№ 16268
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110126901 по описа за 2021 година
Производство за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила решение е допусната делба между Л. С. И., ЕГН **********, и П. К. И.,
ЕГН **********, на следните съсобствени недвижими имоти: дворно място, находящо се в
с. Н., Столична община, ул. ....., с площ от 612 кв.м., съставляващо УПИ XI-86 в кв.5 по
плана на с. Н., имот с идентификатор 51250.5713.86, заедно с построената в него жилищна
сграда, със застроена площ от 69 кв.м., състояща се в сутерена от коридор и три зимнични
помещения, на първия етаж на кота 0.00 от антре, кухня, две стаи и баня с тоалетна и на
кота + 3.40 м. от таван, и с находящите се в имота гараж със застроена площ от 22 кв.м. и
стопанска постройка/склад със застроена площ от 28 кв.м., при квоти: за Л. С. И. – 1/3
идеална част, за П. К. И. – 2/3 идеални части.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е предявила претенция за
заплащане от ответника на обезщетение за лишаването й от ползване на имота за периода от
18.11.2020 г. до 26.10.2022 г., по 150 лева месечно. Прието е направеното от нея искане по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане от ответника на 150 лева месечно обезщетение за
ползването на имота изключително от него, до окончателното извършване на делбата. В
първото за ответника съдебно заседание той не е предявил претенции.
В хода по същество ищцата моли да се извърши делбата чрез изнасяне на имота на
публична продан и да се уважат претенциите й.
Ответникът моли за извършване на делбата чрез реално разпределение на имотите, като в
негов дял се постави жилищната сграда, а в дял на ищцата - гаражът.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред съда е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, според която дворното
1
място и жилищната сграда са неподеляеми. Средната пазарна цена на дворното място със
сградите в него е 158340 лв. Средният пазарен наем за имота за периода 18.11.20 г.-31.12.22
г. възлиза на 14872 лв. Месечният наем за 2023 г. е 606 лв. Според заключението на
повторната съдебно-оценителна експертиза, общата наемна стойност на целия процесен
имот за периода 18.11.20 г.- 12.7.2023 г. е 8250 лв., съответно до 25.10.2022 г. вкл. е 7769.60
лв. За 2023 г. усреднената наемна цена е 220 лв. Съдът кредитира заключението на
повторната оценителна експертиза като по-обосновано, тъй като при определяне на наема е
използван и сравнителният подход и е отчетен наемът за сравними обекти.
Представена е по делото нотариална покана от Л. И. до П. И., връчена му на 19.11.2020 г., с
която го уведомява за желанието си да ползва имота, до който няма достъп, и го кани да й
предостави ключ или при липса на предоставен достъп, да й заплаща месечно обезщетение
от 150 лв.
Ответникът е представил отговор на нотариалната покана, в който заявява, че няма ключ от
имота и кани ищцата да му предостави достъп и ключ, с какъвто тя разполага. Видно от
обратната разписка, писмото не е връчено, тъй като не е потърсено.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Милева, която живее в
съседство с процесния имот, се установява, че в имота в момента никой не живее, преди там
са живели родителите на П. и на съпруга на Л., която помагала в грижите за тях. В имота се
гледали животни и Л. трябвало да поеме грижата за тях, но нямала достъп до имота, тъй
като П. я заплашвал да не го посещава и сложил верига и катинар на вратата. При разговор
между Л. и П. по телефона свидетелката чула отправени от П. заплахи. Свидетелката
Огойска, също жител на с. Н., сочи в показанията си, че познава Л. и съпруга й, тъй като
живели в имота в селото до смъртта на Д.. Около 6 месеца след това и към момента Л. не
ползва имота, тъй като няма достъп, защото голямата дворна врата е заключена с верига с
катинар, а малката с болт, който минава като резе и вратата не може да се отвори.
Свидетелката Боянова, дъщеря на ответника, в показанията си сочи, че присъствала на
огледа на имота от вещото лице. Отворили портата на двора, която била затворена с болт
като резе, и влезли в имота. На място имало ключар, доведен от Л., който сложил катинар
на дворната врата, за да се заключва. Разбил патрона на входната врата на къщата и сменил
ключа, както и на гаража и мазето, като Л. и свидетелката получили ключ за всяка от
вратите. Патронът за входната врата на къщата бил развален, тъй като свидетелката и
съпругът й посетили имота през лятото, защото имало теч в банята, за което ги уведомила
съседка. Тъй като нямали ключ и Л. отказала да даде ключовете за имота, те разбили
патрона и го сменили, но след това ключът заял в новия патрона и вратата останала
незаключена. Като свидетел по делото е разпитан и съпругът на свидетелката – Кирил
Боянов, от чиито показания също се установява, че до смъртта на Д., в поцесния делбен
имот живели ищцата и съпругът й. Известно време след това Л. спряла да посещава имота и
през 2020 г. свидетелят не я виждал там, дори се наложило той и съпругата му да изчистят
дворното място, тъй като съседите се оплаквали, че дворът е обрасъл и имало умрели
животни. Свидетелят и съпругата му отишли до имота през пролетта на 2022 г. да отстранят
теч в банята и тъй като нямали ключове, а Л. не им дала своите, се наложило да разбият
2
входната врата на къщата. П. получил ключ след огледа на вещото лице и смяната на
ключовете от ключар.
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки
съделител да получи своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари
– чл. 69, ал. 2 ЗН. Той може да бъде постигнат чрез тегленето на жребий или чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК.
В настоящия случай са допуснати до делба дворно място с жилищен имот и гараж, които са
неподеляеми.
По отношение на жилищния имот, законът е предвидил възможност за възлагане в дял при
определени предпоставки, но възлагателна претенция не е заявена от съделителите.
Тегленето на жребий също не е подходящ способ за извършване на делбата, тъй като
допуснатите до делба имоти имат различно предназначение и стойност и квотите в
съсобствеността не са равни.
При извършване на делбата в конкретния казус неприложим е и способът по чл. 353 ГПК.
Разпределението на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само, ако между
страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при наличието
на спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни
дялове от делбеното имущество. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и с оглед
спазване на равенството между съделителите, при разпределението по чл. 353 ГПК във
всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и
приблизително равни по стойност имоти, респективно максимално съответстващи по
стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари.
В случая липсва съгласие на съделителите за обособяване на допуснатите до делба вещи в
самостоятелни дялове, т.е. за обособяване на жилищния имот в един дял и на гаража в друг
дял. Това е невъзможно и поради различния им вид. Ето защо разпределяне е невъзможно.
След като съсобствеността не може да се ликвидира чрез някой от останалите способи,
делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан.
Началната цена се определя в изпълнителното производство. Получената от проданта сума
следва да бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността,
определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
Относно претенциите по сметки между съделителите:
Предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от ищцата е по чл. 31, ал.2 ЗС за
обезщетяване на лишаването й от ползване на съсобствената вещ. Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС,
когато общата вещ се използва лично само от някой съсобственик, той дължи обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта, ползване на вещта от единия съсобственик и писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. Ползващият собственик започва
да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта и ползващият
вещта не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
3
предоставил възможност да ползва общата вещ с него – както е прието в ТР № 7 от
2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.
2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им. Без значение е в какво се
изразява поведението на ползващия съсобственик. То може да представлява реално ползване
на вещта от негова страна или други негови действия, с които правата на останалите
ползватели биват засегнати, като се създават пречки пред тях да ги реализират. В случая по
делото се установи, че след смъртта на съпруга си, ищцата е била възпрепятствана да ползва
имота. Причина за това е поведението на ответника и предупрежденията до нея да не ползва
имота, както и поставените на входните врати механизми /катинар и болт като резе/, които
не са й позволявали да влиза в имота, независимо дали има ключ или не. В тази насока са
показанията на свидетелите Огойска и Милева, които имат преки впечатления от имота и
ползващите го лица и за неуспешните опити на ищцата да влезе в него. Поради това е без
значение, че ответникът не е ползвал лично имота през целия процесен период, тъй като с
поведението си е препятствал възможността ищцата да упражнява правата си върху вещта.
На следващо място, за да възникне претенцията на лишения от възможността да си служи
лично с вещта съползвател на основание чл. 31, ал.2 ЗС е необходимо последният да е
отправил писмено искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен, до
създаващия пречки пред упражняването на правата му ползвател, който го е получил. В
процесния случай такова писмено искане е отправено от ищцата и е лично връчено на
ответника. Ето защо за ищцата се е породило правото да получи обезщетение за лишаването
й от ползване на имота, дължимо след датата на поканата. Обезщетението се равнява на дела
й от средномесечния пазарен наем, който за периода от 19.11.20 г. до 25.10.2022 г. е 7762.30
лв., съответно - 2587.43 лв. за ищцата. Искът следва да се уважи за така установения размер
и отхвърли за разликата до предявените 3483.87лв., по 150 лв. месечно, и за периода
18.11.2020 г., тъй като поканата е връчена на следващия ден.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
По реда на чл. 344, ал.2 ГПК делбеният съдът може да постанови кой от съделителите от кои
делбени имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като постановеният акт
на съда има характер на привременна мярка и действие само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. Разпоредбата предпоставя, че част
от съсобствениците не се ползват от съсобствената вещ съобразно дяловете си, като общият
имот се ползва от един от съсобствениците, в който случай съдът разпределя привременно
между съсобствениците държането и ползването на общия имот, съобразно квотите им, а
когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имота, надминаваща
неговата квота, да заплаща обезщетение. Ето защо въпросите, които се изследват при тази
претенция, са дали някой от съсобствениците ползва общия имот, както и дали имотът може
безпрепятствено да се ползва от всички съделители.
В случая по делото се установи, че от края на м.февруари 2023 г. и двете страни разполагат
с ключове от имота, който не се ползва от никой от тях по начин препятстващ другия
4
съсобственик. Претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
На това основание съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС
държавни такси съобразно стойността на дяловете им, определени върху установената
стойност на имота, а именно Л. И. – 2111.20 лв., П. И. – 4222.40 лв. Държавна такса се
дължи и върху уважения размер на иска по претенцията за сметки, при което ответникът
дължи още 103.60 лв. В делбеното производство, решението по което ползва всички
съсобственици, всеки от тях следва да понесе разноските си така, както ги е направил, с
изключение на разноските, дължими от друг съделител или по присъединените искове.
Ответникът следва да плати на ищцата дължимите от него разноски за експертиза в размер
на 340 лв., внесени от нея. Ищцата претендира разноски за адвокатска защита, но не е
доказала извършени такива във втората фаза на делбата и по повод иска за обезщетение,
поради което такива не й се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба между Л. С. И., ЕГН **********,
и П. К. И., ЕГН **********, недвижими имоти: дворно място, находящо се в с. Н.,
Столична община, ул. ....., с площ от 612 кв.м., съставляващо УПИ XI-86 в кв.5 по плана на
с. Н., имот с идентификатор 51250.5713.86, заедно с построената в него жилищна сграда, със
застроена площ от 69 кв.м., състояща се в сутерена от коридор и три зимнични помещения,
на първия етаж на кота 0.00 от антре, кухня, две стаи и баня с тоалетна и на кота + 3.40 м.
от таван, и с находящите се в имота гараж със застроена площ от 22 кв.м. и стопанска
постройка/склад със застроена площ от 28 кв.м., при квоти: за Л. С. И. – 1/3 идеална част, за
П. К. И. – 2/3 идеални части,
като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им
в съсобствеността.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. И., ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал.2 от ЗС, сумата от 2587.43 лв. обезщетение за лишаването й от ползване
на съсобствените имоти за периода от 19.11.2020 г. до 25.10.2022 г., като отхвърля иска за
периода 18.11.2020 г. и за разликата над 2587.43 лв. до предявените 3483.87лв. /по 150 лв.
месечно/.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. И., ЕГН **********, сумата
от 340.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. С. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 2111.20 лв.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 4326.00 лв.
5
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л. С. И., ЕГН **********, за заплащане от ответника П. К. И.,
ЕГН **********, на 150 лв. месечно обезщетение за ползване на имотите.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта по чл. 344, ал.2 ГПК - с
частна жалба в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6