Р
Е Ш Е Н И Е
№ 351 /02.12.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора Д.
ДИМИТРОВ разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.х.д. № 513 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч.Л.Т. *** срещу
решение № 260005 от 25.08.2020 г. по АНД № 126/2020 г. по описа на ГТРС, с
което е потвърдено наказателно постановление № 529/22.06.2020 г. на директора
на Регионална дирекция по горите – Варна. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и се иска отмяната му, както и присъждане на сторените разноски по
делото. Основното възражение е, че доказателствата, въз основа на които съдът е
стигнал до извода, че жалбоподателят е ловувал извън указаните в билета за лов
места, не се съдържат в административнонаказателната преписка, което е основание
да се приеме, че административнонаказващият орган не е доказал извършеното
нарушение. Сочи се също, че наказателното постановление е немотивирано и
противоречи на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и невъзможност за
упражняване на съдебен контрол за законосъобразност.
Ответникът по касационната жалба – РДГ - Варна, не изразява
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С процесното НП касаторът Ч.Л.Т. е бил санкциониран за
това, че на 23.02.2020 г. в землище с.Балканци, в непосредствена близост до
имот с идентификатор № ххххх, ловище на ЛД “Василево” на територията на ДГС
Генерал Тошево, е ловувал, като е извършвал движение извън населено място (пеша)
с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие с редовно заверен билет за лов, с
разрешително за индивидуален лов серия СИ № 047865/01.02.2020 г., но извън
указаните в разрешителното места. Административнонаказващият орган е приел, че
с поведението си Т. е нарушил разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, в резултат
на което го е санкционирал с глоба в размер на 100 лева и с лишаване от право
на ловуване за срок от три години на основание чл.94, ал.1 ЗЛОП, като на
основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнел в полза на държавата един брой ловна
пушка “Франки 712”, цевна кутия ххххх и “Франки 712” – цев калибър 12 № FP21757.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по
съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
му и изпълнителното деяние е безспорно установено и доказано. Приел е, че
нарушението е правилно квалифицирано, а наложеното наказание съответства на приложимата
санкционна норма. Счел е за неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
с деянието е извършено посегателство, което застрашава опазването на дивеча
като национално богатство. Изложил е доводи, че опазването на дивеча е основен
принцип на ловната площ и управление на ловното стопанство и всяко неспазване на
този принцип създава опасност за защитата и охраната при стопанисването на
дивеча. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод за
законосъобразност на НП, в резултат на което го е потвърдил изцяло.
Решението на ГТРС е валидно, допустимо и правилно. Приетите
за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства. Въз
основа на тях съдът е направил правилни и обосновани изводи за наличие на
извършено административно нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОП, които се споделят
от настоящата касационна инстанция.
Неоснователно е възражението на касатора, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства, че е
ловувал извън указаните в билета за лов места, защото от всички писмени и
гласни доказателства по делото – докладни записки, рапорти, констативен
протокол, писмени обяснения, свидетелски показания, в т.ч. от собствените му обяснения
пред органите на РУ – Генерал Тошево, както и от писмените му възражения срещу съставения
АУАН се установява по категоричен и несъмнен начин, че той е ловувал в района на
с. Балканци, община Генерал Тошево, в близост до земеделски имот, с НТП пасище,
с идентификатор № хххххх по КККР на землището на с.Балканци, който според
удостоверение от ТП “ДГС – Генерал Тошево” от 14.04.2020 г. и рапорт на зам.
директора на ТП “ДГС – Генерал Тошево” от 22.05.2020 г. се намира в ловище ІІ от
ловно-стопански район Ловна дружина “Василево” при С “ДРЛ” – Генерал Тошево,
докато неговото разрешително за индивидуален лов е за ловище І от
ловно-стопански район Ловна дружина “Василево” при С “ДРЛ” – Генерал Тошево. Изрично
в справката от ТП “ДГС – Генерал Тошево” е посочено, че съгласно
Горскостопански план, в т.ч. Ловностопанско устройството от 2015 г. на ТП “ДГС
– Генерал Тошево”, землището на с.Балканци не попада в територията на ловище І,
описано в разрешителното за лов на Т., с оглед на което правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че касаторът е
извършил нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Безспорно по-голямата част от
доказателствата относно мястото на извършване на нарушението се съдържат в
прокурорската преписка, по повод на която е образувано
административнонаказателното производство, но всички те са приобщени към
административнонаказателната преписка чрез съставените от контролните органи
констативен протокол и АУАН, въз основа на които се е произнесъл и наказващият
орган, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение,
водещо до недоказаност на нарушението.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че не
е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като от
обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че нарушението е
описано ясно и точно, като подробно е отразено времето и мястото на
извършването му и кои са доказателствата, които го потвърждават. Действително наказващият
орган не е посочил изрично, че разрешителното за лов е за ловище І, а касаторът
е ловувал в ловище ІІ на ЛД “Василево”, но направените от него фактически изводи,
че Т. е ловувал извън определените в разрешителното за лов места, са достатъчни
за индивидуализацията на нарушението и не е налице необоснованост и
немотивираност на НП, ограничаваща правото на защита на нарушителя или
възпрепятстваща съдебния контрол за законосъобразност. В производството пред
районния съд, както и в производството пред касационната инстанция не са
представени каквито и да е доказателства, оборващи верността на отразените в НП
констатации, поради което не са налице основания за неговата отмяна, както
правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението на
ГТРС не страда от посочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид на изхода от спора на касатора не се дължат
разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не
се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260005 от 25.08.2020 г.,
постановено по н.а.х.д. № 00126/2019 г. по описа на Районен съд – Генерал
Тошево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: