Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260291
гр. Русе, 23.03.2021
год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2575 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
П.С.В. заявява, че имотът
му е присъединен към електрическата мрежа, която в момента се експлоатира и
поддържа от „Енергоразпределение Север“ АД, с
клиентски №**********, абонатен №**********. Пояснява, че средството за
техническо измерване на консумираната електрическа енергия е собственост на
дружеството и е разположено на трафопост „Светлина“ в местността „Сухия
кладенец“ в гр.Русе.
Въпреки,
че до м.май 2020г. молителят редовно заплащал всички сметки, през м.юни 2020г.
получил фактура за сумата 9024.12 лева – стойността на потребена
ел.енергия в периода 01.05.2020г. – 31.05.2020г. При внимателен прочит на
документа установил, че ответникът начислил служебно ел.енергия на стойност
2715.52 лева. Твърди, че не дължи посочената сума, формирана въз основа корекционна процедура. В тази връзка сочи, че няма достъп
до СТИ, тъй като уредите са монтирани в табло, което се заключва с ключалка тип
„Енерго“, не е собственик на електромера и не е
поемал задължение да го стопанисва и да се грижи за неговата цялост и
изправност. В изготвената фактура, издателят не посочил основанието, на което е
извършена корекцията и не ставало ясно защо и как е направено допълнителното
начисляване, за да се стигне до прекомерната, според ищеца сума.
Последният поддържа, че
не е потребил ел.енергия, за която е начислена
сумата 2715.52 лева.
Счита, че дължи единствено
реално консумираната ел.енергия и в този смисъл се позовава на чл.13 от
Директива №2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент.
С оглед изложеното моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“№258, Варна Тауърс – Г,
че П.В.С., ЕГН ********** – титуляр по партида с клиентски №…………., абонатен №……..,
регистрирана на адрес: трафопост „Светлина“, местността „Сухия кладенец“ в гр.Р.,
ул.“Х. Б.№……. не дължи сумата: 2715.52 лева начислена във фактура
№**********/19.06.2020г., съставляваща горницата над 6308.60 лева до
фактурираната ел.енергия – общо в размер на 9024.12 лева.
Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Енерго – Про Продажби“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Заявява, че процесната фактура е издадена въз основа на реално потребление
на електроенергия за периода 01.05.2020г. – 31.05.2020г., а не в резултат на
извършена корекция.
Пояснява, че системата за дистанционен отчет е засякла, че от 18.05.2020г.
липсва втора фаза. Специалисти отстранили проблема на 03.06.2020г. и съставили
КП №*********/03.06.2020г., подписан от титуляра на
партидата и един свидетел. Начислената служебна енергия за 15 дни се базирала
на първата половина от отчетния период, когато е имало изправно мерене.
Впоследствие била издадена фактура №**********/04.06.2020г. на стойност 896.16
лева.
Съобразявайки събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
На 16.09.2012г. собствениците на
имоти в местностите „Конубунар“ и „Нови Халваджи“ – Русе приели решение да бъде сменено
ръководството на кооперация „Светлина“ с предмет на дейност: снабдяване с
електроенергия имотите в гореспоменатите местности“ и избрали за председател на
новоучредената кооперация П.С.В., който се задължил да прехвърли партидата в „Енерго – Про Продажби“ на името
на кооперация „Светлина“.
През м.септември 2014г. П.В.
депозирал заявление до „Енерго – Про
Мрежи“ и „Енерго – Про
Продажби“ АД с искане да бъде сключен договор за достъп, пренос и продажба на
ел.енергия за обект Вилна кооперация с адрес: гр.Русе, ул.“С. к.“, клиентски №……..,
абонатен №…………...
В отговор на жалба с
вх.№3865687/21.07.2015г., относно „зачестили токови удари“ в местността „С.к.,
„Енерго – Про Мрежи“ АД
уведомило ищеца, че мрежата ниско напрежение и трафопоста, в който е монтирано
СТИ не са собственост на дружеството.
На 06.06.2020г., съобразно разпоредбата на чл.83
от ЗЕ и ОУ, служители на „Електроразпределение Север" АД извършили
проверка в обект на посочения по-горе адрес, на СТИ с фабричен №1128 0517 0214
0491. Отразили констатациите от
проверката в протокол ********* от същата дата.
Изготвили справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическа енергия, извършена в съответствие с разпоредбите на
чл.50, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ. За извършената корекция, ответникът издал фактура
№**********/04.06.2020г. за 4488 kWh на стойност
896.16 лева и уведомил ищеца за допълнителното задължение.
За потребената в периода 01.05.2020г. –
31.05.2020г. ответното дружество издало фактура №**********/19.06.2020г. на
стойност 9024.12 лева. Част от сумата – 3045 лева е заплатена на 13.07.2020г.
Приложени
са: "справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на абонат с
клиентски №**********" и "изчисление за фактури и плащания".
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
всестранно, компетентно, обосновано и обективно. Вещото лице е констатирало, че
СТИ отговаря на изискванията за търговско измерване на консумираната
електрическа енергия, дадени в Наредба №3 за устройство на електрическите
уредби и електропроводните линии, като електромерът е експлоатиран в срока си
на метрологична годност.
Вследствие техническа неизправност на СТИ, в резултат на която част от
консумираната ел.енергия не е била измерена, се е наложило да се извърши
корекция на консумираната енергия за периода 18.05.2020г. – 03.06.2020г.
Експертът поддържа, че преизчислението, обективирано в справка №58460_072D от 04.06.2020г. е
правилно, съобразно разпоредбата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, като получената енергия
за доплащане е 4488 kWh. Твърди, че ответникът
неправилно е начислил в процесната фактура служебно ел.енергия: дневна - 5806 kWh; дневна - 3673 kWh и нощна -
3717 kWh на обща стойност 2710.92 лева.
Установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно претенцията по чл.124,
ал.1 ГПК.
По допустимостта на
производството:
Условие за надлежното упражняване на настоящия иск е наличието на извънсъдебен
спор между страните за дължимостта на процесната
сума. Интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и
обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за
едностранно спиране на електрозахранването в имота, който обитава. С оглед
изложеното, предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество иска се
явява частично основателен.
За уважаване предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът –
възраженията, въз основа които отрича съществуването на спорното право, т.е.
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В настоящото производство ответното дружество следва да установи, че
начислената сума съответства на доставената и реално потребена
ел.енергия за процесния период.
Безспорно установен по делото е факта, че между
страните, през процесния период, съществува
облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.енергия за
обект на потребление с
клиентски №………….., абонатен №…………, по което ищецът, като краен клиент, който
купува ел. енергия е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б,
б.“а“ от ДР на ЗЕ.
С приетата по делото
експертиза се установява, че във фактура №**********/19.06.2020г.
неправилно са начислени дневна - 5806 kWh; дневна -
3673 kWh и нощна - 3717 kWh
на обща стойност 2710.92 лева. Вещото лице е констатирало, че ответникът
служебно е начислил това количество ел.енергия поради прекъсване втора фаза на
СТИ за времето от 18.05.2020г. до 03.06.2020г. Същевременно за този период,
предвид прекъсване втора фаза на СТИ, електроразпределителното дружество е
извършило корекционна процедура и при правилно
прилагане разпоредбите на ПИКЕЕ е определило неотчетената ел. енергия – 4488 kWh на стойност 896.16 лева, за което е издало фактура
№**********/04.06.2020г. (лист 19). Следователно въз основа прекъсване втора
фаза на СТИ в периода 18.05.2020г. до 03.06.2020г., „Енергоразпределение
Север“ АД два пъти е коригирало сметката на ищеца: чрез процедурата, предвидена
в чл.50, ал.2 ПИКЕЕ – 896.16 лева и чрез служебно начислена ел. енергия в
процесната фактура на стойност 2710.92 лева.
Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът не е установил основанието за претендираната
сума 2710.92 лева, обективирана
във фактура №**********/19.06.2020г.
и претенцията, до посочения размер като доказана следва да бъде уважена, а в
останалата част, до предявените 2715.52 лева - отхвърлена.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска. Същите възлизат на 554 лева (заплатена държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице), от които
ответникът следва да поеме 553.07 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът намира за основателно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК поради което редуцира възнаграждението за процесуално
представителство на ответната страна до 400 лева. При това положение,
съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът дължи разноски в размер на 0.88
лева.
По компенсация между двете вземания, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 552.19 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че П.В.С.,
ЕГН ********** – титуляр по партида с клиентски №**********, абонатен
№**********, регистрирана на адрес: трафопост „Светлина“, местността „Сухия
кладенец“ в гр.Русе, гр.Р., ул.“Х. Б.№……. не дължи на „Енерго
– Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“№258,
Варна Тауърс – Г, представлявано от П. С. С., Я.М. Д.
и Г. К. сумата: 2710.92 лева, начислена във фактура
№**********/19.06.2020г., съставляваща горницата над 6313.20 лева до
фактурираната ел.енергия – общо в размер на 9024.12 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за размера над 2710.92 лева до предявените
2715.52 лева.
ОСЪЖДА „Енерго
– Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на П.В.С.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 552.19
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: