РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. Варна, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110104313 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А. за к. на п. з.” АД /“А.“ АД“/, ЕИК *
против Н. П. М., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва:
1./ сумата от 3 346.68 лева /три хиляди триста четиридесет и шест лева и шестдесет
и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4122306 от
20.04.2021 г., сключен между „И. А. М.“ АД, ЕИК * и Н. П. М., вземанията по който са
прехвърлени в полза на „А. за к. на п. з.“ ООД, ЕИК * (правоприемник на което е „А. за к. на
п. з.“ АД, ЕИК *), по силата на Приложение № 1 от 01.03.2023 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 01.12.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението;
2./ сумата от 162.83 лева /сто шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 06.05.2021 г. до 21.04.2022
г.;
3./ сумата от 489.03 лева /четиристотин осемдесет и девет лева и три стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 22.04.2022 г. до
24.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 7412/04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 15655 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е обусловило предявяването на настоящите установителни искове.
Ищецът поддържа, че на 20.04.2021 г. между „И. А. М.“ АД и ответника бил сключен
1
договор за паричен заем № 4122306, по силата на който дружеството се задължило да
предостави на ответника паричен заем в размер от 3 611.00 лева. Твърди се, че сумата е
предоставена на ответника, за да послужи за рефинансиране на текущ заем на ответника към
кредитодателя по Договор за паричен заем № 3922656. Страните били направили в
процесния договор изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в лсучая процесният договор имал силата на разписка. След извършеното прихващане
задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от
заемната сума по договора от 20.04.2021 г. Поддържа се, че страните са договорили
заемателят да заплаща в полза на заемодателя възнаграждение за ползуването на заетата
главница в размер на договорената лихва, като общият размер на сумата по договора бил 3
802.48 лева, която била уговорена да бъде изплатена разсрочено на 26 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер от 146.29 лева. Сочи се, че страните са договорили и
заплащане на обезщетение при забавеното погасяване на главното вземане за всеки ден
просрочие, считано от падежа в размер на законната лихва за забава.
Твърди се, че ответникът е погасил по договора за заем от 20.04.2021 г. сума в общ
размер на 604.00 лева. Към настоящия момент дължимата главница възлизала на 3 346.68
лева.
Сочи се, че ответникът е следвало да върне заетата сума на 21.04.2022 г. – последната
падежна дата, като считано след тази дата изпаднал в забава.
С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът
дължи на кредитора стойността на главницата и договорната лихва в предявените размери и
периоди. С оглед забавата дължи и законна лихва също в предявените размери и периоди.
Твърди се още в исковата молба, че с приложение № 1 от 01.03.2023 г. към рамковия
договор за цесия от 30.01.2017 г. на праводателя на ищеца – „А.“ ООД, били прехвърлени
всички вземания по процесния договор за заем, за което длъжникът бил уведомен и което
легитимира ищеца. Наред с това ищецът сочи, че към сезиралата съда искова молба прилага
уведомление за цесия, като поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея ответникът се счита за надлежно уведомен за настъпилото във
времето частно правоприемство.
По същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на сезиралата съда
искова молба. В отговора е релевирано възражение за нищожност на договора, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 2 от ЗЗД, като се поддържа, че същият противоречи на
добрите нрави, евентуално е сключен при заобикаляне на закона. В условията на
евентуалност, ако договорът е валиден, се оспорва изправността на кредитодателя по
процесния договор за заем. Оспорва се изискуемостта на вземането за главница. Сочи се, че
стореното извънсъдебно прихващане е незаконосъобразно, доколкото не е посочен какъв е
бил този договор за паричен заем с № 3922656, който „рефинансира“ процесния договор от
20.04.2021 г., между кои страни е бил сключен, дали същият не е цедиран, бил ли е изискуем
и на какво основание, кога е сключен, каква е сумата по него, респективно какво е било
задължението и как е било формирано като главница по договора, с който се „рефинансира“,
налице ли са били неравноправни клаузи по него и кое е по-малкото задължение от двете.
Твърди се, че пасивното вземане е погасено по давност, съответно липсвали предпоставките
за прихващане. Излага се, че в случая не е налице извънсъдебно прихващане, а е поето ново
задължение със съответните лихви и разноски и нов падеж.
По същество се моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 28.05.2025 г. поддържа сезиралата съда искова молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. А. К., чрез която поддържа писмения отговор и пледира предявените
искове да бъда отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
2
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 15655 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от представения Договор за паричен заем № 4122306 от 20.04.2021 г., сключен
между „и. А. М.“ АД и ответника, заемодателят предава в собственост на заемателя сумата в
размер от 3 611.00 лева. Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във
времето за срок от 52 седмици, съгласно погасителен план, неразделна част от договора,
като договорените погасителни вноски са 26 бр. в размер на по 146.29 лева. Констатира се
още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя
възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна
лихва във фиксиран годишен размер от 10%. Към датата на подписване на договора ГПР
възлиза на 10.53 %. Общата сума за връщане възлиза на 3 803.62 лева.
В чл. 3 от договора е уговорено, че с отпуснатата сума да се погаси изцяло старото
задължение на ответника към заемодателя „И. А. М.“ АД в размер на 3 611.00 лева, като се
направи прихващане между двете суми. След извършеното прихващане заемодателят
предава на заемополучателя остатъчната заемна сума в размер на 0.00 лева, като договорът
има силата на разписка.
Видно е от ангажирания погасителен план, че падежът на последната погасителна
вноска е на 21.04.2022 г.
По делото е ангажиран и рефинансирания договор за паричен заем № 3922656 от
11.09.2020 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответницата. От същия е видно, че заетата
сума е 3 000.00 лева; фиксирания ГЛФ възлзиа на 35.00%; ГПР – 40.69%; общата сума за
връщане е 3 442.00 лева; срокът на заема е 40 седмици; броят на вноските е 20, като всяка
вноска е в размер на 172.10 лева; в чл. 4 от договора заемателят поема задължението да
обезпечи кредита с поръчители – 2 физически лица, банкова гаранция, одобрен от
заемодателя поръчител; в чл. 3 е договорено със заетата сума да се рефинансира текущ заем
на отвтеницата, произтичащ от договор за паричен заем № 3765763 в размер на 806,72 лева,
като страните се уговорили да се извърши прихващане с тази сума, а разликата да бъде
изплатена на ответницата, а самият договор има силата на разписка.
По делото е ангажиран и догвора за паричен заем № 3765763 от 11.02.2020 г.,
сключен между „И. А. М.“ АД и ответницата. От същия е видно, че заетата сума е 2 000.00
лева; фиксирания ГЛФ възлзиа на 35.00%; ГПР – 40.53%; общата сума за връщане е 2 250.97
лева; срокът на заема е 34 седмици; броят на вноските е 17, като всяка вноска е в размер на
132.41 лева; в чл. 4 от договора заемателят поема задължението да обезпечи кредита с
поръчители – 2 физически лица, банкова гаранция, одобрен от заемодателя поръчител; в чл.
3 е договорено сумата да бъде предадена на ответницата в брой, като договорът има силата
на разписка за предадената, съответнои получена заемна сума.
По делото е изслушана и ССчЕ, от която се констатира, че последното плащане по
процесния заем е от 01.03.2023 г. в размер на 251.03 лева, с която са погасени част от
начислените към датата на плащане лихви за просрочеие. Главницата по процесния договор
за заем от 20.04.2021 г. е усвоена чрез рефинансиране на старо задължение, произтичащо от
договор за заем от 11.09.2020 г., като заетата сума в размер на 3 611.00 лева е послужила за
погасяване на главница в размер на 2 039.92 лева; лихва в размер на 194.38 лева и
възнаграждение за поръчителство по договор за поръчителство, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД в
размер на 1 376.70 лева. Задълженията по процесния договор за заем от 20.04.2021 г. са,
както следва – 3 346.68 лева главница, 162.83 лева договорна лихва и 507.70 лева мораторна
лихва.
Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.,
сключен между „И. А. М.“ АД като цедент и „А.“ ООД като цесионер, както и Приложение
№ 1 от 01.03.2023 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са
описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 18 фигурира ответницата Н. П. М..
3
От представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил
извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 23/, от което се
установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за
новия титуляр на вземананията.
По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до Н. П.
М..
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че усвоената от
ответника по кредита сума възлиза ба 15 608.53 лева. Сумата, която ответникът е заплатил
до момента по кредита е в общ размер от 5 758.53 лева. Размерът на задълженията на
ответника към датата на договора за цесия – 04.12.2015 г. за главница по процесния кредит
възлиза на 9 850.00 лева и представлява разлика между усвоената главница и погасената
сума. В периода от датата на цесията до подаване на заявление пред РС-Варна при ищеца-
цесионер не са постъпвали плащания пот ответника. Общият размер на обезщетението за
забава в размер на законната лихва, начислено върху непогасената главница от 9 850.00 лева
в периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., вкл., възлиза на 3 157.03 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на
ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения едномесечен срок е предявил искове за установяване на вземанията си,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на
ответника: 1./ твърдяната договорна връзка на ответника с първоначалния кредитор с
предмет отпускане на потребителски кредит; 2./ своята изправност по договора, т. е.
предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; 3./ изискуемостта на главното
задължение и изпадането на ответника в забава, както и 4./ размера на предявените
граждански притезанияе. Следва също да докаже сключването на договор за цесия с предмет
исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника
е и да докаже всички свои перемпторни и дилаторни възражения.
От приобщения договор /л. 7/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и
праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на
потребителски кредит в размер от 3 611.00 лева. Процесният договор не е сключен в
противоречие с материалноправните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
9-12 от ЗПК. Видно от съдържанието на договора и ОУ към него същият съдържа
информация досежно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; за методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Ето защо, съдът намира договора за заем от 20.04.2021 г. за валиден.
