№ 16850
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110159757 по описа за 2022 година
Производство е образувано по предявени от И. С. Б.
срещу /ФИРМА/, искове с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване на установено в отношенията между
страните, че И. С. Б. не дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 4165,78 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия, за периода от 07.11.2006г. до
м.04.2009г., ведно със законната лихва, за периода от
06.11.2009г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 982,90 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода от 07.11.2006г. до 16.10.2009г. и сумата в
размер на 586,85 лева за разноски, и за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2013г. в производството по
ч.гр.д.№ 12580/2009г. по описа на СРС, 91-ви състав, и въз
основа на който е образувано изп.д. № 2522/2013г. по описа
на ЧСИ М.Б., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
1
района на СГС, поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Ответникът оспорва иска. Счита, че са
извършени действия прекъсващи давността и
погасителната давност не е изтекла. Моли иска да се
отхвърли. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищeцът И. С. Б., редовно призован,
не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
199996/13.07.2023г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или въз основа на заповед за
изпълнение, въз основа на която, като годно изпълнително
основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен
лист, какъвто е настоящият случай. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлото в сила решение, само въз основа на факти,
настъпили след издаването му. В конкретният случай
ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила
2
на изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 12580/2009г. по описа на СРС, 91-ви
състав/, поради и което исковете с правно основание чл. 439
от ГПК са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12580/2009г. по
описа на СРС, 91-ти състав е издаден изпълнителен лист от
06.02.2013г. срещу ищеца И. С. Б. в полза на /ФИРМА/, за
сумата в размер на 4165,78 лева, представляваща главница
за доставена топлинна енергия, за периода от 07.11.2006г.
до м.04.2009г., ведно със законната лихва, за периода от
06.11.2009г. до окончателно изплащане на вземането, за
сумата в размер на 982,90 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода от 07.11.2006г. до 16.10.2009г., както и за
сумата в размер на 586,85 лева, за разноски. Съдът
служебно установи, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила след постановяване на решение № II-70-
185/02.05.2011г., постановено по гр.д. № 1906/2010г. по
описа на СРС, II ГК, 70-ти състав, като след влизане в сила
на заповедта на 06.02.2013г., съдът е постановил
разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба
на взискателя /ФИРМА/ с вх. № 2522/01.03.2013г. е
образувано изпълнително дело № 2522/2013г. по описа на
ЧСИ М.Б., с разпореждане на ЧСИ от 01.03.2013г., като с
разпореждането са наложени и запори върху вземанията на
3
длъжника, като съда установи, че на 04.03.2013г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
/ФИРМА/. На 08.04.2013г. е наложена възбрана върху ½
идеална част от собствен на длъжника недвижим имот. С
молба с вх. № 23884/27.03.2020г. взискателят /ФИРМА/ е
поискал извършване на същински изпълнителни действия.
С постановление от 01.12.2022г. изпълнителното
производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8
от ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. В случая
изпълнително дело № 2522/2013г. е прекратено месец след
образуване на настоящото производство. Това обаче не
прави иска недопустим, тъй като изпълнителното
производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8
от ГПК и взискателят като носител на изпълняемото право
има право да образува ново изпълнително производство,
което застрашава имуществената сфера на длъжника.
Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този,
в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу
вземането под формата на основания за недължимост на
твърдяното от ответника вземане.
Целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На
4
кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то
не е упражнено в определен от закона срок от време.
Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността, което в
конкретиката на случая е сторено.
Следва да се посочи, че давността е изтичане на
определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Няма спор че приложима в случая е общата
погасителна петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, в
5
предвид обстоятелството, че вземането на кредитора
/ФИРМА/ е установено с решение по аргумент от чл. 117,
ал.2 от ЗЗД.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
6
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
2522/2013г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № *** давността е
прекъсната на 01.03.2013г., с подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело и впоследствие е спряла
да тече до 26.06.2015г. От горното следва, че след влизане в
сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова
петгодишна давност, след това с подаването на молбата от
01.03.2013 г., взискателят е прекъснал давностния срок,
като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази
дата започва да тече давност по материалното
правоотношение. Не следва обаче да се смесват
институтите на погасителната давност с изтичане на
преклузивния срок по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Видно е че
последното изпълнително действие, предприето от ЧСИ е
7
налагането на възбрана на 08.04.2013г., като след това
доколкото взискателят не е поискал извършване на
същински изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява по
право, независимо, че постановлението на ЧСИ датира от
01.12.2022г. Последното има само оповестително действие и
не дерогира обстоятелството, че изпълнителното дело е
прекртено ex lege на дата 08.04.2015г. След тази дата,
доколкото вече са приложими постановките на ТР №
2/2015г., давността започва да тече от последното същинско
изпълнително действие, тоест от дата 08.04.2013г., като от
тази дата до дата 08.04.2018г. давността за погасяване
вземането на взискателя е изтекла, като последният не
доказа в производството извършването от ЧСИ в хода на
изп.д. № 2522/2013г. на такива изпълнителни действия от
категорията да прекъснат давността.
Горните изводи налагат извод за основателност на така
предявените искове, поради и което същите следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил държавна такса в производството в
размер на 229,42 лева, като претендира и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лева, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
8
доказателства на л.5 по делото. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 839,42 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от И. С. Б., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че И. С. Б. не
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 4165,78 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия,
за периода от 07.11.2006г. до м.04.2009г., ведно със
законната лихва, за периода от 06.11.2009г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 982,90 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
07.11.2006г. до 16.10.2009г. и сумата в размер на 586,85 лева
за разноски, и за които суми е издаден изпълнителен лист
от 06.02.2013г. в производството по ч.гр.д.№ 12580/2009г. по
описа на СРС, 91-ви състав, и въз основа на който е било
образувано изп.д. № 2522/2013г. по описа на ЧСИ М.Б., рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, района на СГС, поради
обстоятелството, че вземането е погасено по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
9
И. С. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 839,42 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10