Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалбата на Н. П. К., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.Р. В., против Решение № 32-712302/25.01.2024г. на директора на ТД Митница - [област], с което на основание чл.74, § 3, чл.77, § 1, 2 и 3, чл.85, § 1 МК, вр. чл.55, ал.1 и чл.67, ал.1 ЗДДС, за стока № 1 - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка BMW, модел XI, с номер на шаси ***, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN ***/03.02.2021г., е определена нова митническа стойност, в размер на 34984,57лв. и е прието, че на датата на приемане на декларацията – 03.02.2021г., за декларатора - Н. П. К., [ЕГН], гр.Варна, възникват задължения за вносно мито в размер на 3498,46лв. и за ДДС в размер на 7696,61лв., от които за досъбиране – мито, в размер на 2378, 46лв. и ДДС, в размер на 5232,61лв.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че проверката, извършена в рамките на последващия контрол е незаконосъобразна, т.к. липсва заповед за възлагане по чл.84в, ал.1, вр. ал.4 ЗМ. Навежда доводи, че решението неправилно е обосновано със съмнения относно действителната цена на стоката, т.к., както е видно от митническата декларация, митническата стойност е определена по метода на чл.74, § 3 от МК, на база представен към декларацията оценителски доклад. След като в митническата декларация не е посочена информация за декларирана договорна стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК, неправилно в хода на административното производство са изследвани неотносими данни, с което е нарушена същността на последващия контрол. По изложените съображения оспорва изцяло приложената от митническите органи процедура по чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и твърди, че всички извършени от митническите органи действия целят по същество определяне на митническата стойност на база информацията, получена от К. митнически власти. С обжалваното решение е потвърден декларирания метод за определяне на митническа стойност по чл.74, § 3 МК, но стойността по оценителския доклад е заместена с по-висока стойност, съобразно декларираните при износа данни, които не се подкрепя от други доказателства. В тази връзка сочи, че стойността в колона „Total value“ - 27509 CAD, неправилно е възприета като фактурна стойност, т.к. липсват данни при какви условия е извършена доставката, като тази обща стойност може да бъде застрахователна или фиктивна.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Р. В., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. В писмени бележки С.д. № 6829/14.05.2024г. в допълнение към жалбата сочи, че съмненията на митническите органи се базират на декларираните различни стойности в декларацията за износ и декларацията за внос, т.е. в два вторични документа с еднаква правна стойност, без да са изследвани първичните документи, въз основа на които е подадена износната декларация. Относно колоната „Total value“ сочи, че не е установено дали тази стойност е продажна цена или друг вид стойност, както и какви елементи са включени в нея, при положение че декларирането на тази стойност се подчинява на разпоредбите на канадското законодателство и е възможно в нея да са включени и други разходи. Данни от какво е формирана тази стойност липсва в отговора на канадските власти, липсва и документ, който потвърждава извършен от вносителя разход в този размер. Счита, че в производството е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. не й е връчвано уведомление за това, въз основа на какви обстоятелства е прието, че са възникнали съмнения в декларираната митническа стойност, не й е предоставен отговора на канадските власти и във връченото й писмо с рег. № 32-117026/27.03.2023г. не е посочено, че съмненията са основателни. Твърди, че при издаване на обжалваното решение не са спазени императивните изисквания относно отхвърлянето на вторичните методи по чл.74, § 2 МК, както и че липсват доказателства във връзка с изложената последователност за отхвърлянето на субсидиарно приложимите вторични методи по чл.74, § 2 МК. Поради липсата на протокол за извършените действия твърди, че липсват годни доказателства и относно заложените критерии при търсенето на идентични стоки в МИС 3А. В противоречие с Решение на СЕС по дело С-187/21, митническите органи не са анализирали информацията за целия ЕС, неправилно е определен и периодът, обхванат от проверката за внесени МПС в приблизително същия момент. Твърди и че като не са отхвърлили прилагането на чл.144, § 1 от Регламента за изпълнение преди да пристъпят към процедурата по чл.144, § 2, митническите органи са допуснали съществено процесуално нарушение. Сочи и че неправилно е прието, и че данните от таблицата с експортни записи, предоставени от канадските власти, са налични на територията на ЕС, като приложената в случая стойност нарушава и трите изисквания на чл.144, § 2 от РИ. Твърди и че отговорът на канадските власти не съдържа удостоверително изявление, няма легализация и представените справки с данни от експортни записи не са официален документ. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - директора на ТД Митница - [област], чрез юрк.Л. Д., оспорва жалбата. С молба С.д. № 4752/02.04.2024г. оспорва твърденията, че проверката в МИС 3А е опорочена, поради това че не е съставен протокол по ДОПК за извършената справка. Сочи, че съставянето на протокол по чл.84ж ЗМ, вр. чл.50 ДОПК е предвидено единствено при извършването на последващ контрол по чл.84, ал.1, т.2 ЗМ. Подробни аргументи в тази връзка излага в молба С.д. №6112/25.04.2024г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 03.02.2021г. в МБ Свободна зона [област] била приета митническа декларация с MRN ****/03.02.2021г. с вносител и декларатор (ел.д. 3/15 и 3/18) Н. П. К., за стока (ел.д.6/8) „Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка BMW, модел 330 XI, първа регистрация 01.01.2020г., шаси ***“.

За стоката били декларирани следните данни: 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ - [държава]; 4/1 „Условие на доставката“ - CFR - „Стойност и навло“; 6/14 и 6/15 код на стоката по КН и по ТАРИК - ***; 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - „6 - Стойност, основана на наличните данни“ - авариен метод по чл.74, § 3 МК; 4/14 „Цена на стоката“, 4/10 „валута“ - 11200 BGN; 7/10 „Идентификационен номер на контейнера“ - ***; 8/15 „Вид на сделката - код 11 Outright purchase/sale“.

Към митническата декларация били приложени: фактура № ***/26.11.2020г. и опаковъчен лист № ***/26.11.2020г., издадени от „***“, морска товарителница № ***, оценителски доклад от 03.02.2021г. на независим оценител Н. Н., въз основа на който е декларирана митническата стойност на стоката.

С писмо рег. № 32-343912/11.10.2022г. на зам.директора на Агенция „Митници“ до митническите власти на [държава], на основание Споразумението между Европейската общност и [държава] за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, е поискано съдействие за извършване на проверка на търговската сделка за продажбата на автомобил, изнесен от [държава] - BMW X1, деклариран за допускане за свободно обращение с МД с ***/03.02.2021г., както и на точността на представените документи. За нуждите на разследването са изискани: заверено копие на митническата декларация за износ, както и относимите към нея документи, вкл. и следната информация: има ли сключен договор за продажба на автомобила с местоназначение територията на ЕС и между кои лица; при продажба с местоназначение територията на ЕС, какви плащания са направени към продавача/износителя и от кое лице (по възможност да бъдат представени документи за извършени банкови преводи, извлечения от сметки, квитанции, разписки или други платежни документи).

В тази връзка с писмо рег.№ 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ, от канадските власти - ***, е представена информация за превозни средства, декларирани за износ в [държава] с местоназначение ЕС. Информацията е препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, съответно в ТД Митница - [област] е постъпила с писмо рег. № 32-17346/13.01.2023г. и писмо № 32-470240/10.07.2023г.

Прието е, че отговорът на канадските митнически власти, представен във връзка със Споразумението относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област между Европейската общност и [държава], представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред съгласно това споразумение.

С оглед постъпилата информация е извършен последващ контрол по чл.84, ал.1, т.1 на ЗМ на стоката, декларирана с MRN ****/03.02.2021г., като са анализирани всички приложени към декларацията документи и данните, предоставени от канадските власти.

С писмо рег. № 32-470240/10.07.2023г. е изпратен оригинален файл, предоставен от канадските власти - BG_ExportDeclaration-***_Quebec_Inc.xlsx, като при анализ на данните от същия е установено следното: 1/ налице е съответствие по отношение номера на канадската износна декларация CAED: ***, посочен в морска товарителница ***, представена към декларацията за внос, като същият номер е посочен в **от таблица ExportDeclaration-*** Quebec [интернет адрес], sheet ExportDeclaration; 2/ налице е несъответствие по отношение декларираната в МД цена - 11200 BGN, спрямо предоставената на канадските власти цена - 27509CAD, посочена в колона Total value от посочената таблица; 3/ налице е съответствие по отношение на декларираната стока - автомобил BMW XI, с номер на шаси *** и номер на контейнер, с който е превозен автомобила - ***; 4/ приложена е фактура № **/26.11.2020г., издадена от „9***“, която се различава от декларираната за стоката цена в ел.д. 4/14.

Във връзка с горните констатации е прието, че са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл.48 МКС и чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, с писмо рег. № 32-117026/27.03.2023г. /стр.58/ от Н. К. са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена, за техническото състояние на автомобила към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му, фактури за ремонт и всяка друга информация/документи, относими към автомобила.

Писмото е изпратено по пощата, но е върнато с отбелязване „непотърсено“ на 19.04.2023г. и 18.05.2023г. Получено е по e-mail на 31.05.2023г. като в отговор рег. № 32-207754/05.06.2023г. /стр.56/, Н. К. е посочила, че не може да предостави подробни данни за техническото състояние на автомобила, т.к. не притежава съответната компетентност, не може да предостави и ясни снимки към датата на декларирането, т.к. не са изисквани такива към онзи момент. Към 03.02.2021г. автомобилът е бил под митнически контрол и митническите органи са имали всички законови възможности да направят такива. Ремонтните дейности са извършвали след като автомобилът е освободен от митнически надзор и контрол, като същите по никакъв начин не са обвързани с елементите на определяне на митническата стойност.

След анализ на приложените към декларацията документи, допълнително представените от декларатора и отговора на канадските митнически власти, митническите органи са приели, че не намират достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или елементите, които следва да се прибавят към нея, и са приели, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на стоката.

След анализ на разпоредбите на чл.70, § 1 и § 2 МК, чл.74, § 1, § 2 и § 3 от МК, чл.140, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447, митническите органи са приели, че в случая методът за определяне на митническата стойност въз основа на идентични стоки е неприложим, т.к. след справка в МИС 3А по критерии: дата, код по КН, държава на изпращане, дата на първа регистрация, митническа стойност, за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, не са установени митнически декларации, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение.

Аналогично е прието и че е неприложим метода за остойностяване въз основа на стойност на сходни стоки.

В тази връзка е съобразено, че повредите при ПТП или друга интервенция водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка, модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност и сходство с други автомобили от същата марка и модел. Стойността на автомобили, претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането, което обяснява невъзможността да се установят два автомобила с едни и същи повреди.

Относно третия вторичен метод по чл.74, § 2, буква в) МК е прието, че също в конкретния случай е неприложим, т.к. липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесените идентични, или сходни стоки, се продават на територията на Съюза в състоянието, в което са внесени.

За неприложим е приет и четвъртия вторичен метод по чл.74, § 2, буква г) МК, т.к. за същия са необходими данни за разходите за материали за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство и допълнителни елементи като степен на амортизация, коефициент на щета и други. Предвид липсата на информация за размер на обичайната печалба и размер общи разходи, този метод за остойностяване е неприложим.

При така извършения анализ е прието, че митническата стойност на стоката следва да се определи по реда на чл.74, § 3 от МК във връзка наличните данни в Съюза, констатирани от предоставената от канадските власти информация. Отговорът на канадските власти представлява официален документ и е годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество. Установената цена при износа от [държава] е в размер на 27509 CAD и въз основа на същата, на основание чл.74, § 3 МК, вр. чл.144, § 2 от РИ, митническата стойност на стоката е в размер на 34984,57лв. (27509 CAD х вал.курс 1,27175 BGN/CAD.

С писмо рег. № 32-540273/31.08.2023г. /стр.34/, на основание чл.22, § 6, вр.чл.29 от МК, Н. К. е уведомена за мотивите, на които ще се основава решението, като в тази връзка и на основание чл.8, § 1 ДР на Комисията (ЕС) 2015/2446, й е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище.

С рег. № 32-587-436/11.10.2023г. /стр.27/ е постъпило писмено становище от Н. К., в което са изложени подробни възражения по определяне на нова митническа стойност за процесната стока.

С Решение № 32-712302/25.01.2024г. на директора на ТД Митница - [област], е определена нова митническа стойност за процесната стока, в размер на 34984,57лв. (27509 CAD х вал.курс 1,27175 BGN/CAD), а въз основа на нея са определени за досъбиране мито в размер на 2378,46лв. и ДДС в размер на 5232,61лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт – решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, което е неблагоприятно за адресата, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на служебната проверка за валидността на издадения административен акт, съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган - зам.директора на ТД Митница - [област], оправомощен със Заповед № 36/16.01.2024г. на директора на Агенция „Митници“ да изпълнява служебните задължения на директора на ТД - ползващ отпуск за временна неработоспособност, считано от 19.01.2024г. до завръщане на отсъстващия служител, до отмяна на заповедта или до 19.06.2024г. Обжалваното решение е издадено по предвидените от закона ред и форма, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

В хода на проведеното административно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон, като съображенията на съда са следните:

Процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол по чл.48 МК, респ. проверка по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ – проверка за точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за опорочаване на процедурата поради липсата на заповед за възлагане по чл.84в, ал.1 ЗМ.

В разпоредбата на чл.48, § 1 МК е регламентиран последващия контрол, осъществяван от митническите органи след вдигане на стоките, посредством, както е посочено: проверка на точността и пълнотата на митническата декларация; наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи; счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки; както и извършване на проверка на стоките и/или вземане на проби, ако това все още е възможно.

Доколкото държавите членки разполагат с правомощия да определят условията, при които следва да се осъществи този контрол, на национално ниво същият е регламентиран в Глава четиринадесета, Раздел IV „Последващ контрол на декларирането“ от Закона за митниците.

Противно на оплакванията в жалбата, повторната проверка на декларацията по чл.48 МК и чл.84 ЗМ, като процедура се различава от последващия контрол на декларирането, уреден в чл.84а - 84м от ЗМ, и за който са установени процесуалните норми за възлагане, събиране и проверка на доказателства, обезпечение, съставяне на протоколи, доклади, обсъждания и др. – вж. Решение на ВАС № 9768/17.10.2023г. по адм.д. № 2293/2022г.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗМ, за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1/ точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи; 2/ счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според ал.2 на с.р., проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и 84м.

По препращането на чл.84, ал.2 ЗМ, редът на чл.84а и чл.84м ЗМ е приложим само за проверката по чл.84, ал.1, т.2 ЗМ, т.е тази, обхващаща счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

Проверката по т.1 на чл.84, ал.1 ЗМ – каквато е процесната, е за точността и пълнотата на информацията в декларациите, и на придружаващите документи. Към нея е приложимо изискването на чл.22, § 6 от МКС във вр. с чл.29 от Кодекса, за предварително уведомяване на лицето за мотивите за приемане на решение, което би било неблагоприятно за него с предоставяне на възможност за изразяване на становище.

В случая това изискване е спазено, като с писмо рег. № 32-540273/31.08.2023г., на основание чл.22, § 6 от МК във вр. с чл.29 от Кодекса, лицето е уведомено за мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение.

Независимо от уведомяването по чл.22, § 6 МК, в случая правото на защита на лицето не е обезпечено в пълен обем, т.к. преди това не му е връчено уведомление във връзка с процедурата по оспорване на декларираната митническа стойност – веднъж за това, че определени обстоятелства са мотивирали възникването на съмнения в достоверността на декларираната стойност и втори път – че, въпреки предоставената възможност за обосноваване на декларираната стойност, съмненията не са отпаднали.

Както следва от Решение на Съда на ЕС от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52, в случаите на оспорване на декларираната митническа стойност по реда на чл.140, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани като на декларатора се осигури в пълен обем правото да бъде изслушан и да представи допълнителна информация, свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения.

Ето защо в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

За да се гарантира правото на защита в пълен обем, уведомлението по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл.22, § 6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Само така на адресатите на решения за неприемане на декларираната договорна стойност може да се осигури реална възможност да представят на митническите органи по надлежен и подходящ начин доказателства за опровергаване на съмненията им и за обосноваване на реално платената или подлежаща на плащане цена.

Тези императивни изисквания в случая не са спазени, т.к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателката правото да бъде изслушана по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в случая за определяне на нова митническата стойност по чл.74, § 3 МК, както и на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност, определена също по реда на чл.74, § 3 МК - въз основа на оценителски доклад.

С писмо рег.№ 32-117026/27.03.2023г. Н. К. само е уведомена, че съгласно чл.48 от МК е открито административно производство за допълнителна проверка на декларираната митническа стойност по процесната декларация, „поради възникнали съмнения относно реално платената или подлежаща на плакане цена“.

Така изготвеното уведомление за стартиране на процедурата по последваща проверка е бланкетно и без конкретика относно процесния автомобил. Със същото само е изискана информация за техническото състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, ясни и детайлни снимки, отразяващи състоянието му, фактури за ремонтни дейности, която информация няма пряка връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип.

Доколкото производството по чл.140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да му е изискана обосновка на декларираната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Г. Т. Л., по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Отделно, митническите органи са приложили неправилно материалния закон, т.к. необосновано и в противоречие с императивните правила за остойностяване са приели, че са доказани „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, както и че стойността, посочена в колона Total value от информацията, предоставена от канадските митнически власти, и която е обявена при износа на стоката, е митническа стойност, определена по правилата на чл.74, § 3 МК, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение.

Съображенията на съда са следните:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т.20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Съгласно чл.144, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност по чл.74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

Според чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение, когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.

Предвидените правила за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74, § 2 от МК, вр. чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение - въз основа стойността на идентични и сходни стоки по смисъла на чл.1, § 2, т.4) и т.14) от Регламента за изпълнение, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.

Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS Customs Services, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

В конкретния случай самият декларатор е определил митническата стойност на процесната стока по резервния метод по чл.74, § 3 МК, което се преценява от настоящия състав като неправилно и в противоречие с горецитираните правила за остойностяване, т.к. същият е разполагал и надлежно е представил пред митническите органи (както при оформяне на временното складиране, така и при вноса) фактура за закупуването на автомобила № ***/26.11.2020г. на стойност 7918,00 CAD (10070,00лв. при курс 1,27175 BGN/CAD).

При наличието на фактура за закупуване на автомобила, която отразява платената или подлежаща на плащане цена, митническата стойност следва да се определи по общото правило на чл.70 МК, т.к. останалите правила за остойностяване са предвидени в отношение на субсидиарност - само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез дадено правило, се прилага следващото правило от регламентираната поредност.

Пазарната оценка на автомобила – възприета и декларирана от вносителя като митническа стойност, не отговаря на нито едно от регламентираните правила за остойностяване, вкл. на това по чл.74, § 3 МК. Вносителят може да се позове на пазарна оценка за обосновка на фактурната стойност – за да докаже, че цената на стоката съответства на пазарната, т.е., че отразява нейната реална икономическа стойност, в т.ч. и в производство по оспорване по чл.140 от Регламента за изпълнение, но и в този случай приложимото правило за остойностяване е общото по чл.70 МК. От друга страна митническите органи могат да ползват и да се позовават на пазарно остойностяване като „друг подходящ метод“ и съблюдаване на правилото за „разумна гъвкавост“ (коригиране на стойността, съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките) само в контекста и при прилагане на „наличните данни на митническата територия на Съюза“, т.е. при прилагане на правилото по чл.74, § 3 МК. Не така обаче е процедирано от страните в случая.

Поради естеството на стоката - употребяван автомобил, с повреди, и при липсата на конкретни данни за вида на повредите/щетите по автомобила - което обективно препятства изследването за „идентичност“ и „сходство“ със стоки по други декларации, обосновано и правилно митническите органи са приели, че правилата чл.74, § 2, букви а), б) и в) МК и по чл.144, § 1 РИ са неприложими. Поради липсата на данни за себестойност правилно е прието, че не е приложимо и правилото по 74, § 2, буква г) МК - чл.143, § 1 - § 4 от Регламента за изпълнение.

Действително по преписката не са представени никакви справки от митническата информационна система, въз основа на които са изведени горните изводи, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, т.к. митническата стойност не е определена по нито едно от посочените правила, а по резервния метод по чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение, вр.чл.74, § 3 МК.

Неправилно обаче е прието, че този метод кореспондира със стойността за процесната стока, декларирана при износа.

