№ 28
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500113 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна
жалба от М. П. СТ. чрез процесуалния му представител адв. Н.В. против решение
№260001/04.01.2021г., постановено по гр.д.№509/ 19г. по описа на ДОС, гр.о., с което е
отхвърлен предявеният от М. П. СТ. против Т. Н. П. при участието на третото лице помагач
на ответника ЗК „Олимпик“АД, Кипър, в ликвидация, иск с пр.осн. чл.45, ал.1 от ЗЗД за
сумата в размер на 35 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от
счупване на лява и дясна патела, причинено при ПТП на 11.08.2014г. в гр. Добрич, на
кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и ул.“Гривица“, от удар между ищеца като водач на
велосипед и управлявания от ответника л.а. „Рено Лагуна“ с ДК№ ТХ4900ТХ, поради
виновно и противоправно поведение на ответника-навлизане при завой на ляво в лентата за
насрещно движение на ищеца, както и М. П. СТ. е осъден да заплати на Т. Н. П. сумата от 3
415, 50 лв., сторени в производството разноски.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде отмене но и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемият Т. Н. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.М.Я. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
1
Третото лице помагач ЗК „Олимпик“АД, Република Кипър, в ликвидация /принудителна
съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, представлявано от
ликвидаторите/синдици/ П.Накузи и С.Коккинос, действащо на територията на РБ чрез ЗК
„Олимпик-клон България“, КЧТ, гр.София, редовно уведомено, не е депозирало отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът М. П. СТ. излага, че на 11.08. 2014г., управлявайки
собствения си велосипед, се движел в гр.Добрич по ул.“Христо Ботев“ в посока към центъра
на града.При наближаване на една от пресечките на улицата видял, че има спрял автомобил,
който бил с включен ляв мигач и изчаквал, за да направи ляв завой.Ищецът се движел зад
един автомобил, който бил на известно разстояние пред него.Когато наближил автомобилът,
който искал да завива, на около 20м., той изведнъж започнал да навлиза в неговото платно
за движение.Тъй като се движел по наклон надолу, сравнително бързо, не успял да реагира
на навлизането в неговото платно и се блъснал в автомобила.Ударил се в предното
панорамно стъкло и паднал на земята.Автомобилът, който пресякъл пътя му, е л.а.“Рено
Лагуна“ с рег.№ТХ4900ТХ, управляван от ответника Т. Н. П..След удара станал, ответникът
дошъл и му помогнал, обадил се на тел. №112, разговаряли и казал, че има само
драскотини.Прибрал се у дома, но там почувствал силни болки в коленете и отново се
обадил на тел.№112.Посетил болница, където се оказало, че има счупване на капачките на
двете колена.Било извършено закрито наместване без вътрешна фиксация, двата му крака
били обездвижени с гипсови шини за 30 дни, след което била направена корекция на шината
и не е следвало да стъпва на краката си още за 10 дни.Впоследствие, след активна
физиотерапия, започнал да се движи с патерици.В резултат от нараняванията изпитвал
силни физически болки, бил обездвижен, не можел да става от леглото, да се обслужва за
елементарни ежедневно необходими нужди/обличане, събличане, къпане/, психически се
чувствал непълноценен.Променил се социалния му живот, не можел да спортува, вкл. не
посещавал училище до м.12.2014г.Образуваното по случая ДП било прекратено.За
автомобила имало сключена застраховка гражданска отговорност със ЗК „Олимпик-клон
България КЧТ“ за периода 02.03. 2014г.-02.03.2015г.Предявил против последното пряк
частичен иск за сумата от 5 000лв. като част от 150 000лв., уважен с влязло в сила на
15.02.2019г. решение, постановено по гр.д.№17125/16г. по описа на СРС.Понастоящем
застрахователната компания е обявена в ликвидация, поради което за него е налице правен
интерес от предявяване на иска за остатъка от сумата до 40 000лв. против виновния водач.
Предвид изложеното претендира ответникът Т. Н. П. да бъде осъден да му заплати сумата от
35 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ответникът Т. Н. П. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че механизмът на настъпилото ПТП е
2
следният: на 11.08.2014г. се движел с автомобила си по ул.“Христо Ботев“.Имал намерение
да извърши ляв завой по ул.“Гривица“. Приближавайки кръстовището намалил скоростта и
заел позиция на изчакване, като автомобилът бил разположен изцяло в неговата лента за
движение, успоредно на оста на пътя, с много малък ъгъл в посоката, в която желаел за
завие. Автомобилът бил в покой с включен светлинен сигнал.Възприел идващите срещу
него автомобили, готвел се да завие, но не потеглил. Възприел и велосипедист след колоната
от автомобили, на разстояние от около 50м.Велосипедистът криволичел по пътя, но основно
се движел в близост до оста на пътя, по средата на пътното платно. Велосипедистът се
движел с висока скорост/не по-малка от 25-30 км/ч./ по надолнище.Продължавал да изчаква
в покой и в този момент чул силен удар по купето на автомобила. В следващия момент
видял как върху предното панорамно стъкло на автомобила връхлита велосипедистът и
стъклото станало на пукнатини. Без да мести автомобила, изгасил двигателя и слязъл да
види какво се е случило. Непосредствено пред регистрационната табела/с получени черни
петна от каучук по нея/ видял паднал велосипед с изкривена предна гума.До предния ляв
калник видял паднало момче, попитал го е дали е добре, да го закара до болница.Водачът на
велосипеда се съвзел и повтарял „Аз съм виновен, няма нужда от линейка, само драскотина,
в къщи ще ме убият заради колелото, добре съм“.Набрал тел.№112, разговарял с операторите
и момчето разговаряло с тях и казало, че е добре, че то е виновно.Ищецът го помолил да го
изпрати до баира на ул.“Христо Ботев“, повървели пеша нагоре, бутайки велосипеда,
няколко пъти го питал дали е добре. Казал му, че, ако е необходимо, ще го заведе до
болница, но ищецът отказал, тревожил се повече за това какво ще му кажат в къщи като
видят състоянието на велосипеда. С оглед гореизложеното поддържа, че вина за ПТП има
единствено ищецът, който е нарушил правилата за движение, така, както е установено и в
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че сблъсъкът е
настъпил изцяло в платното за движение на лекия автомобил, който е бил в покой и
разположен успоредно на оста на пътя, а ударът е бил челно в централната част на предното
му стъкло, като велосипедистът е навлязъл с голяма скорост в платното за движение на
лекия автомобил и сам е предизвикал произшествието. Евентуално, ако горните възражения
се приемат за неоснователни, твърди, че претендираното обезщетение е в изключително
завишен размер, неотговарящ на действително търпените вреди и на икономическата и
социална конюнктура в страната към онзи момент. Не отчетно и обстоятелството, че
ищецът, вкл. с оглед младата му възраст, бързо и изцяло се е възстановил от получената
травма.Твърди и съпричиняване от страна на родителите на ищеца поради неупражнен
родителски контрол.
По реда и в срока на чл.219 от ГПК е поискано от ответника и съответно от
първоинстанционният съд е конституирано като трето лице помагач на страната на
ответника ЗК „Олимпик“АД, Република Кипър, в ликвидация, представлявано от
ликвидаторите П.Накузи и С.Коккинос, действащо на територията на РБ чрез ЗК „Олимпик-
клон България“, КЧТ, гр.София.В депозираното становище третото лице помагач подържа
становище за неоснователност на иска по съображения, идентични с тези на
3
ответника.Евентуално, ако се приеме, че вина за ПТП има и водачът на автомобила, твърди,
че е налице съпричиняване от страната на ищеца, който нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1
и ал.2, чл.42, ал.1 и ал.2, чл.80 и чл.81 от ЗДвП. Възразява за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД.
За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи,
че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване
е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а
останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от
ищеца.
По противоправността на поведението на въззиваемия.
Между страните не е спорно и се установява от представеното постановление по ДП
№742/14г. по описа на Първо РУ МВР гр.Добрич, че образуваното на 11.08. 2014г.
досъдебно производство против неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК-
деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Прието е, че на 11.08.2014г. по
платното за движение на ул.“Христо Ботев“ на кръстовището с ул.“Гривица“ бил спрял
л.а.“Рено Лагуна“ с рег.№ТХ4900ТХ, управляван от Т. П., който изчаквал да преминат
насрещно движещите се автомобили.Бил спрял така, че бил разположен изцяло в неговата
лента за движение като надлъжната му ос била успоредна на оста на платното за движение
или според заключението на експерта е сключвал минимален ъгъл с не повече от 7 градуса
на ляво. Наближавайки кръстовището на ул.“Христо Ботев“ с ул.“Гривица“, велосипедът,
управляван от М.С., преминал в лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки
движещ се пред него автомобил, последвал удар между предното колело на велосипеда и
предната броня на автомобила в областта на предната регистрационна табела. Правилата за
движение са нарушени от М.С. и той е пострадалият от произшествието.
Видно от гореизложеното, причина за прекратяване на производство е прието за
установено от материалите по ДП, че л.а. се е намирал на кръстовището спрял в неговата
лента за движение, а велосипедистът М.С., идващ от обратната посока, е преминал в
насрещната лента за движение, т.е. тази на автомобила на Т.П., по предположение, че
вероятно е изпреварвал друг автомобил, и така се е ударил в спрелия автомобил на Т.П..
Цитираното наказателно постановление няма обвързваща сила по см. на чл. 300 от ГПК
за гражданския съд. Издаденото по реда на чл.53 от ЗАНН наказателно постановление
4
№150851-000421/01.04.2015г., с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение нормата на чл.80, т.2 от ЗДвП - наложена глоба в
размер на 30лв., защото водачът на велосипед не се е движил възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение /издадено, както е посочено в него, въз основа на
постановлението за прекратяване на наказателното производство/, също не попада в
хипотезата на чл.300 от ГПК, поради което и констатациите му нямат обвързваща сила за
гражданския съд.
Не е спорно между страните и, че с решение №316578/18.01.2018г., постано -вено по
гр.д. №17125/16г. по описа на СРС, влязло в сила на 15.02.2019г., ЗК „Олимпик-клон
България“, КЧТ, гр.София е осъдено да заплати на М.С. на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
сумата от 5 000 лв. по предявен частичен от 150 000лв. иск, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изра -зяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие травматични увреждания, причинени от ПТП на 11.08.2014г. в гр.Добрич поради
виновното поведение на водача на л.а. “Рено Лагуна“ с рег.№ ТХ4900ТХ, чиято деликтна
отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
ЗК „Олимпик-клон България“, КЧТ, ведно със законната лихва от 11.08.2014г. до
окончателното изплащане.
Въззиваемият Т.П. не е бил страна в производството по гр.д. №17125/16г. по описа на
СРС, съответно не е обвързан от формираната СПН по постановеното по него решение, но
третото лице помагач в настоящото производство, било страна по делото на СРС, е
обвързано, съответно не би могло да възразява за липсата на извършен деликт от страна на
водача на л.а.
Според показанията на въззивника, дадени по досъдебното производство на
11.08.2014г. в 11ч., на посочената дата в 8, 30ч. се движел по ул.“Христо Ботев“ към
центъра.Движел се в дясната лента за движение по инерция надолу.Пред него имало
автомобил, който изпреварил и след това видял отдолу-нагоре срещу него да има спрял
автомобил на кръстовището, който бил с предницата, насочена към ул.“Христо
Ботев“.Озовал се срещу тази кола, опитал се да спре, но не успял и се блъснал в нея.След
като паднал, шофьорът му помогнал, предложил да го закара в болница, обадил се на тел.
№112, но той отказал.Мисли, че той е виновен, защото се блъснал в спрелия автомобил в
неговата лента.
Според показанията на въззиваемия, дадени по досъдебното производство на
11.08.2014г. в 13ч., на посочената дата се движел по ул.“Христо Ботев“ в дясната лента на
платното за движение.Спрял пред №59, т.к. искал да завие на ляво.Колата била в покой, с
включен двигател, но изключена от скорост, даже бил опънал ръчната спирачка, понеже от
баира от горе идвали доста коли, които трябвало да изчака. Колата била разположена
успоредно на осовата линия, предницата била със завъртени на ляво гуми, но без да навлиза
в лентата на насрещно движещите се автомобили. Изчаквал преминаващите от горе коли,
когато минало едно такси и малко след него видял велосипедист, който карал силно по
5
баира надолу.Движел се криволичейки, изведнъж направил някакво клатещо се движение,
заходил рязко на ляво и след като преминал осовата линия изведнъж се блъснал челно в
неговия л.а.Той не бил потеглил нито със сантиметър напред, изчаквал движещите се
автомобили.Зад велосипедиста имало жълта кола, не знае дали е била такси, която
преминала след удара и заминала без да спира.Слязъл от колата, попитал момчето как се
чувства, дали има нужда от помощ, обадили се на тел.№112, момчето казало, че е добре и, че
ще си тръгва.Помогнал му да се качи с колелото по баира, даже му дал 8лв. да си оправи
колелото, защото то го питало какво ще прави сега, понеже се страхувало от батко си да не
му се кара.
Според показанията на въззивника, дадени по досъдебното производство на
19.01.2014г., не поддържа изцяло дадените от него на 11.08.2014г. показания, т.к. когато
тогава бил разпитван, не бил на себе си от уплаха, бил объркан и стресиран от станалото. На
11.08.2014г. се спускал по баира на ул.“Христо Ботев“.Движел се в дясната лента за
движение по инерция надолу, на около 0, 5 м. от тротоара. Доближил кръстовище с улица,
намираща се по средата на баира.Не си спомня да е изпреварвал в този момент друг
автомобил, не знае защо е казал така в предния си разпит. Наближавайки това кръстовище,
изведнъж видял колата, в която се ударил, поне така си спомня.Тя била с предницата към
него, опитал се да я избегне, натиснал спирачки, колелото поднесло, но не успял да спре и се
блъснал. Другият водач му отнел предимство, но не желае да бъде съден, а образуваното
производство да се прекрати.
При съпоставка обясненията на страните, дадени в досъдебното производство, е видно,
че Т.П., който според обясненията си е спрял л.а. на място в неговата лента, изключен от
скорост, с включена ръчна спирачка и е наблюдавал активно идващите от горе автомобили,
т.к. е мислел да предприема маневра ляв завой, не е констатирал М.С. да е предприемал
изпреварване на движещ се пред него друг автомобил, а само това, че се е движил
криволичейки и изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и
след като преминал осовата линия изведнъж се блъснал челно в неговия л.а., или
вероятността, допусната в цитираното постановление на ДРП за извършено изпреварване, е
единствено на база дадени показания от М.С. на 11.08.2014г.
Според показанията на св.И.П., дадени двукратно пред първоинстанционния съд,
съответно в о.с.з. на 27.01.2020г. и в о.с.з. на 02.12.2020г., на 11.08. 2014г. се движел,
управлявайки таксито си по ул.“Христо Ботев“ в посока към центъра, бил с клиенти.
Пътното платно било с две ленти за движение, не си спомня да е имало маркировка, било и с
доста голяма наклон надолу. Пред него в същата посока и същата лента за движение се
движел велосипедист. Движел се на около 1 метър от тротоара, не пред неговото място на
шофьор, а по в дясно от него, няма спомени да е видял велосипедистът да отива към средата
на пътното платно, движел се сравнително бързо.Видял тогава, че кола се движи в обратната
лента за движение посока от центъра по ул.“Христо Ботев“. Възприел този л.а. в движение,
когато предприел ляв завой към едно блокче с паркинг.Този л.а. отнел предимството на
6
велосипедиста, който се движел направо, и го ударил.Ударът бил в предната лява част на
колата, видял, че велосипедистът паднал пред него. Ударът настъпил в лентата, в която се
движили велосипедистът и свидетелят и където бил навлязъл другият автомобил и станал на
4-5 метра пред колата на свидетеля. Спрял, без да слиза от колата си или да общува с някои
от участниците в ПТП, изчакал, за да се освободи насрещната лента от преминаващите по
нея автомобили, изпреварил отляво и продължил. Наложило се да спре и да ги заобиколи,
защото ударът станал в неговата лента, другият автомобил бил почти изцяло в нея и
момчето паднало там, поради което и не е можел да продължил движението си
първоначално по нея.
Съгласно САвТЕ от 26.08.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 09.09.2020г., според
огледния протокол по досъдебното производство ПТП не е запазено.В протокола е
посочено, че ширината на ул.“Христо Ботев“ е 7 метра. В същия липсва описание на пътната
маркировка към датата на ПТП, опис на наклона на платното, снимков албум на пътното
платно и на конкретните вреди по превозните средства, участвали в ПТП, от което се
скриват съществени подробности за изясняване механизма на ПТП.
Ширината на платното за движение е била 7 м. или средно по 3, 5 м. за всяка лента за
движение, нямало е хоризонтална или вертикална пътна маркировка в този участък.Ако
л.а.“Рено Лагуна“ е бил спрял изцяло в неговата лента за движе -ние, при преминаване на
два автомобила от по 1, 7 м. средна ширина /процесният е с ширина 1, 77 м./ той би създавал
сериозни затруднения за движението на останалите автомобили в неговата лента - два
автомобила от по 1, 77 м.+1, 7м. заемат обща ширина от 3, 47м., съизмеримо с ширината
лентата за движение от 3, 5м., а при необходимо разстояние за безпрепятствено преминаване
между тях и огражденията на пътното платно от 0, 5м., то нужното разстояние нараства до
3х0, 5м.+3, 47м.=4, 97 м.Горното предполага, че л.а.“Рено Лагуна“ е препречил част от
насрещната пътна лента преди удара с велосипеда, независимо от това дали е бил в спряно
или не положение.Още повече, че при отсъствие на градус на завиване в позицията на
автомобила, то три автомобила биха се разминали безпрепятствено при ниска
скорост.Л.а.“Рено Лагуна“ се е намирал в средата на пътното платно като е заемал частично
лентата за движение на велосипеда, именно поради който факт, при настъпилия удар
движението по улицата посока центъра е било преустановено. В обясненията на водача на
л.а., според които л.а. е бил с изключен от скорост механизъм и установен на ръчна
спирачка, се открива сериозно техническо противоречие с механизма за извършване на ляв
завой в натоварен градски цикъл на управление без налична отделна лента за ляв завой.
Според протокола за ПТП л.а. е бил със счупено предно панорамно стъкло и охлузвания
по предния капак, а велосипедът с изкривена предна капла и повредена спирачка. Според
впоследствие събраните по ДП материали вредите по л.а. са протриване и отлагане на
каучук по предна регистрационна табела, с начало 0, 7 м. в дясно от десен габарит при
изглед към предната част на автомобила, завър -шваща на 0, 92м. в дясно от десен
габарит.Отлагане се проследява и над регистрационната табела в дясно от десен
7
габарит.Счупването на предното стъкло е било на 0, 97м. в дясно от десен
габарит.Отлаганията са с направление от ляво на дясно спрямо движението на велосипеда
при съприкосновение с предно колело на велосипеда спрямо предна броня на л.а., а
счупването на стъклото е сравнително в средата на л.а. към левия му преден калник. От
приплъзването на удара от ляво на дясно спрямо посоката на движение на велосипеда се
извежда, че автомобилът е бил под ъгъл към момента на удара. За да е налице изместване на
удара към ляв калник е необходимо автомобилът да е бил с отместване в ляво за маневра
ляв завой.За велосипеда е установено изместване на кормилния механизъм в ляво - подобно
отместване се установява при избутване на велосипеда в дясно и изпадане на тялото на
водача в ляво по посока на вектора на предходното движение. Налице е деформация само на
предния ляв телескоп на предна вилка на велосипеда, от което също следва, че към момента
на удара двете ППС са бил под значителен ъгъл спрямо траекториите си на движение преди
ПТП. От анализираните следи по ППС-та след ПТП се установява, че категорично двете
ППС са били под ъгъл към момента на ПТП с предна лява част на автомобила, изнесена към
вътрешността на насрещната пътна лента, въз основа на което е настъпило приплъзване на
велосипеда - предно колело от ляво на дясно за посоката му на движение и изпадане на
тялото на пострадалия спрямо преден капак и предно панорамно стъкло. Разстоянието от
средата на пътната лента на велосипедиста до десния бордюр е 1, 75м.Вероятно той се е
движил около средата на неговата лента на движение. Ако л.а. беше действително спрял в
неговата лента за движение и ако велосипедистът беше навлязъл в нея и тогава се ударил,
нямаше да има конкретното изместване на двете следи от протектора на предното колело на
велосипеда, нямаше да има нарушаване оста на кормилото на велосипеда и на предното
колело и щеше да има оставане на пострадалия спрямо предното стъкло, като тялото би
било отхвърлено в средата на пътното платно.
Според заключението механизмът на ПТП е следния: велосипедистът се е движил в
средата на своята лента за движение по низходящ наклон на главна улица в посока към
центъра със скорост от около 30 км/ч. като се е ударил челно в предприелия с ниска скорост
маневра ляв завой към второстепенна улица и частично заел неговата/на велосипедиста/
лента за движение л.а., движещ се по възходящ наклон на улицата в посока от
центъра.Дълбочината на навлизане на л.а. в лентата на велосипедиста с оглед така
събраните по ДП материали е невъзможна за определяне.
Съгласно тричленната САвТЕ от 22.10.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
12.11.2020г., механизмът на ПТП е следния: велосипедистът се е движил по низходящ
наклон на главна улица в посока към центъра със скорост от около 30 км/ч.Л.а. се е движел в
дясната лента на платното за движение в посока от центъра в близост до осевата линия
между двете ленти - става въпрос за мислена осева линия, т.к. няма данни върху платото да е
имало хоризонтална маркировка към датата на ПТП.На кръстовище между ул.“Христо
Ботев“/главна улица по терминологията на единичната САвТЕ/ и
ул.“Гривица“/второстепенна улица по същата терминология/ л.а. иска да направи ляв завой.
За целта спира възможно най-ляво в своята лента за движение, за да изчака преминаването
8
на насрещно движещите се ППС.Приближавайки кръстовището велосипедистът е преминал
лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил,
след което се озовава челно пред л.а., при което последва сблъсък между предното колело
на велосипеда и предната броня на л.а. в областта на предна регистрационна табела, а след
удара велосипедистът е полетял към средната част на предното стъкло като при удара то се е
счупило.
Улицата е с ширина 7м.По данни от ДП/горецитираните обяснения на стра -ните,
дадени по ДП/ л.а. е бил разположен изцяло върху неговата лента за движе -ние като
надлъжната му ос е била успоредна на оста на пътя или е сключвала ъгъл не повече от 7
градуса.Според в.л. л.а. не е бил изцяло в неговата лента за движение като предницата му е
била с около 1 - 1,20 метра в лентата за движение на велосипеда, но не се е движил или ако
се е движил то е било с леко помръд -ване.Ако велосипедистът се е движел на около 0, 5м.
от бордюра е можел да се размине, дори и ако л.а. е навлязъл в неговото платно с
предницата си.Можел е да се размине и ако се е движел в средата на неговата лента, т.е. на
1, 75м. от бордюра.Най-праводподобен според в.л. е вариант трети, според който велосипе -
дистът, наближавайки кръстовището, е предприел изпреварване на движещ се пред него
автомобил и така е навлязъл в насрещната лента за движение и е последвал сблъсък.ПТП е
настъпило в средата на кръстовището. Велосипедистът е можел да избегне ПТП, ако не е
предприел изпреварване непосредствено преди кръстовището на движещ се пред него
автомобил и ако съответно е възприел правилно конкретната пътна обстановка, вкл.
наличието на автомобил, който е навлязъл с предницата си в лентата за движение на
велосипедиста.
Анализирайки в съвкупност така събраните гласни доказателства, експертни
заключения и обясненията на двете страни, дадени в досъдебното производство, съдът
приема, че посоченият в заключението на единичната САвТЕ механизъм на настъпване на
ПТП е действителният такъв. Видно от двете заключения, веднага след настъпване на ПТП
не е бил извършван оглед, няма снимков материал, не е било констатирано действителното
местоположение на л.а. и велосипеда непосредствено след удара между тях /всеки от
водачите е продължил движението си и оглед на пътното платно е извършен след около 5-6
часа/.Основните данни, които служат за установяване на механизма на ПТП, са дадените
обясненията от участниците в него, показанията на св.И.Д.П./разпитван и в досъдебното
производство на 11.08.2014г. в 12, 20ч./ и установените по-късно по ДП следи и
повреждания по двете ППС.Безпротиворечиво и двете САвТЕ сочат, че не би могло да са
достоверни показанията на въззиваемия, според които към момента на удара с велосипеда е
бил спрял изцяло в своята лента за движение, успоредно на осовата линия, предницата на
л.а. била със завъртени на ляво гуми, но без да навлиза в лентата на насрещно движещите се
автомобили. Така с оглед ширината на пътното платно-7м. и съответно неговата лента за
движение-3, 5м., средната ширина на автомобилите и тази на неговия, обясненията за
интензивно движещи се автомобили по улицата и установените отлагания на каучук и
увреждания по ППС. Тричленната САвТЕ също сочи, че към момента на удара л.а. е
9
навлязъл с около 1- 1, 20 м. в насрещното платно за движение. Тази експертиза възприема
като основен източник на достоверни данни показанията на въззивника, дадени на
11.08.2014г., според които той е предприел изпреварване на друг л.а. преди кръстовището и
след като го изпреварил се озовал пред л.а. на въззиваемия и се блъснал в него.Други данни
за подобно изпреварване няма, вкл. и в показанията на въззиваемия, дадени на 11.08.2014г.,
където той сочи, че докато чакал спрял да завие преминаващите от горе коли и ги
наблюдавал, минало от горе едно такси, а малко след него бил велосипедистът, който карал
силно надолу, криволичел и изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил
рязко на ляво и след като преминал осовата линия се блъснал челно в колата му, т.е. според
обяснени -ята на въззиваемия въззивникът непосредствено преди кръстовището се е движел
в своята си лента за движение, когато заходил рязко на ляво, преминал осовата линия се
блъснал челно в колата му. От своя страна св.И.П. в двукратно дадените си показания пред
ДОС/идентични с тези, дадени по ДП/ едностранчиво сочи, че въззивникът непосредствено
преди кръстовището се е движел в своята лента за движение и то пред управлявания от
свидетеля автомобил.Съвкупно горните обстоятелства правят вероятни твърденията на
въззивника във вторите му дадени по ДП обяснения, че не знае защо е казал първоначално,
че е изпреварвал друг автомобил, така, защото бил много уплашен и стресиран от
станалото.Соченото психично състояние на въззивника непосредствено след ПТП се
установява от дадените обяснения от въззиваемия от 11.08.2014г., според които въззивникът
бил много разстроен, питал какво ще прави сега, казал му, че се страхува от батко си да не
му се кара за колелото. Поради горното и съдът приема, че не следва като основен източник
на достоверни данни да се вземат показанията на въззивника, дадени на 11.08.2014г.Поради
заинтересоваността му не следва да се вземат предвид и тези, дадени на 19.01.2015г., и по
същата причина тези на въззиваемия, в частите им твърдящи съответно изгодни за всеки от
тях факти.Тъй като свидетелят И.П., незаинтересован такъв по см. на чл.172 от ГПК, е бил
непосредствен очевидец на ПТП/станало на 4-5 метра пред него/, съдът приема, че следва да
се кредитират именно неговите показания в частите им, кореспондиращи със заключението
на САвТЕ, анализиращо съответните механизми на получените отлагания от каучук по
автомобила и увреждания в резултат от удара на двете ППС. Съвкупно показанията и
експертизата установяват, че велосипедистът към момента на навлизане в неурегулирано
/без знаци, светофари или наземна марки -ровка/ кръстовище между главна и второстепенна
улица се е движил в средата на своята лента за движение по низходящ наклон на ул.“Христо
Ботев“ в посока към центъра със скорост от около 30 км/ч. като се е ударил челно в
предприелия в същия момент с ниска скорост маневра ляв завой към ул.“Гривица“ и заел
частично към този момент неговата/на велосипедиста/ лента за движение лек автомобил.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП в действащата му към 11.08.2014г. редакция водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
10
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства.Ако се приеме, според обясне -нията на страните и САвТЕ, че
преди да предприеме маневра ляв завой от главна към второстепенна улица водачът е спрял
на кръстовището и е подал светлинен сигнал за предстоящата маневра-"завиване наляво за
навлизане в друг път", като е възприел ясно от преди да навлезе в кръстовището
/двустранната видимост на ул.“Христо Ботев“-двупосочен път с по една лента във всяка
посока е според в.л. 50м.-60м. и не е била ограничена от странични фактори/ насрещно
движещото се по главния път с наклон надолу към него ППС - велосипед, то водачът на л.а.
е бил длъжен да го пропусне.Освен, че е бил длъжен, той е имал и обективната възможност
да му осигури предимство, като изчака и го пропусне, в съответствие с разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗДП, но не го е сторил.Спирането и подаването на светлинен сигнал за
маневрата, която ще извършва, не са достатъчни за осигуря -ване на предимството, защото
те са само първичните действия, позволяващи на водача да огледа пътната обстановка с
необходимото внимание, за да направи преценката си за безпрепятствено преминаване с
оглед параметрите на движе -нието на тези участници, които имат предимство.Според
САвТЕ разстоянието, от което е следвало л.а. да предприеме безопасна маневра завой на
ляво спрямо насрещно идващите с предимство ППС, е било не по-малко от 36-37м., като
основната техническа възможност за избягване на ПТП е да не се предприема завършване на
маневрата при отстояние от идващите с предимство ППС по-малко от
горепосоченото.Въпреки, че е възприел велосипедиста преди навлизането му в
кръстовището, водачът на л.а. е предприел маневра завиване наляво, макар и с ниска
скорост, като е навлязъл в кръстовището без да му осигури предимство.
По изложените съображения съдът приема, че поведението на въззиваемият е било
противоправно.Съгласно заключението на СМЕ от 17.02.2020г. е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания на въззивника, като те
се изразяват в следното: счупвания на капачетата на двете коленни стави, ожулвания по
поясната област и лакътя и разкъсно-контузна рана на дясното бедро.Вината на въззиваемия
се предполага.При установяване фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъде
ангажирана деликтната му отговорност.
Съгласно показанията на св.С.Пейчев, ценени при условията на чл.172 от ГПК предвид
родствената му връзка с въззивника, но и като непротиворечащи на останалия събран по
делото доказателствен материал, на 11.08.2014г. брат му поз -вънил в дома им от домофона,
защото не можел да са качи до горе, извикали Бърза помощ и го взели с линейка, приели го
в спешното, обадил се от там в полицията, пристигнали полицаи, за да видят какъв е
11
случаят.Брат му бил в болница една седмица. Гипсирали му двата крака, казали, че няма
нужда от оперативна намеса, защото е млад.Не можел да ходи.Бил в гипс няколко месеца.
Бил неподвижен, не можел да става от леглото, да се обслужва сам, майка им се грижила за
него.После трудно проходил, ползвал патерици, ходил на рехабилитация.Нормално
започнал да ходи едва през месец декември 2014г., когато отново тръгнал на училище/учел в
спортно училище, колоездене/, но трудно наваксвал с материала, не могъл да си вземе
матурата. Понастоящем има болки в коленете, има затруднения с клякането, не може да
клекне до долу.
Съгласно цитираната СМЕ и обясненията на в.л. в .с.з. на 08.06.2020г. при приемането
на въззивника в болница на 11.08.2014г. след направена рентгенография му е поставена
основна диагноза счупване на капачетата на двете коленни стави.Лечението на подобни
увреждания е репозиция/наместване/ и имобилизация /обездвижване/ на коленните стави с
гипсови шини. Продължителността на възстановителния период е около 2-3 месеца.В
периода на имобилизация пострадалият е бил лишен от възможност за активни движения в
коленните стави, не е могъл да се обслужва за елементарни нужди, изпитвал е значителни
физически затруднения и болки.След премахване на гипсовите шини в периода на
рехабилитация е могъл да се предвижва с помощни средства-патерици. Обичайно този вид
травми водят до затруднение движението на долните крайници за срок от 3-4 до 5 месеца,
като и към момента на изготвяне на СМЕ пострадалият е с ограничена флексия/свиване/ на
коленните стави, т.е. със затруднения при клякане, което ще бъде вероятно за цял живот.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания. Като паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване и на конкретните икономически условия. От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите се влияят от
множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 340лв./,
инфлационни процеси/-0, 9% за 2014г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните увреждания.В
настоящия случай те се изразяват в: счупвания на капачетата на двете коленни стави,
ожулвания по поясната област и лакътя и разкъсно-контузна рана на дясното
бедро.Възстановителният период от счупванията на двете коленни стави е бил три месеца, а
затрудненията в движението на двата долни крайника за срок до пет месеца.В рамките на
12
първоначалните месеци въззивникът е бил обездвижен на легло, зависим от чужда помощ за
ежедневните си нужди - тоалет, къпане, обли -чане, подпомаган от близките си.Търпял е
обичайните за това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита, вкл. и защото счупванията са и на двата крака.След премахване на гипса е започнал
постепенно раздвижване, предвижвал се с патерици. Провеждал е рехабилитационни
процедури /представени амбулаторни листи за извършени физиотерапевтични процедури -
лечение с ниско- честотно магнитно поле, аналитична ЛФК и др./.Протекъл е обичайният за
този вид травми оздравителен процес, като анатомичната цялост и функциите на двата
крайника са възстановени, но не в пълен обем - налице е понастоящем/шест години след
ПТП/ ограничена флексия, т.е. затруднения при клякане.Съобразява се възрастта на
пострадалия - на 19 години при настъпване на ПТП, учащ в училище /отсъствал до началото
м.12.2014г. от учебни занятия/.Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите
физически травми, се е отразило на психичното му състояние-невъзможност за
концентрация в училище, трудност с овладяване на материала.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение общо
в размер на 35 000 лв. представлява справедлив еквивалент на така претърпените от
въззивника, ищец по иска, неимуществени вреди. Възражението на ответника за
самоувреждане поради това, че ищецът е навлязъл в лентата за насрещно движение съдът
приема за неоснователно поради приетия за установен по-горе механизъм на ПТП.
Възражението за съпричиняване поради неупражнен родителски контрол също е
неоснователно доколкото вреди се търсят лично от пострадалия, като същевременно той е
бил и пълнолетен към датата на деликта. Възраженията за съпричиняване на третото лице
помагач също са неоснователни, доколкото съобразно установения механизъм на ПТП
ищецът не е предприемал маневра изпреварване преди навлизането си в
нерегламентираното кръстовище и не се е движил в непосредствена близост до друго
ППС.Що се касае до задължението по чл.80, т.2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, то съгласно САвТЕ той се е движил по средата на
неговата лента за движение, която е общо с ширина 3, 5м. или на разстояние от 1, 75м. от
бордюра, а според показанията на св.И.П. на около 1 м. от тротоара, не пред неговото място
на шофьор, а по в дясно от него, към бордюра. Ако и обаче да се е движил на около 1 метър
от тротоара, съдът приема, че това не би могло да се предотврати удара или да намали
вредите, защото лекият автомобил е извършвал, макар и с ниска скорост маневра завиване
на ляво, навлизайки в лентата за движение на велосипедиста и после пресичайки я.
Съгласно разясненията, дадени в мотивната част на ТР №1/2016 от 30.01. 2017г. на
ОСГТК на ВКС, притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ, респ. чл.226, ал.1 от
КЗ/отм./, е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по
чл.45 от ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени
в т.1 от ТР №2/2010г. от 06.06.2012г. ОСТК на ВКС, прякото и деликтното право на
13
пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав,
съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но
след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя
на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато
застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно
обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите
от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържа -ние и за застрахования
делинквент, и за неговия застраховател. Както е посочено в мотивите към т.1 на ТР №
1/2014 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, когато обхватът и размерът на вредите са едни и
същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че
отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни
правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е
елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. В настоящия случай е бил
уважен предявеният частичен/до размера от 5 000лв., целият от 150 000лв./ иск с пр.осн.
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ против застрахователя.Ищецът не е твърдял, че до този размер от 5
000лв. претърпените вреди не са били репарирани съобразно влязлото в сила решение/по
което е издаден изпълнителен лист/, като в исковата си молба против делинквента изрично е
посочил, че в настоящото производство претендира разликата над сумата от 5 000лв., която
застрахователят е осъден да заплати. Предвид гореизложеното и следва от деликвента
вредите да се репарират да разликата над 5 000лв. до общия размер от 35 000лв. или това е
сумата от 30 000лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен до
размера от 30 000лв., до който следва да бъде уважен като се отмени обжалваното решение в
частта му, с която е искът е отхвърлен до размера от 30 000лв. и вместо него постанови
друго в изложения смисъл. Решението следва да се отмени и в частта му, с която на
ответника са присъдени разноски за разликата над 487, 93лв./съответни на приетата за
неоснователна част от иска от настоящата инстанция/ до 3 415, 50лв.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него пред първа и въззивна инстанция разноски съразмерно на основателната
част от иска.Пред първа инстанция те включват заплатени такси в размер на 25лв., от които
съразмерна е сумата от 21, 43лв.На осн. чл.38, ал.2 от ГПК на процесуалния представител
следва да бъде определено възнаграждение в размера по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г.
на ВАдвС съгласно договора за правна защита и съдействие от 23.07.2019г. или това е
сумата от 1 580лв., от която съразмерна на основателната част от иска е сумата от 1 354,
28лв.За въззивна инстанция се следва само адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА,
което според представения договор за правна защита и съдействие от 18.05.2021г., сключен
с Адвокатско дружество „В. и Димитрова“, гр.Добрич/регистрирано по ЗДДС/, следва да се
определи с ДДС или това сумата от 1 896 лв., от която съразмерна на основателната част от
иска е сумата от 1 625, 14лв.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати дължимите д.т. за първа и въззивна инстанция, които са общо в размер на 1
14
800лв.Въззиваемият претендира разноски за пред настоящата инстанция в размер на 480лв.,
представляващи адв.възнаграждение, заплатено на 17.05.2021г. според представения
фискален бон, от които съразмерна на неоснователната част от иска е сумата от 68, 57лв.,
която следва да му бъде присъдена на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260001/04.01.2021г., постановено по гр.д.№509/19г. по описа на
ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М. П. СТ. против Т. Н. П.
при участието на третото лице помагач на ответника ЗК „Олимпик“АД, Кипър, в
ликвидация, иск с пр.осн. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 30 000лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лява и дясна патела, причинено при
ПТП на 11.08.2014г. в гр.Добрич, на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и ул.“Гривица“, от
удар между ищеца като водач на велосипед и управлявания от ответника л.а. „Рено Лагуна“
с ДК№ ТХ4900ТХ, поради виновно и противоправно поведение на ответника-навлизане при
завой на ляво в лентата за насрещно движение на ищеца; 2/ М. П. СТ. е осъден да заплати на
Т. Н. П. сумата, представляваща разликата над 487, 93лв. до 3 415, 50лв., сторени в
производството разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН ********** да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********, сумата
от 30 000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от счупване на
лява и дясна патела, причинено при ПТП на 11.08.2014г. в гр.Добрич, на кръстовището на
ул.“Христо Ботев“ и ул. “Гривица“, от удар между ищеца като водач на велосипед и
управлявания от ответника л.а. „Рено Лагуна“ с ДК№ ТХ4900ТХ, поради виновно и
противоправно поведение на ответника-навлизане при завой на ляво в лентата за насрещно
движение на ищеца, на осн. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260001/04.01.2021г., постановено по гр.д.№509/ 19г. по
описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М. П. СТ. против
Т. Н. П. при участието на третото лице помагач на ответника ЗК „Олимпик“АД, Кипър, в
ликвидация, иск с пр.осн. чл.45, ал.1 от ЗЗД в частта му за сумата, представляваща разликата
над 30 000лв. до 35 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване
на лява и дясна патела, причинено при ПТП на 11.08.2014г. в гр.Добрич, на кръстовището
на ул.“Христо Ботев“ и ул.“Гривица“, от удар между ищеца като водач на велосипед и
управлявания от ответника л.а. „Рено Лагуна“ с ДК№ ТХ4900ТХ, поради виновно и
противоправно поведение на ответника - навлизане при завой на ляво в лентата за насрещно
движение на ищеца; 2/ М. П. СТ. е осъден да заплати на Т. Н. П. сумата от 487, 93лв.,
сторени в производството разноски
15
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********, сумата
от 21, 43лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, да заплати на адвокат Н.С. В. от АК-Добрич сумата
от 1 354, 28лв., представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на М. П. СТ. пред първа инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, да заплати на Адвокатско дружество „В. и
Димитрова“, адрес гр.Добрич, бул.“Добруджа“ №9, ет.3, офис 305, сумата от 1 625, 14лв.,
представляваща възнаграждение/с включен ДДС/ за оказано безплатно процесуално
представителство на М. П. СТ. пред въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 1 800лв., представляваща
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. СТ., ЕГН **********, да заплати на Т. Н. П., ЕГН **********, сумата
от 68, 57лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ЗК „Олимпик“ АД,
Република Кипър, в ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради
неплатежоспособност/несъстоятелност/, представлявано от ликвидаторите/синдици/
П.Накузи и С.Коккинос, действащо на територията на РБ чрез ЗК „Олимпик-клон
България“, КЧТ, гр.София, на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16