не въвеждат нови
твърдения за факти, т.к. такива се съдържат в приложените към експертизата
писмени доказателства, поради което не е налице забраната на чл.104, ал.10 КСО.
С оглед на това и поради определящото значение за
категоризирането на труда на фактите, че оспорващия пряко и непосредствено е
участвал в строителството на изгражданите обекти и работата му е протичала
изцяло на тях, при неблагоприятни битови и атмосферни условия, като само той е осъществявал надзор, контрол и е съставял
документацията в тази връзка, т. е. реално е упражнявал функциите на началник
строителен обект, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.66и ПКТП
(отм.).
Поради това съдът счита, че положения от В. труд през
спорните периоди, следва да се зачита като такъв от ІІ категория и правото му
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да бъде преценено на тази
база.
Следва да се посочи, че както експертизата и писмените
документи не бяха оспорени, така и не бяха оборени ангажираните от оспорващия
доказателства в т.ч. и свидетелските показания, за да се възприеме друга
фактически обстановка и се направят различни изводи.
Поради посоченото решението на директора на ТД на
НОИ-гр.Ямбол, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, се явява незаконосъобразно и същото заедно с потвърденото разпореждане
трябва да бъдат отмени и се върне преписката на административния орган за ново
разглеждане, като стажа на В. се преизчисли и се
установи наличието на основания за
пенсиониране при условията на чл.69б ал.2 от КСО.
Предвид изхода на спора и направото
искане ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, включващи хонорар за един адвокат и
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-47/11.09.2019 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Т.К.В. с
вх.№1012-28-236/21.08.2019 г. против разпореждане №2113-28-420#4/13.08.2019 г.
на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ-Ямбол за ново
произнасяне по жалбата на Т.К.В. с вх.№1012-28-236/21.08.2019 г. против
разпореждане №2113-28-420#4/13.08.2019 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, при спазване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона дадени с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Ямбол да заплати на Т.К.В. с постоянен адрес ***, чрез адвокат В.К. с адрес ***, който
е съдебен адрес направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин)
лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.