РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224100500287 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15/08.02.2022г. по гр.дело № 785/2021г. по описа на РС-Павликени,
съдът е признал за незаконно уволнението на ЕВГ. П. Х. с ЕГН *** от гр. П., ул. „**“ № от
длъжността „детегледач“ при Детска ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище гр.
Павликени, бул. „Руски“ № 4, представлявана от Директора С. И. К., и е отменил Заповед №
210/10.09.2021 год. на Директора за прекратяване на ТПО между страните на осн. чл.325,
ал.1 т.9 КТ, като незаконосъобразна; възстановил е ЕВГ. П. Х. с ЕГН *** от гр. П. ул. „**“
№ на заеманата преди уволнението длъжност „детегледач“ при Детска ясла, гр. Павликени,
ЕИК *********, както и е осъдил Детска ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище
гр. Павликени, бул. „Руски“ № 4, представлявана от Директора С. И. К. да заплати на ЕВГ.
П. Х. с ЕГН **** гр. П., ул. **“ № сумата от 4639,41 лв. /четири хиляди шестстотин
тридесет и девет лева и 42ст./, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка
с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението
за периода 13.09.2021 - 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Против решението е подадена въззивна жалба от Детска ясла гр.Павликени, чрез
пълномощника му адвокат Х.Д.. Моли съда да отмени решението изцяло като неправилно,
както и да отхвърли предявените искове с право основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
1
Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства,
което е довело до необосновани изводи за незаконност на уволнението. Счита решението за
необосновано и постановено при неправилно прилагане на закона по отношение на главния
иск. Евентуално моли съда да се произнесе по направено възражение за прихващане с
получено от ищцата обезщетение на отпаднало основание след признаването на уволнението
на незаконно, тай като съдът не се бил произнесъл по направеното възражение за
прихващане, с което било допуснато и процесуално нарушение.
В отговора си ответникът по жалбата ЕВГ. П. Х. чрез пълномощника си адв. В.Т.
счита въззивната жалба за неоснователна, като оплакванията в жалбата за неправилност на
решението били неоснователни. Моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Страните са били във валидно трудовото правоотношение, по силата на което Е.Х. -
като служител, е заемала длъжността първоначално „работник кухня“ за периода от
06.06.2005 год. – 01.06.2011 год., след което без прекъсване е преназначена на длъжност
“детегледачка” в Детска ясла – Павликени. Видно от материалите приложеното към делото
трудово досие, считано от 18.01.2021 год. с последното допълнително споразумение е
потвърден безсрочния характер на трудовото правоотношение, заеманата длъжност и е
уговорен размер на основно месечно възнаграждение 790 лв. и ДТВ 35%.
С Експертно решение № 2225/29.10.2015 год. на ТЕЛК Общи заболявания –
Павликени, на Х. е призната 66% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години с
водеща диагноза „тиреотоксикоза“, средно тежка форма, серопозитивен равматоиден артрит
II степен, рангеноанатомичен стадий. Като противопоказни условия на труд са посочени
„тежък физически труд и вреден микроклимат“. След преосвидетелстване с Експертно
решение № 1952/03.10.2018 год., намалената неработоспособност е увеличена на 75% без
чужда помощ за срок от 3 години. Водещата диагноза вече е серопозитивен равматоиден
артрит III степен, при същите противопоказания.
Към досието на ищцата са приложени цитираните по-горе експертни решения, като
след последното същата е депозирала декларация от 17.10.2018 год., че след минаването на
ТЕЛК е съгласна да остане на длъжността „детегледач“.
По делото са представени и два амбулаторни листа от 25.03.2020 год. и 15.04.2021
год. за диспансерно наблюдение по основна диагноза „други серопозитивни равматоидни
артрити, множествена локализация“. Според обективната находка давността на заболяването
е от 2010 год., добро общо състояние и отклонения само в ставния статус – две болезнени и
две отточни МКФ стави. Предписани са медикаменти. По предписанията в първия лист е
констатирано намаляване с над 50% спрямо изходни данни на интензивността на болката и
сковаността, като лицето е насочено към ЕК за продължение на биологичното лечение по
НЗОК за 6 месеца. По втория лист е отчетен недостатъчен ефект от медикаментозното
лечение, същият ефект от биологичното лечение, като отново се препоръчва продължаване.
По делото е представена и длъжностната характеристика за длъжността „детегледач“,
която включва като преки задължения: грижи за поддръжка лична хигиена на децата, грижи
за обща хигиена на помещенията в групата чрез ежедневна дезинфекция, измиване и
стерилизиране на съдовете след всяко хранене, почистване и дезинфекциране на гърнетата,
поддръжка добро състояние на спалното бельо, включително пране и гладене, почистване
площадката на двора за съответната група и активно участие във всички режимни моменти.
Длъжностната характеристика е връчена на Х. на 15.03.2018 год.
2
Със Заповед от 01.06.2020 год., е променено работното време и трудовите задължения
на Е.Х., като е постановено да работи редовна смяна от 6:00 до 14:30 часа като „работник
кухня“ със съответните почивки, на основание обявената извънредна епидемична
обстановка. На 10.06.2020 год. същата е депозирала заявление до директора на Детска ясла –
Павликени с позоваване на признатата намалена работоспособност и провеждано лечение,
както и на настоящото си състояние, което описва като „отточни и много болезнени стави на
крайниците и ясно изразена скованост.“ Отправя искане работодателят при възлагане на
конкретни трудови задачи да се ръководи от изложените факти за заболяването и
предупреждава, че в противен случай ще се достигне до обективна невъзможност за ищцата
да изпълнява задачи, които са несъвместими със заболяването й. В резултат на заявлението,
със заповед на работодателя от 13.07.2020 год., считано от 20.07.2020г. е отменена
предходната цитирана заповед за възлагане на ищцата на задължения като „работник кухня“
и същата е възстановена да продължи да изпълнява задълженията си по договор „в Трета
група на график“.
Със Заявление от 30.06.2020 год. жалбоподателят е отправил искане до ТЕЛК към
МОБАЛ Павликени със запитване дали лицето е способно да изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика и за изменение и допълнение на ЕР от 03.10.2018 год. Видно от
Експертно решение № 0479/07.04.2021 год. на ТЕЛК към МОБАЛ Павликени, експертната
комисия е била сезирана във връзка с Писмо вх. № 3297/09.07.2020 год. на РЗИ – РКМЕ – В.
Търново, във връзка със заявление на директора на Детска ясла – Павликени, по повод
издадено ЕР от 2018 год. В ЕР № 0479/07.04.2021 год. ТЕЛК, след запознаване с
длъжностната характеристика на Е.Х. установява, че не се споменава тежестта на положения
физически труд и дава становище, че лицето може да изпълнява възложените и задължения
при спазване на следните изисквания: да полага лек до средно тежък физически труд или до
5 килокалории в минута – ръчно вдигане и пренасяне до 25 кг, общо за неповече от 4 часа и
се уточнява, че при вдигане и пренасяне на тежести в рамките на работния ден за повече от
4 часа, тези норми се намаляват до 15 кг.
След получаване на допълващото решение жалбоподателят е изпратил на Община –
Павликени уведомително писмо изх. № 50/15.04.2021 год., че по подаденото заявление на
Е.Х. и във връзка с указанията в ЕР, изискванията не могат да бъдат спазени при длъжността
„детегледач“ в Детска ясла. В отговор от Община – Павликени от 26.04.2021 год. на
Директора на Детска ясла – Павликени се указва, че като работодател следва да предприеме
необходимите действия относно издаденото ЕР на ТЕЛК при спазване на всички законови
разпоредби.
Изискано е и становище от Служба по трудова медицина „Медиана“ ЕООД – гр.
Павликени от където е получен писмен отговор на 07.09.2021 год. Позовавайки се на
Наредба № 3/2008 год. за работата на СТМ, Наредба № 16/1999 год. за физиологични норми
и правила за ръчна работа с тежести, Експертното решение и длъжностната характеристика,
СТМ приема, че работата по ръчно вдигане и тежести следва да не е основна, а епизодична
и това следва да са две деца вдигани от пода на височина на гърдите и пренесени до 2 м за
една работна смяна и се уточнява, че ако децата се вдигат от леглото, тоест на по-малка
височина, това могат да са до 4 деца на работна смяна. Посочва, че в нормата не бива да се
включват дейностите при подпомагане на децата да се изправят и при осъществяване на
личната им хигиена.
На 09.09.2021 год. в сградата на Детска ясла – Павликени е проведено заседание на
синдикалната организация на КНСБ към институцията, с участието на отговорника по
Безопасни условия на труд. Разгледано е заявлението на Е.Х. от 10.06.2020 год.,
медицинската документация, кореспонденцията със СТМ и щатното разписание на Яслата,
при което е достигнато до извод, че служебните задължения на работника при поддържане
личната хигиена на децата и при всички режимни моменти, като се вземе предвид, че се
3
касае за 16 до 20 деца в група, със средно тегло 13 – 14 кг. на дете работна смяна от 7, 8 или
11 часа, през които непрекъснато се налага вдигане на ръце, изпълнението на задълженията
се явява противопоказно за установеното заболяване. Отразена е констатация, че в Детска
ясла – Павликени няма подходящо работно място, съобразено със здравословното състояние
на Е.Х.. За констатациите и изводите на проведеното заседание същата е уведомена с писмо
изх. № 71/09.09.2021 год., връчено й лично срещу подпис на същата дата. В писмото е
отбелязано, че следва прекратяване на трудовото правоотношение от 13.09.2021 год. на
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
Разпитаните по делото свидетели Г. Й. и Г. А., които са служители на работодателя,
сочат на точното изпълнение от страна на Е.Х. на възложените й с трудовия договор и
длъжностната характеристика дейности. Свидетелите посочват, че същата „промърморвала“
и се оплаквала от умора заради заболяванията си, но никога не е имало оплаквания от нея,
до последно е работила на равно с другите си колежки, била е много експедитивна.
Обжалваната Заповед № 210/10.09.2021 год. е издадена от Директора на Детска ясла –
Павликени и е връчена на служителя на 13.09.2021 год. В заповедта е посочено, че се издава
на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ и последното ЕР от 07.04.2021 год., а причините за
прекратяване са „подадено заявление от работника, в което описва заболяване с конкретни
симптоми, изпълняващи затруднението на ежедневните дейности по длъжностна
характеристика. Невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания, въз
основа заключение на ТЕЛК. При работодателя няма подходяща за здравословното
състояние на работника работа.“
Със Заповедта е разпоредено изплащане на обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ и чл.
61 от КТД – Отрасъл „Здравеопазване“, в размер на 3 брутни работни заплати, поради
прекратяване на ТПО поради болест. По делото е представен КТД за Отрасъл
„Здравеопазване“ от 2020 год., ведно с приложение – Списък на длъжностите и категориите
персонал. Според чл.61 от КТД в отрасъл „Здравеопазване“, при уволнение на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, работникът има право на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за 3 месеца.
Според поименното щатно разписание и длъжностно разписание, общо длъжностите
в Детска ясла Павликени са 29, от които 10 детегледачи с изискване за заемане на
длъжността средно образование и 1 бр. работник кухня – без изисквания за образователна
степен. Към прекратяване ТПО на ищцата всички длъжности са заети.
Брутното трудово възнаграждение на Е.Х., изчислено въз основа на с последното
допълнително споразумение – при основно месечно възнаграждение 790 лв. и ДТВ 35%,
възлиза на сумата от 1066.50 лева.
ЕВГ. П. Х. в отговорите си по реда на чл.176 от ГПК в първото съдебно заседание
признава, че е получила трикратния размер на трудовото си възнаграждение, като
обезщетения, общо сумата 3223 лв., заплатени й в края на м. септември 2021г., по банкова
сметка. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото фиш за получени от
работодателя суми, в който е отразено и изплатеното обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в
размер на 3223.20 лв.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
4
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен. Съображенията за
това са следните:
За да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ,
трябва да съществуват кумулативно следните три елемента: Невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни показания; заключение на ТЕЛК, като в него
трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни
противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на работника или
служителя поражда невъзможността му да изпълнява точно определената работа по
трудовото правоотношение; както и липсата на подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. От представените доказателства по
делото е видно, че липсва установено от здравен орган становище, че здравословното
състояние на ищеца поражда невъзможността му да изпълнява точно определената му
работа по ТПО.
В експертното решение на ТЕЛК № 1952 от 13.10.2018г. на Е.Х. са определени
противопоказните условия на труд: тежък физически труд и вреден микроклимат. Със
Заповед от 01.06.2020 год., е променено работното време и трудовите задължения на Х.,
като е постановено да работи редовна смяна от 6:00 до 14:30 часа, като „работник кухня“ със
съответните почивки, на основание обявената извънредна епидемична обстановка, но на
10.06.2020 год. Работникът е депозирал заявление до директора на Детска ясла – Павликени
с позоваване на признатата намалена работоспособност и провеждано лечение, както и на
настоящото си състояние, което описва като „отточни и много болезнени стави на
крайниците и ясно изразена скованост.“ Отправено е искане до работодателят при възлагане
на конкретни трудови задачи да се ръководи от изложените факти за заболяването и
предупреждава, че в противен случай ще се достигне до обективна невъзможност за ищцата
да изпълнява задачи, които са несъвместими със заболяването й. Поради това, явно е налице
спор между работодател и работник относно подходящата работа за трудоустрояване по
смисъла на чл.3, ал.1 от НТ.
Жалбоподателят се е обърнал с искане до здравния орган за изясняване и допълване
на ЕР. Компетентният орган е можело да измени или допълни предписанието за
трудоустрояване, когато намери искането за основателно, но това не е направено. В
мотивите към ЕР № 0479/07.04.2021 год., ТЕЛК към МОБАЛ Павликени, след запознаване с
длъжностната характеристика на Е.Х. установява, че не се споменава тежестта на положения
физически труд и дава становище, че същата може да изпълнява възложените й задължения
при спазване на следните изисквания: да полага лек до средно тежък физически труд или до
5 килокалории в минута – ръчно вдигане и пренасяне до 25 кг, общо за неповече от 4 часа и
се уточнява, че при вдигане и пренасяне на тежести в рамките на работния ден за повече от
4 часа, тези норми се намаляват до 15 кг. В случай, че ответникът не е бил съгласен с
решението на ТЕЛК, съгласно чл.3, ал.3 на НТ е следвало да го обжалва пред съответния
орган на работоспособността.
В чл.61, ал.1 на Наредбата за медицинската експертиза са определени реквизитите,
които трябва да съдържа експертното решение. Съгласно т.8 експертизата трябва да даде
заключение относно това трудоспособно ли е лицето за работното си място и
необходимостта от трудоустрояване. Жалбоподателят, в отговора на исковата молба, сам
изказва мнение, че е било обективно невъзможно за работодателя да осигури безопасни
условия за труд съобразно ЕР на ТЕЛК, досежно полагането на тежък физически труд.
Следователно същият е следвало да приложи разпоредбата на чл.3, ал.3 от НТ.
5
При липсата на предписание за преместване на друга работа и без указания каква да е
длъжността от списъка на работните места за трудоустроени, работодателят не може да
премести работника на друга работа. Той не може законосъобразно да прекрати трудовия
договор и на основанията на чл.325, ал.9 КТ, поради здравни противтпоказания, защото
макар и да е очевидно, че посочените противопоказни условия на труд са именно такива,
при които работникът работи, ТЕЛК не се произнася каква друга работа може да изпълнява.
Тъй като в случая липсва едната от трите предпоставки, посочени по-горе от хипотезата на
чл.325, т.9 от КТ, искът за признаване на уволнението на Е.Х. за незаконно и отмяната му, е
основателен и следва да бъде уважен. Предпоставка за уволнението на това основание е
единствено заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което не само да се определи болестта, довела
до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично да се посочи, че
това състояние на работника или служителя поражда невъзможността му да изпълнява
точно определената работа по трудовото правоотношение. Други организации и служби -
като синдикални организации, служби по трудова медицина и др., нямат посочената в КТ
компетентност да дават заключение за това може ли работника да изпълнява работата по
ТПО, въз основа на здравословното си състояние.
Предвид основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде уважена и
претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, а именно възстановяване на Е.Х. на заеманата от
на длъжност преди уволнението при ответника като „детегледач“ в Детска ясла гр.
Павликени.
Претендира се и заплащане на обезщетение на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с
чл.225, ал.2 от КТ. С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
незаконно уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през
което поради уволнението е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 6
месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор, равняващо се на
разликата в заплатите. Е.Х. след прекратяване на ТПО е регистрирана в Бюро по труда и
има качество на безработно лице и към момента на приключване на съдебното дирене и
даване ход на устните състезания. Следователно дължи се обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за периода от уволнението до края на устните състезания
- 13.09.2021 - 25.01.2022 г. При БТВ от 1066.50 лева дължимото обезщетение възлиза в
размер на 4639,41 лв. – за четири месеца и осем дни.
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител и в отговора на исковата молба
е направил евентуално възражение – в случай, че се уважи осъдителният иск за заплащане
на обезщетение, за извършване на съдебно прихващане между присъденото обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, с насрещното му вземане против работника за полученото от него
обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения,
полученото обезщетение от едно брутно трудово възнаграждение по чл.61 от КТД, и с
изплатените до постановяването на решението обезщетения от бюрото по труда.
При предявено евентуално възражение за прихващане, като самостоятелно защитно
средство във висящото производство, съдът е длъжен да го разгледа, като събере
необходимите и допустими доказателства за ликвидност и изискуемост на насрещното
вземане на ответника. Своевременно упражнената защита на ответника срещу
първоначалния иск задължава съда да се произнесе в мотивите на решението си по предмета
на възражението за прихващане. След като не е извършил това, районният съд е допуснал
процесуално нарушение, което след като е изтъкнато във въззивната жалба следва да е
предмет на въззивния контрол.
Доколкото в настоящото производство жалбоподателят е сезирал съда с възражение
за прихващане с насрещни свои вземания, произтичащи от изплатени обезщетения, то съдът
следва да се произнесе по възражението за прихващане. Той цели съдебно прихващане на
6
ликвидно вземане на ответника по жалбата със свои насрещни вземания, но оспорени
/неликвидни/, произтичащи от изплатените на Е.Х. при уволнението й обезщетения, които
следва да бъдат върнати след признаването на уволнението на ищцата за незаконно и
възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност, като платени на отпаднало
основание.
Жалбоподателят, по възражението си за прихващане е индивидуализирал вземането,
като е посочил правопорждащите го юридически факти и неговия размер – три брутни
трудови възнаграждения. На работника е изплатено обезщетение по чл.61 от КТД вр. с
чл.222, ал.2 от КТ, в размер на 3223.20 лв. Съдът приема, въз основа на събраните по делото
доказателства, че направеното от жалбоподателя възражение за прихващане със сумата
3223.20 лв. – изплатено обезщетение, е основателно. Въззиваемата страна признава
заплатените й обезщетения заплатени й в края на м. септември, по банкова сметка. Налице
са предпоставките за съдебно прихващане, като съдът следва да постанови извършването
на компенсация и същите си считат погасени до размера на по-малкото от тях. С оглед
изложеното и предвид съдебното прихващане, искът за заплащане на сумата 4639,41 лв.
следва да бъде уважен частично – за сумата 1416.21 лв., като в останалата част до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен, поради съдебно прихващане с насрещно вземане
на жалбоподателя за сумата от 3223.20 лв.
Въпреки, че е прието за разглеждане от първоинстанционния съд, направеното
възражение от жалбоподателя за прихващане на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ, с изплатени на въззиваемата страна суми до постановяването на решението за
обезщетения от Бюрото по труда, е процесуално недопустимо, тъй като освен, че липсва
посочен негов конкретен размер, обезщетенията за безработица се изплащат от НОИ, а не от
работодателя.
Предвид изложените мотиви, предявеният осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е частично основателен, като следва да бъде отменено решението в
частта, в която работодателят е осъден за заплати на работника сумата над 1416.21 лв., и в
тази му част - за разликата от 1416.21 лв. до пълния му предявен размер от 4639,41 лв., и
искът следва да бъде отхвърлен, поради извършеното съдебно прихващане с насрещното
вземане на работодателя против работника, за сумата 3223.20 лв., прадставляваща заплатени
обезщетения по чл.222, ал.2 от КТ вр. с чл.61 от КТД.
По разноските:
Предявени за разглеждане са три обективно съединени иска и липсва уточнение от
страните за размера на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение за защита по всеки от
тях. Размера на минималното адвокатско възнаграждение за исковете за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на работа на
работника, според Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е минималната работна заплата – чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, която към
момента на сключване на договорите е бил 650 лв.
Представени са доказателства за направени от жалбоподателя разноски за адвокат в
настоящото производство в размер на 650 лв., както и 650 лв. в първоинстанционното
производство, с приложени списъци по чл.80 от ГПК. Разноските от ответника по жалбата са
в размер на 1200 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Поради това и съдът приема, че възнаграждението от общо 1200 лв. на адвоката на
ответника по жалбата, е уговорено единствено по уважените искове и за защита на двете
съдебни инстанции. При този изход на делото, при който исковете за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на работа на
работника са уважени, адвокатското възнаграждение за двете съдебни инстанции се дължи
7
изцяло. Тъй като адвокатското възнаграждение е присъдено в пълен размер като разноски за
първата инстанция, а то е заплатено от страната за защита на двете съдебни инстанции,
решението в тази част следва да бъде отменено, като жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата сумата от общо 1200 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Видно от представените от жалбоподателя списъци за разноски по чл.80 от ГПК за
двете инстанции, уговореното и заплатено възнаграждение е в размер на по 650 лв. за всяка
инстанция, което навежда също, че адвокатско възнаграждение на повереника на
жалбоподателя е уговорено само за защита по исковете за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на работа на работника. Тъй като
същите искове са уважени, на жалбоподателя не се дължат разноски по правилата на чл.78
от ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати ДТ
върху уважените искове в общ размер от 108.35 лева /по 40 лева за двата неоценяеми иска и
28.35 лева върху присъденото обезщетение/, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТОС, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15/08.02.2022г. по гр.дело № 785/2021г. по описа на РС-
Павликени, в частта, в която Детска ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище гр.
Павликени, бул. „Руски“ № 4, представлявана от Директора С. Ив. К., е осъдена да заплати
на ЕВГ. П. Х. с ЕГН ***** от гр. П. ул. „**“ № , сумата над 1416.21 лв., представляваща
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението за периода 13.09.2021 - 25.01.2022 г., както и
в частта за разноските, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1
от КТ на ЕВГ. П. Х. с ЕГН ****** от гр. П., ул. „**“ № , против Детска ясла, гр. Павликени,
ЕИК ********* със седалище гр. Павликени, бул. „Руски“ № 4, представлявана от
Директора С. И. К., за обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат
на уволнението за периода 13.09.2021 - 25.01.2022 г., за разликата от 1416.21 лв. до пълния
му предявен размер от 4639,41 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане на Детска ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище гр. Павликени, бул.
„Руски“ № 4, представлявана от Директора Симонета Иванова Колева против ЕВГ. П. Х. с
ЕГН ******* от гр. П., ул. „**“ № , за сумата от 3223.20 лв., представляваща изплатени
обезщетения по чл.222, ал.2 от КТ вр. с чл.61 от КТД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението за прихващане, предявено от Детска
ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище гр. Павликени, бул. „Руски“ № 4,
представлявана от Директора С. И. К. срещу ЕВГ. П. Х. с ЕГН ****** от гр. П., ул. „*“ № ,
на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ с изплатени суми до постановяването на решението
обезщетения от Бюрото по труда, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Детска ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище гр. Павликени,
бул. „Руски“ № 4, представлявана от Директора С. И. К., да заплати на ЕВГ. П. Х. с ЕГН
******* от гр. П., ул. „**“ № , сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА № 15/08.02.2022г. по гр.дело № 785/2021г. по описа на РС-
Павликени, в останалата му обжалвана част.
8
ОСЪЖДА Детска ясла, гр. Павликени, ЕИК ********* със седалище гр. Павликени,
бул. „Руски“ № 4, представлявана от Директора С.И. К., да заплати по сметка на ВТОС
сумата 108.33 лева /сто и осем лева и тридесет и три стотинки/ държавни такси, както и
сумата 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9