Обстоятелството, че с него е рефинансирано текущо задължение, произтичащо от
недействителен договор за паричен заем № 3922656 от 11.09.2020 г., не обуславя
4
недействителността на процесния. Последният е сключен в съответствие с императивните
правни норми на ЗПК и ЗЗП. Рефинансирането на заета сума, произтичаща от
недействителен договор, е основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на
кредитодателя, получил без основание сума, различна от заетата, доколкото му се дължи
връщане на чистата стойност на кредита по арг. от чл. 23 от ЗПК. Облигационните
отношения са относителни и в конркетния случай между цедента на ищеца и ответницата са
учредени три заемни правоотношения по силата на три отделни договора. Със заетата сума
по втория договор от 11.09.2020 г. се погасяват текущите задължения, произтичащи от
първия договор от 11.02.2020 г., а със заетата сума по третия /процесния/ от 20.04.2021 г. се
погасяват текущите задължения, произтичащи от втория договор. Уговорките в чл. 4 по
първия и втория договор за заем, предвиждащи обезпечаване на заетата сума, вкл. с
поръчител, одобрен от заемодателя, който предоставя гаранционни сделки, какъвто е
свързаното със заемодателя лице, а именно „Ф. Б.“ ЕООД, с който е сключен гаранционна
сделка/поръчителство, по която е начилсена и заплатена сумата в размер на 1 376.70 лева,
съгласно ССчЕ, с част от усвоената главница по процесния договор, несъмнено поражда
съмнения досежно действителността на рефинансирания договор за заем от 11.09.2020 г. по
арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, но както е посочено по-горе това не обуславя
недействителността на процесния договор, а поражда вземането на ответницата с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и то спрямо кредитодателя „И. А. М.“ АД, с оглед
забраната за неоснователно обогатяване.
От експертното заключение, което съдът кредитира, като компетентно изготвено,
пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, и банковите документи по несъмнен
начин се констатира и изправността на праводателя на ищеца досежно кредита, предоставен
за потребителски цели, а именно същият в изпълнение на поетото договорно задължение е
предоставил на ответника заетата сума в размер от 3 611.00 лева. Съобразно изричното
удостоверяване, извършено от ответницата с подписване на договора, съдът намира за
установено изпълнението на задължението на ищеца да предостави на заемателя заетата
сума – чл. 3 от Договора.
От приобщените писмени документи се устаноява по несъмнен начин, че по силата
на договора за цесия от 30.01.2017 г. първоначалният кредитор е прехвърлил вземанията си
спрямо ответницата на ищеца. Към исковата молба ищецът е приложил уведомление за
цесия, като с връчване на препис от сезирлата съда молба на ответника, ведно с
приложенията към нея, същият се счита за уведомен за настъпилото във времето
правоприемство, който факт следва да бъде отчетен от съда по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В тази насока е и последователната каузална практика на ВКС, обективирана в множество
решения, които съдът не намира за нужно да цитира.
Видно от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно, неоспорено от страните, остатъкът от заетата сума, при
отчитане на сторените от ответника доброволни плащания, възлиза на 3 346.68 лева –
главница; 162.83 лева – договорна лихва за периода от 06.05.2021 г. до 21.04.2022 г., като
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва върху непогасения отстатък от
главницата, начислено за периода от 22.04.2022 г. до 24.11.2023 г. възлиза на 507.70 лева.
Крайният извод на съда е за доказаност на предявените искове както по основание,
така и по размер, което обуславя уважаването им.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 1 683.87 лева, включваща и съдебно-деловодните
разноски, сторени в хода на заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между
страните, че Н. П. М., ЕГН ********** дължи на „А. за к. на п. з.” АД /“А.“ АД“/, ЕИК *,
сумите, както следва:
1./ сумата от 3 346.68 лева /три хиляди триста четиридесет и шест лева и шестдесет
и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4122306 от
20.04.2021 г., сключен между „И. А. М.“ АД, ЕИК * и Н. П. М., вземанията по който са
прехвърлени в полза на „А. за к. на п. з.“ ООД, ЕИК * (правоприемник на което е „А. за к. на
п. з.“ АД, ЕИК *), по силата на Приложение № 1 от 01.03.2023 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 01.12.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението;
2./ сумата от 162.83 лева /сто шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 06.05.2021 г. до 21.04.2022
г.;
3./ сумата от 489.03 лева /четиристотин осемдесет и девет лева и три стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 22.04.2022 г. до
24.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 7412/04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 15655 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. П. М., ЕГН ********** да заплати
в полза на „А. за к. на п. з.” АД /“А.“ АД“/, ЕИК *, сумата в общ размер 1 683.87 лева
/хиляда шестстотин осемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
сторени по исковото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6