Р Е Ш Е Н И Е
№ 54 / 7.3.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
РУМЯНА ПЕТРОВА
при секретар Родина Петкова и прокурор Виолета Радева,
като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНОХД № 57 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 277 от 30.10.2018
г. постановена по НОХД № 4737 / 2018 г., НО, 45 състав на Варненски районен съд
е признал подс. Л.Г.П., роден на ***
***, български гражданин, със средно образование, не работи, разведен, осъждан,
живущ ***, ЕГН ********** за виновен
в това, че на 11.10.2018 г. в гр. Варна,
без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - хероин с
нетно тегло 0,07 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент - диацетилморфин 26,4 % и на обща стойност 4,50 /четири лева и
петдесет стотинки/, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Определен е строг
режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Срещу така постановената
Присъда е постъпила въззивна жалба, с искане за преквалификация на престъпната
деятелност, към състава на чл. 354а от НК, предвиждащ маловажност на случая. Изразено е искане и за оправдаване на
подсъдимия поради наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав, защитникът на подс. П., в лицето на адв. А. поддържа
жалбата на посочените в нея основания. Представени са на съда и доразвитите аргументи
към въззивната жалба.
Подс. П. в своя лична
защита, поддържа изразеното становище от неговия защитник. При упражняване
правото си на последна дума, отправя идентично искане към съда.
Представителят на ВОП определя
първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен. Счита, че наказанието за
престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК е определено правилно, като са отчетени обстоятелства имащи значение за
наказателната отговорност на подсъдимия. Сочи, че няма основание случаят да
бъде приет за маловажен.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната
присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Съгласно горепосоченото
основание, задълженията на въззивния съд се свеждат и до проверка на
атакуваната присъда в цялост, по служебен път. Нито защита, още по-малко
държавното обвинение са навели възражения за допуснати процесуални нарушения от
категорията на абсолютните, а такива по делото са налице. Те възпрепятстват
реалната въззивна проверка и провокират употреба на разписаните
контролно-отменителни функции на въззивния съд.
ВОС констатира допуснати
от страна на ВРС съществени нарушения на процесуалните правила от категорията
на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 пр. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, изискващо отмяна
на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от първата инстанция.
Освен допуснатите
неточности в диференцираната процедура, в настоящият случай първоинстанционният
съд не е изложил мотиви по отношение на наказанието. Изискването за мотивиране
на съдебните актове освен, че е конституционно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБългария, то е
доказателство, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение гарантира
правото на справедлив процес, визиран в чл.
6 от ЕКПЧОС.
От друга страна,
недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт
пречат на второинстанционния въззивен съд да изпълни своята контролна функция.
Проведеното
първоинстанционно производство е опорочено, с оглед неясната воля на съда по
отношение провеждане на съдебното следствие, процесуалните и материалноправни
последствия от това. От приложения протокол от съдебно заседание от 30.10.2018
г. /стр. 20 от делото/ е видно, че подсъдимият и неговият защитник са направили
искане, съдебното следствие да протече по реда разписан в чл. 371, т. 2 от НПК,
т.е с признаване на фактите описани в обстоятелствената част ОА и съгласие, за
тях да не се събират доказателства. Съдът правилно е допуснал приложението на
тази диференцирана процедура и е държал протоколно определение на основание чл.
372, ал. 4 от НПК, в което е обективирана волята на подсъдимия, както и е
афиширано задължението на съда при постановяване на присъдата да се ползва от
тези факти. С оглед проведената процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, то следва
съдът да признае правото на подсъдимия да се ползва от така наречения „бонус“
при определяне на неговото наказание, изразяващ се изтърпяване само на 2/3 от
определеното наказание.
Макар до тук да са
налични някои процесуални неточности - съдържанието в протоколно определение по
даване на ход на съдебното следствие, като е посочено некоректно основание -
чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК, при липса на ал. 1, в цитирания чл. 371 от НПК,
даване обяснения макар и извън фактите в ОА преди определението по чл. 372, ал.
4 от НПК, прочитане на писмените доказателства по реда на 283 от НПК, а в
последствие „приема и прилага“ писмените доказателства от ДП, е в процесуалните
рамки и допустимия стандарт, гарантиращ правото на защита на подсъдимия.
Съществените пороци обаче
се констатират от постановяване на присъда и за задълбочават в изготвените към
нея мотиви. С нея съдът е признал подс. П. за виновен и му е наложил наказание
първо на основание чл. 54, ал. 1 от НК - девет месеца лишаване от свобода. След
това на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал това наказание с 1/3, като
на посоченото основание му е наложил наказание 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода. И толкова.
Материалноправната норма
по която е признат подс. П. за виновен – 354а, ал. 3, т. 1 от НК предвижда
наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 2 000,00 лв. до 10 000,00
лева.
При това уточнение, за
съда изобщо не съществува възможност да определи наказание 6 /шест/ месеца лишаване
от свобода. Ако приемем, че наказанието е определено по реда на чл. 54, ал. 1
от НК и наличния специален минимум, то може да бъде единствено 1 /една/ година
лишаване от свобода. След редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК – 9 /девет/ месеца
лишаване от свобода. За да постигне размера на наказанието от присъдата,
най-вероятно съдът е искал да приложи чл. 58а, ал. 4 от НК и да определи
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, най-малкото поради
това, че не е наложено и кумулативното наказание „глоба“ предвиждано в текста.
А то може да бъде пропуснато единствено в рамките на чл. 55, ал. 3 от НК. И такова
произнасяне няма. Ревизиращият съд би приел и това и разгледал делото по
същество, ако в мотивите към присъдата не присъстваше категоричното отричане на
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК /стр. 26 гръб, абз. 1/. Там
проверявания съд казва: „Съдът прие, че
не са налице условия за приложение на чл. 55 НК, тъй като не отчете наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко“.
Надолу в мотивите пък
сочи, как е определил наложеното наказание – точно както е описано в присъдата.
Отделно от всичко, в
мотивите /стр. 25/ е посочено, че производството по делото е по Глава 27 от НПК
и в процедура по чл. 371, т. 1 от НПК. Описано е, че е одобрено по реда на чл.
372, ал. 3 от НПК съгласие, да не се разпитват свидетели и вещи лица. С
оглед изложеното по-горе, такава
процедура не е проведена, а волята на подсъдимия е била недвусмислена, а именно
протичане на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Поради това
волята на съда при определяне размера наказанието е абсолютно неясна, или ако
това е тя, то начина и размера на наказанието са определени неправилно. Това
нарушава значително правото на защита на подсъдимия и е самостоятелно основание
за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Разбира се, следва да се
отчете и липсата на конкретните съображения на съда при определяне размера на
наказанието в изготвените мотиви. В крайна сметка при процедурата на съкратено
съдебно следствие и то проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, основните
мотиви на съда са насочени не толкова до конкретно установените фактически
обстоятелства и съответния доказателствен анализ на всички надлежно събрани и
проверени доказателствени материали, а най-вече към начина на определяне, вида
/видовете/ наказание /я/ и неговия размер, налаган на подсъдимото лице.
В
конкретния случай мотивите на ВРС при определяне на наказанието се изразяват
единствено в цитирания по-горе абзац /стр. 26 гръб, 1 абзац/. Съображения, дори
общи и формални няма. Първоинстанционният съд е следвало да изложи убедителни
съображения относно предпоставките на чл. 54 от НК – има ли смекчаващи
или отегчаващи отговорността обстоятелства, в какво са изразяват те, на кои е
предаден превес и т.н..
Посоченото
представлява само по себе си процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, тъй като не може да бъде установена волята на съда - задължително ВРС е
следвало да анализира всеки факт от значение за обществената опасност на
деянието, за да мотивира убедително размера на определеното наказание, т.к.
ролята на специалната и генералната превенция на наказанието следва да се
преценява с оглед личността на подсъдимия и тежестта на престъплението. Във
връзка с индивидуализацията на наказанието личността на дееца също подлежи на
изследване и доказване, поради което в мотивите е необходимо да се изложат
констатации за характеристични данни, психично състояние, заболявания, семейно
положение, предишни осъждания и други, което в случая не е сторено.
Последващото изложение касае
съображенията на съда защо не приема наличието на маловажен случай, както и
малозначителност на деянието /чл. 9, ал. 2 от НК/, но то първо не може да
замести специфичната и придадена от закона единствено на съда дейност по
индивидуализацията на определеното наказание и второ, то само по себе си представлява
отговор на възраженията на защита в тази насока.
Поради всичко изложено по-горе, въззивният съд не е в
състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на
поставените жалбата въпроси и възражения. Цитираните нарушения не могат да
бъдат отстранено от настоящата инстанция, респ. следва присъдата да бъде
отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
С оглед естеството на посочените съществени
процесуални нарушение, обсъждане на релевираните в
жалбата оплаквания по същество са безпредметни.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1
пр. 2, вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
присъда № 277 от 30.10.2018 г. постановена по НОХД № 4737 / 2018 г., НО, 45
състав на Варненски районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на първоинстанционния съд – Варненски районен съд от стадия на
съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.