ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. Т. против Разпореждане №
261475/ 13.07.2022 г. по гр. д. № 1745/ 2019 г. на ОС – Пловдив, което е
върната Въззивна жалба вх. № 265494/ 23.05.2022 г. против Решение №
260051/ 13.04.2022 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, като се поддържа, че внасянето на определената от съда
държавна такса в размер на 5860 лв. е взависимост от произнасянето по
искането за допълване на решението по чл. 250 ГПК, като едва след
приключване на производството по чл. 250 ГПК следва да се внесе
държавната такса. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени
разпореждането за връщане на въззивната жалбата.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна Г. З. Х..
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз
основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Производството по гр. д. № 1745/ 2019 г. на ОС – Пловдив е образувано
по предявен от П. Т. И. против Г. З. Х. частичен иск за сумата от 293 002. 15
лв., произтичаща от договор за заем, който с Решение № 260051/ 13.04.2022 г.
1
е отхвърлен изцяло.
С Молба вх. № 266059/ 09.06.2022 г. ищецът П. Т. И. е поискал да бъде
допълнено постановеното решение чрез произнасяне по предявения иск по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по който съдът е пропуснал да се произнесе, както и да
допълни мотивите на съдебното решение по въпроса изразил ли е ответника
съгласие с поведението си, ме спорното право е преминало в патримониума
на третото лице – помагач.
Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от третото
лице – помагач К. А. Т., която с Разпореждания №№ 261180/ 25.05.2022 г. и
261317/ 13.06.2022 г. е оставена без движение за внасяне на ДТ в размер на
5860. 04 лв.
Поради невнасяне в срок на определената ДТ с обжалваното
Разпореждане № 261475/ 13.07.2022 г. съдът е върнал въззивната жалба.
При тези данни по делото съдът намира частната жалба за
неоснователна. Основният въпрос по делото е относно наличието на
преюдициална връзка между производството по чл. 250 ГПК и внасянето на
държавната такса по въззивната жалба. Производството по чл. 250 ГПК е
средство за отстраняване пропуска на съда да се произнесе по един от
съединените искове или за част от спорното право. Дори и да налице
непълнота на решението висящото производство по чл. 250 ГПК е без
значение за внасянето на държавната такса за въззивната жалба против това
решение. Държавната такса за въззивно обжалване се формира от
обжалваната част на решението, поради което при непълното решение тя ще
се определи върху частта от иска, за която е налице произнасяне на съда. При
постановено допълнително решение, което подлежи на самостоятелно
обжалване (чл. 250, ал. 3 ГПК), държавната такса за въззивното му
обжалване ще се определи върху частта от спорния предмет, по която се е
произнесъл с допълнителното решение. Като се има предвид, че двете
решения имат различен предмет, подлежат на самостоятелно обжалване, ДТ
за въззивно обжалване на които ще се определи върху обжалваемия интерес
по всяко едно от тях, следва да се приеме, че внасянето на ДТ за въззивното
обжалване не е обусловено от приключването на производството по чл. 250
ГПК.
В настоящия случай предмет на обжалване с въззивната жалба е
решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск
за сумата от 293 002. 15 лв., държавната такса за която съгласно чл. 18, ал. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е
в размер на 5860. 04 лв. Въпреки двукратно дадената му възможност
жалбоподателят не е внесъл дължимата ДТ, поради което правилно на
основание чл. 262 , ал. 2, т. 2 ГПК окръжният съд е върнал въззивната жалба.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се
потвърди като законосъобразно.
2
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261475/ 13.07.2022 г. по гр. д. №
1745/ 2019 г. на ОС – Пловдив в частта, в която е върната Въззивна жалба вх.
№ 265494/ 23.05.2022 г. на К. А. Т. против Решение № 260051/ 13.04.2022 г.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3