№ 8924
гр. ххххххххххх 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Г. Люб. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110206006 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ С. Н. Р., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.ххххххххххх бул. „Д-р Г.М.Димитров” № 42.
В залата се явява служебният му защитник в досъдебното производство
адв. Н. К. от САК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Знам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Запознах се с материалите по делото. Да се даде ход на
делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознал съм се с материалите по делото. Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
С. Н. Р., роден на хххххххххх г. в гр. ххххххххххх българин, български
гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, ученик в ХII клас,
1
безработен, живущ в гр. ххххххххххх ул. „хххххххххх“ бл.1Б, вх.Г, ет.3,
ап.58, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, както и по реда на съдебното
следствие.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на
следствието.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
С. Н. Р. – обвиняем по досъдебно производство № 751/2024 г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр. пр. № 16283/2024 г. по описа на СРП.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Придържам се към така направеното искане. Нямам
какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането. Моля за по-лека мярка, а именно
„домашен арест“ или „парична гаранция“.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането на СРП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да соча доказателства.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
2
действия, на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия С. Н. Р..
Считам, че са налице предпоставките, визирани в чл.63, ал.1 от НПК.
Повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия Р. е за престъпление,
за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до осем години.
Видно от събрания по делото доказателствен материал - разпити на
свидетели, разпознаване, протокол за оглед на местопроизшествие, с който са
иззети части от инкриминираните вещи, протокол за доброволно предаване, с
който е приобщен видеозапис, ВТЕ, както и от други материали по делото
може да се направи обосновано предположение, че извършителят на деянието
е именно обвиняемият С. Р..
От приложените по делото доказателства се установява, че е налице
реална опасност обвиняемият Р. да извърши престъпление в случай, че му
бъде наложена мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.
От справка за съдимост се установява, че обв. Р. е бил многократно осъждан,
включително и за престъпления против собствеността. Въпреки наложените и
изтърпени наказания по влезлите в сила присъди, те не са изиграли нужното
поправително, превъзпитателно и предупредително въздействие върху него.
Именно това характеризира обвиняемият като личност с висока степен на
обществена опасност и с трайно изградени престъпни навици, което обоснова
опасността обвиняемият да извърши ново престъпление.
Следва да се посочи, че предстои прецизиране на повдигнатото
обвинение съгласно разпоредбата на чл.28 от НК.
С оглед гореизложеното следва да се изведе извода, че са налице
кумулативно предвидените предпоставки на чл.63 от НПК, а именно
обосновано предположение, че С. Р. е извършил деянието, за което е обвинен,
и е налице реална опасност да извърши престъпление.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.64, ал.1 от НПК, моля по
отношение на обв. С. Р. да бъде наложена мярка за неотклонение „задържане
3
под стража“.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, не знам защо се издигат в
култ едни формално определени законови постулати, че може да бъде
направено обосновано предположение. Не са предположения, той си е
признал веднага. Заявил е, че е извършил това деяние, признал е вината си.
Дълбоко съжалява. Той не е избягал от мястото, където го е извършил, върнал
се е. Желае да върне сумата от сто и двадесет лева. Нека му дадем тази
възможност и незабавно да завърши средното си образование. Няма никакви
доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши престъпление. Има постоянен адрес, лична карта, месторабота,
живее при майка си. Да, извършил е едно укоримо деяние, взел е, присвоил е
тези сто и двадесет лева и то след употреба на голямо количество алкохол.
Той не помни нищо. Даже не помни, че се е сбил с някой и охраната ги е
разтървала. При деветстотин тридесет и три лева минимална работна заплата
защо да извърши престъпление?! Както всяко действие има начало и край. Ще
спре ли да върши престъпления С. Р.? Убеден съм, че – да! Няма никакви
доказателства, че подзащитният ми ще се укрие. Къде ще се укрие? Той няма
задграничен паспорт, не знае чужди езици, никога не е излизал извън
пределите на Република България. Още в същия чл.63 на НПК, в следващата,
последна алинея, е посочено, че когато опасността обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение „задържане
под стража“ се изменя в по-лека или се отменя. За това обвиняемият Р.,
именно пред угрозата от строгостта на закона, не би извършил друго
престъпление. Ако е искал, имал е възможност да напусне страната, но не го е
направил. Винаги е намиран на адреса, на който е регистриран и живее.
Свидетелите са разпитани, а на една дактилоскопна експертиза той не би
могъл да повлияе. Бил е в следствения арест две денонощия, преосмислил е
тежестта на деянието, което е извършил, и е декларирал готовността за
отговорността, която ще понесе. Налагането на една по-лека мярка за
неотклонение „домашен арест” би изиграла същата възпираща,
превъзпитателна роля, без да пречи на довършване на досъдебното
производство.
С оглед на казаното, моля за налагане на по-лека мярка за
неотклонение, а именно предвидената в чл.62, ал.1 НПК „домашен арест”.
4
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да кажа, че много съжалявам за постъпката
си. Бях под голямо въздействие на алкохол, не си спомням как и защо съм го
направил. Искам да възстановя щетите, моля за по-лека мярка за
неотклонение - „домашен арест” или „парична гаранция”, без значение.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание като съобрази материалите по делото и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е въз основа на искане на прокурор при СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на С. Н. Р. –
обвиняем по досъдебно производство № 751/2024 г., по описа на 07 РУ-
СДВР, пр. пр. № 16283/2024 г., по описа на СРП.
При запознаване с материалите по делото съдът констатира, че първата,
формална по своя характер, предпоставка по отношение на Р. да бъде
определена мярка за неотклонение „задържане под стража” се установява от
материалите по делото. С постановление от 27.04.2024 г. Р. е привлечен в
качеството на обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от
свобода”.
За да бъде определена мярка за неотклонение, в това число и
„задържане под стража”, се изисква наличието на обосновано предположение,
че обвиняемият е възможно да е съпричастен към деянието, за което му е
повдигнато обвинение. В производството по чл.64 НПК не се изиска
обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин, а единствено
при един най общ прочит на материалите по делото да може да се изведе
разумно подозрение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Съдът намира, че въпреки че разследването се
намира в начален етап, към настоящия момент този доказателствен стандарт е
5
изпълнен. Наличието на обосновано предположение затова, че обвиняемият е
съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение, се установява
от гласните доказателствени средства и показанията на свидетелите М.С.,
С.У., В.П., И.Ш., И.Н., пострадалата М.М., както и показанията на свидетеля
Г.Ч.. В подкрепа на извода за наличието на обосновано предположение се
явяват и писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, при което действие са били установени част от
инкриминираните вещи, както и протокол за разпознаване на лица,
извършено от свидетеля Г.Ч.. В своите показания свидетелките –
пострадалата М.М., както и свидетелката С.У., дават сведения за това къде са
били оставили дамските си чанти и че са оставили същите без надзор, когато
са излезли от заведението. Впоследствие, когато са се върнали, свидетелката
Мандикова е установила липсата на своя портфейл от дамската си чанта, а
свидетелката Узунова съобщава, че първоначално е установила липсата на
своя портфейл, но впоследствие го е намерила до чантата си. В своите
показания свидетелят Ченчев, за когото се установява, че е работил като
барман в процесното заведение и е бил на смяна по време на извършване на
деянието, сочи, че двете свидетелки били седнали на столове до бара, където
оставили своите дамски чанти, излезли от заведението и след като се върнали,
свидетелката Мандикова споделила, че от дамската й чанта липсва портфейла
й. Свидетелят Ченчев съобщава, че и в близост до мястото, където са били
седнали свидетелките Мандикова и Узунова, е възприел и две момчета, като
заявява и че впоследствие именно едно от тези момчета, на когото дава
подробно описание, свидетелят е видял да бърка в чантата на свидетелката
Узунова. При проведеното разпознаване свидетелят Ченчев разпознава
именно обвиняемия Р. като лицето, за което сочи, че е възприел да бърка в
чантата на свидетелката Узунова. Обоснованото предположение за
авторството на деянието се подкрепя и от заключението на изготвената ВТЕ,
изследвала записите от охранителните камери в заведението. От същата се
установява, че лицето, условно обозначено като лице № 1, най - вероятно е
обвиняемият Р.. От заключението на експертизата се установява и че това
лице се е намирало около бар плота, като периодично е поставяло лявата си
ръка непосредствено до бар плота. Съгласно заключението на експертизата на
записите е заснето, че същото лице взема вещи, които не могат да бъдат
установени, и вероятно ги слага в заден джоб на панталона си. Така
6
очертаната доказателствена съвкупност е напълно достатъчна за целите на
производството по чл.64 от НПК и за изграждане на извода за наличие на
обосновано предположение за авторството на деянието в лицето на
обвиняемия Р., което и не се оспорва от защитата в днешното съдебно
заседание.
За да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”,
наред с обоснованото предположение е необходимо съдът да констатира
наличието на реална, а не хипотетична опасност от укриване или извършване
на престъпление. По отношение на обвиняемия Р. съдът намери, че опасност
от укриване не се констатира. Същият е с установена самоличност, притежава
документ за самоличност, съобщава адрес, на който пребивава. До различни
изводи достигна съдът обаче по отношение наличието на опасност от
извършване на престъпление. Съдът намери, че такава е налице и същата е
реална и с висок интензитет, като изводите си за наличието й съдът основа
въз основа на справката за съдимост на обв. Р.. От същата е видно, че въпреки
младата си възраст, Р. е многократно осъждан за престъпления по чл.346 от
НК, престъпления по чл.198 НК и престъпление по чл.216 НК. Налагани са му
различни по вид наказания - „обществено порицание”, „пробация”,
„лишаване от свобода” с приложение на института на условното осъждане, а
включително „лишаване от свобода” с постановено ефективно изтърпяване.
Прави впечатление, че последното осъждане на Р. е по дело № 14829/2023 г.
по описа на СРС, където със споразумение от 29.11.2023 г. обвиняемият е
признат за виновен да е извършил престъпление по чл.198 НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да
се изтърпи ефективно. Наложеното наказание Р. е изтърпял на 21.02.2024 г.,
т.е. малко повече от два месеца преди деянието, предмет на настоящето
наказателно производство. Силно обремененото съдебно минало на
обвиняемия сочи, че въпреки налаганите по отношение на него до момента
наказания, по отношение на него не се е постигнало целеното
превъзпитателно и поправително въздействие. Ето защо съдът намери, че е
налице реална опасност в случай, че по отношение на обвиняемия бъде
определена мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража”,
същият да извърши престъпление.
Следва да се посочи, че от материалите по досъдебното производство е
видно че свидетелят Ченчев е възприел обвиняемия да бърка в чантата и на
7
свидетелката Узунова, което сочи че същият вероятно е направил опит да
отнеме чужди движими вещи от владението и на тази свидетелка, но не е
успял да осъществи това си намерение, по причина че е бил забелязан от
бармана на заведението.
Предвид наличието на реална и с висок интензитет опасност от
извършване на престъпление, съдът намери, че целите по чл.57 от НК могат
да бъдат постигнати единствено с определяне на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „задържане под стража”. Съдът намира, че целите по
чл.57 НПК, предвид на обремененото съдебно минало на обв. Р., не биха
могли да бъдат постигнати с мярка за неотклонение, различна от „задържане
под стража”, в това число и с исканите от обвиняемия „парична гаранция”
или „домашен арест”, като основния си аргумент за това съдът черпи от
обстоятелството, че малко повече от два месеца след изтърпяване на
предходно наложено наказание „лишаване от свобода” са налице данни, че Р.
е извършил друго престъпление, за което се води конкретното наказателно
производство.
Предвид изложеното, съдът намери, че искането на СРП е основателно
и следва да бъде уважено.
При тези мотиви и на основание чл.64, ал.6 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на С. Н. Р. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 751/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 16283/2024 г.
по описа на СРП.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане
в открито съдебно заседание пред СГС на 07.05.2024 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обв. Р. разпоредбата на чл.63, ал.7 от НПК.
8
ОБВИНЯЕМИЯТ: Уведомил съм семейството си, не желая съдът да ги
уведомява.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:33 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9