Р Е Ш Е Н И Е
267/17.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 17.17.2019 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10613 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен иск с
пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжника по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 6047/19 г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът
В.Н.В. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
***, сграда „Метални панели и
конструкции“, представлявано от Ганчо
Йовчев Тенев – законен представител сумата от 374,42 /триста седемдесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки/ лева, представляваща
главница, дължима за периода от 25.07.2017 г. до 25.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 19.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 8,70 /осем лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща лихва върху главницата, начислена за периода
от 26.08.2017г. до 14.03.2019г.
Твърденията в молбата и обстоятелства
от които ищецът черпи права са, че вземането му произтича от задължения
на ответника за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонаментен номер 954471, за които има издадени фактури за периода от
25.07.2017г. до 25.01.2019г. с отчетен период по фактури от 28.11.2015г. до
21.12.2018г. за обект-имот, находящ се в гр. Бургас,
ж.к. „Лазур“, бл. 35, вх. 3, ет. 1, ап.ляв. Обосновава наличието на правен
интерес от предявяване на установителния иск от обстоятелството, че длъжникът е възразил
по реда на чл.414 ГПК срещу издадената заповед по чл.410 ГПК и заповедният съд му е дал указания за
предявяване на иск.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника с който същият заявява, че не оспорва предявеният иск и прави признание
на същия като отправя предложение на ищеца страните да постигнат споразумение
за спорното правоотношение.
В
съдебно заседание ищцовото дружество е представило писмено
становище с което моли за уважаване на предявения иск при признание от страна
на ответницата и тъй като последната е станала причина за
завеждане на дело, моли да му заплати разноските за заповедното и за исковото
производство.
Ответницата, в съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа
отговора с направеното признание на иска. Моли за отхвърляне на молбата на
ищеца за разноски, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът след като взе предвид събраните
в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От твърденията в молбата и представените доказателства,
които не се оспорват от ответницата В.В. се установява, че между страните е налице договорно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. На
основание чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът има
качеството потребител в отношенията с експлоатационното дружество по отношение
на водоснабден обект с адм.адрес гр.Бургас, ж.к
„Лазур“, бл.35, вх.3, ет.1, ап.ляв. За доставена и потребена
вода на битов абонат, ищцовото дружество е издало
фактури за периода 25.07.2017 г. – 25.01.2019 г., в които е посочената цената
на услугата съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР на стойност
374.42 лева, като същите произтичат от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период от 28.11.2015 г. до 21.12.2018 г. Поради неизпълнение ответникът
дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от падежа
до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 8.70 лева, както и
обезщетени еза забава от подаване на молбата до
окончателното заплащане на
задължението.
Предвид вида на предявения специален
установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по
издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за
установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията
си, водещи до неоснователност на
исковата претенция.
От изисканото
и приобщено ч.гр.д.№ 6047/19 г. на
ВРС, 21 състав се установява, че със заповед № 3242 от 22.04.2019 г. е разпоредено длъжник В.Н.В., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на кредитор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление
***, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано
от Ганчо Йовчев Тенев – Законен
представител сумата от 374,42 лева /триста седемдесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща главница, дължима за периода от
25.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.03.2019г., до
окончателно изплащане на вземането,
сумата от 8,70 лева /осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
лихва върху главницата, начислена за периода от 26.08.2017г. до 14.03.2019г.,
както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, заплатена държавна такса за
заповедното производство, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 26 от НЗПП.
Всички
представените с молбата на ищеца писмени
доказателства - справка-извлечение по партида на абонат, заверени копия на
фактури от 25.01.2019 год., от 21.12.2018 год., от 26.11.2018 год., от 25.10.2018 год., от 25.09.2018
год., от 25.07.2018 год., от 25.06.2018 год., от 25.05.2018 год., от 26.03.2018 год., от 25.01.2018 год., от 22.12.2017 год., от 25.07.2017 год. НЕ се оспорват от
ответника по иска. Последният е представил
доказателства решение № 133 от 04.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 539/2018
г. на РС Средец, удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район
Младост, удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район Одесос, нот.акт № 81, том II, дело № 686/1970 г. на нотариус при БНС, установяващи наследствени
права и правото на собственост за обекта на потребление.
В производството
по предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на
кредитора към длъжника, признато с
издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи
наличието на договорни отношения с ответника, по силата
на които е изпълнил своето задължение да достави
вода за битови нужди на ответника за обекта, който
държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв.
Ответникът
не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги
за целия процесен период, както и не оспорва, че е
ползвател на същите услуги в обекта на
потребление и с посочени абонатни номера. Същият не е реализирал правото си на възражение пред
ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са
налице
доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват,
че има промяна
в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника
така, както е посочено в Общите условия според която, при
промяна на обстоятелствата, собственикът следва да ги уведоми за промяна
на титуляра на партидата. С оглед факта,
че ответникът признава задълженията си към ищеца
по основание и размер, съдът намира за доказан факта, че същият
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР на Закон
за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват
твърденията, че ищцовото дружество при издаване на фактурите за процесния период
е изпълнило задълженията си по Общите условия, одобрени от КЕВР и в съответствие с Наредба №4 от 14.09.2004 год. на
МРРБ.
До приключване на устните състезания страните не са постигнали спогодба.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните в
производството доказателства са установени по безспорен и категоричен
начин твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал вода и ВиК услуги в обекта,
по партида чийто титуляр е.
С оглед горното, съдът намира, че кредиторът е установил по пътя на главно и пълно
доказване, че съществува
вземането му по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери. Съдът като взе
предвид, че към датата на постановяване на решението задълженията на
ответника към ищеца по исковата
претенция не са погасени, намира, че
предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По
въпроса за разноските:
Тъй
като с поведението си ответникът е станал причина за подаване на заявление по
чл.410 ГПК, както и на исковата молба по която е образувано настоящото гр.дело,
тъй като е подал възражение с което е оспорил заповедта за изпълнение, то същият
дължи на ищеца разноски за
производството в общ размер на 150 лева /75 лева за исковото и 75 лева
заповедното производство/. Същите се дължат на основание разпоредбата на чл.78 ГПК, съобразно задължителната практика
по въпроса за разноските,
изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника В.Н.В.
с ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление ***, сграда
„Метални панели и конструкции“, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев – законен представител по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
6047/19 г. на РС Варна за заплащане
на сумата 374,42 /триста седемдесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки/ лева, представляваща
главница, дължима за периода от 25.07.2017 г. до 25.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата 8,70
/осем лева и седемдесет стотинки/ лева,
представляваща лихва върху главницата, начислена за периода от 26.08.2017 г. до
14.03.2019 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.237 ГПК.
ОСЪЖДА
В.Н.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, Булстат ********* със
седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални панели и конструкции“, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев разноски за заповедното и за
исковото производство в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: