Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на
двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 3186
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 537220 от 16.11.2018
г. по гр.д.№ 54139 по описа за 2017 г., СРС, Второ ГО, 53 състав: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Л.С., с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че ответницата, дължи на ищеца,
сумата от 594,65 лв., представляваща
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г., сумата от 133,09 лв. лихва за забава за периода от 15.9.2014 г.
до 30.5.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до
изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение за парично задължение от
09.06.2017 г. по гр.д. № 36733/2017 г. по описа на СРС, 53 състав, като ОТХЪВРЛЯ искът по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 594,65 лв. до пълния предявен размер от 1276,14
лв., както и искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата над 133,09 лв. до
пълния предявен размер от 283,33 лв.
Решението е постановено при
участието на „Т.С. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД, ищец в
производството пред СРС, в частта, с която претенциите на ищеца по чл.422 ГПК са били отхвърлени.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото приложение, като и ОУ на дружеството. Съгласно
последните – чл.32, ал.1 /чл.33 от ОУ -02/03.02.2014 г./ купувачите били длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /ТЕ/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството-ищец. Съгласно
ОУ лихва за забава върху прогнозните сметки не се начислявала. Общата фактура
за периода 2013-2014 г. била публикувана на 15.08.2014 г., за което имало
издадени констативни протоколи по чл.593 ГПК. Ответникът не бил упражнил
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ /чл.106 а, ал.3 ЗЕЕЕ/ поради което по отношение
на него били влезли в сила ОУ. Сумите за дялово разпределение се дължали на основание
чл.22, ал.2 от ОУ. Стойността на услугата била включена в стойността на
главницата за топлинна енергия. А лихвата за забавеното й издължаване- в
размера на претендираната лихва за забава. Сочи, че ищецът се бил суброгирал в
правата на ФДР. Счита, че неправилно СРС се позовава на заключението на
съдебно-техническата експертиза като не е допуснал поисканата от ищеца с
исковата молба, съдебно-счетоводна такава.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенциите му по чл.422 ГПК. Претендира
направените разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Т.Л.С.
не е депозирала отговор по въззивната
жалба. В хода по същество се излага становище за нейната неоснователност и
правилност на първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца по чл.422 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.с.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
2- Т.Л.С., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в
която претенциите срещу ответницата-въззивник в настоящото производство по
чл.422 ГПК са били уважени.
Сочи, че СРС неправилно бил
приел, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот и от там,
потребител на топлинна енергия. Цитираният на л.17 документ не представлявал
такъв за собственост. СРС не бил обсъдил възраженията на ответницата поради
което обжалваното решение се явявало немотивирано. СРС не бил приложил ОУ,
съответни на процесните периоди. Съгласно релевантните за периода след
12.03.2014 г. ОУ- чл.33, ал.1, за изпадането в забава на потребителя, било
необходимо публикуване на търсените суми на интернет страницата на дружеството.
Това означавало, че не е настъпила изискуемостта на тези суми.
Иска се от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта, в която
претенциите са уважени и да постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се разноски.
От ответника по тази въззивна жалба – „Т.С.“ЕАД не
е постъпил отговор, но в течение на производството излага становище, с което оспорва същата и моли
съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 03.12.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 17.12.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
2- От Т.Л.С. , ответник пред СРС:
За обжалваното решение въззивницата
е била уведомена на 27.11.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 07.12.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответника /пред СРС/
по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 09.06.2017 г. по
ч.гр.д.№ 36733 по описа за 2017 г. на СРС, 53 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 05.07.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 07.07.2017
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 17.07.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 07. 08.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По съществото на спора:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните по спора е възникнало облигационно
отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия като се е позовал
на представеното доказателства на с.17 по делото. Въз основа заключението на
СТЕ съдът е достигнал до извода, че сградата, където се намира процесния
недвижим имот е топлоснабдена. Съгласно това заключение потребената ТЕ за сградна
инсталация за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. възлизала на стойност 594,
65 лв. като се е позовал и на изравнителните сметки за периода. Затова и искът
бил основателен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от
1276,14 лв. искът е приет за неоснователен и като такъв-отхвърлен.
По отношение на лихвата за забава
по чл.86 ЗЗД СРС се е позовал на чл.33, ал.1 и ал.6 от ОУ, съгласно които
потребителят бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ в срок от 30
дни след изтичането на периода, за който се отнасят. Затова ответникът изпадал
в забава за периода от 15.09.2014 г. до 30.05.2017 г. при условията на чл.84,
ал.1 ЗЗД. Дължимата сума на лихвата възлизала на 133,09 лв., за която сума този
акцесорен иск се явявал основателен, а за горницата до пълния предявен размер
от 283,33 лв.– неоснователен.
По доводите във въззивните жалби:
Относно дължимостта на признатите с решението суми:
Първият въпрос, който следва да бъде изяснени и от който зависи изхода на спора е дали
страните са обвързани от облигационно отношение за доставка и потребление на
топлинна енергия.
В обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на ап.81, находящ се в
гр.София, ж.к.“*********, с аб. № *****и като такава се явява потребител по
смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ.
Доказателството на л.17 на което
се е позовал първоинстанционния съд, за да приеме наличие на облигационно
отношение между страните по спора, представлява списък.
Наличието на облигационно
отношение е оспорено в срока по чл.131 ГПК с отговора по исковата молба /л.41
по исковото производство/.
СРС с доклада по делото е
разпределил доказателствената тежест между страните, виж л.53 по делото пред
СРС. В тежест на ищеца е указано, че следва да ангажира доказателства за
възникване на договорно отношение за доставка на топлинна енергия.
Въззивната инстанция приема, че
твърденията на ищеца за наличие на облигационно отношение между страните по
спора е останало недоказано. Представеният списък не представлява титул за
собственост. Поради което направеният от СРС извод в противния смисъл, не
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
Налага се извод, че обжалваното
решение в частта, в която са били признати за установени вземания в полза на
ищеца срещу ответницата, е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено.
В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени макар и по други мотиви,
решението се явява правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В заповедното производство:
При този изход на спора на заявителя разноски не се следват.
Длъжникът не е претендирала
разноски и затова не й се присъждат.
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца
разноски не се следват, решението като неправилно ще бъде отменено и в частта за
присъдените в полза на ищеца/в тежест на ответницата разноски в размер на 200
лв.
На ответницата се следват разноски в пълен размер. Такива са направени в размер на 350
лв. От СРС е присъдена сумата от 180 лв. Следователно ще бъде доприсъдена сумата в размер на още 170 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника „Т.С.“ ЕАД разноски не се
следват.
На въззивника Т.Л.С. се следват разноски в размер на 50
лв.- държавна такса за въззивно обжалване. С оглед изрично заявеното от
адв.Вълканов, претендират се само разноски за държавна такса.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 537220 от 16.11.2018
г. по гр.д.№ 54139 по описа за 2017 г., СРС, Второ ГО, 53 състав в частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Л.С., с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че ответницата, дължи на ищеца,
сумата от 594,65 лв., представляваща
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г., сумата от 133,09 лв. лихва за забава за периода от 15.9.2014 г.
до 30.5.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до
изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение за парично задължение от
09.06.2017 г. по гр.д. № 36733/2017 г. по описа на СРС, 53 състав, както и в частта за разноските присъдените в
полза на „Т.С.“ ЕАД в размер на 200 лв. за
заповедното и исковото производство
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** Б, срещу
Т.Л.С., ЕГН **********,***, иск по чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца, сумата от 594,65 лв.,
представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015 г., сумата от 133,09 лв. лихва за забава за периода
от 15.9.2014 г. до 30.5.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017
г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение за парично задължение от
09.06.2017 г. по гр.д. № 36733/2017 г. по описа на СРС, 53 състав, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 537220 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 54139 по
описа за 2017 г., СРС, Второ ГО, 53 състав в
частта, в която се: ОТХВЪРЛЯ искът по
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 594,65 лв. до пълния
предявен размер от 1276,14 лв., както и искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
сумата над 133,09 лв. до пълния предявен размер от 283,33 лв., за
които вземания е издадена заповед за
изпълнение за парично задължение от 09.06.2017 г. по гр.д. № 36733/2017 г. по
описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** Б, да заплати на Т.Л.С., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 170 лв.- доприсъдени
разноски за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** Б, да заплати на Т.Л.С., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 50 лв.- разноски за
държавна такса при въззивното обжалване.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.