Решение по дело №1068/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна (ОО „АА“ – Варна), чрез процесуалния му представител мл. експерт В. К., против Решение № 431/04.04.2025г по АНД № 20253110201197 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0003433/17.12.2024 г. издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2025 г. на МТС, във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“ и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв.

Касаторът счита оспореното решение за незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения по фактическата обстановка и същество на спора. Прави се искане съдът да отмени оспореното решение и да потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя М. Н., чрез пълномощника си адв. Г. С. от АК – Стара Загора с писмени бележки излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение, настоява за потвърждаването му и за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, и претендира присъждане на адвокатски хонорар в размер на 80лв. за касационната инстанция.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 23-0003433/17.12.2024 г. издадено от Началник на ОО „АА“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2025 г. на МТС, във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“ и на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв.

ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че по повод постъпил при тях сигнал, служители на ОО „АА“ – Варна извършили проверка на дружеството в качеството му на превозвач. В хода й въз основа на представените документи било установено, че на 25.07.2024 г. превозвачът извършил международен случаен превоз на пътници с МПС „Мерцедес“ рег. № [рег. номер], кат. М3, във връзка с който не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 13/25.07.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003458, а именно – в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) са налице несъответствия – в основния екземпляр ведомост няма списък на пътници, докато в екземпляра – дубликат ведомост има списък с пътници. Нарушението е квалифицирано по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, във вр. с чл.12 т.3 от спогодба „Интербус“. За това нарушение компетентното длъжностно лице съставило Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 345360/25.10.2024 г., предявено чрез пълномощник, подписано без възражения. Възражения в срока по чл. 44 ЗАНН не са депозирани.

Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200лв

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, от правна страна ВРС приел, че оспореното НП е незаконосъобразно на няколко основания. Някои от тях са процесуални – така например съдът посочил, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е собственикът на МПС, нито кой е превозвачът, и как е достигнат извод, че именно „Нишикли Травел“ ООД е ЮЛ, отговорно за организиране извършването на международен случаен превоз на пътници с конкретно посоченото в тях превозно средство. Посочено е, че установяването на тези факти от съдържащите се в АНП доказателства не е достатъчно, за да се приеме, че правото на защита не е накърнено, понеже тези факти трябва да е съдържат в НП, за да може обвиненото лице да се защити срещу тях. На следващо място е посочено, че и материалният закон е приложен неправилно, тъй като инкриминираното от АНО несъответствие между два екземпляра на ведомост не изпълва фактическия състав на нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС, във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (“Интербус“), предвиждащ като част от контролните документи за случайни превози, освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилно попълване на пътния лист. Прието е, че тази фактология предполага друга правна квалификация по Спогодбата „Интербус“, напр. неизпълнение на задължението на превозвача да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване, каквото обаче не е повдигнато с АУАН и не е санкционирано с НП. Не на последно място съдът преценил, че нарушението е и обективно недоказано – понеже в него не се съдържа конкретика по отношение маршрута на извършения превоз и липсват доказателства, че в случая се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия. Също така от приложените по преписката два екземпляра на Ведомост № 13 е видно, че единият касае превоз, извършен на 25.07.2024 г. в посока „BG – TR“ с вписан един водач. Другият екземпляр на Ведомост № 13, с надпис „ДУБЛИКАТ“, касае превоз, извършен на 26.07.2024 г. в посока „TR – BG“, с вписани двама водачи, и в него е попълнен списък с имената на 32 пътници. При тези данни ВРС приел, че по делото е останало неясно откъде АНО е достигнал извод, че в този случай е осъществен международен случаен превоз на пътници в двете посоки, както и че е налице несъответствие между оригинал и дубликат на една и съща ведомост. По изложените съображения въззивният съдебен състав отменил изцяло НП, като осъдил АНО да заплати разноски на „Нишикли Травел“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав преценява така изложените правни доводи като доказателствено обвързани и законосъобразни, споделя ги и препраща към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр.2 АПК.

С касационната жалба санкционираното с НП нарушение е описано по начин, различен от описаното в АУАН и в НП. Според тези два акта нарушението се състои в следното несъответствие: „в основния екземпляр няма списък с пътници, докато в екземпляра-дубликат ведомост има списък с пътници.“. В касационната си жалба обаче АНО описва различна фактическа обстановка, за да мотивира твърдението си за обективна съставомерност и доказаност на нарушението, а именно: Преди потегляне в двата екземпляра (основен и дубликат) в пътническата ведомост следва да се отбележи вида превоз според легалните дефиниции по §1 т.1 б. “а“, „б“ и „в“ от ДР на Наредба №11/31.10.2002г. в една от таблиците А (обиколен превоз при затворени врати), Б (превоз от вида „пълен-празен“), или В (превоз от вида „празен-пълен“), като отбелязването следва да е идентично в двата екземпляра. Това изискване не било спазено в настоящия случай – в едната ведомост е отбелязано, че процесният превоз е извършен при затворени врати, което предполага изначално липса на промяна в състава на пътниците по време на курсовете съгл. определението за превоз при затворени врати, а във втория екземпляр е обозначен превоз от вида „празен – пълен“, т.е. празният курс е в права посока, като в обратната всички пътници се качват на едно и също място. Така – според поддържаното с касационната жалба – е изпълнен изцяло обективният състав на нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002 г., във вр. с чл. 12, т.3 от Спогодбата „Интербус“. Касационният съдебен състав споделя това становище – то изцяло съответства на фактическите вписвания в основния екземпляр ведомост и в дубликата ведомост, приложени по АНП, относно отбелязаните в тях различен вид случаен автобусен превоз до страни, които не са членки на ЕС съгл. §1 от ДР на Наредбата. Всъщност – точно по този начин би следвало да са описани обективните елементи от състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, във вр. с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“ – още в АУАН, и най-вече в НП – за да се приеме, че те са изчерпателни и конкретни, съдържат административнонаказателно обвинение в неговата цялост, и всички релевантни факти, които наказаното лице следва да научи, за да разбере какво е обвинението срещу него и да организира адекватно защитата си. Очевидно е при това, че съдържанието на процесното НП (както и на АУАН, въз основа на който е издадено), нямат това минимално изискуемо съдържание, и в тях липсва изчерпателно описание на всички обективни елементи на нарушението, вменено на дружеството-превозвач. Де юре конкретно вмененото на дружеството нарушение в случая не се осъществява чрез вписването, съответно липсата на вписани пътници в двата екземпляра на ведомостта, а чрез отбелязването на превоза в различни таблици (В в оригинала и А в дубликата), т.е. като различен вид случаен международен превоз на пътници в права и в обратна посока, вследствие на което във ведомостта няма вписани пътници в права посока, а в дубликата са вписани такива в обратна посока. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че проверяваното от ВРС НП е обременено със съществен процесуален порок, а именно – липса на пълно, точно, конкретно и вярно описание на елементите от фактическия състав на нарушението, която несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на производството. По идентичен начин обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, като е отменил незаконосъобразното НП.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дружеството-превозвач е оспорило НП пред ВРС с твърдение за недоказаност от страна на АНО на един от основните елементи на вмененото им нарушение, а именно – че пътниците, пътували с автобуса от Истанбул до Слънчев бряг и вписани във ведомостта, представляват „предварително съставена група“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, а именно – група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза. Този въпрос не е коментиран от въззивния съд поради това, че той е намерил други основания за отмяна на НП, но според касационният състав липсата на такива доказателства резултира в обективна несъставомерност и недоказаност на вмененото на „Нишикли Травел“ ООД административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, във вр. с чл.12, т. 3 от Спогодбата „Интербус“.

В заключение – при постановяване на обжалваното си решение ВРС е приложил правилно материалния закон, спрямо него не е налице поддържаното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, а други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не бяха установени и в хода на задължителната служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. При горните констатации следва извод, че липсват основания за отмяна или ревизия на проверяваното съдебно решение, и същото следва бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

При този изход на делото претенцията на дружеството-ответник за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в поискания от тях специален минимум от 80 лв. по чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. в чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 431/04.04.2025г по АНД № 20253110201197 по описа за 2025 г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.