Р Е Ш Е Н И Е
№ 852/2.12.2019г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І
– административен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
|
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 915/19 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството
е по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на А.Д.К. ***, чрез адв.А. против
Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0367-000093/28.05.2019г. на началника РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград,
с която е наложена санкция по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца считано от
28.05.2019г.за срок от шест месеца и са снети два броя регистрационни табели № ******.
Оспорващата твърди, че
издадената Заповед е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, поради което
моли същата да бъде отменена.Сочи
доказателства.
В съдебно
заседание, ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява. Чрез изпратено писмено
становище , се оспорва като неоснователна и необоснована подадента жалба, а
заповедта като издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, в
рамките на предоставена чрез заповед компетентност. Моли съдът да се произнесе
с решение, с което да се отхвърли изцяло като неоснователна жалбата на А.К..***, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с
правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се
засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На 28.05.2019г. жалбоподателят излязал
с та „Нисан Патрол“ с Рег.№ *****, лична собственост, като автомобила се
повредил и имал нужда от отстраняване на технически проблем и
извършване на ремонт на МПС. Поради обстоятелствтото, че жалбоподателя не могъл да се справи
сам били извикал Д. Д., както и св.С..Тъй като автомобилът не можел да се
движи, го оставили на едно оширение в кв.“Каменица“ и жалбоподателя и св.С., с
автомобила на св.С., отишли да вземат инструменти за да може Д. Д. да го
отремонтира на място. Жалбоподателят оставил автомобила , като не разрешил на Д.
да го управлява. Жалбоподателят бил с ясното съзнание, че автомобила не е в
движение, тъй като не бил дал съгласието си Д. да го управлява, св.С. твърди,
че , автомобила наистина не можел да се движи, че жалбоподателя не му е казвал
да е разрешавал на Д. да я управлява. Тези негови твърдения се потвърждават и
от факта, че ако автомобила е бил в движение, то е бил безсмислено да отиват
със св.С. да вземат инструменти за да го отремонтират на място.
От друга страна се установи, че на
жалбоподателя не е съставен акт и съответно НП за извършено административно
нарушение по чл.177, т.3 от ЗДвП, а Заповедта за прилагане на ПАМ е въз основа
на АУАН издаден на друго лице – на Д. Д..
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.
Този извод се
налага по следните съображения:
Нормата на
чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и
материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ
Велинград, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№
312з-74/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като
в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, поради това, че МПС, собственост на жалбоподателя, е управлявано
от лице на което е отнето свидетелство за управление на МПС, налице са мотиви
обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат в
обстоятелствената част на заповедта. Друг е въпросът дали тези мотиви отговарят
на изискванията за приложение на тази норма и на фактическата обстановка.
С нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е
предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Следователно
при тази законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за
приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното
превозно средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или
свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане
на мярката е – управление на МПС от трето, различно от собственика лице,
непритежаващо съответно СУМПС.
По делото не се установи Д. Д. да е управлявал
процесното МПС, св.С. заяви,че когато са се върнали при автомобила , той е бил
с включен двигател, но с отворен преден капак.Дори и да приемем, че Д. е
управлявал автомобила, който не е бил негова собственост, а на жалбоподателя К., не се установи това да е
станоло със съгласието и знанието на собственика на автомобила. За да е налице
фактическия състав на вмненото нарушение следва собственика на съответното МПС,
доброволно да е предоставил автомобила си за управление на друго лице, което
обстоятелство в случая безспорно не е налице. При уговарянето за извършване на
ремонтна дейност, жалбоподателя не е давал
разрешение неговия автомобил да
бъде управляван, нещо повече, имало е забрана за това. От дадените свидетелски показания става
ясно, че Д. по своя
инициатива е предприел преместването на процесния автомобил, въпреки забраната
и без да уведоми предварително жалбоподателкта .
При така
установените факти съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за
издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма
на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на процесния лек
автомобил. Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена със Заповед
за прилагане на ПАМ №
19-0367-000093/28.05.2019г. на началника РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград,
с която е наложена санкция по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца считано от
28.05.2019г.за срок от шест месеца и са снети два броя регистрационни табели № ****** е издадена при
липса на материалноправните предпоставки за това и като такава следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото, ще следва
дасе присъдят на жалбоподателя и сторените по делото разноски , които са в минимален
размер – 300лв. адвокатски хонорар и 10 лв. ДТ.
Предвид основателността на жалбата и
изложените мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на ПАМ №
19-0367-000093/28.05.2019г. на Началника РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград,
с която е наложена санкция по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца считано от
28.05.2019г.за срок от шест месеца и са снети два броя регистрационни табели № *******.
Осъжда
Началника РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, да заплати на А.Д.К. ***
сторените по делото разноски в размер на 310 лв., от сметката на ОДМВР
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/