Р Е
Ш Е Н
И Е №112
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 20.05.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на четиринадесети май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА -ЮСУФ
…............... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... В.гр.д..№80 от
2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „БДСК“АД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на управление-гр..,ул.“М.“№*
,чрез пълномощника си Б.Н.,***,пл.“С.“№8 срещу Решение № 1226/14.11.20*г.по
гр.д.№2114/20*г.по описа на Добрички районен съд.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане
по същество.
По жалбата не е постъпил отговор
от другата страна.
В жалбата се излагат доводи за
необоснованост,нарушение на съдопроизводствени
правила и незаконосъобразност на
съдебното решение в следния смисъл:
Банката жалбоподател е изправна
страна по сключен договор за револвиращ банков
кредит, чрез кредитна карта с лимит 1000 лв.Договорът е сключен с наследодателя
на ответницата по жалбата Й. М.,като след смъртта му един от наследниците му е М.Й.М..От
извършеното разпореждане след смъртта на наследодателя им с недвижим
имот,описан в жалбата е видно,че наследниците на починалия картодържател
са приели наследството с конклудентни действия-а
именно разпоредили са се чрез дарение със собствените си идеални части от сънадследствен недвижим имот в полза на сънаследника А. А..
Съдът неправилно е приел ,че след
изтичането на срока на валидност на картата на 16.10.2010г. банката е била длъжна да издаде нова кредитна карта.Изводът
противоречи на разпоредбата на чл.39 ал.4 от Общите условия на банката към
договора за кредит.
Налице са условията за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита,а именно неплащане на повече от две
поредни погасителни вноски.Договорът не е прекратен с неиздаването на нова
карта,а продължава действието си.На наследниците на починалия картодържател са изпратени покани за настъпилата предсрочна
изискуемост,която покана е връчена на въззиваемата
страна на 12.02.2018г. лично и впоследствие втора покана,връчена й на 28.07.2018г.
Съдът неправилно и при липса на
направено в писмен отговор на ответната страна възражение за изтекла
погасителна давност на задължението е приложил института на давността.От
момента на връчване на поканите през 2018г. не е изтекъл петгодишния давностен срок на задължението.
Макар ответникът да не е подал
писмен отговор в първоинстанционното производство и с
изявленията си да е показал ,че не оспорва основателността на иска,съдът
служебно е приложил давността ,което е нарушение на процесуалните правила,а
именно на правилото,че давност са прилага само при направено възражение за
изтекла такава.От изявлението,че моли да му бъде разсрочено изплащането на
задължението,направено от ответника в съдебно заседание,може да се направи
извод,че то се признава,следователно не са налице уредените в ЗЗД условия за
погасяването му по давност.Дори да се приеме,че е налице изтекла погасителна
давност,то изявлението на ответницата следва да се тълкува като отказ от
изтекла давност-по аргумент от противното на чл.113 от ЗЗД.
С тези мотиви се настоява
решението на РС гр.Добрич,с което е отхвърлен предявения иск да бъде отменено,а
искът изцяло уважен с присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
Окръжният съд,като се запозна с
доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства,както и с мотивите на обжалваното съдебно решение,прие за
установено следното:
Безспорно установено по делото
е,че наследодателят на ответницата в първоинстанционното
производство е страна-кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MAXICARD ,сключен на 16.10.2008г.между ищеца по делото и наследодателя на
ответницата.Съгласно удостоверение за наследници изх.№123/03.09.2014г.на Й. А. М.,издадено в
с.О.,общ.Балчик ,същият е починал на 21.10.2010г.,като е оставил
наследници,включително М. Й. М. –дъщеря.
Не се спори,че по кредитния
договор банката е изправна страна,която е предоставила под формата на кредитен
лимит,чрез кредитна карта на починалия кредитополучател сумата от 1000
лв.Сумата е усвоена,а погашенията са в размер на 22 лв.-една вноска,направена
на 05.12.2008г.
Правилни и обосновани са изводите
на районния съд,че ответницата М.М. е приела наследството с конклудентни
действия ,като съвместно с останалите наследници е извършила действие на
разпореждане с недвижим имот от наследствената маса,видно от представени по
делото НА№5,том VІ,дело №981/2017г.,вх.рег.№2472 от 02.10.2017г.по описа на СВ
гр.Балчик.
Решаващият мотив на Районния съд ,за
да отхвърли иска е бил аргумента за изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение на вземането,към датата на предявяване на исковата молба.
Окръжният съд намира,че като краен
извод този аргумент следва да бъде споделен и от настоящата инстанция по
следните съображения:
По възражението на
жалбоподателя,че ответницата не се е позовала в отговора на исковата
молба,какъвто не е подаден по делото, на изтекла погасителна давност,поради
което съдът не може да я прилага служебно,следва да се има предвид следното:
Действително институтът на
давността се прилага в процеса по възражение на страната,която се полза от
изтичането на давността за вземането.По заведеното със Заявление от
30.10.2018г. заповедно производство по ч.гр.д.№4408/2018г. на ДРС е постъпило
възражение по чл.414 от ГПК от страна на ответницата по делото
вх.№21269/08.11.2010 г.,с което се заявява,че тя не дължи сумата,поради това,че
не е приемала наследството от баща си и се позовава на изтекла давност.
Както правилно е приел районният
съд и видно от разрешението,дадено в т.11а от ТР №4/18.06.2014г.,ТД№4/2013г.
ОСГТК на ВКС ,съдът е длъжен да разгледа в исковото производство възраженията
,направени в заповедното производство срещу вземането на кредитора,дори да не е
подаден отговор на исковата молба.Това произтича от единния характер на
заповедното и инициираното в последствие по реда на чл.415 от ГПК исково
производство,поради което съдът не е приложил служебно института на давността,а
е разгледал направеното в заповедното производство оспорване на вземането чрез
позоваване на изтекла погасителна давност.Правилно и в съответствие със
съдебната практика е прието,че поканите за доброволно изпълнение до ответницата
не прекъсват давността,а едва предявяването на иск срещу нея ,основан на
разпоредбата на чл.422 от ГПК.
За начален момент на изискуемостта
на вземането от наследницата на починалия кредитополучател съдът приема момента
на откриване на наследството при
смъртта му на 21.10.2010г.,тъй като в този момент правата и
задълженията,свързани с новооткритото наследство преминават в патримониума на наследниците.
Дори при така определен начален
момент на изискуемост на задължението на наследодателя ,към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4408/2018г. на
ДРС-30.10.2018г. петгодишната погасителна давност за вземането към ответницата
е изтекла.
Що се отнася до това ,следва ли
изявлението на ответницата в първоинстанционното
производство да се тълкува като отказ от изтекла погасителна давност,по
аргумент на противното на чл.113 от ЗЗД,то макар че законът не предписва форма
за действителност на изявлението,съгласно константната съдебна практика това
изявление следва да бъде съзнателно,ясно и недвусмислено,като вземането от
изтичането на давността по което се прави отказът от давност, да може да бъде
индивидуализирано-така Решение №186/*.06.2013г.по гр.д.№927/2012г.на ВКС
Четвърто ТО.Изявлението на ответницата в съдебно заседание от 07.10.20*г.е в
смисъл,че ответницата знае ,че банката я „търси“,но моли да бъде разсрочено задължението за максимално
дълъг период ,тъй като има финансови затруднения,болна е и гледа болен
човек.При така направеното изявление не може да се направи категоричен извод ,че
длъжникът не желае да се ползва от
последиците на погасителната давност за конкретен индивидуализиран
размер на вземането.
Като е достигнал до аналогични
правни изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение , което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1226/14.11.20*г.по гр.д.№2114/20*г.по описа на Добрички районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.