Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
гр. Горна Оряховица, 14.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Снежана Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 572 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.357 КТ.
Ищецът М.И.Й. твърди, че е работил по трудово
правоотношение с ответника „ПТП“ – Горна Оряховица (по-долу ПТП – Горна Оряховица), по силата на което
изпълнявал длъжността „помощник-машинист, локомотивен“. Твърди, че на
14.04.2020 г. следвало да обслужва влак № 30642. На 13.04.2020 г., седем часа
преди часа, в който по график трябвало да се яви, уведомил дежурния
депомайстор, че не се чувства бодър и отпочинал да поеме смяната поради
натоварването, което имал със специален влак № 1 на 11.04.2020 г. и извънреден
влак от 09.04.2020 г. Твърди, че продължителността на смяната на 11.04.2020 г.
е била 21 часа и е надвишавала максималната продължителност на работното време.
Работодателят не осигурил друг помощник-машинист и наказал ищеца с
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед със Заповед №
ЛС-25/27.04.2020 г., която била връчена на 30.04.2020 г. Ищецът твърди още, че
на 23.04.2020 г. бил на работа с локомотивния машинист Л.Л.. Двамата се явили
на гара Синдел и чакали три часа при ниски температури до 1,40 часа, когато
следвало да започне изпълнение на трудовите им задължения. В 1,40 часа се
оказало, че няма свободни локомотивни машини и бригадата ще трябва да чака още
два часа. Ищецът и локомотивният машинист отказали да продължат изчакването
поради вече натрупаната умора и това, че трябвало да останат в чакалнята на
гарата при същите метеорологични условия. Последното се налагало поради лошите битови
условия в стаята за почивка – имало гнезда на птици над входната врата и в
санитарното помещение и птичи изпражнения по пода, стените и вратите. За този
отказ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №
ЛС-27/04.05.2020 г. на Директора на Поделението.
Ищецът възразява, че двете дисциплинарни наказания са
незаконосъобразни, защото поведението му е резултат от неизпълнение на
задълженията на работодателя да организира работата, така че локомотивните
машинисти да се чувстват отпочинали, да осигури регламентираните в чл.153, ал.2 КТ почивки; да осигури подходящи здравословни битови условия в стаята за
почивка, да осигури своевременно започване на изпълнението на трудовите
задължения (относно наказанието „уволнение“) и да осигури друг
помощник-машинист след като е бил информиран, че ищецът не е в състояние да
изпълнява задълженията си (относно наказанието „предупреждение за уволнение“).
Сочи се, че при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ незаконосъобразно
е взето предвид като утежняващо обстоятелство наказването му с „предупреждение
за уволнение“, защото това наказание все още не е било наложено. Твърди, че
след предявяване на иска е започнал работа при друг работодател при трудово
възнаграждение от 630 лв., което е по-ниско от получаваното при ПТП – Горна
Оряховица. Моли за постановяване на решение, с което да бъдат отменени
наложените му дисциплинарни наказания, да бъде възстановен на длъжността,
заемана преди уволнението и да му бъде присъдено обезщетение от 5 200 лв.
за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., през който е останал без работа
поради незаконно уволнение, както и обезщетение от 1 800 лв. за времето от
26.08.2020 г. до 12.11.2020 г., съставляващо разликата между възнаграждението,
което би получил, ако не беше незаконно уволнен и полученото при настоящия му
работодател. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът ПТП – Горна Оряховица признава
съществуването на трудово правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание и
налагането на двете дисциплинарни наказания с посочените от ищеца заповеди.
Твърди, че основанието за налагане на първото наказание е неявяване на ищеца на
14.04.2020 г. в гара Синдел-разпределителна в 1,40 часа и неизпълнение на
възложената му работа – обслужване на влак № 30642 от Синдел-разпределителна до
гара Карнобат и влак № 90622 по обратното направление, съгласно Ежедневен план
за служба на машинистите от 13.04.2020 г. Твърди, че в периода 09.04.
–14.04.2020 г. му е осигурена междусменна почивка, надхвърляща 12 часа – на
08.04.2020 г. бил освободен в 18,00 часа и до следващото му явяване – на
09.04.2020 г. в 19,00 часа, била осигурена междусменна почивка от 25 часа, а
след освобождаването му на 10.04.2020 г. в 04.10 часа до следващото му явяване
на 11.04.2020 г. в 17,00 часа е имал междусменна почивка от 36 часа и 50
минути. Сочи се, че бил освободен от последната смяна на 12.04.2020 г. в 14,00
часа и до 14.04.2020 г. в 1,40 часа е разполагал с почивка от 35 часа и 40
минути. Твърди се, че в обясненията си, ищецът не е посочил като причина за
неявяването натрупана умора от работата на 09.04.2020 г. и 11.04.2020 г., като се
оспорва и това да е заявено пред депомайстора. Възразява, че депомайсторът, с
който ищецът е разговарял, е бил дежурният дневна смяна Д.Д., а не соченият от
ищеца Б.Т.. Твърди, че вътрешните правила на работодателя не регламентират
освобождаване на локомотивен машинист в сочената от ищеца хипотеза.
Допълнително сочи, че доводите за преумора са неоснователни, тъй като трудовата
функция на ищеца по правило не включва управление на машините. Твърди, че в
обясненията си ищецът е посочил като аргумент за неявяването си изчакване на
5-6 часа на гарата поради неосигурен от работодателя транспорт и стая за почивка.
Сочи, че работодателят не е имал задължение да осигури транспорт, а ищецът е
имал възможност да ползва подходящ безплатен железопътен транспорт и стая за
почивка.
По отношение на второто дисциплинарно наказание се
сочи, че било наложено също за неизпълнение на възложената работа – след
явяване на гара Синдел на 23.04.2020 г. в 01.40 часа, ищецът отказал да изпълни
възложената му работа – обслужване на влак № 30642 от Синдел-разпределителна до
гара Карнобат и влак № 30651 по обратното направление, съгласно Ежедневен план
за служба на машинистите от 22.04.2020 г. и в резултат на това двата влака
отпаднали от движение, като останали неотвозени 18 празни вагон-цистерни от
гара Синдел-разпределителна до гара Дружба и 14 пълни с дизелово гориво
вагон-цистерни от гара Карнобат до гара Варна-товарен парк. Сочи се, че ищецът
обяснил поведението си отново с неудобства с пътуването. Възраженията за лоши
битови условия в стаята за почивка се считат неоснователни, като се твърди, че
помещението за почивка било пригодно за изчакване на локомотивните бригади. То
представлявало нает апартамент със санитарен възел, на който бил извършен
ремонт през 2019 г. Освен това се сочи, че ищецът е имал възможност да пътува
до Каспичан, където да изчака и да се върне своевременно в Синдел. Сочи се, че
влак № 30642 потегля по разписание от гара Синдел–разпределителна в 3,10 часа,
поради което ищецът не е разбрал това при явяването си. Ответникът твърди, че
ищецът се е подписал в 1,40 часа в книгата за инструктаж, с което започнала работната
му смяна. Посочва, че при инструктажа писмено декларирал, че се чувства бодър и
отпочинал. Твърди се, че ищецът е разполагал с достатъчно междусменна почивка,
като след неявяването си на 14.04.2020 г. до следващото си явяване на работа
(15.04.2020 г. в 08,30 часа) е разполагал с 66 часа и 33 минути почивка; след
освобождаване на 15.04.2020 г. в 18,00 часа до следващото му явяване на
18.04.2020 г. в 06,15 часа, е разполагал с 60 часа и 15 минути почивка; след
освобождаване на 18.04.2020 г. в 17.55 часа до следващото му явяване на
21.04.2020 г. в 09,40 часа, е разполагал с 63 часа и 45 минути почивка и след
освобождаването му от последната смяна – на 21.04.2020 г. в 18,20 часа до
началото на процесната, почивката е била 31 часа и 20 минути. Намира, че за налагане
на наказанието „уволнение“ не е било необходимо уведомяване на ищеца, че
предходното му поведение също съставлява нарушение, защото работодателят би
могъл да санкционира и двете нарушения с едно наказание. Счита, че ищецът
неоснователно не е изпълнил трудовите си задължения, с което е допуснал
дисциплинарните нарушения, за които са му наложени наказанията. Намира всички
предявени искове за неоснователни и моли за отхвърлянето им с присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приложения трудов договор №
10/09.01.2018 г. се установява, че ищецът изпълнявал при ответника длъжността
„помощник-машинист, локомотивен“, III група,
в Експлоатационен пункт – Каспичан, звено „Експлоатация“ на Локомотивно депо –
Русе при ПТП – Горна Оряховица при сумирано изчисляване на работното време по
график и основно месечно трудово възнаграждение от 607 лв. с допълнително
трудово възнаграждение от 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ищеца
длъжност, основната му трудова функция била да спомага за обслужването на
назначените влакове и маневри, като подпомага работата и изпълнява нарежданията
на локомотивния машинист – да поддържа в изправност и да наблюдава режима на
работа на локомотива, да откачва спряга на локомотива, въздухопровода на влака,
парното и електрическото отопление в крайна гара; да наблюдава сигналите и
уточнява с машинист, локомотивен показанията им и при нужда да спира влака.
Съгласно чл.53 и чл.56 от Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и
помощник-машинисти, локомотивни в „БДЖ – Товарни превози“ (по-долу
Инструкцията), на помощник-машиниста било забранено да привежда в движение
локомотива и да го управлява при отсъствие на машиниста, освен по изключение,
когато последният е загубил способността да го управлява. Показанията на
свидетелите Л.Л. – локомотивен машинист и И. Ш. – помощник-локомотивен машинист
също установяват, че заеманата от ищеца длъжност не включвала управление на машината,
а други задължения – преглед на локомотива, обявяване на сигнали, физическа
помощ на машиниста. Съгласно чл.50, ал.4, вр. чл.26, ал.2 от Инструкцията, помощник-машинист,
локомотивен е длъжен да се явява на работа в определеното време, отпочинал,
бодър, в трезво състояние, да не употребява алкохол или други упойващи
средства, влиянието на които не може да изчезне до часа, определен за явяване
на работа. Той е задължен още, ако е възпрепятстван поради заболяване или други
уважителни причини да се яви на работа, по възможност до 5 часа преди часа на
явяването му да уведоми дежурния депомайстор, а след това да представи
съответен документ за неявяването си.
Със заповед № 11-01-123/09.04.2020 г. на Директор
ПТП–Горна Оряховица били определени часове за явяване и освобождаване на
локомотивните бригади. За влак № 30642 се определяли две бригади, които били
задължени да се явят в гара Синдел-разпределителна в 01,40 часа и да обслужат
влака до гара Каспичан. Първата бригада следвало да обслужи и влак № 48120
(90622) по обратното направление (от гара Каспичан до гара
Синдел-разпределителна) и да бъде освободена в 11,10 часа, а втората – влак №
30651 също по обратното направление (от гара Каспичан до гара
Синдел-разпределителна) и да бъде освободена в 10,00 часа.
