РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Кюстендил, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20251500500018 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 11731/15.10.2024 г., депозирана от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***“ № 111п, представлявано от С.П. и Н.Б. – изпълнителни директори, чрез пълномощника
им юрк. Х.П. срещу решение № 901/19.09.2024 г. постановено по гр. д. № 839/2024 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил, с коeто са отхвърлени предявените от настоящия
въззивник срещу Т. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „*** I“ № 66, искове
за признаване за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществуват
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 955/16.11.2022 г. и изпълнителен лист от 16.11.2022 г. по ч. гр. д.
№ 2066/2022 г. на Районен съд - Кюстендил, произтичащи от договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № 66РКО-А-0390/15.09.2007 г. в общ размер към
15.11.2022 г. на 9092.58 лв, в това число: непогасена главница в размер на 1500.00 лв.;
5307.87 лв. - договорна лихва, дължима съгласно т. 7 от договора за кредитна карта във вр. с
т. 8.1.1 от общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, за периода от 19.11.2010 г. до
31.10.2022 г.; 2176.45 лв. - наказателна лихва, дължима съгласно т. 8 от договора за кредитна
карта във вр. с т. 11.1 и т. 11.2 от общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, за периода от
19.11.2010 г. до 19.07.2015 г.; 78.00 лв. - непогасена годишна такса за поддържане на карта за
2011 г. и 2012 г., дължима съгласно т. 10 от договора за кредитна карта, във връзка с раздел
VII, б. „Б“, чл. 4, т. 4.1 от тарифата на ПИБ АД; 6.26 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г.; 24.00 лв. - сторени от банката
1
разноски за връчване на покана, с която кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 15.11.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Без да се оспорва направеният от първоинстанционния съд извод,
че вземането за главница по договора за кредит се погасява с изтичането на пет годишен
срок на основание чл. 110 ЗЗД, се застъпва становището, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, давностният срок не е бил изтекъл
предвид разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, предвиждаща, че давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, и факта, че овърдрафтът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 01.11.2022 г. Подробно е разяснено, че за разлика от
договора за банков кредит, при който страните уговарят месечна анюитетна вноска, която
включва главница и лихви, с договора за издаване на кредитна карта, страните се съгласяват
в рамките на целия срок на договора картодържателят да разполага с определена сума -
кредитен лимит, която може да ползва многократно и неограничено през време на действие
на договора, в пълен или частичен размер, по своя преценка. Ежемесечно картодържателят
дължи връщане на „минимална погасителна вноска“ - дефинирана в договора за кредит,
общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД, за издаване на револвираща кредитна
линия с чип Mastercard и VISA, по-конкретно раздел I, т. 1.1, буква „р“. Тази минимална
вноска, представлява сума дължима ежемесечно, от датата следваща края на отчетния
период до датата на падежа и се формира по следния начин: 3% от дебитното салдо по
сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, но не по-
малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.,
както и пълният размер на месечната вноска при разсрочено погасяване, съгласно т. 10.5 -
10.12. Акцентира се, че липсва задължение за плащане на предварително установени
анюитетни вноски с уговорен между страните падеж по всяка от тях, защото връщането на
заетата сума е обусловено по размер от волята на картодържателя и ползваната от него сума
в рамките на кредитния лимит. Поддържа се, че при договорите за издаване на кредитна
карта, падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита, настъпва към
установения краен падеж, респективно - към момента на предсрочното прекратяване на
договора. Сочи се, че падежът на задължението на картодържателя за погасяване на
главницата, уговорен между страните в т. 4 от договора за кредит е 15.09.2009 г., като
изрично е уговорено, че същият се подновява автоматично при условията и реда на общите
условия. Съгласно раздел XIX, т. 19.1.1 от Общи условия на „Първа инвестиционна банка“
АД, за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, срокът на
договора се продължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че
никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. Твърди се, че
въззиваемата не се е отказала от договора като индиция за това е обстоятелството, че същата
е ползвала предоставената кредитна карта и е извършвала трансакции и плащания след
първоначално уговорения в договора срок. Във връзка с изложените разяснения е
оплакването, че съдът не е тълкувал договора и произтичащите от него права и задължения
в съответствие с волята на страните. Въззивникът поддържа, че не се е позовал на
прекратяване на договора на някое от посочените в същия основания, напротив - срокът на
договора е продължаван автоматично до изпращането на покана, на основание раздел XIII,
т. 13.1 във връзка с т. 13.1.1 от общите условия, чрез ЧСИ Мартин Кацарски, с която на
ответника е предоставен 7-дневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно и
в пълен размер просрочените задължения, с предупреждението, че при неизпълнение
кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че тъй като кредитополучателят
не е платил просрочените задължения в предоставения му срок за доброволно изпълнение,
банката е обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 01.11.2022 г. В
допълнение към горното се сочи, че макар и в забава от 19.11.2010 г., крайният падеж на
2
кредита не е настъпил с оглед на приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, че спирането на плащанията не е достатъчно за настъпване предсрочна
изискуемост на вземането, а същата е обусловена от субективното право, установено в полза
на кредитора, който единствено може да прецени дали да го упражни и кога. В жалбата са
изложени съображения и е посочена съдебна практика - решение № 261 от 12.07.2011 г., гр.
д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО; решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 103/16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., разкриващи разбиранията на жалбоподателя за
характера на вземането за главница и приложимия съобразно това давностен срок. Сочи се,
че погасяването на главницата по договор за банков кредит става на вноски, но
задължението не е такова за периодични плащания, а уговореният начин на погасяването му
е израз на постигнато съгласие между страните, изпълнението да се приеме на части, както е
предвидено в чл. 66 ЗЗД, поради което приложим е общия 5-годишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Тезата за приложимост на общата 5-годишна погасителна давност, по отношение на
вземанията за главница по договор за кредит е аргументирано и с обстоятелството, относно
съществуващо различие между това вземане и вземането за лихви по договора, което има
възнаградителен характер, обуславящ от своя страна ритмичността на плащанията.
Несъстоятелен според въззивника е изводът, че вземанията на банката за наказателна лихва
и такса за обслужване на кредита са погасени с кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
„б“ ЗЗД.
Поддържа се, че неиздаването на карта не води до прекратяване на договора, доколкото
не е уговорено такова прекратително основание и предвид възможността сумата по кредита
да се усвоява на каса, в банков салон. В жалбата е изразено несъгласие и с извода на съда, че
клаузата за автоматично подновяване на срока на договора е неравноправна, поради което
противоречи на закона. Жалбоподателят се позовава на съдържаща се клауза в полза на
кредитополучателя, предвиждаща възможност за прекратяването на договора, като счита че
по този начин се постига баланс между страните в правоотношението.
В съответствие с изложеното е отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт
и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – Т. Н., е
подала отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорва. Потвърждава направеното
възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и по
отношение на лихвите, поради бездействие на кредитора, повече от 12 години. Поддържа, че
по отношение на задълженията за лихва се прилага 3-годишна погасителна давност, а
задължението за главница се погасява с общата 5-годишна погасителна давност, изчислени
от падежа на вземането. Сочи, че срокът за ползване на овърдрафта е бил до 15.09.2009 г. с
възможност за автоматично подновяване при условията и по реда на общите условия към
договора за кредитна карта. Въззиваемата страна изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано - постановено в съответствие с
доказателствата по делото и при извършен правилен анализ на фактическата обстановка, в
това число на заключението по назначената експертиза. Доводът за неразбиране (погрешно
тълкуване) на договора от съда е определен като несъстоятелен. По изложените
съображения се отправя искане за отхвърляне на подадената от „Първа Инвестиционна
Банка“ АД жалба и постановяване на решение, с което обжалвания съдебен акт да бъде
потвърден. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено от
3
компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Преценено по същество, решението е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите изложени в обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и
съществото на спора (с изключение на тези, че процесния договор и действащите към датата
на сключването му ОУ предвиждат алгоритъм, при който на конкретни дати настъпва
изискуемостта на конкретно задължение на ответника - за главница и лихви, както и
наказателни лихви), поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, правейки ги
по този начин част от своя съдебен акт, а по конкретно наведените в сезиращата го жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
По делото е установено, че между страните е възникнала облигационна обвързаност по
силата на процесния договор от 15.09.2007 г. за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
BG93FINV91501000064669 в размер на 1500 лева. Срокът на ползване на овърдрафта е
уговорен до 15.09.2009 г. като е предвидено той да се подновява автоматично при условията
и по реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на банката за този вид услуга. Същите са
представени на ответника (титуляр на картовата сметка), той се е запознал с тях и е приел
действието им в отношенията по сключване и изпълнение на договора, което е удостоверил
с подписването му (т. 11 от договора). В т. 36.1 от ОУ е включена клауза за автоматично
подновяване на договора за нов едногодишен срок, при условие че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяването на договора, чрез отправяне на писмено предизвестие
за отказ.
Погасяването на предоставения овърдрафт е разписано да се извърши в сроковете и по
начина посочени в ОУ, като в индивидуалния договор е предвидено, че за ползвания
овърдрафт се прилага гратисен период до 45 дни и ако до датата на падежа (всяко 5 – то
число от месеца, респ. следващия работен ден, ако той е неработен, съгласно дефиницията за
„падеж“ в ОУ) титулярят погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна
сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху
това салдо. Според ОУ (т. 18), в задължение на титуляра е всеки месец до падежа да внася по
сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картова сметка, но
неполучаването на последното не е предвидено да съставлява основание за освобождаване
на картодържателя от изпълнение на задължението му да заплати в срок до падежа
минималната погасителна вноска. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер
на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, е предвидено
титулярят да заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен
лихвен процент в размери съответно от 16 % за извършени безналични плащания на ПОС
терминал и от 18 % за всички останали трансакции. В случай на неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
Издадена е и кредитна карта със срок на валидност, който не е посочен нито в
индивидуалния договор, нито в ОУ, като в последните е указано, че срокът на валидност на
всяка карта е релефно обозначен върху пластиката. В т. 13 от ОУ е предвидено, че
разрешеният овърдрафт може да се ползва само по картовата разплащателна сметка с
използване на всяка от издадените карти, а според т. 36.4 от ОУ, при изтичане срока на
валидност картата, банката издава служебно нова карта, доколкото е продължен срокът на
овърдрафта.
В т. 28, б. „а“ от ОУ е предвидена възможност банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, ако кредитополучателят не извърши което и да било плащане повече от 5 работни
дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. С покана връчена на
4
въззиваемата на 14.07.2022 г., въззивникът я е уведомил, че е в неизпълнение на процесния
договор, като я поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси всички свои
изискуеми задължения и я предупредил, че при бездействие ще обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, че кредитният лимит по
картовата сметка е бил усвоен изцяло, с дата на последно усвояване – 05.01.2010 г.
Последното погасяване на сума по договора е извършено на 11.03.2010 г. Дългът на
въззиваемата към 16.11.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК) според изчисленията на експерта възлиза на: 1500 лв. –
главница; 2176,45 лв. – наказателна лихва /неустойка/ за периода от 19.11.2010 г. до
19.07.2015 г.; 5351,71лв. - договорна лихва за периода от 19.11.2010 г. до 31.10.2022 г.; 78.00
лв. - непогасена годишна такса за поддържане на карта за 2011 г. и 2012 г.; 6,26 лв. – законна
лихва за периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. и 24 лв. – разноски връчване на покана.
Установява се, че на основание процесния договор са издадени две пластики като първата е
получена в клон Кюстендил на 03.04.2009 г., а втората, която е издадена поради изтекъл срок
за ползване на предходната кредитна карта, е била унищожена служебно на 12.09.2012 г.,
тъй като титулярят не се е явил да я получи.
Единствените спорни между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с началния момент на изискуемост на процесните вземания и дали
те са погасени по давност с оглед своевременно релевираното от ответницата в писмения
отговор на исковата молба възражение (чл. 120 ЗЗД и чл. 131 ГПК).
За да бъдат дадени отговори на тези въпроси, е необходимо да се изследва преди
всичко видът на конкретния договор. Договорът за банков кредит е двустранен,
консенсуален, формален, срочен договор, с продължително изпълнение. Овърдрафтът се
приема като договор за краткосрочен кредит, с цел финансиране, който има фиксиран лимит
и срок и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката, което
може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление
по разплащателната сметка. За разлика от типичните договори за банков кредит, при които е
налице едно неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето и изискуемостта му
настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита, тук изначално
липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат усвоени от кредитополучателя.
Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Предвид
спецификата на договора за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на
задълженията по него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски, но
и при този банков кредит се определят месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. Заплащането на
минимални месечни вноски е обвързано с падеж и при неплащането или забавата им се
начисляват лихви, но пълното възстановяване на усвоената сума е дължимо към датата на
прекратяване действието на договора. В този смисъл, съдът счита, че давността за
минималните месечни вноски започва да тече от техния падеж, а тази за останалата част от
вземането за главница - от прекратяването на договора.
Воден от това разбиране, настоящият съд счита, че дължимо е установяване в кой
момент процесният договор за кредит овърдрафт е бил прекратен. Срокът за ползване на
овърдрафта е бил уговорен до 15.09.2009 г., като е предвидено той да се подновява
автоматично – година за година (раздел ХVІІ от приложимите по спора ОУ), като съгласно т.
36.4 от ОУ, банката е следвало да поднови срока на валидност на картата служебно,
доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издаде нова карта. Ползването на
овърдрафта е обусловено от наличието на кредитна карта, като това се извежда от
5
предвиденото в т. 13 от ОУ, съгласно която разрешеният овърдрафт може да се ползва само
по картовата разплащателна сметка с използване на всяка от издадените карти. Следва да се
отбележи също, че логическото тълкуване на клаузите на т. 24, 25 и 36.1 от ОУ обуславя
извод, че договорът се продължава автоматично за срок от още една година само в случаите
на нормално развитие на облигационното правоотношение, каквото в процесния случай не е
било налице.
В разглеждания случай и въз основа на съвкупната преценка на събраните
доказателства по делото въззивният съд приема, че процесният договор не е обвързвал
страните към момента на отправяне на волеизявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем (надлежно връчено на въззиваемата на 14.07.2022 г.) и изтичане на
дадения 7-дневен срок за доброволно изпълнение – 21.07.2022 г. Съществуващата между
страните облигационна връзка е била прекратена не по-късно от 12.09.2012 г., доколкото по
делото липсват данни за издаването на последваща (нова) карта на името на въззиваемата с
валидност след посочената дата, която да е била в нейно държане, а както вече бе посочено,
подновяването на срока на валидност на картата (издаването на нова карта) е обусловено от
продължаването на срока на овърдрафта. Освен това, съгласно т. 10 от договора и приетата
като доказателство по делото тарифа за такси и комисионни на банката, за поддържане на
картата се дължи заплащането на годишна такса, а последната начислена такава е за периода
2011 г. - 2012 г.
В този смисъл и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 2066/2022 г. по описа на РС - Кюстендил е било депозирано на
15.11.2022 г., то настоящият съдебен състав счита, че главните вземанията на въззивника са
погасени поради изтичането на предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок, започнал да тече
не по-късно от 12.09.2012 г., а акцесорните вземания (за лихва и неустойка) – на основание
чл. 119 ЗЗД, поради което и релевираните претенции подлежат на отхвърляне, както като
краен резултат е приел и първоинстанционният съд. Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на РС – Кюстендил да се потвърди като правилно.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде понесена
от въззивника. Въззиваемата страна претендира, но не представя доказателства за
извършването на такива конкретно за производството пред настоящата инстанция, поради
което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901/19.09.2024 г. постановено по гр. д. № 839/2024 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7