№ 12587
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110121303 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
11.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 21303/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Н. П. К. срещу „СС“ ООД, в която се твърди, че страните
се намирали в трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 19/30.09.2021 г. за
длъжността „Инженер – автоматизация“. Поддържа, че със Заповед от 28.02.2022 г.,
трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.03.2022 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ. Навежда доводи, че по неизвестни причини в трудовия договор и заповедта за
прекратяване било посочено ЕИК, което отговаряло на друго юридически лица – „С ЛТД“
ООД. Излага съображения, че ответника му е работодател, като последният бил подал
коректна информация в НАП и НОИ за трудовия договор. Твърди, че извършеното
уволнение било незаконно, като издадената заповед била незаконосъобразна и
1
немотивирана, тъй като не били посочени нито едно от липсващите качества, съответно в
какво се състои липсата на качества за ефективно изпълнение на работата, а също така не
били изложени и фактите и обстоятелствата въз основа на които работодателят бил
направил подобен извод, като прави обосновка от правна страна за необходимото
съдържание на уволнителната заповед. Поддържа, че уволнителната заповед била подписана
само от единият от управителите на ответника, а от 14.01.2022 г. били вписани двама
управители на дружеството, които го представляващи заедно. Сочи, че предизвестието също
било отправено само от единият от управителите. Развива съображения, че притежава
всички необходими качества за изпълнение на заеманата длъжност, което аргументира
подробно. Твърди, че след уволнението бил останал без работа, а тъй като последното било
незаконосъобразно се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като сочи, че последното
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, преди уволнението бил м.11.2021
г., като БТВ било в размер на 4764,09 лева, като поддържа, че се дължала сумата от 28584,54
лева за периода 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал
преди уволнението, а така също и присъждане на претендираното обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че страните са се намирали в
трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на твърдения трудов договор и
за твърдяната длъжност. Поддържа, че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед от 28.02.2022 г., считано от 01.03.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ –
поради липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. Навежда
доводи, че за неспазения срок на предизвестието на ищеца било изплатено обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ. Излага съображения, че ищецът бил изпълнявал работа като проектант във
връзка с инвестиционни проекти в частта електрическа, за което съобразно правилата на
ЗУТ носел отговорност, но ищецът не бил изпълнявал съответстващите на нормативните
изисквания задължения и отговорности за заеманата длъжност. Сочи, какви са изискванията
и задълженията на ищеца, съобразно трудовата му характеристика, съответно какви
отговорности е носел, като прави извод, че ищецът не е изпълнявал вменените му
задължения и отговорности, поради което била налице трайна и пълна липса на качества за
изпълнение на възложената му работа. Излага подробни аргументи от фактическа страна във
връзка с поети от ответника проекти по които сочи, че ищецът не бил изпълнил
задълженията си. Поддържа, че фактите от които се правел извод за липсата на качества
можело и да не се съдържат в уволнителната заповед, но за да не се ограничало правото на
защита на работника или служителя, същите можело да се съдържат в друг известен на
работника или служителя документ, като прави извод, че в случая ищецът е бил наясно с
фактическата причина за прекратяване на трудовия договор. Обосновава, че ищецът не
притежава необходимите качества за извършване на работата, която му е била възложена.
Навежда доводи, че случая с оглед периода и фактите, можело да се направи извод, че се
касаело за трайно състояние от страна на ищеца. Твърди, че управителите на дружеството си
били разпределили задълженията, като управителят КД бил упълномощил управителят НБ
да го представлява при сключването на трудови договори и издаването на документи от
работодателя по смисъла на КТ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 19.09.2022 г., съдът е допуснал обективно изменение на
предявения осъдителен иск, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като е намален размера на
претенцията, която се счита предявена за сумата от 23919,06 лева, като за разликата до
пълния първоначално предявен размер, съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил
производството. Определението не било обжалвано в прекратителната му част, поради което
е влязло в сила на 27.09.2022 г.
2
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят – в случая е на ответника,
който се твърдим, че е работодател (арг. §1, т. 1 ДР КТ), е необходимо да се очертаят всички
материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради обективна липса на качества
на ищеца за ефективно изпълнение на работата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1)
компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в
невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или
личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно
поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3)
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Представен е Трудов договор № 19/30.09.2021 г., сключен между „С С“ ООД от една
страна, в качеството на работодател и Н. П. К. от друга страна, в качеството на служител.
По силата на трудовият договор работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява
длъжността „Инженер – автоматизация“ с основно трудово възнаграждение в размер на
3747,00 лева. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от трудовия договор, страните са постигнали
съгласие за следното:
- основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 3747,00 лева, като се
уговарят допълнителни трудови възнаграждения;
- сумата от 1500,00 лева – платими еднократно до последния работен ден на годината;
- считано от 01.01.2022 г. на всеки 6 месеца по 3000,00 лева (нетно), като първото
плащане ще бъде начислено през м.06.2022 г.;
- в случай на прекратяване на трудовия преди изтичане на срока, съответните
допълнителни възнаграждения се изплащат в пропорционална част на отработеното време за
периода.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните като при
3
липсата на спор и доказателства за неговата неавтентичност, то последният обвързва
страните във връзка с обектираните в договора изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК. Тоест, между страните безспорно е установено, че било
налице трудово правоотношение.
Приложено е предизвестие № 55/17.02.2022 г., с което „СС“ ООД е уведомило Н. П.
К., че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от
19.03.2022 г. – поради липсата на качества за ефективно изпълнение на работата.
Представена е Заповед от 28.02.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на служителят Н. П. К., преди изтичането на срока
на предизвестието от 17.02.2022 г., считано от 01.03.2022 г.
Следователно по делото безспорно е установено, че процесното трудово
правоотношение е било прекратено, като правният спор по делото се концентрира върху
обстоятелството дали прекратяването (уволнението) е било извършено законосъобразно.
По реда на чл. 183 ГПК, съдът е извършил констатация от представена в открито
съдебно заседание от 19.09.2022 г., трудова книжка на ищеца, като в последната е налице
записване от страна на ответника, че ищецът е работил на длъжността „Инженер
автоматизация“, при основно трудово възнаграждение в размер на 3747,00 лева, като
трудовото възнаграждение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от
01.03.2022 г. Също така в трудовата книжка е отбелязано, че е налице вписване по реда на
чл. 54 КСО от НОИ, както и от „С“ ЕООД, като се установява, че ищецът работи на
длъжността „Инженер автоматизация“ с датата на постъпване на работа от 11.07.2022 г. с
основно месечно възнаграждение в размер на 2569,00 лева.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.
347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че брутното
трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца – за м.11.2020 г. е в размер на
4264,09 лева. По отношение формирането на БТВ на ищецът, експертът е представил
заключение, според което в първия вариант същото е в размер на 4286,57 лева – формирано
като основна заплата в размер на 3747,00 лева и клас прослужено време в размер на 539,57
лева, а във вторият вариант експертът е добавил и допълнително трудово възнаграждение в
размер на 500,00 лева – като е направи извод, че размер на БТВ е в размер на 4786,57 лева.
В констативно съобразителната част на заключението си експертът е изразил становище по
отношение на това как са формирани сумите за допълнително трудово възнаграждение.
Експертът е установил, че при новият работодател „С“ ЕООД на ищеца БТВ е в размер на
2800,21 лева – формирано като основна работна заплата и клас прослужено време. Посочено
е, че за периода от 11.07.2022 г. до 01.09.2022 г. БТВ на ищеца в зависимост от възприетото
в първият вариант като разлика е в размер на сумата от 1486,36 лева, а във втория вариант в
размер на сумата от 1986,36 лева. Съответно вещото лице е посочило, че размер на
дължимото обезщетение за процесния период при възприет първи вариант е в размер на
20919,06 лева, а във втория вариант е в размер на 23919,06 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставени задачи, като по
4
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Съдът, като направи преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно правилото на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК намира следното от
правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че уволнителната заповед за издадена от
компетентен орган, като доводите на ищеца в тази насока – че управителите на ответното
дружеството следвало да действат единствено заедно не могат да се вземат предвид. На
първо място по делото е представено надлежно пълномощно от 14.01.2022 г. (л. 185 в
кориците на делото), с което Кристиян Владимиров Димов, като управител на ответното
дружество е овластил надлежно другия управител Надежда Кирилова Благоева да упражнява
надлежно правата на дружеството и да го представлява. В случая при наличието на
надлежно учредена представителна власт от единия на другия управител на търговското
дружество се изпълнява изискването същите да са действали заедно. В тази насока правно
несъстоятелна е тезата, че пълномощното, респ. промените в дружествения договор не били
вписани в ТР. Пълномощното от единия до другия управител не е обстоятелство, което
подлежи на вписване от една страна, а от друга страна, дружественият договор урежда
отношенията само между съдружниците и управляващите органи на дружеството, като
доколкото ищецът не е страна по този договор, то същият не може да има действие по
отношение на него – арг. чл. 21 ЗЗД. Отделно от това трябва да се спомене и фактът, че
Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК e
„Допустимо е делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисципЛ.рни
наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.“. Тоест per argumentum a fortiori, след като работодателят
може да делегира работодателската власт за прекратяване на трудовото правоотношение, то
на по-силното основание, единият управител може да упълномощи другия да упражнява от
негово име и за негова сметка правните действия по органно представителство на
юридическото лице, което по характера си е хипотеза извън делегирането.
С оглед изложеното следва да се направи извод, че процесната уволнителна заповед е
издадена от надлежен орган от ответника.
Въпреки това, съдът счита, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като
не отговаря на изискванията за минимално необходимо съдържание.
Предметното съдържание на уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ безвиновно
уволнително основание е общо и широко формулирано. Липсата на качества на работника
или служителя може да се изразява в липсата както на професионални, така и на личностни
качества. Непритежаването на професионални качества може да се дължи на недостатъчно
знания, умения, опит, трудови навици. Липсата на качества означава недостиг на тези
качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената
работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя.
Изложеното налага извода, че в рамките на съдебното производство относно законността на
уволнението по един убедителен и категоричен начин съдът трябва да установи обективната
невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи в сравнително
продължителен период от време.
В уволнителния акт, работодателят „СС“ ООД не е посочил никакви обстоятелства от
които да може да се направи извод в какво се изразява липсата на качества и умения от
страна на ищеца с оглед изпълнението на работата, нито е направено препратка към
документи или книжа, които да са били известни на ищеца, респ. до които същият да е
могъл да има безпрепятствен достъп, за да може да узнае фактите от които се прави извода
5
от страна на работодателят за липса на качества за ефективното изпълнение на възложената
работа. Заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно
мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на
работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил
начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. Качествата на работника
могат да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде
измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите
действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще
бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на
начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да
изпълни. В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества.
Доказването на отрицателните факти „липса на качества“ се осъществява чрез доказването
на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя
с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без
правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на
определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения,
немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни
причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.
Липсващите качества може да се посочат както в заповедта за прекратяване на трудовия
договор, така и в друг известен на работника или служителя документ. Наличието или
липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено
по поведението на работника или служителя – неговите действия и бездействия и по
получените резултати. Безразлично е дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото
или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване
на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче
работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите,
установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата – в този смисъл
Решение № 163 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV г. о., ГК; Решение №
165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 195 от
18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 202 от 19.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 81 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010
г., IV г. о., ГК. В този смисъл, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК е възприето схващането, че „В заповедта за
прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е
длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който
работникът се справя с възложената работа.“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото не са ангажирани достатъчно
доказателства, за да се направи еднопосочен и безпротиворечив извод, че у ищеца липсват
достатъчно качества за изпълнение на възложената работа, което да бъде трайно състояние,
6
а с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказанията факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. В тази насока трябва да се спомене, че обстоятелството, че работникът или
служителят е имал пропуски в работата си, респ. е допуснал грешки би могло да обуслови
други мерки, респ. друго уволнително основание от страна на работодателят, а не
посоченото, освен ако не се установи, че касае за трайно обективно състояние, което обаче
следва да бъде ясно и точно посочено от работодателя в уволнителната заповед.
Съдът, с оглед изложеното по-горе счита, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е основателен, поради което уволнението се явява незаконно, с оглед на което последното
следва да бъде отменено.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен, следва
да бъдат уважен и обусловеният от него конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа. От трудовия
договор и допълнителното споразумение към него, сключени между страните по делото, се
установява наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради което ищецът следва
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Инженер автоматизация“.
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във. вр. чл.
225, ал. 1 от КТ е обусловен от изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, доколкото в случая работодателят не е успял да докаже, че уволнението е
законно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал, че за периода 01.03.2022 г. до 11.07.2022 г. е бил безработен – с
представения препис от трудова книжка и констатациите от оригинала на същата извършени
в открито съдебно заседание от 19.09.2022 г., а за периода до 01.09.2022 г. е установено, че е
постъпил на работа на длъжността „Инженер автоматизация“ с работодател „С“ ЕООД на
11.07.2022 г. с основно месечно трудово възнаграждение 2800,21 лева.
В случая, съдът намира, че следва да кредитира заключението на ССчЕ във вторият
му вариант, поради което искът за обезщетение за вреди в следствие оставането без работа
поради незаконното уволнение следва да бъде уважен за периода от 01.03.2022 г. до
01.09.2022 г. за сумата от 23919,06 лева. Изводът в тази насока следва да от факта, че
съобразно правилото на чл. 17 НСОРЗ В брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от
Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата,
с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово
възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5.
възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението,
заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от
Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. В
брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен
отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от
допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на
платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен
отпуск.
В случая от констативно съобразителната част на заключението на ССчЕ се изяснява,
че е било предвидено допълнителното трудово възнаграждение в размер на 1500,00 лева
7
(нето), платимо еднократно до последния пълен отработен месец през годината, като
считано от 01.01.2022 г. на всеки 6 месеца по 3000,00 (нето), като първото плащане е
начислено през м. 06.2022 г., съответно при прекратяване на трудовия договор преди
изтичането на посочените периоди, допълнителните възнаграждение се изплащат
пропорционално на отработеното време през периода. Тоест, в случая може да се направи
извод, че допълнителното възнаграждение е имало постоянен характер, което се установява
и от представените и неоспорени по делото правила за работната заплата от 01.11.2016 г. В
тази насока, съдът счита, че следва да отбележи и факта, че ответникът не е оспорил
надлежно заключението на ССчЕ, което е изяснило характера на формирането на трудовото
възнаграждение от една страна, а от друга страна с оглед представения по делото трудов
договор и при тълкуването му съобразно чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че уговорените
допълнителни възнаграждения имат постоянен характер.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че вземането за
обезщетението по чл. 225 КТ е погасено чрез плащане, поради което и съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които може да
бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които
съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното решение,
дори страната да не е направила подобно искане. Не всяко обаче от обезщетенията по глава
Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за
работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради
което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори
и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката,
възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд (в т. ч. труд по договор за
изработка), съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege – така
Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая следва да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение в
частта по отношение на уважения осъдителен иск, тъй като е за обезщетение за работа,
каквото по характера си е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като сума за обезщетение,
обезпечаваща насъщните (алиментни, социални и икономически) нужди от издръжка на
работника или служителя и неговото семейство в периода на безработица – така
Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС;
Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., г. к., III г. о. на ВКС;
Определение № 555 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г., Г. К., III г. о. на ВКС.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, но не е
доказал, че действително е сторил такива, вкл. и с оглед т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, поради което не следва да му се присъждат деловодни разноски. В тази насока трябва
да се спомене, че към исковата молба и последващите становища не са представяни
надлежни доказателства, че действително са сторени деловодни разноски, като такива не са
представени и в откритото съдебно заседание от 31.10.2022 г.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 1366,76 лева, представляващи дължима държавна такса и
деловодни разноски за първоинстанционното производство.
8
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Н. П. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ............., което е извършено със е Заповед от 28.02.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ от управителя на „СС“ ООД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
................, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. П. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ............. на длъжността „Инженер-автоматизация“, която е заемал преди
незаконното уволнение извършено със Заповед от 28.02.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ от управителя на „СС“ ООД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
.................
ОСЪЖДА „СС“ ООД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
................ да заплати на Н. П. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ............., на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, сумата от 23919,06 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода
01.03.2022 г. до 11.07.2022 г. и за периода от 11.07.2022 г. до 01.09.2022 г., като разлика в
трудовото възнаграждение получавано при работодателят „С“ ЕООД и трудовото
възнаграждение преди незаконното уволнение извършено със Заповед от 28.02.2022 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до
окончателното плащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
съдебното решение в частта с която СС“ ООД, ЕИК: ................... е осъдено да заплати на
Н. П. К., ЕГН: **********, сумата от 23919,06 лева, представляващи обезщетение за
оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 01.03.2022 г. до
11.07.2022 г. и за периода от 11.07.2022 г. до 01.09.2022 г., като разлика в трудовото
възнаграждение получавано при работодателят „С“ ЕООД и трудовото възнаграждение
преди незаконното уволнение извършено със Заповед от 28.02.2022 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „СС“ ООД, ЕИК: ................... да заплати
по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 1366,76 лева, представляващи
дължима държавна такса и деловодни разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 14.11.2022 г. пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която е допуснато предварително
изпълнение на решението (имаща характер на определение) в едноседмичен срок с частна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9