Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260177/03.12. Година 2020
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд
Втори наказателен състав
На втори декември
Година 2020
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №
01716 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Обжалван е
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3039996 на ОД на МВР-Перник, с който на В.А.Н.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв
(сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон,
извършено на 26.09.2019 г. в 10:02 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6,
км 76, до Автоморга JM, тъй като в населено място при
общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявала в посока към гр.
Радомир лек автомобил „Киа Соренто” с
рег. № *******със скорост от 78 км/ч, при което превишението е 28 км/ч и е
установено с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим.
По изложени в жалбата доводи, В.А.Н.
моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните
правила и в нарушение на материалния
закон. Лично не участва в хода на съдебното производство. Представлява се от
свой пълномощник – адв. Я.С.от ПАК, която поддържа жалбата, като прави
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отразените
обстоятелства в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра
на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), както и с
направеното описание на нарушение в обжалвания фиш, което счита за непълно.
Иска присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие
в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери
правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа
страна:
На 26.09.2019
г. по път І-6, в участъка на км 76, до Автоморга JM в кв. Бела вода в гр. Перник бил извършван контрол на скоростния режим на
движещите се в посока към гр. Радомир
моторни превозни средства (МПС). Същият се осъществявал с автоматизирано
техническо средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в
полицейски автомобил, в стационарен режим. В 10:02 часа през обсега на
автоматизираното средство преминал лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******. Същото фиксирало скорост на движение 81
км/ч при общо
разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място, полицейският служител Р.М.изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който бил
регистриран на 01.10.2019 г. с рег. № 1158р-7634. В същия било удостоверено
използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната
дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е
работело - от 09:20 часа до 10:20 часа, посоката на движение на контролираните
МПС (от гр. София към гр. Радомир), ограничението на скоростта в пътния участък
от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било
установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на В.А.Н., ЕГН ********** . В
отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от -3
км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до
100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 78 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 28 км/ч, поради което и за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по
чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено за
издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал
фиша с процесната жалба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени
доказателства, а именно: справка от
централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва,
че лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******и собственост на В.Н., което не
се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от
показанията на автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632 - кадри от
клип № 6266 от 26.09.2019 г., протокол с рег. № 1158р-7634 от 01.10.2019 г. за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013
г. на Български институт по метрология, протокол № 2-29-18 от 22.11.2018 г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, писмо изх. № 11-00-322 от 04.11.2020 г. на
Областно пътно управление Перник, ведно с приложена към същото извадка за
организация на движението на път І-6 в посока към гр. Радомир, в участъка от км
76.
От правна
страна:
Приложената
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
доказва, че лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******„Сузуки СХ 4” е
собственост на В.А.Н., ЕГН **********, като същата кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатка от показанията на автоматизираната
система, а именно кадри от клип № 6266
от 26.09.2019г., документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на
тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект
на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към
датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че
друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за
упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша,
на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са
налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно
срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
При извършената служебна
проверка настоящият състав констатира, че ЕФ е издаден при правилно приложение на
материалния закон, тъй като са спазени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. и не установи в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдяните от
процесуалния представител на жалбоподателя нарушения, които да съставляват
основание за отмяна на атакувания акт. Съображенията са следните:
На първо място обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, предвид
изискването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, тъй като в неговото
съдържание недвусмислено е посочено, че местоизвършването на деянието е в
населено място - ПП І-6, км 76, намиращ се в кв. Бела вода на гр. Перник, в
посока на движение към гр. Радомир, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение,
поради което не може да се сподели като основателно възражението на защитата на
жалбоподателя за непълно описание, водещо до съществено процесуално нарушение
при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява
в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество,
че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице. В
преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки
конкретен случай. В настоящият
случай е изготвен и приложен съставения изискуемия протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Последният удостоверява използването на споменатото
техническо средство на процесната дата и място. Този протокол е официален
удостоверителен документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата
му. Същият съдържа данни за физическото
лице, което е попълнило отразените в него факти, като с оглед кредитираните по
делото писмени доказателства не е спорно, че полицейския служител Р.М.е
преминал обучение за работа със системата
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с която именно е извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя,
поради което и е включен в списъка на
служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със заповед №
313з-461/12.08.2018 г. да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС
„АНД”, поради което и некоректни са възраженията за неосъществен контрол по
отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания и при
посочените в протокола обстоятелства. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. е конкретизирано, че са били контролирани МПС,
движещи се в посока от гр. София към гр. Радомир, както и че посоката на
задействане е била за приближаващ трафик, което
съответства на приложената снимка на заснетия автомобил, което доказва
по категоричен начин неговата посока на движение, а именно към гр. Радомир.
Настоящият
състав отбелязва, че чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган, поради което и в случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, В подкрепа на този извод е и
легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а
именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не
следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл.
189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно
постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.4 от ЗДвП не
е предвидено като задължително условие посочването на посоката в която е било
насочено автоматизиранот техническо средство, то липсата на същото не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на ЕФ, каквото възражение е направено в жалбата.
При това положение съдът намира, че
описанието на нарушението в ЕФ напълно отговаря на изискването на чл.189, ал.4
от ЗДвП и дава възможност на жалбодателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си
по него, защото по ясен и разбираем начин е посочено, че деянието се е изразило
в това, че на 26.09.2019 г. в 10:02 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, км 76 от
лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******е превишена общо валидната разрешена скорост за населено
място от 50 км/ч, тъй като с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 632 е установена скорост на движение 78 км/ч,
при което е констатирано превишаване от 28 км/ч.
Настоящият състав не
споделя
направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, че поради
неподписването от неговия съставител на
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., посочените
в него данни нямат доказателствена стойност, по следните съображения:
От
съдържанието на този протокол е видно, че той е изготвен надлежно, по утвърдения
образец и в него са попълнени всички необходими реквизити, а именно: посочена е
структурата – ОД на МВР Перник, на чиято територия е установено и заснето
нарушението, посочен е номерът и видът на автоматизираното техническо средство
- TFR1-M 632, посочена е датата на използване на същото – 26.09.2019 г.,
посочено е ясно и недвусмислено мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС –
от гр. София към гр. Радомир, както и липсата на пътен знак за въведеното ограничение на
скоростта, променящо общото такова от 50 км/ч, отразен е режимът на измерване –
стационарен и посоката на задействане на АТСС – приближаващ, посочен е и
номерът на служебния автомобил, в който е било монтирано автоматизираното техническо
средство. Отразено е, че последното е записвало от 09:20 ч до 10:20 часа, като са посочени номерът на
първото статично изображение - 6258, и
номерът на последното – 6269, както и е вписан броя на установените нарушения.
Видно е, че този протокол е попълнен ръкописно и под посоченото съдържание,
изготвилият го Р.М.е вписал ръкописно, на определеното място, името и фамилията
си, като документът е регистриран с рег.
№ 1158р-7634 от 01.10.2019 г. При това положение, съдът приема, че след като
лицето изготвило протокола ръкописно е вписало на определеното за целта
място името и фамилията си, но е пропуснало да се подпише, не постави под
съмнение кой е неговия автор, поради което и това нарушение не представлява
съществено процесуално такова.
Предвид изложеното съдът не може да приеме твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че посочените в протокола данни не могат да се ползват с
доказателственото значение като такива в редовно съставен документ. В този смисъл следва да се отбележи, че в
процесния прототокол полицейския служител М.е удостоверил свалянето на
установените 12 броя статични изображения от системата с посочване на мястото
на съхраняване на тази информация.
Попълнена е и частта на протокола, отнасяща се до проверката, извършена
от съответното структурно звено, в конкретния случай от инсп. В. Б.. При това
положение са спазени изискванията на чл. 5, ал.2 и чл. 9, ал.4 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г.
Същевременно
следва да се посочи, че нарушението, извършено от жалбоподателя е
безспорно установено и от приложените по делото кадри от клип №6266 от
26.09.2019 г., които са заснети от системата за видеоконтрол, тъй като от
същите се установява, че това е станало в 10:02 часа на 26.09.2019 г., т. е. в
периода на работа на мобилната система за видеоконтрол и в границите на
заснетите изображения. Този клип, който
по силата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес, доказва и точно измерената
скорост от 81 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към
момента на констатиране на нарушението. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана на 78 км/ч, като е конкретизирана и
разликата между установената и разрешената скорост - 28км/ч.
Въз основа на изложеното настоящия състав
счита, че обжалвания ЕФ е законосъобразно и правилно издаден, поради което
следва да бъде потвърден.
Предвид изхода
на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от страна на жалбоподателя
разноски за възнаграждение на процесуалния му представител са неоснователни.
Мотивиран от
гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К, № 3039996 на ОД на МВР-Перник, с който на В.А.Н., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 26.09.2019 г. в 10:02
часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, км 76, до Автоморга JM, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50
км/ч е управлявала в посока към гр. Радомир
лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******със скорост от 78 км/ч, при
което превишението е 28 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-М, с радар № 632, монтирано в
полицейски автомобил, в стационарен режим.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