От събраните в хода на административното производство доказателства безспорно се установява, че автомобилът, предмет на процесния внос, е изнесен от [държава] с CAED: ***, по отношение на която в обобщената информация, представена в табличен вид, в колона „Total value“ е посочена стойност 27509 CAD. След като тази стойност е декларирана именно за процесния автомобил и е възприета от митническите органи като негова действителна цена, тя няма как да попада в обхвата на нито едно от правилата за остойностяване по чл.74, § 2 и § 3 МК и чл.144, § 1 и § 2 Регламента за изпълнение.

Независимо от проведеното производство по оспорване на митническата стойност, като са приели, че цената на автомобила е равна на декларираната за него стойност в износната декларация, на практика митническите органи са определили митническата стойност по общото правило на чл.70, § 1 МК, т.е. приели са, че това е действително платената или подлежаща на плащане цена, която ведно с транспортните разходи формира митническата стойност за определяне на задълженията при вноса – вж. Решение на ВАС № 6176/21.05.2024г. по адм.д. № 692/2024г.

Този извод обаче е необоснован и не се подкрепя от събраните доказателства.

Информацията, относно декларираната при износа стойност на процесния автомобил, е получена по линия на Споразумението между Европейската общност и [държава] относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Процедурата е задействана по реда и в обхвата, предвидени в чл.7 от Споразумението.

Неоснователно жалбоподателката оспорва доказателствената стойност на получения отговор по съображения, че не е преминал през процедура по легализация, т.к. както следва от разпоредбите на чл.2, § 2, чл.7, § 1, чл.8, чл.11, § 1 от Споразумението, касае се за опростена процедура по оказване на взаимопомощ, която обхваща всички аспекти, свързани с прилагането на митническото законодателство, по специален ред и във форма, както са разписани в Споразумението, които за целите на сътрудничеството не изискват спазването на допълнителни формалности.

Основателно обаче жалбоподателката сочи, че данните, относно декларираната при износа стойност на процесния автомобил, не са надлежно удостоверени.

Видно от отговора на канадските митнически власти рег. № 32-441111/16.12.2022г., от тях е представена обобщена информация (систематизирана в табличен вид, в т.ч. и за декларирана при износа „Totаl value“) относно превозни средства, декларирани за износ в [държава] с местоназначение ЕС. Не е представена самата износна декларация, фактура или друг документ - договор, разписка, квитанция, банково извлечение или др., от който да се установява от какво е формирана посочената в колоната „Totаl value“ стойност от 27509 CAD и конкретно, че именно това е цената на стоката, която е заплатена или подлежи на плащане от получателя.

Макар отговорът на C*** да е официален документ - съставен е от длъжностно лице, в рамките на процедурата по сътрудничество по Споразумението, по арг. от чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията, направени пред американските власти и за извършените от тях и пред тях действия, като в случая в отговора изобщо не е посочено какви действия във връзка с искането съдействие са извършени. Посочено е само във връзка с кое искане, каква информация се представя.

Ето защо, относно декларираната при износа стойност, отговорът на канадските власти няма обвързваща доказателствена сила. Никъде в този отговор не е извършено удостоверяване, че действително платената и подлежаща на плащане цена на процесната стока е именно тази, посочена при износа. Липсват данни да е извършвана проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа за Р България, в т.ч. на документите, с които е извършена продажбата на автомобила и на извършените във връзка с продажбата плащания. Липсва и удостоверяване от митническите власти на [държава] на изявление на продавача/износителя, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за вноса, в т.ч. и че представения при вноса документ за продажба е неистински – Решение на ВАС № 2447/09.03.2015г. по адм.д. № 5885/2014г., Решение на ВАС № 4371/21.04.2015г. по адм.д. № 8563/2014г., Решение на ВАС № 1883/19.02.2016г. по адм.д. № 14760/2014г.

Самата износна декларация - която не е представена, също не може да се интерпретира като официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност.

Както е приел СЕС в Решение от 15 септември 2011г. по дело С-138/10, ДП Груп, точки 33 - 35, съгласно чл.59, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм. МК), в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. Митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 МК, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим. Затова поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение" по смисъла на член 5, точка 39 МК. Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МК не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа.

Освен това нито от страна на канадските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 МК.

Дори да се предположи, че декларираната при износа стойност е документално обоснована с договор или фактура, касае се за частни документи без обвързваща доказателствената сила и в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК, а в случай че това е невъзможно - да определи митническата стойност при стриктно спазване на правилата по чл.140, § 1 и 2 от Регламента за изпълнение, при последователно прилагане на методите за остойностяване по чл.74, § 2 МК, вр. чл.141 РИ, респ. по чл.74, § 3, вр. чл.144, § 1 и § 2 от РИ - което в случая не е сторено.

В хода на последващия контрол на декларацията не са събрани доказателства при закупуване на процесния автомобил да е платена или да се дължи по-висока цена, и конкретно сумата 27509 CAD, поради което неправилно с обжалваното решение е определена митническа стойност в размер на 34984,57лв.

Различната цена, обявена при износа на автомобила може да аргументира съмнения в декларираната стойност, но предвид ограничението по чл.144, § 2, буква в) от Регламента за изпълнение, не може да се интерпретира като „друг подходящ метод“ за определяне на митническата стойност.

В този смисъл макар декларираната по-висока цена при износа да е в състояние да породи съмнения в достоверността на декларираната стойност, в контекста на събраните при последващия контрол доказателства, тези съмнения не са потвърдени и доказани.

Неправилно митническите органи са интерпретирали цената, декларирана при износа, като „налични данни на митническата територия на Съюза“ по смисъла на чл.74, § 3 МК.

С Решение от 9 юни 2022г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, т.51, т.54 и т.55, с което е тълкувана разпоредбата на чл.31, § 1 МК (отм.), съответна на чл.74, § 3 от действащия МК, Съдът на ЕС е приел, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл.31, § 1 МК, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Както е прието в цитираното по-горе Решение на ВАС № 6176/21.05.2024г. по адм.д. № 692/2924г., „… дори при съобразяване разрешението дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл.31, § 1 МК, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки“. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, „Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т.22)“, и че „митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл.31, § 1 от МКО, на която съответства чл.74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности“, в който смисъл „методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29-30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс“.

Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изисква на първо място – „При определяне на митническата стойност по чл.74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности“ (§ 1), и едва „когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи“ (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения.

Тоест, вкл. при определянето на митническата стойност по резервния метод по чл.74, § 3 от МК, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации.

В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл.1, § 2, т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. „употребяван“, „катастрофирал“, „с повреди“), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл.74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за „разумна гъвкавост“ (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките).

Въпреки изготвената справка от системата МИС 3А за периода от 26.12.2020г. - 20.03.2021г. /стр.44/, нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което ответникът не е доказал правилното приложение на метода за остойностяване по чл.74, § 3 от МКС и това е достатъчно основание издаденото решение да се приеме за незаконосъобразно.

Този извод не се променя от обстоятелството, че при оформяне на вноса жалбоподателката неправилно е определила митническата стойност на стоката по правилото на чл.74, § 3 МК съобразно оценителския доклад, като на практика е декларирала по-висока стойност от фактурната, която не е надлежно оспорена в проведеното производство и не е установена в различен размер.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 1610,00лв. (хиляда шестстотин и десет лева), от които 10,00лв. за държавна такса и 1600,00лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.09.2023г. Възнаграждението е изплатено изцяло по договорения начин - 100,00лв. авансово в брой, при подписване на договора и 1500,00лв. по банков път, съгласно платежни нареждания от 05.10.2023г. и 16.02.2024г.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-712302/25.01.2024г. на директора на ТД Митница - [област], с което на основание чл.74, § 3, чл.77, § 1, 2 и 3, чл.85, § 1 МК, вр. чл.55, ал.1 и чл.67, ал.1 ЗДДС, за стока № 1 - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка BMW, модел XI, с номер на шаси ***, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN ***/03.02.2021г., е определена нова митническа стойност, в размер на 34984,57лв. и е прието, че на датата на приемане на декларацията – 03.02.2021г., за декларатора - Н. П. К., [ЕГН], гр.Варна, възникват задължения за вносно мито в размер на 3498,46лв. и за ДДС в размер на 7696,61лв., от които за досъбиране – мито, в размер на 2378, 46лв. и ДДС, в размер на 5232,61лв.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Н. П. К., [ЕГН], гр.Варна, разноски за производството в размер на 1610,00лв. (хиляда шестстотин и десет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!