Р Е Ш
Е Н И Е
№ ................................/………………………...2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2020
год в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
при участието
на секретаря Елка Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова ,
в.
гр. дело № 27/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК
Производството е образувано
по депозирана въззивна жалба К.Т.Т., ЕГН: **********, чрез адв. Кр. Д.,
срещу решение № 5005/19.11.2019 год, постановено по гр.д. 6698/2019 год. по описа на ВРС, с което се
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България
за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, липса на справедливост,
влошено психическо състояние и прекъсване на образованието му, причинени в
резултат на разглеждане на ДП №540/2017г. по описа на Първо РУ на МВР
пр.пр.№11502/2017г. по описа на ВРП, извън разумния срок по чл. 6, пр.1 КЗПЧОС.
Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, по
подробно изложени в жолбата основания,
включително: въпреки направените пълни самопризнания, лицето е
привлечено като обвинаем осем месеца след проведения му разпит; единственото
действие на прокуратурата в продължение на близо една година е изготвяне на
повторна счетоводна експертиза; лицето е било непълнолетно.
С оглед изложеното, моли постановеното решение на ВРС да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго,с което да се уважи предявения иск и се
присъдат направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде
оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на
чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи,в обжалваната част от решението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната
въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявен е
иск с правно основание чл.2б,
ал.1 ЗОДОВ от К.Т.Т.
срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, липса
на справедливост, влошено психическо състояние и прекъсване на образованието
му, причинени в резултат на разглеждане на ДП №540/2017г. по описа на Пето РУ
на МВР пр.пр.№11502/2017г. по описа на ВРП, извън разумния срок по чл. 6,пр.1
КЗПЧОС.
Твърди се, че от м. януари 2018г. ищецът , като
непълнолетен, е с наложена мярка „Задържане под стража“ по ДП №17/2018г. по
описа на ВОП, по което е образувано НОХД №1042/2018г. по описа на ВОС. Имало
образувани няколко ДП, които са висящи,включително и към настоящия момент. По
повечето от тях не може да се постигне присъда, тъй като били маловажен случай.
Твърди, че многократно е сезиран Инспектората към ВСС за бездействието на
органите на ВРП, с които се нарушава правото на непълнолетния за
разглеждане и решаване на делата в
разумен срок и въпреки това без основание същите се спирали и след подаване на
жалби се възобновявали, тъй като поради малозначителност те следвало да бъдат
прекратени. Твърди се, че всички
действия на прокурор Манасиев били е единствената цел умишлено да се утежни
положението на подсъдим по друго наказателно производство.
Твърди, че съгласно чл.242,ал.2 НПК срока за
прекратяване, спиране на НП, внасяне на предложение за освобождаване от
наказателна отговорност или повдигане на обвинение е обвинителен акт бил
изтекъл, като материалите били предявени на 27.06.2018г. и тогава прокурорът
получил делото.
Счита, че извън разумния срок по чл.6,пр.1 КЗПЧОС и до
настоящия момент ДП №540/2017г. по описа на Пето РУ производството не било
приключило в разумния срок, а напротив задържало се умишлено висящо с цел да се
утежни положението на ищеца, от което той претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и липса на
справедливост.
Твърди се, че вследствие на продължителния престой в
арестното помещение поради неизменение на мярката му „Задържане под стража“ ,
тъй като имал множество висящи производства, едно от които било процесното, му
били причинени неимуществени вреди като влошено психично състояние. Бил настанен за експертиза в Първа
психиатрична болница при УМБАЛ “ Света Марина“ за срок от един месец. През
престоя в болницата бил без достъп до чист въздух, изолиран и без контакти с
външния свят, за което имало съставен доклад на НПМ при Омбудсмана на
Р.България. Съгласно този доклад в болничното заведение по отношение на ищеца
били използвани белезници в противоречие на чл.114 ЗИНЗС, което представлявало
подлагане на болните лишени от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко и
унизително отношение.
Отделно от това наказателната репресия от органите на ДП
и прокуратурата му били причинили неимуществени вреди – прекъсване на
образованието му.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на
република България е депозирала
отговор по иска, в който се изразява становище за неговата неоснователност –
твърди, че липсват конкретни доказателства за произтекли конкретни вреди за
ищеца. Фактът, че срещу ищеца се води
друго наказателно производство, което е в съдебна фаза на разглеждане -
образувано НОХД №1042/2018г. , по никакъв начин не касае разследването по ДП №540/2017г. по описа на Пето РУ и още по-малко сроковете, в които
се провеждало разследването. По ДП №540/2017г. по описа на Пето РУ няма взета мярка за неотклонение по
отношение на ищеца, престоя в арестното помещение също не касаел това ДП.
Твърденията, че ДП №540/2017г. по описа на Пето РУ се задържало умишлено са
неоснователни. Видно от Становището на Инспектората от 04.02.2019г. е, че не са установени нарушения при провеждане
на разследването.
Към днешна дата продължителността не е надхвърлила
разумните срокове по смисъла на Конвенцията. По ДП са извършени множество
различни по вид процесуално-следствени действия, разследването се е
провеждало активно и липсва нарушаване на правото за разглеждането
му извън разумния срок. Материалите по делото са предявени на обвиняемия на
27.06.2018г., като от защитника му са направени искания за събиране на нови
доказателства, които били уважени ,а именно - изготвяне на нова ССчЕ, издирване
на лице, което да се разпита като свидетел. При проверката на ИВСС е констатирано, че в периода
03.09.2018г. – 17.12.2018г. до приключване на проверката обвиняемия бил превеждан
в Затвора – Враца и в Затвора –Белене, което допълнително затруднило
съдопроизводството поради неговото отсъствие.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
От събраните по
делото доказателства се установява
следното :
ДП №540/2017г. по
описа Пето РУ - Варна е образувано на 02.09.2017г. на основание чл.212,ал. 2 НПК срещу
неизвестен извършител, затова че на
02.09.2017г. в гр.Варна, м-ст“Траката „са отнети чужди движими вещи – сумата от
5650 лева и стек цигари „Карелия“ от владението на С.И.Г., без нейно съгласие,
с намерение за противозаконно присвояване- престъпление по чл.194,ал.1 НК.
През периода 02.09.2017г.
до 27.06.2018г. ,когато С Постановление от 27.06.2018г. К.Т. е привлечен
и разпитан като обвиняем за извършено на
02.09.2017г. престъпление по чл.195,ал.1, т.3, пр.2 вр.чл.194,ал.1 вр.
чл.63,ал.1, т.3 НК. , съставен и протокол за предявяване на разследване, в
който са обективирани направените от процесуалните представители на обвиняемия
доказателствени искания, са извършени редица процесуално следствени действия / оглед на местопроизшествието, разпит на
свидетели , допусната и приета експертиза за стойността по пазарни цени на
движимите вещи към момента на деянието, проведени ОИМ – преглед от запис на
видеохранителни камери на магазина, назначена комплексна психологична и
психиатрична експертиза , извършено е разпознаване на лице /
На 27.06.2018г. и на
09.07.2018г. е направено искане за продължаване на срока на разследването, като
с Постановление от 09.07.2018г., срокът е продължен до 02.09.2018г.
С Постановление от
09.08.2018г. е назначена повторна счетоводна експертиза / изготвена на 07.12.2018г/,като на 27.10.2018г.
е разпитан свидетелят Р.В..
На 23.01.2019г. с
постановление са дадени указания за извършване на действия по разследването в
срок до 02.03.2019г.
С разпореждане от
22.01.2019г., К.Т. е приведен от Затвора
–гр.Белене, където е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по сл.д.№17/2018г. по описа на
ОСлС –гр.Варна в Затвора гр.Варна за периода 04.02.2019г. – 22.02.2019г.
На 12.02.2019г. К.Т. е
приведен от Затвора –гр.Враца, където е задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в Затвора
гр.Варна за периода 18.02.2019г. –
28.02.2019г.