Видно от представените пътни листи, ищецът е полагал
труд, като обслужвал влакове съгласно графика на работодателя, както следва: от
17,00 часа на 01.04.2020 г. до 14,40 часа на 02.04.2020 г.; на 04.04.2020 г. –
от 09:40 часа до 18,50 часа; от 19,00 часа на 06.04.2020 г. до 06,50 часа на
07.04.2020 г.; на 08.04.2020 г. – от 06,15 часа до 18,00 часа; от 19,00 часа на
09.04.2020 г. до 04.10 часа на 10.04.2020 г. и от 17,00 часа на 11.04.2020 г.
до 14,00 часа на 12.04.2020 г. Съгласно ежедневен план за служба на машинистите
от 13.04.2020 г., на 14.04.2020 г. ищецът бил определен за обслужване на влак №
30642 от гара Синдел-разпределителна до гара Карнобат и влак № 48120 по
обратното направление. За началото на смяната той следвало да се яви в гара
Синдел-разпределителна в 01,40 часа.
На 13.04.2020 г., около 17,30 часа ищецът позвънил на
свид. Д.Д. – дежурнен депомайстор при Експлоатационен пункт – Каспичан дневна
смяна (видно от график на дежурствата за месец април 2020 г.), и го уведомил,
че няма да се яви на работа за предстоящата му смяна, без да сочи конкретна
причина за това. Поради това, че ищецът уведомил, че няма да се яви на работа
след края на работното време на Локомотивно депо-Русе, свид.Д. счел, че към
този момент няма как да се промени графика. Свидетелят сочи, че не е уведомил
никого за обаждането, а само вписал в план-графика, че ищецът няма да се яви на
работа. За отказа на свидетеля да се яви в 01,40 часа на гара
Синдел-разпределителна научил дежурния депомайстор нощна смяна – свид. Б.Т..
Той се свързал с отговорника на Експлоатационния пункт, който казал, че ще
преназначи бригадата на 23,55 часа от гара Каспичан, както е било по
разписанието преди заповедта от 09.04.2020 г. Той уведомил за това бригадата,
включително и ищеца, те заявили, че ще се явят в гара Каспичан. След около
половин час отговорникът се уведомил бригадата за ново нареждане от
заместник-директора – явяване в 01,40 часа в гара Синдел-разпределителна.
Понеже с това нареждане разписанието и първоначалния график не се променяли,
свидетелят не вписал никъде преназначение или промяна.
Страните не спорят, че след уведомяването, че ищецът
няма да се яви на работа, той не бил освободен от смяната. Същото се установява
не само от показанията на свид.Т., но и от представените извлечения от дневник
за освобождаване и преназначаване на локомотивните бригади (дневник за
телефонограми), от които е видно, че освобождаване на ищеца от обслужване на
влак № 30642 на 14.04.2020 г. не е вписано. Не се спори също, че ищецът не се
явил на гара Синдел-разпределителна на 14.04.2020 г. в 01,40 часа за да обслужи
влак № 30642. Същото се установява и от книгата за нередности и нарушения по
сигурността на движението, в която било вписано, че поради отказ на
локомотивния машинист и неявяване на ищеца, на 14.04.2020 г. влак № 30642
отпътувал само с един локомотив, а влак № 90622 не може да бъде обслужен поради
липса на локомотивна бригада. Директорът на ПТП – Горна Оряховица бил уведомен
за неявяването на ищеца с доклад peг. № 11-00-1912/15.04.2020 г. на Ръководител
отдел „Експлоатация“ в Поделението. В доклада било посочено, също, че поради
липса на локомотив и локомотивна бригада, останал необслужен влак № 90622 от
гара Карнобат до гара Синдел-разпределителна.
Ищецът подал пред работодателя писмени обяснения, в
които посочил, че не се е явил на 14.04.2020 г. на гара Синдел-разпределителна
за обслужване на влак № 30642, защото за придвижване до тази гара трябвало да
използва влак, който пристига в 22,40 часа, 5-6 часа преди началото на смяната
и поради липса на друг осигурен транспорт или стая за почивка, нямало да бъде
бодър и отпочинал.
Видно от представените пътни листи, след 14.04.2020 г.
ищецът се явявал на работа и обслужвал влакове на 15.04.2020 г. – от 08,30 часа
до 18,00 часа; на 18.04.2020 г. – от 06,15 часа до 17.55 часа и на 21.04.2020
г. – от 09,40 часа до 18,20 часа. Съгласно ежедневен план за служба на
машинистите от 22.04.2020 г., на 23.04.2020 г. ищецът бил определен заедно със свид. Л.Л., за обслужване на влак № 30642 и
влак № 30651, за което трябвало да се явят в гара Синдел-разпределителна в
01,40 часа. Видно от разписанието за движение на влаковете по железопътната
мрежа на Република България, влак № 30642 се движил от гара
Русе-разпределителна до гара Карнобат, като от гара Синдел-разпределителна
заминавал по разписание в 03,10 часа. Влак № 30651 се движил от гара Карнобат
до гара Варна-товарен парк и пристигал по разписание на гара Синдел-разпределителна
в 09,20 часа. Видно от нареждане № 113/22.04.2020 г. по направление ОУП – Горна
Оряховица, на 23.04.2020 г. влак № 30642 следвало да превозва празни вагон-цистерни
от гара Синдел-разпределителна до гара Дружба, а влак № 30651 – 14 пълни с
гориво вагон-цистерни от гара Карнобат до гара Варна-товарен парк.
Страните не спорят, а и от показанията на свид.Л. се
установява, че ищецът се явил на гара Синдел-разпределителна за изпълнение на
смяната. Двамата със свидетеля пътували с влак № 2615, който пристигнал на гара
Синдел-разпределителна по разписание в 21.38 часа (видно и от разписание за
движение на международни и бързи влакове по железопътната мрежа на Република
България). Ищецът и свидетеля изчакали до 01,40 часа в чакалнята на гарата. Тя
не била отоплена, а температурата навън била около 3° С. В 01,40 часа двамата
се явили за начало на смяната, но свид.Л. чувствал, че не е способен да изпълни
задълженията си поради дългото изчакване и ниските температури в чакалнята. Видно
от книгата за ежедневен инструктаж свид.Л. и ищецът се запознали с ежедневния
инструктаж на 22/23.04.2020 г. и
декларирали, че за смяната от 01,40 часа на 23.04.2020 г. се чувстват бодри,
отпочинали и не са употребили алкохол или други упойващи вещества. Съгласно
показанията на свид.Л., той съставил пътен лист за явяването си и локомотивната
бригада разменила телефонограми с дежурния депомайстор, като го уведомили, че
не се чувстват бодри и отпочинали и отказват да изпълнят повсеката. В графа
„забележки“ на пътния лист, свид.Л. вписал в резюме своето физическо и
психическо състояние и предал пътния лист на депомайстора с обяснение защо няма
да обслужи влака. Съгласно доклад на Началник на Локомотивно депо – Русе този
пътен лист не се съхранява в архива, защото не отразява работно време на локомотивна
бригада и разход на гориво и смазочни материали.
Свидетелят Л. сочи, че влак № 30642 е следвало да
потегли около 3,00 часа, като уточнява, че разписанието на товарните влакове не
е стриктно. На 23.04.2020 г. в 01,40 часа, когато започва смяната на
локомотивната бригада, на гара Синдел-разпределителна нямало машина, с която да
се обслужи влака и трябвало да се изчака пристигането й от друга гара.
Свидетелят сочи, че поради отказа на бригадата да
обслужи влак № 30642, той не отпътувал от гара Синдел-разпределителна на
23.04.2020 г. Същото се установява и от книгата за нередности и нарушения по
сигурността на движението, в която било вписано, че ищецът и локомотивния
машинист Л. не са се явили на 23.04.2020 г. за обслужване на влак № 30642/20651
и по тази причина влаковете са отменени и е останал неотвозен товар – 18 празни
вагон-цистерни за гара Дружба с влак № 30642 и 14 пълни вагон-цистерни от гара
Карнобат до гара Варна-товарен парк с влак № 30651. Отпадането на двата влака
било отразено и в дневника за диспечерски заповеди на „Управление на движението
на влаковете и гаровата дейност“ – Горна Оряховица.
На 23.04.2020 г., ищецът дал писмени обяснения за
отказа си да обслужи влака, като посочил, че пристигнал в 22,38 часа на гара
Синдел-разпределителна и до 01,40 часа стоял в чакалнята при -1° С, предвид
което не се чувства бодър, отпочинал и в състояние за работа. Съгласно
показанията на свид.Л., двамата с ищеца си тръгнали от гара
Синдел-разпределителна с влак в 04,50 часа.
Съгласно показанията на свид.И. – старши експерт
„Недвижимо имущество и ремонт сгради“ при ответника и приемо-предавателен
протокол от 15.11.2019 г., ответникът наел закрита площ в сградата на „АТЦ“ при
гара Синдел-разпределителна, представляваща апартамент на втори етаж с площ от
40,20 кв.м., състоящ се от три стаи и санитарно помещение, предназначен за
почивка и дочакване на локомотивните бригади. Съгласно свидетелските показания
и от заявка за непредвидени разходи, през месец ноември 2019 г. на помещението
се извършил ремонт, като стените били боядисани, тоалетното казанче било
сменено и била осигурена течаща вода. Осигурени били мебели – маса, столове, диван
и отоплителни тела, които се намирали в помещението към месец април 2020 г.,
видно от приобщените снимки и признанието на ищеца, че помещението е изглеждало
по отразения в тях начин. Помещението било освободено през месец май 2020 г.,
като свидетелят установява, че към този момент помещението било в същото
състояние както след ремонта. Свидетелят сочи, а и от посочените снимки се
установява, че вътре в помещението не е имало птичи гнезда, но такива е имало в
общите части – по стълбището до апартамента и в коридора.
С доклад рег. № 11-00-2062/28.04.2020 г. на Началник
локомотивно депо – Русе Директорът на ПТП – Горна Оряховица бил уведомен за
отказа на локомотивната бригада да обслужи влак № 30642 на 23.04.2020 г.
От съвпадащите по съдържание твърдения на страните и
от представената Заповед № ЛС-25/27.04.2020 г. на Директор на „ПТП – Горна
Оряховица“ се установява, че на ищеца му било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, за това че в нарушение
на задължението му по чл.126, ал.1, т.1 и т.4 КТ, на 14.04.2020 г. не се явил в
гара Синдел-разпределителна в 1,40 часа за изпълнение на повеската, състояща се
в обслужване на влак № 30642 от гара Синдел-разпределителна до гара Карнобат и
влак № 90622 по обратното направление, в резултат от което влак № 90622
отпаднал от движение. Работодателят е определил поведението на ищеца като
дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1, предл.3 и т.3, предл.1 КТ –
неявяване на работа и неизпълнение на възложената работа. Страните не спорят
също и че със Заповед № ЛС-27/04.05.2020 г. на Директор на „ПТП – Горна
Оряховица“ на ищеца му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за
това че в нарушение на задължението му по чл.126, ал.1, т.1 и т.4 КТ, на 23.04.2020
г. се явил в гара Синдел-разпределителна в 1,40 часа и отказал да изпълни
възложената му работа – обслужване на влак № 30642 от гара
Синдел-разпределителна до гара Карнобат и влак № 30651 по обратното
направление, съгласно Ежедневен план за служба на машинистите, в резултат на
което двата влака са отпаднали от движение, като останали неотвозени 18 празни
вагон-цистерни от гара Синдел-разпределителна до гара Дружба и 14 пълни с
дизелово гориво вагон-цистерни от гара Карнобат до гара Варна-товарен парк.
Работодателят е определил поведението на ищеца като дисциплинарно нарушение по
чл.187, ал.1, т.1, предл.2 и т.3, предл.1 КТ – преждевременно напускане на
работа и неизпълнение на възложената работа.
Видно от трудов договор №
019/25.08.2020 г., от 26.08.2020 г. ищецът започнал работа по трудово
правоотношение с „Кристал глас-холдинг“ ЕАД при месечно трудово възнаграждение
от 630 лв. От представения за констатация оригинал на трудовата книжка се
установява, че вписването на това трудово правоотношение следва непосредствено
вписването на прекратяването на трудовото правоотношение с ответника.
Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, брутното трудово възнаграждение на ищеца за
месец април 2020 г. е било в размер 1 316,32 лв., от които 805 лв. –
основна заплата; 88,55 лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит, а останалата част – възнаграждения за нощен труд, за
работа през официални празници, километрични, ваучери и допълнително
възнаграждение по заповед на работодателя. Въз основа на това, експертизата
дава заключение, че размерът на обезщетението за оставане без работа през
периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г. е в брутен размер 3 155,79 лв. и
нетен размер 2 840,21 лв., а разликата с получаваното към момента трудово
възнаграждение за периода 26.08.2020 г. – 12.11.2020 г. е в брутен размер
690,25 лв. и нетен размер 802,58 лв.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, осъдителни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без
работа и получаване на по-ниско трудово възнагражднеие в резултат на незаконно
уволнение за период до 6 месеца и конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Съдът приема, че последният иск е предявен в условията на
кумулативно съединяване , тъй като с него се търси защита (настъпване на правна
промяна), различна от претендираната с останалите искове. Обусловеността му от
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ не е основание да се счете, че
искът е предявен в условията на евентуалност, така както и обусловеността на
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ от признаването на уволнението за
незаконно по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, не ги прави евентуално предявени.
Посочената по-горе връзка между исковете предпоставя
разглеждане на първо място на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Доколкото този иск се основава на отричане на основанието за
ангажиране на дисциплинарна отговорност на ищеца чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, ответникът следва да установи действията или
бездействията на работника или служителя, които твърди да съставляват
дисциплинарно нарушение, както и законосъобразността на налагането на
дисциплинарното наказание с оглед въведените от ищеца доводи и служебната
проверка, дължима от съда. Така в случая ответникът следва да установи
съществуването на валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът
изпълнявал длъжността „помощник-машинист, локомотивен“ и съдържанието на
трудовата му функция; че на 23.04.2020 г. ищецът е следвало да обслужва влак №
30642, за което да се яви на гара Синдел–разпределителна в 01,40 часа; че
ищецът се явил на посочените дата и час, бил е инструктиран и е декларирал, че
е бодър и отпочинал, но отказал да обслужи влак № 30642, заминаващ по
разписание в 3,10 часа; че в резултат на отказа на ищеца двата възложени му за
обслужване влака – № 30642 от Синдел-разпределителна до гара Карнобат и влак №
30651 по обратното направление, отпаднали от движение и останали неотвозени 18
празни вагон-цистерни от гара Синдел-разпределителна до гара Дружба и 14 пълни
с дизелово гориво вагон-цистерни от гара Карнобат до гара Варна-товарен парк;
че на гара Синдел-разпределителна е осигурена стая с условия за почивка;
съдържанието на писмените обяснения на ищеца за случилото се на 23.04.2020 г.;
че наказанието е наложено с писмена заповед, съдържаща посочване на нарушителя,
нарушението и кога е извършено, наказанието и правното основание (законовия
текст), въз основа на който се налага и че наказанието съответства по тежест на
нарушението.
Между страните няма спор, че е съществувало трудово
правоотношение за изпълнение на длъжността „помощник-машинист, локомотивен“ от
ищеца. Установеното от фактическа страна сочи, че трудовата функция на
служителите на тази длъжност по правило не включвала управление на
локомотивната машина, а дейности по подпомагане на машиниста при управлението.
Съгласно чл.126, ал.1, т.1, предл.1 и т.2, предл.1 КТ
всеки работник или служител е длъжен да се явява на работа навреме и в
състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, както и да бъде
на работното си място до края на работното време. Вътрешните правила на
работодателя (Инструкцията) разширявали обхвата на посочените общи задължения,
като вменявали на служителите на длъжности „машинист, локомотивен“ и „помощник-машинист,
локомотивен“ задължения да се явят в определеното работно време и да бъдат
бодри, отпочинали, да не са употребили и да не са под влияние на алкохол или
други упойващи вещества. Съгласно чл.26, ал.4 и чл.50, ал.4 от Инструкцията,
служителите на двете длъжности били задължени да съдействат за извършване на
проверка за употреба на алкохол, а когато в пункта липсва алкохоломер,
декларира писмено и удостоверява с подписа си, че не е употребил алкохол в
книгата за инструктаж и графа „Други вписвания, забележки“ в пътния лист, като
в противен случай не се допуска до работа.
Между страните е безспорно, че на 23.04.2020 г. ищецът
е следвало да обслужи влак № 30642, за което да се яви на гара
Синдел–разпределителна в 01,40 часа, а от приложените писмени доказателства се
установява, че смяната му включвала и обслужване на влак № 30651 по обратното
направление. Не е спорно още, че ищецът и локомотивния машинист се явили на
23.04.2020 г. в 01,40 часа на гара Синдел–разпределителна, но отказали да
обслужат влак № 30642. Спорът от правна страна е концентриран върху това дали
този отказ е основателен. За да откаже изпълнение на работата си на 23.04.2020
г., ищецът в обясненията си пред работодателя и в исковата молба, се позовава
на липса на осигурен удобен транспорт и липса на подходящи условия в стаята за почивка
за изчакване във времето между пристигането на гара Синдел-разпределителна (в 22,38
часа) и началото на смяната (в 01,40 часа), като заради продължителното
изчакване при неподходящи условия, към момента на започване на смяната, ищецът
не се чувствал бодър и отпочинал. Така доводът на ищеца по същество е, че в
резултат на неизпълнение на задълженията на работодателя, той не е бил в
състояние да изпълни своето задължение да бъде бодър и отпочинал за извършване
на повеската.
На първо място следва да бъде посочено, че с оглед
естеството на работа на ищеца, съдържанието на неговото задължение да се яви на
работа е задължение да се яви на мястото и във времето, когато съгласно графика
следва да започне изпълнението на възложената му повеска (съгласно длъжностната
характеристика – в района на Локомотивно депо – Русе), като едновременно с това
му е възложено специфичното за трудовата му функция задължение да бъде бодър и
отпочинал. Понеже дължи на работодателя резултат, служителят „помощник-машинист,
локомотивен“ е свободен да определи как ще осигури изпълнението на тези свои
задължения. Това включва както какъв личен режим да спазва, за да бъде в
кондиция, така и по какъв начин ще се придвижи от мястото, където живее до
началната за смяната гара.
Работодателят няма задължение да осигурява транспортно
обслужване на работника или служителя от местоживеенето до местоработата и
обратно, но по възможност може да организира такова (чл.294, т.3 КТ). Понеже
дейността на ответника е осъществяване на железопътен превоз, на всички
работници и служители е осигурено безплатно пътуване (свид. И.Ш.), в т.ч. и
възможност за пътуване с товарни влакове „без служба“ (свид. Б.Т.). Това,
обаче, не задължава ищеца да използва осигурения транспорт, ако го счита за неудобен,
неподходящ или застрашаващ надлежното изпълнение на задължението му да бъде в
пълна кондиция при началото на смяната. Очевидно, след като на 14.04.2020 г.
ищецът не се е явил на работа за обслужване на същия влак с мотив, че няма да
бъде бодър и отпочинал при пътуване с влак № 2615 заради дългото изчакване
(обясненията пред работодателя), той счита този транспорт за неподходящ за
придвижване до работното място, но въпреки това го е използвал за смяната си на
23.04.2020 г. За това поведение на ищеца, работодателят не би могъл да носи каквато
и да е отговорност.
Липсата на подходящи условия за изчакване до началото
на смяната е производна на посоченото до тук, защото ако ищецът бе избрал друг
начин на придвижване, а не с влак № 2615, не би му се наложило да изчаква.
Независимо от това, този довод на ищеца е неоснователен и на самостоятелно
основание – въпреки, че разполага с възможност да ползва отопляема стая с
условия за почивка, ищецът е избрал да изчака началото на смяната си в
чакалнята на гарата. Недоказани останаха твърденията му за условията в стаята и
в частност за наличие на лястовичи гнезда и птичи изпражнения, т.к.
ангажираният за установяване на тези факти свидетел посочи, че дори не знае, че
на гарата има такава стая, а свид. Т. заяви, че не е виждал стаята и знае за
условията в нея от само от машинистите. Дори да се приеме, че неговите
показания носят някаква доказателствена информация, макар опосредена,
свидетелят не посочи конкретни причини за негодност на стаята, а само, че
условията в нея били лоши. Последното е изявление с характер на оценка, въз
основа на което не може да се изгради какъвто и да е фактически извод.
Свидетелят И. посочи, че птичи гнезда е имало в общите части, но не и в наетия
апартамент, а представения снимков материал установи, че в стаята има всичко
необходимо за нейното предназначение – отопление и място за сядане.
Независимо от изчакването в чакалнята на гарата между
22,38 часа и 01,40 часа, ищецът декларирал с неоспорено по авторство изявление
в книгата за ежедневен инструктаж, че се чувства бодър и отпочинал и не е
употребил алкохол или други упойващи вещества. Запознаването с ежедневния
инструктаж съгласно чл.26, ал.4 и чл.50, ал.4 от Инструкцията е част от
трудовите задължения на локомотивната бригада преди заминаване на път, поради
което съдът намира, че ищецът и локомотивния машинист са започнали изпълнение
на трудовите си задължения за смяната на 23.04.2020 г., макар и да не са
привели локомотива в движение. Декларацията в книгата за инструктаж съставлява
заявление за годност на локомотивната бригада да изпълни повеската и прави
неизвинителен последващият отказ на ищеца и машиниста да довършат започнатата
смяна поради това, че не са бодри и отпочинали. Ищецът сочи, че било
наложително да се изчака още около два часа за начало на повеската, но това
обстоятелство не е извънредно, защото такова е разписанието на влак № 30642,
заминаващ от гара Синдел-разпределителна в 03,10 часа. Липсата на локомотив в
01,40 часа не извинява отказа да се довърши смяната, не само по съображенията
на ответника, че характерът на работата налага локомотивната бригада да бъде на
разположение за изпълнение на задълженията си по обслужване на влака (чл.126,
ал.1, т.4 и т.13, предл. посл. КТ), но и защото свид.Л. посочи, че задълженията
на локомотивната бригада от началото на смяната до потеглянето са именно
изчакване на локомотив от друга гара. В случая не се установи, че липсата на
локомотив в началото на смяната би довела непременно до заминаване след 03,10
часа, съответно изчакване за по-дълго време на гара Синдел-разпределителна, на
което ищеца се позовава.
Тук е мястото да се отбележи
още, че свидетелските показания на свид.Л. не установиха ищецът да е бил
негоден за работа. Свидетелят посочи, че той се е чувствал така, но счита, че
това се отнасяло и за ищеца, защото били при еднакви условия. Няма обстоятелства,
от които може да се заключи, че условията на изчакване са повлияли еднакво
членовете на локомотивната бригада, защото съгласно опитните правила, това
зависи от комплекс от фактори – напр. възраст, здравословно състояние,
предхождащ смяната режим на почивка и пр. Казаното от свидетеля, че ищецът му
споделил, че не се чувства бодър, съставлява възпроизвеждане на негово
твърдение, поради което е лишено от доказателствена стойност.
Понеже ищецът не е бил длъжен да ползва осигурения от
работодателя транспорт, нито да изчаква в чакалнята на гарата, ако и той да е
бил негоден да обслужи влак № 30642 на 23.04.2020 г., това се дължи изцяло на
неговото поведение. По тази причина неизпълнението на задължението му да се яви
на работа в състояние, позволяващо му да изпълни задълженията си, не може да
извини отказа му от изпълнение на работата. Не е без значение също, че въпреки
сочените от него причини, той е декларирал годността си да изпълни повеската и
се е запознал с ежедневния инструктаж, с което започнала смяната му. Непосредствено
след това и без да са настъпили каквито и да е обстоятелства, налагащи нова
преценка на годността му, той е обявил, че не е бодър и отпочинал, отказал
продължаване на работата и като престоял на гара Синдел-разпределителна при
същите условия, отпътувал чак в 04,50 часа.
Така ищецът напуснал работното място по време на
работна смяна и отказал да изпълни възложената работа поради негодност за
осъществяването й, дължаща се на обстоятелства, за които само той отговаря.
Това поведение се различава от дължимото от него съгласно чл.126, ал.1, т.1 и
т.2 КТ – да бъде на работното си място до края на работното време и да се явява
на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи
(специфичното изискване за длъжността – да бъде бодър и отпочинал). Това
несъответствие между дължимото и осъщественото обуславя извод, че извършеното
от ищеца съставлява нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл.186 КТ, в частност посочените в чл.187, ал.1,
т.1, предл.2 и т.2 КТ нарушения – преждевременно напускане на работа и явяване на работника или
служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените
му задачи. Извършването на нарушение на трудовата дисциплина предпоставя
възможност за ангажиране на дисциплинарната отговорност чрез налагане на някое
измежду наказанията по чл.188 КТ.
Ако работодателят избере да санкционира нарушението,
той следва да подчини избора си на наказание на критериите по чл.189, ал.1 КТ –
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на работника или служителя. В случая работодателят санкционирал нарушението на
ищеца с най-тежкото наказание. Както по-горе бе изяснено, извършването на
нарушението се дължи изцяло и само на поведението на ищеца, без работодателя да
носи отговорност за неподходящия му избор на транспорт и начин на изчакване,
поради което отговорността на ищеца нито може да бъде изключена, нито намалена
поради това. Вярно, че работодателят е взел предвид предходното наказване със Заповед
№ ЛС-25/27.04.2020 г. с „предупреждение за уволнение“ и тази заповед не е била
известна на ищеца към 23.04.2020 г., но това не води на извод за несъответствие
на наказанието. Действително не може да се заключи, че наказанието с
предходната заповед не е повлияло на ищеца (защото тя не му е била известна),
но не в този смисъл е взел предвид наказанието работодателя. От мотивите на
заповедта е видно, че от това нарушение, съчетано с липсата на критичност към
новото нарушение съгласно писмените обяснения, работодателят е заключил
цялостно несериозно отношение на ищеца към работния процес и основното му
трудово задължение – експлоатация на влаковете. По посочените съображения тези
доводи на ищеца за несъответствие между извършеното и санкцията са
неоснователни. Освен изложеното, следва да се има предвид, че характерът на
работата на ищеца е свързана с основната дейност на работодателя – извършване на
железопътен превоз на товари. Като пряка последица от отказа на ищеца да поеме
възложената му смяна, тази дейност на 23.04.2020 г. е останала неосъществена –
влаковете, които били определени за обслужване от ищеца отпаднали от движение,
а товарът останал неотвозен. Никакви съображения за безопасността на движението
не са извинителни, когато ищецът сам се е поставил в положение на невъзможност
да осигури изпълнението на задълженията си. Допълнително следва да се добави и
това, че поведението на ищеца осъществява едновременно две дисциплинарни нарушения,
всяко от които самостоятелно основание за наказването му. Това поведение на
ищеца и последиците от нарушението го определят като тежко и предспоставят
извод, че наложеното за него наказание е съразмерно.
Видно от писмената заповед за налагане на наказанието,
работодателят ясно и недвусмислено е определил нарушителя, фактите,
съставляващи нарушението, в т.ч. и кога, къде и как е извършено и какви са
последиците от него, какво е определеното наказание и правното основание
(законовия текст), въз основа на който се налага, поради което заповедта е
надлежна по съдържание и форма.
Изложеното до тук обуславя неоснователност на въведените
от ищеца доводи за незаконност на дисциплинарното уволнение, предпоставящо
отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Понеже уволнението
не е незаконно, няма основание за възстановяване на ищеца на заеманата преди
него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа или работа
при по-ниско трудово възнаграждение и тези искове също следва да се отхвърлят.
Дисциплинарната отговорност има
значение само в отношенията между страните по конкретното трудово
правоотношение и понеже в случая то е правомерно прекратено и ищецът няма да
заема занапред длъжността „помощник машинист, локомотивен“, то за него липсва основание
да претендира отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че доводите на ищеца за
незаконност на това наказание и по същество са неоснователни – ищецът не е
посочил пред депомайстора никаква причина за желанието си да бъде освободен,
като не се е позовал нито на преумора от обслужване на влакове на 09.04.2020 г.
и 11.04.2020 г., нито на недостатъчна почивка. Дори и смените на посочените от
ищеца влакове да са продължили над нормативно установеното, това няма връзка с
отказа на ищеца да се яви на гара Синдел-разпределителна. Основание за това
заключение дават показанията на свид.Т., съгласно които ищецът е приел
преназначаване за същата смяна от начална гара Каспичан в по-ранен час и е
заявил, че ще се яви. Това сочи на липса на каквато и да е връзка между
състоянието на ищеца и поемане на новата смяна и прави ненужно обсъждането на
въпроса за продължителността на предходните смени и спазването на нормативно
установената почивка. Видно от обясненията на ищеца пред работодателя и
съгласието му да поеме смяната от гара Каспичан, мотивите за неизпълнение на
задължението да се яви на работа на 14.04.2020 г., са обсъдените вече
съображения за неудобен транспорт до гара Синдел-разпределителна и липса на
подходящи условия за изчакване.
В обобщение на изложеното ответникът
законосъобразно е упражнил работодателската си власт да накаже дисциплинарно
ищеца и неоснователно се претендира отмяна на наказанията, възстановяване на работа
и заплащане на обезщетение, като последица от незаконност на уволнението,
поради което предявените от ищеца искове следва да се отхвърлят.
По
присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.83, ал.1. т.1 ГПК ищецът е освободена от
заплащане на такси и съдебни разноски, поради което не дължи заплащане на
държавна такса и възстановяване на заплатеното възнаграждение на вещото лице и
тези разноски следва да останат за бюджета на съда.
С оглед изхода от спора, той дължи, обаче, заплащане
на направените от ответника, защото не е освободен от отговорността по чл.78,
ал.3 ГПК (Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д. № 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От страна на ответника е направено
искане за присъждане на разноски и са представени доказателства реално да са
сторени разноски от 40 лв. за депозит за явяване на свидетели. Ответникът-юридическо
лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида на исковете, цената на
оценяемия иск, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулт процесуалното представителство (подаване на
отговор на исковата молба, явяване във всички проведени съдебни заседания),
съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.23, ал.1, т.1 от
Наредбата на по 50 лв. за всеки от неоценяемите искове (общо 150 лв.) и
минималния размер от 100 лв. по оценяемия, или общо дължимо юрисконсултско
възнаграждение от 250 лв. Така ищецът дължи да заплати на ответника заплащане
на разноски от общо 290 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Й., ЕГН ********, с постоянен адрес ***
срещу ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 97 към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И. Вазов“ № 3, представлявано само
заедно от управителя и прокуриста, за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № ЛС-27/04.05.2020 г. на Директор на Поделение за
товарни превози – Горна Оряховица, и неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Й., ЕГН ********, с постоянен адрес ***
срещу ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 97 към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И. Вазов“ № 3, представлявано само
заедно от управителя и прокуриста, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник-машинист, локомотивен“, III група, в Експлоатационен пункт – Каспичан, звено
„Експлоатация“ на Локомотивно депо – Русе при Поделение за товарни превози –
Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Й., ЕГН ********, с постоянен адрес ***
срещу ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 97 към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И. Вазов“ № 3, представлявано само
заедно от управителя и прокуриста, за заплащане на сумата от 5 200 лв. /пет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за периода
от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., през който е останал без работа поради
незаконно уволнение, както и на сумата от 1 800
лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за периода от
26.08.2020 г. до 12.11.2020 г. за получаване на по-ниско трудово възнаграждение
поради незаконно уволнение.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Й., ЕГН ********, с постоянен адрес ***
срещу ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088, с адрес гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 97 към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И. Вазов“ № 3, представлявано само
заедно от управителя и прокуриста, за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № ЛС-25/27.04.2020
г. на Директор на Поделение за товарни превози – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН ********, с постоянен адрес *** да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат 1754038560088,
с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 97 към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И.
Вазов“ № 3, представлявано само заедно от управителя и прокуриста сумата
от 290 лв. /двеста и деветдесет лева/, представляваща направени разноски за
възнаграждение на свидетели и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: