№ 2115
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110217815 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № КПК - НП - 3/13.11.2023 г., издадено от
„за“ председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) на
основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ, отм. с § 3, т. 25 от ПЗРЗПК) на Б. Д. Д., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1600,00 (хиляда и шестстотин) лева.
Недоволен от наказателното постановление е останалa жалбоподателят
Б. Д. Д., която го атакува чрез упълномощен представител - адв. П., със
срочно подадена жалба с искане за отмяната му поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Конкретно се поддържа, че жалбоподателят не е била
надлежно уведомена за съставяне на АУАН, респективно и съставянето му в
нейно отсъствие е нарушило закона и е накърнило правото й на защита. На
следващо място се сочи, че в случая не са посочени всички елементи от
състава на административното нарушение; при описанието на нарушението
1
не се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да
бъде изпълнено това задължение; не става ясно от описаното в АУАН и НП
дали се касае за продължено деяние предвид посочването, че нарушението е
установено на 26.05.2023 г., а в същото време се сочи дата на нарушението
16.05.2023 г. Счита се, че наказателното постановление се явява
необосновано и неясно, наложена е висока санкция без да се направи
обосновка за нейния размер, както и при описание на нарушението са
описани норми от отменения ЗПКОНПИ, а санкцията е наложена по чл. 115,
ал. 1 от ЗПК. Аргументира се наличието на предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирано
по делото писмено становище адв.П., процесуален представител на
въззивника с доказателства за надлежно учредена представителна власт,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.С., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и
при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 23.11.2023 г., а жалбата е подадена на
04.12.2023 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
2
Към 2022 г. жалбоподателят Б. Д. Д. заемала длъжност "общински
съветник" в Общински съвет – Община ХХХХ.
В срок до 15.05.2023 г. жалбоподателят Б. Д. Д. не подала декларация за
имущество и интереси за предходната 2022 г. пред Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество.
На 26.05.2023 г. свидетелят Г. К. Я., заемаща длъжността главен
инспектор в дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
извършила проверка в дирекция "Публичен регистър" на получените и
вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и
интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (редакция ДВ,
брой 104 от 30.12.2022 г.) да подават ежегодни декларации относно
придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и
направените разходи в страната и чужбина по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 11 от
ЗПКОНПИ (редакция ДВ, брой 104 от 30.12.2022 г.) през предходната
календарна година в срок до 15 май на текущата година. При извършената
проверка свидетелят Г. Я. установила, че въззивникът Б. Д. Д. не е подала в
срок до 15.05.2023 г. ежегодна декларация за имущество и интереси за
предходната 2022 г.
Предвид горното до жалбоподателя Б. Д. била изпратена покана изх. №
ЦУ01-14090#1/17.07.2023 г. да се яви лично на 26.07.2023 г. в 15:30 часа в
дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за съставяне
и връчване на акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като до 26.07.2023 г. нямало получен резултат от връчване на
поканата, на 26.07.2023 г. свидетелят Г. Я. провела телефонен разговор с
жалбоподателя Д., в който я уведомила за причините за изпращане на покана
изх. № ЦУ01-14090#1/17.07.2023 г., както и за възможността АУАН да бъде
съставен в нейно отсъствие на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят
Д. съобщила, че е получила писмо от КПКОНПИ, с което е поканена да се
яви на 26.07.2023 г. в 15:30 часа в сградата на КПКОНПИ за съставяне и
връчване на АУАН, както и заявила същият да бъде съставен в нейно
3
отсъствие, поради невъзможност да дойде до гр.София, за да й бъде връчен
лично. За проведения разговор свидетелят Г. Я. съставила констативен
протокол вътр. № ЦУ01-14090#2/26.07.2023 г., който бил подписан както от
Я., така и от Дарина Лепоева – инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на
КПКОНПИ, която присъствала по време на провеждане на разговора.
На 26.07.2023 г. в отсъствие на жалбоподателя Б. Д. Д. на основание чл.
40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, свидетелят Я. съставила
АУАН № ПР - 434/26.07.2023 г., с който повдигнала против въззивника Д.
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ (редакция ДВ, брой 104 от 30.12.2022 г.),
С писмо изх. № ЦУ01-14090#3/28.07.2023 г. съставеният АУАН бил
изпратен за връчване на въззивника Д. чрез общинската администрация по
местоживеене.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в АУАН, а именно – че извършеното нарушение се
характеризира с липса на вредни последици, представлява ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от този вид, поради което и са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН № ПР - 434/26.07.2023 г. на 13.11.2023
г. А.С. - „за“ председател на Комисия за противодействие на корупцията
(КПК) издал обжалваното наказателно постановление № КПК - НП -
3/13.11.2023 г., с което на основание чл. 115 ал. 1 от Закон за противодействие
на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от
Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество (отм. с § 3 т. 25 от ПЗРЗПК) наложил на Б. Д. Д.,
ЕГН **********, административно наказание "глоба" в размер на 1600,00
(хиляда и шестстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. К. Я..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
4
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Г. К. Я. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Г. Я. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание, поради което и всички доводи на въззивника в противоположния
аспект не могат да бъдат споделени.
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗПКОНПИ актовете за установяване на
нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за
5
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество длъжностни лица. Като писмено доказателство по делото е приета
Заповед № РД - 06-210/21.03.2023 г., с която А.С., действащ „за“ председател
на КПКОНПИ оправомощава свидетеля Г. К. Я. да съставя актове за
установени административни нарушения. Наказателното постановление е
издадено от А.С., който с решение на 44-то Народно събрание от 26.04.2018 г.
е избран за заместник - председател на КПКОНПИ. С решение, прието от 47-
мо Народно събрание на 02.02.2022 г., предсрочно е прекратено
правоотношението на С.Ц. като председател на КПКОНПИ, считано от
01.03.2022 г. Липсват данни след 01.03.2022 г. да е избран нов председател на
КПКОНПИ, нито пък да е бил определен временно изпълняващ длъжността
председател на КПКОНПИ.
Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в
сила от 06.10.2023 г.) заместник - председателят на Комисията подпомага
председателя и го замества при негово отсъствие, като в същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността
на КПКОНПИ и на нейната администрация, съгласно която заместник -
председателят, освен че подпомага председателя на комисията, го замества
при негово отсъствие.
Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на
председателя на КПКОНПИ, е налице хипотеза на заместване от заместник -
председателя, каквито правомощия са му предоставени съгласно
горецитираните разпоредби на чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84
от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Правилника за
устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация.
"Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, прекратено предсрочно правоотношение на
председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на Народното събрание,
с който е избран председател или временно изпълняващ длъжността такъв,
правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно
от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е предвидено
правомощие да го замества в негово отсъствие. Следва да се отбележи, че
6
необходимост от заместване е налице, не само когато титулярът отсъства
временно по различни обективни причини, но и в период, когато
председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или
временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без
да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие председателят на
КПКОНПИ се представлява от нейният заместник - председател" (така
Решение № 9559 от 11.10.2023 г. по адм. дело № 4743/2023 г. на ВАС).
Предвид горното съдът намери, че и правомощията на наказващ орган по чл.
14, ал. 1, т. 5 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
06.10.2023 г.) се осъществяват от нейния заместник - председател.
В ДВ, брой 84 от 06.10.2023 г., е обнародван Закон за противодействие
на корупцията, като съгласно чл. 7, ал. 1 от закона орган за противодействие и
превенция на корупцията и установяването на конфликт на интереси е
Комисията за противодействие на корупцията. Съгласно § 7 ал. 4 ПЗРЗПК до
избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията
досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗПКОНПИ председателят на
Комисията издава наказателни постановления за нарушения на закона.
Предвид всичко гореизложено съдът намери, че наказателното постановление
е издадено от компетентен административен орган.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 16.05.2023 г.,
установено е на 26.05.2023 г., когато свидетелят Г. Я. е извършила проверка
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ,
бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), АУАН е съставен на 26.07.2023 г., а
НП е издадено на 13.11.2023 г.
Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при
съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано
административнонаказателното производство, противно на релевираните в
7
жалбата доводи. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но при
стриктно спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – след като
жалбоподателят е била уведомена в телефонен разговор за датата, на която
следва да се състави АУАН, както и за възможността АУАН да се състави в
нейно отсъствие и след като сама е пожелала АУАН да се състави в
отсъствието й и да й бъде изпратен за връчване (видно от констативен
протокол за уведомяване по телефон вътр. № ЦУ01- 14090#2/26.07.2023 г.).
АУАН е съставен и в присъствието на двама свидетели съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, подписан е от съставителя и свидетелите.
След съставяне на АУАН при спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН
АУАН е изпратен за предявяване и подписване на жалбоподателя чрез
общинската служба по местоживеене, като му е бил предявен и връчен, като
са били депозирани и възражения срещу констатациите в същия от страна на
въззивника.
АУАН и НП имат и предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, при това при пълна
идентичност са описани всички признаци от състава на нарушението,
обстоятелствата по извършването му, посочени са датата и мястото на
извършването му, както и нарушената законова разпоредба, респективно и
възраженията на жалбоподателя в противоположния аспект са изцяло
неоснователни.
Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението от страна на
въззивника Б. Д. Д..
Не с спорно по делото, че към 2022 г. жалбоподателят Б. Д. Д. е заемала
длъжност "общински съветник" в Общински съвет на Община ХХХХ и
предвид на заеманата длъжност има качеството на лице, заемащо висша
публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр.
84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.). Жалбоподателят Д. попада в кръга на
задължените лица по чл. 35, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в
8
сила от 06.10.2023 г.), които са длъжни да подават ежегодна декларация за
имущество и интереси за обстоятелствата по чл. 37, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм.
ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) пред Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество. Срокът за подаване на декларацията за имущество и интереси е
уреден в чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
06.10.2023 г.) - ежегодно в срок до 15.05. за предходната календарна година.
Така жалбоподателят Б. Д. е следвало да подаде декларация за
имущество и интереси за 2022 г. в срок до 15.05.2023 г. Въззивникът обаче не
е подала декларацията в законовия срок, с което е осъществила и вмененото й
административно нарушение.
Като не е изпълнила законовото задължение да подаде в срок до
15.05.2023 г. декларация за имущество и интереси за 2022 г., въззивникът е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗПКОНПИ (редакция ДВ, брой 104 от 30.12.2022 г.), за което е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Нарушението е извършено
чрез бездействие на 16.05.2023 г., както е посочено в АУАН и НП - първият
ден, следващ изтичането на срока, в който като е била длъжна да подаде
декларация за имущество и интереси за предходната 2022 г., въззивникът Д.
не го е сторила. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен
резултат. Правилно и в АУАН, и в НП, като място на извършване на
нарушението е посочен гр. София, тъй като нарушенията, осъществими чрез
бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни даденото
задължение и да предприеме дължимото поведение - в случая въззивникът е
следвало да подаде декларацията за имущество и интереси пред Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество, чието седалище е в гр. София, поради което и нарушението е
извършено в гр. София.
Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат
осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая
жалбоподателят е съзнавала противоправния характер на поведението си - че
като е била длъжна не е подала декларация за имущество и интереси за 2022 г.
9
в законовия срок - до 15.05.2023 г.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение. Преценката дали
извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с
оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици, всички обстоятелства, при които то е намерило проявление в
обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му,
начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Подаването на декларация
по ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) от
лица, заемащи висши публични длъжности, има за цел да съдейства за
ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица
изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при
спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Съдът
напълно споделя аргументите, че единствено характерът и значимостта на
защитимите обществени отношения, не може да е самостоятелно основание
да се направи извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. И
това е така, защото разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е обща разпоредба и намира
приложение по отношение на всички случаи на административни нарушения,
освен ако в съответния материален закон не е предвидено друго (напр. ЗДвП).
От друга страна, единствено обстоятелството, че се касае за първо
нарушение, не е достатъчно, за да се прецени конкретното нарушение като
маловажно. Това е така, защото законодателят не прогласява за маловажни
всички първи нарушения, а изисква във всеки конкретен случай да се
извърши преценка на степента на обществена опасност на нарушението като
се вземат предвид обстоятелствата по извършването му, причините за
извършването му, настъпилите вредни последици и личността на дееца. В
случая доколкото се касае за нарушение, извършено чрез бездействие,
основно значение за преценката за обществената опасност на конкретното
нарушение има срокът на забавата за предприемане на дължимото поведение.
Жалбоподателят Д. не е подала декларация за имущество и интереси към
датата на образуване на административнонаказателното производство със
10
съставяне на АУАН – 26.07.2023 г., нито дори към датата на издаване на
обжалваното наказателно постановление - 13.11.2023 г., нито в един по –
късен етап. Не се твърдят и никакви конкретни обстоятелства, поради които
въззивникът е пропуснала срока за изпълнение на задължението си по чл. 38
ал. 1 т. 2 ЗПКОНПИ ( редакция ДВ. бр.104 от 30 декември 2022 г). Предвид
посоченото съдът намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид. Ето защо
съдът намира, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган не е допуснал неправилно приложение на материалния
закон.
С наказателното постановление наказващият орган е приложил
разпоредбата чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (в
сила от 06.10.2023 г.), според която лице, заемащо публична длъжност, което
не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от
1000 до 3000 лева. В случая приложимата санкционна разпоредба е тази по
чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ (редакция ДВ. бр.104 от 30 декември 2022 г.), тъй
като съгласно чл. 3 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, освен ако
до влизане в сила на наказателното постановление последва по-благоприятна
за нарушителя нормативна уредба. В случая разпоредбата на чл. 115, ал. 1
ЗПК не е по-благоприятен закон, тъй като предвижда същото по вид и размер
наказание, като отменената разпоредба на чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ - глоба от
1000,00 до 3000,00 лева. Неправилното посочване на санкционната
разпоредба обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като по никакъв начин не е ограничило правото на защита на въззивника,
препятствайки го да разбере административното обвинение, поради което и
не налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, а единствено
неговото изменение в частта относно санкционната разпоредба.
Както вече беше посочено, разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ
(редакция ДВ. бр.104 от 30 декември 2022 г.) предвижда, че на лице, заемащо
висша публична длъжност, което не подаде декларация по ЗПКОНПИ в срок,
се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева. В случая, наказващият орган
е допуснал противоречие между мотивите в наказателното постановление и
неговия диспозитив по отношение размера на наложената глоба. Така на
страница четвърта от наказателното постановление се сочи: ”В конкретния
11
случай, с оглед неизпълнение на задължението за деклариране и степента на
обществена опасност на извършеното административно нарушение,
глобата следва да бъде индивидуализирана в законоустановения минимум,
като същата се явява пропорционална и ще допринесе за ефективното
постигане на целите по чл. 12 ЗАНН”. При тези мотиви и без да изложи
отегчаващи отговорността обстоятелства, наказващият орган е наложил глоба
в размер над минималния, а именно - 1600,00 лева. Допуснатото
противоречие не следва да се преценява като съществено процесуално
нарушение, тъй като не ограничава правото на защита на въззивника, и е
отстранимо от съда чрез изменение на обжалваното наказателно
постановление по отношение размера на наложеното административно
наказание "глоба" и намаляването му до минимума от 1000,00 лева. Съдът
намира, че доколкото се касае за първо нарушение от страна на
жалбоподателя, индивидуализираната в минимален размер глоба би
осигурила постигане на целите на административното наказание по чл. 12
ЗАНН и е съответна на критериите по чл. 27 ал. 2 от същия закон. Налагането
на глоба в минималния размер от 1000,00 лева би въздействало в достатъчна
степен поправително и превъзпитателно по отношение на жалбоподателя, би
го мотивирало занапред да спазва стриктно задълженията си, произтичащи от
ЗПК, както и би оказало необходимото предупредително въздействие по
отношение на останалите задължени лица по ЗПК.
В обобщение, съдът намира, че наказателното постановление следва да
се измени по отношение санкционната разпоредба, както и по отношение
размера на наложеното административно наказание "глоба", което да бъде
намалено от 1600,00 лева на 1000,00 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи
препраща към ГПК. Предвид изменението на наказателното постановление е
уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е
прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен
размерът на наложеното административно наказание. Изменението на НП, с
което се намалява размерът на санкцията, съдържа имплицитна частична
12
отмяна на акта. Поради това и при наличието на изменено НП, неговите
адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за претърпени
вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност.
Въззивникът е претендирал разноски в размер на 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2023 г., видно от който възнаграждението е заплатено
изцяло и в брой при подписване на договора, като съразмерно с уважената
част от жалбата на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на
187,50 лева.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи в
размер от 100 лева, които съразмерно с потвърдената част от НП следва да му
се присъдят в размер на 62,50 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № КПК – НП – 3/13.11.2023 г.,
издадено от „за“ председател на Комисия за противодействие на корупцията,
с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията
за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (отм. с § 3 т. 25 от ПЗРЗПК) на Б. Д. Д., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 600,00 (хиляда и
шестстотин) лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната разпоредба от
такава по чл. 115, ал. 1 ЗПК в такава по чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр.
84 от 2023 г.), И НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание "глоба" от 1600,00 (хиляди и шестстотин) лева на 1000,00 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.ХХХХ,
ХХХХХХХХХХХХ да заплати на Комисия за противодействие на
13
корупцията (КПК) – гр.София, пл. "Света Неделя" № 6, сумата в размер на
62,50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията (КПК) –
гр.София, пл. "Света Неделя" № 6 да заплати на Б. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр.ХХХХ, ХХХХХХХХХХХХ, сумата в размер на 187,50 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14