К.Т. е хоспитализиран
в УМБАЛ“Света Марина“Варна от 11.02.2019г. -11.03.2019г. за изготвяне на
съдебно психиатрична експертиза
След няколкократни
разговори с адв.Балачев е насрочена дата- 07.06.2019г., за ново привличане и разпит
на К.Т..
С Разпореждане /
06.06.2019г./, К.Т. е преведен от
Затвора в гр.Варна до Пето РУ,а на 07.06.2019г. е разпитана свид.И..
С Постановление от
07.06.2019г., К.Т. е привлечен и
разпитан като обвиняем за извършено на 02.09.2017г. престъпление по
чл.195,ал.1, т.3 , пр. 2 вр.чл.194,ал.1 вр. чл.63,ал.1, т.3 НК.. На тази дата е
съставен и протокол за предявяване на разследване, в който са обективирани доказателствени
искания от процесуалните представители на обвиняемия /оставени без уважение/.
На 21.06.2019г. е съставено обвинително
заключение и на 28.06.2019г. е внесен обвинителен акт срещу К.Т. за извършеното
на 02.09.2017г., за което е образувано
НОХД №3012/2019г. по описа на ВРС.
В с.з. проведено на 25.09.2019г. по
НОХД №3012/2019г. е одобрено споразумение по реда на чл.382,ал.7 НПК.
Приложено е и
становище на Инспектората към ВСС, съобразно което действията по
разследване в ДП №540/2017г. по описа Пето РУ гр.Варна са
извършвани ритмично и няма виновно бездействие от страна на прокурорите, което
да е довело до неоснователно забавяне на разследването. Представен е Доклад на
Омбудсмана на Република България
Пред ВРС е разпитан и
свид. Т.В.Т.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Задължението
за разглеждане и решаване на делата в разумен срок намира регламентация в
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
Гражданския процесуален кодекс, Наказателно – процесуалният кодекс и в
Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна, редът за получаване на
обезщетение за бавно правосъдие е уреден в Закона за съдебната власт и в Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС) се прилага с приоритет пред всеки български закон. Ето защо,
при наличие на противоречие между ЕКЗПЧОС и нормативен акт от вътрешното право,
прилага се Конвенцията.
Самата Конвенция определя широко правото на
разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като основно човешко право.
Неговата основна уредба се намира в чл. 6, пар. 1.
В чл. 5, пар. 2 от ЕКЗПЧОС постановява, че: Всеки арестуван
или лишен от свобода трябва своевременно да бъде изправен пред съдия
или пред длъжностно лице, упълномощено от закона за изпълнява съдебни функции,
и има право на гледане на неговото дело в разумен срок
или освобождаване преди гледането на неговото дело в съда.
Съгласно чл. 22 от Наказателно – процесуалния кодекс:
(1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок, а съгл. Ал (2) Прокурорът и
разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в този кодекс срокове.
(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под
стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела.
Множество нормативни актове възлагат задължението за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок, но в закона няма легална дефиниция на това понятие. Този
факт, се дължи на това, че не е възможно да се определи единен „разумен срок“
за всички видове дела, поради което и кой срок е „разумен“ се определя за всеки
конкретен случай.
Липсата на легална дефиниция на понятието не означава
липса на критерии за извеждането на неговите параметри. Напротив, такива
критерии предоставя практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
В едно от своите знакови дела срещу България, ЕСПЧ постановява, че: „ При
преценката за разумност на релевантния период съдът прилага три критерия:
фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и
поведението на самия носител на правото (в този смисъл Екле срещу Германия,
Цимерман и Щайнер срещу Швейцария, Крепс срещу Полша, С.Х.К. срещу България).
Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото
се
нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи
Именно
тези критерии са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди,като в Член 2б, ал. 2 е посочено, че при преценка относно наличието на
необосновано забавяне при разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Правното
основание на предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
настъпили имуществени и неимуществени вреди в резултат на бавно правосъдие – в
нарушение на разумния срок за разглеждане на делото, е разпоредбата на чл.2б,
ал.1, вр.чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
С
оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема,че предявеният от Кр.
Дотовор иск е допустим,но разгледна по същество е неоснователен.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна
Както бе
посочено, понятието разумен срок
не е дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ,
всяко лице има правото на адекватен срок – подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в
неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира
общественото доверие в правораздаването
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва
да се ръководи от критериите, заложени примерно в ал.2 на чл.2б от ЗОДОВ- общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора
Настоящият въззивен състав изцяло възприема
извода на ВРС,че в конкретния случай не са налице основания за ангажирането на
отговорността на държавата, за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.,
Както правилно е посочил и ВРС, съгласно
постоянната практика на съдилищата, за начало на разумния срок се приема
момента, в който е предявено
обвинението, а за крайния момент - момента, в който се слага край на
несигурността в правното положение на лицето.
Следва да се посочи,че като фактори за прекалената продължителност на наказателното преследване следва да се посочат - неизвършване на следствени действия през продължителни периоди от време;многократна промяна на квалификацията на престъпленията, за които е повдигнато обвинение;-проява на пасивност от страна на властите и следствието в издирване на свидетели и други доказателства;-затруднения за намиране на подходящи експерти; връщане на делото от първоинстанционния съд (неколкократно) поради многобройни нарушения на процедурата; недобра координация между органите на следствието и прокуратурата;допускане на сериозни процесуални нарушения;задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време;-мудност в действията на прокуратурата;
Съгласно постоянната практика на съдилищата, в случаите на забавено правосъдие съдилищата следва да признаят неспазването на изискването за разумен срок на чл. 6, §1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по изричен и измерим начин”,като посочат по категоричен начин допуснато нарушение на разумните срокове за разглеждане на делото и да посочат на причините за това;
Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали той е разумен
Видно от доказателствата по делото ДП №540/2017г. е образувано на 02.09.2017г., срещу
неизвестен извършител. С
постановление на прокуратурата от
17.05.2018 година е установен
извършителя на престъпното деяние Кр. Т.. Производството е приключило с внасяне
на обвинителен акт в съда на 28.06.2019,като на 27.06.2018г. обвинението е предявено на ищеца.
От събраните по делото доказателства се
установява, че в периода 02.09.2017г. – 28.06.2019г. са извършени множество
процесуално следствени действия по събиране на относими за доказване на
обвинението доказателства. В този период , с оглед необходимостта от събиране
на нови доказателства, при спазване на процесуалните основания е било уважавано
искането за удължаване на срока на разследване.
В този период следва да се отбележи
обстоятелството, че К.Т. е бил в ареста
по друго ДП № 17/2018 година.
С
оглед установената фактическа обстановка, като се преценява продължителността и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора, настоящият въззивен състав приема, че не е налице неразумен
срок по смисъла на Конвенцията. Следствените действия са били извършвани
своевременно, при осъществяване на активни действия от страна на разследващите
органи
Продължителността на производството е в
рамките на разумния срок, предвид обема на проверката, която разследващите е
следвало да извършат, независимо от направеното признание на К.Т.,което
признание не ги обвързва
Действията по разследване са извършвани
ритмично и няма виновно бездействие,което е довело до необосновано забавяне на
разследването
При
преценка сложността на делото съдът съобрази естеството на фактите, които е
следвало да бъдат установени, нуждата от събиране на доказателства, броя на
участниците в производството – страни, свидетели, експерти и установи, че проведеното
срещу К.Т. наказателно производство
отговаря на критерия за фактическа сложност на делото, независимо както бе
посочено по горе, от признанието направено в дадените обяснения от Кристиян Т.
на 05.10.2017 година.
На 27.06.2018г. на К.Т. са предявени
обвинението и разследването. Процесуалните му представители са направили
искания за извършване на допълнителни действия по разследването, което е довело
до удължаване на производството,включително и чрез назначаване на комплексна
психиатрична и психологична експертиза / л 147 от ДП/. ,като с постановление от
09.08.2018 година,на Прокурора, са уважени доказателствените искания / л.148 от
ДП//
Следва да се отбележи,че до 27.06.2018 година
на Кристиян Т. не е наложена мярка за
неотклонение.
На 28.02.2019 година с Постановление на прокурор от ВРП е удължен срока за извършване
на разследване до 02.07.2019 година за събиране на исканите от процесуалните
представители на Кристиян Т. доказателства.
На 07.06.2019г. е предявено обвинението и
разследването. Процесуалните представители са направили искания за събиране на
доказателства, които не са уважени и на 28.06.2019г.
е внесен обвинителен акт в съда.
Настоящата инстанция , възприема изводите на
ВРС, че действията по разследване в досъдебното
производство са извършвани своевременно и последователно, като не се установява
необосновано забавяне при събиране на съответните доказателства. Не е имало продължителни
периоди на бездействие. Сроковете за разследване са били продължавани
своевременно по съответния ред,при спазване на процесуалните основания за това.
След 27.06.2018г. производството е продължило за събиране на поисканите от
обвиняемия допълнителни доказателства.
След първоначално повдигне на обвинението,
обвиняемият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ но по друго ДП №17/2018г. на ВОП, осъществявана
Затвора в Белене и в Затвора Враца, а в последствие е бил настанен за
психиатрично изследване в УМБАЛ “Света Марина“ Варна, което също е довело до удължаване
на срока за последващото предявяване на
обвинението.
Неоснователно
е твърдението,че производството по
повдигнатото обвинение е станало
причина да не бъде изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по
–лека . Видно от мотивите на приложеното определение № 118/04.04.2019 година, мярката за неотклонение „Задържане под
стража” не е била изменена , поради наличие на висящи ДП и СП образувани срещу
жалбоподателя Кристиян Т. , както и
възможността да се укрие, предвид данните,че е пребивавал и учил продължително
време в чужбина. Фактът,че между тези ДП е и
ДП 540/2017 год не е мотивиращо за отказа за изменение на мярката за
неоклонение
В мотивите
по определение № 413 /18.12.2018 година се сочи , мярката
задържане под стража е обусловена от наличието на четири висящи досъдебни
производства срещу Кристиян Т. за тежки престъпления.,поради което не само
висящото ДП 540/2017 година е основание за постановяване на това определение.
С оглед изложеното по горе, с оглед наличието на други
висящи досъдебни производства, с оглед факта, че НОХД
3012/ 2019 год е приключило със
споразумение, по силата на което Кристиян Т. е признат за виновен и му е
наложено наказания „пробация”, настоящият въззивен състав приема, че липсват
основания, въз основа на които да се приеме, че налице причинно –следствена
връзка между твърдението за
неприключване на производството в разумни срокове и сочените претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, липса на справедливост,влошено
психично състоание и прекъсване на образованието му, причинени в резултат на
разглеждането на ДП 540/2017 година по описа на Първо РУ на МВР-Варна извън разумния срок по чл.6 от КЗСПЧОС.
Твърденията, че обвиняемият многократно изразил желание за възстановяване на щетите и сключване на
споразумение, но наблюдаващият прокурор умишлено забавил производството като
внесъл обвинителен акт са неоснователни и недоказани,още повече, че както е
посочил и ВРС, сключване на споразумение е правна възможност, а не право на
обвиняемия и правно задължение на прокурора, и която преценка
не подлежи на съдебен контрол.
Съобразно всичко изложено, предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, както поради
обстоятелството, че не се установява
нарушение на разумния срок, за което да е налице действие или бездействие ,
пака и поради липса на причинна връзка с твърдяните в исковата молба претърпените
от лицето вреди. Делото е приключило по ДП 540/2017 год, без да е налице забавяне
извън необходимото за неговото разглеждане и решаване. Не е доказана и
причинно следствена връзка с продължителността на производството и твърдяните вреди,което е също основание за
отхвърляне на иска / като следва да се добави,че и настъпването на вредите не е
доказано , още повече,че спрямо лицето е имало и др. ДП/ .
В обобщение,
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5005/19.11.2019 год, постановено по гр.д.
6698/2019 год. по описа на ВРС
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на основание чл.280
ал.2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :