Решение по дело №667/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Р.А. С. – н.н., [държава], действащ лично и чрез назначения му процесуален представител – адв.И. Б., против Решение № 2167/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административно­производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Жалбоподателят изтъква, че актът бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, при което административният орган не изяснил фактическата обстановка и не извършил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. В резултат от това направил необоснован извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, нито на хуманитарен статут. Жалбоподателят изтъква, че според чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) хуманитарен статут може да се предостави на чужденец, който бил принуден да напусне или да остане извън страната си по произход, защото там бил изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция; изтезания или нечовешко, унизително отношение или наказание; тежки лични заплахи срещу живота му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен военен конфликт. Тежките посегателства, според него, можело да произтичат от действия или бездействия на държавен орган или на организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят посочва, че изложил подробно своята история по време на административното производство, но органът я игнорирал. Отбелязва, че в частта на акта, съдържаща мотивите за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут, бил направен неправилен и противоречащ на самите факти извод – че не е заявил риск от изтезания или нечовешко и унизително отношение, предвид хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Жалбоподателят сочи, че рискът бил налице и че той не би търсил убежище в България, ако не се страхувал за живота си. Според жалбоподателя, за да се приеме наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут, насилието в страната по произход трябва да бъде изключително – непрекъснато, широко разпространено и тежко, без възможност на лицето да потърси защита или убежище вътре в страната. Той подчертава, че въоръжените действия в [държава], макар и част от регионален конфликт, се отличават с мащабно, безогледно насилие и многобройни жертви и разрушения, непрекъснато застрашаващи цивилното население. В тази връзка той сочи, че органът е приел факти, подкрепени с цитирани справки, които вече не отразяват актуалната обстановка и че изложените от него обстоятелства в интервюто се потвърждават от новите условия в страната. Жалбоподателят пояснява, че след извършения държавен преврат на 8 декември 2024 г. групировката „Х.Т.а.Ш.“, обявена за терористична организация от САЩ и Великобритания, е свалила законния президент и принудила официалната армия да се оттегли. Той отбеляза, че същата групировка е назначила свой председател на Министерския съвет, а в страната действат и други въоръжени формирования, като Д., „Х.“, „Ю.“ и „Д.“. Освен това в [държава] се провеждали масирани въздушни удари от [държава], [държава], а на отделни територии – от въоръжените сили на САЩ и Великобритания, включително и въоръжени прониквания с цел създаване на „санитарен кордон“. Жалбоподателят заявява, че нееднократните бомбардировки на граждански населени места, разрушенията и многобройните жертви създават реална опасност за живота и личната му безопасност при евентуалното му връщане. Родителите му, които останали в област А., също били изложени на непрекъснати военни действия и в разговори със семейството си получил потвърждение за опасностите, свързани с пътуването и пребиваването в родния му район. Жалбоподателят сочи предупреждение на Министерството на външните работи на Република България за ниво 5 – „Преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане“ на [държава], което според него недвусмислено илюстрирало липсата на сигурност и наличието на безогледно насилие в страната. Той възразява, че справките на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС от август 2024 г. (вх. № ЦУ‑1841 и № ЦУ‑1852) не отразяват истинската картина на конфликта и че наличните данни са остарели. В подкрепа на изложеното жалбоподателят цитира практиката на Европейския съд по правата на човека, като посочва, че чл. 3 от ЕКПЧ забранява изтезанията и нечовешкото или унизително отношение при всякакви обстоятелства, включително при експулсиране в държава, където съществува реален риск от такива действия (делото „Hirsi Jamaa и други срещу [държава]“). Жалбоподателят обобщава, че всички изложени обстоятелства, взети в съвкупност, сочат на повърхностно и формално провеждане на административната процедура, довела до издаването на незаконосъобразен акт, който поставял в риск живота и личната му неприкосновеност.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Призовката до същия е върната с отбелязване, че лицето е напуснало РПЦ – [община].

 

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Не заявява нови доказателствени искания.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор, чрез процесуален представител, излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. В хода на съдебното производство представя допълнително справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г. и справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-77/03.02.2025 г. относно [държава] и състоянието на сигурността в районите на Д., А. (Х.), Х., К., Л. и Т., след падането на режима на Б. А..

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молба с вх. № 3475/16.09.2024 г. по описа на РПЦ – [община] (рег. № 44374/16.09.2024 г. по описа на ДАБ при МС), Р.А. С. от [държава] е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се е индивидуализирало с имената Р.А. С., [държава], роден на [дата]. в [държава], А..

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № 44374/19.08.2024 г. с вписване на следните данни: Р.А. С., [държава], роден на [дата]. в [държава], А., с постоянен адрес: [държава], А., етническа принадлежност – к., религия – м., с., без професия, ********образование, н., без документи за самоличност. Регистрационният лист е подписан от длъжностно лице на ДАБ, чужденеца, преводач и социален работник.

В приложение към регистрационния лист са вписани данни за имената, годините и местопребиваването на родителите, братята и сестрите на търсещия закрила, всички отбелязани като пребиваващи в [държава].

В хода на производството чуждият гражданин е представил документ за самоличност, който е вписан в системата на АИС „Бежанци“, в регистрационния лист, личния картон и личното дело на чужденеца.

С писмо изх. № Х-16-1620/18.09.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, Директорът на РПЦ – [населено място] е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ –Харманли за подадената молба за закрила от н.н. и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 05.11.2024 г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, за определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-985/19.09.2024 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - [община], във връзка с получено писмо изх. № Х-16-1620/18.09.2024 г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определена М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], да присъства при провеждането на интервю с детето Р.А. С., [държава].

С писмо рег. № 44374/18.09.2024 г. Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

В писмо с рег. № М-18587 от 01.11.2024 г. (рег. № 44374/01.11.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 2289/20.09.2024 г., издадено от Председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначен адв. И. С. Б..

На 26.11.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № 44374/26.11.2024 г. Чужденецът е заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че последният му адрес в [държава] бил в [населено място], област Х., където живял до заминаването си. Не бил [семейно положение]. Образованието си завършил до шести клас в училище „З.“ в същия град. Нямал близки роднини в държава – членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално на 18 август 2024 г., преминавайки в [държава], където останал 4–5 дни. След това пристигнал в България на 28 август 2024 г., също по нелегален път. В продължение на два дни се придвижвали през гориста местност, след което били натоварени в автомобил. Пътували около два часа, след което били изоставени край пътя от трафиканта, който не се върнал, както обещал. Свързали се с полицията, която дошла на място. Целта на пътуването му била именно България. По време на престоя си в [държава] не му били издадени никакви документи. Не знаел дали в [държава] е имал възможност да подаде молба за международна закрила. Обяснил, че напуснал [държава], защото турските граждани били против с. и не ги желаели в страната. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от ЕС. Не подавал молба за международна или друга форма на закрила в друга държава. Не бил арестуван или осъждан. Посочил, че принадлежи към к.ската етническа група. В [държава] изпитвал прояви на расизъм, особено по време на обучението си – арабските деца изразявали мнение, че к.ите не трябва да живеят там. Други конкретни случаи на репресии не споделил. Изповядвал и. – с. направление, и не бил имал проблеми поради религиозната си принадлежност. Не съобщил за конфликти с официалната власт в [държава]. Не знаел какво означава политическа партия. Баща му, майка му, сестра му и двамата му братя останали в [държава], живеели в А. и изпитвали икономически трудности. Поддържал ежедневна телефонна връзка с тях, те знаели къде се намира. Решението да напусне [държава] било мотивирано от войната, както и от дискриминацията спрямо к.ите. По негови думи, в района имало чести атаки от страна на турските власти и терористи. Един месец преди напускането му била бомбардирана кола в града. От баща си разбрал, че от дълго време А. била подлагана на атаки. Посочил, че между к.и и араби имало постоянни конфликти, като арабите открито настоявали к.ите да напуснат града и страната. Районът на А. бил под контрола на к.ите. Не бил сигурен дали има по-спокоен район в [държава], тъй като, според него, войната обхващала цялата страна. Лично той не бил заплашван, нито някой от семейството му. Не било упражнявано насилие спрямо него. Станал свидетел на въоръжени действия – турски бомбардировки и атаки с дронове в А., които се случвали през месец-два. Макар членовете на семейството му да не били пострадали, познавал хора, пострадали от въздушни удари в и около града по време на конфликта. Споделил, че около 20 дни преди да напусне [държава], бомба паднала на около един километър от дома му, при което имало 2–3 жертви. Решил да напусне страната именно поради зачестилите бомбардировки. Семейството му не го последвало, защото нямало финансови средства за това. Подал молба за закрила в Република България, тъй като я считал за спокойна държава, в която няма расизъм. Заявил, че не би искал да се завърне в [държава], ако войната там продължи. След като му е прочетен протоколът от интервюто, чужденецът заявява, че няма възражения към съдържанието му. Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и процесуален представител.

За непълнолетния чужденец е бил изготвен и представен в хода на административното производство Доклад рег. № 44374/03.12.2024 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – [община].

Изготвено е Становище с рег. № 44374 от 25.02.2025 г. от младши експерт в РПЦ – [община], с което на Председателя на ДАБ при МС е предложено да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С оспореното Решение № 2167/05.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 18.03.2025 г., в присъствието на преводач и представител (адвокат).

Жалбата срещу него е подадена на 18.03.2025 г.

В хода на съдебното производство от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/98-003/02.04.2025 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – [община].

 

Така установената фактическа страна обуславя следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е протекло в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Налице са данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата и интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл. 2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Чужденецът твърди, че е от к.ски произход и споменава за наличието на расистко отношение спрямо к.ите в [държава]. Въпреки това, той не посочва конкретни инциденти, свързани с репресии, насилие или заплахи, насочени лично към него или към членове на неговото семейство от страна на държавни органи или други субекти, които държавата не е способна да контролира. Единственото обобщено твърдение за расизъм се свежда до коментари от страна на съученици, че „к.ите не трябва да живеят в града“. Това не е достатъчно да се квалифицира като системна или тежка форма на преследване, която да обосновава страх от преследване поради етническа принадлежност. Нещо повече – чужденецът изрично посочва, че не е бил заплашван, не е бил обект на насилие, не е бил арестуван или осъждан, не е имал конфликти с властите, не е бил подлаган на натиск заради религията си и не е имал политическа ангажираност. Липсата на такива обстоятелства категорично сочи, че не съществува обоснован личен страх от преследване, произтичащ от някой от правнорелевантните признаци. Жалбоподателят споделя, че е напуснал [държава] поради нестабилната обстановка, свързана с продължаващия военен конфликт и честите бомбардировки в района на А.. Твърди, че преди заминаването му турските сили атакували града, включително с дронове и авиационни удари, като 20 дни преди заминаването му бомба паднала на 1 км от дома му. Макар тези факти да очертават реален риск за сигурността в резултат от въоръжен конфликт, те не представляват основание за предоставяне на бежански статут, тъй като не се касае за индивидуализирана заплаха, а за обща заплаха за населението в засегнатата зона. Съгласно трайната практика на Съда на ЕС и ВКБООН, бежански статут не се предоставя автоматично на лица, произхождащи от зони на въоръжен конфликт, ако не се установи индивидуален елемент на преследване. Според информацията, която жалбоподателят сам предоставя, районът на А. е под контрола на к.ите – тоест под контрола на групата, към която той самият принадлежи. Това още веднъж поставя под съмнение наличието на враждебна държавна политика спрямо него лично. Причините, които чужденецът посочва – икономически затруднения, липса на сигурност, липса на перспектива, общи страхове, по-добри условия в България, отсъствие на расизъм – не попадат в приложното поле на бежанската закрила.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя.

Съдът не намери основания за прилагане на чл. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия и към датата на постановяване на настоящото решение.

Съобразявайки информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяна в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили промени, свързани с преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

 

Предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. "е" вр. чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Понятието "реална опасност" не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието "тежки посегателства" се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно с. арабска република, като е посочил, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], макар и хуманитарната ситуация да остава сложна. Изведено е заключение, че за жалбоподателя не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Чужденецът изрично заявява, че не е бил обект на наказателно преследване в [държава], не е бил арестуван, осъждан или разследван, както и че не е участвал в политически или въоръжени формирования, които биха могли да предизвикат интерес от страна на властите. Не се твърди да е бил привлечен към наказателна отговорност по какъвто и да е повод. Следователно, не съществува риск от смъртно наказание или екзекуция, в случай на връщането му в страната на произход. По делото липсват каквито и да било данни, че чужденецът е бил подлаган на изтезания, нечовешко или унизително третиране, било то от страна на официалните власти или от други субекти. Същият изрично е посочил, че не е имал проблеми с властите, не е бил заплашван, не е бил обект на насилие, както и че не е имал проблеми поради религиозната си принадлежност (с.ски м.). Твърденията за наличие на расизъм към к.ите остават на ниво на лични впечатления от училище, като не са подкрепени с факти. Чужденецът посочва, че произхожда от [населено място], област Х., където ситуацията е нестабилна, има турски атаки с дронове и бомбардировки, включително и върху цивилни райони. Уточнява, че няма лично пострадали членове на семейството му, а познава хора, които са пострадали от бомбардировки в миналото. Последният сериозен инцидент, за който той говори, е 20 дни преди напускането на страната му, когато бомба е паднала на около 1 км от дома му. Въпреки тази информация, не се установява реална и индивидуализирана заплаха, каквато изисква чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, за да се предостави хуманитарна закрила. Практиката на Съда на ЕС изисква не просто наличие на въоръжен конфликт или обща несигурност, а изключително високо ниво на произволно насилие, така че самото присъствие на лицето в региона да е достатъчно, за да възникне реален риск за живота му. В конкретния случай чужденецът не е бил непосредствена жертва или свидетел на бойни действия. Районът, от който произхожда, не попада в обхвата на територии с екстремни нива на насилие, по оценки на международни организации. Той е пребивавал в района до заминаването си без конкретни инциденти спрямо него лично. Освен това, неговите родители и братя и сестри продължават да живеят в [държава], в същото населено място, и не се сочи те да са подложени на конкретни рискове. Единственото затруднение, което се споменава, е икономическото положение, което по своя характер не е основание за предоставяне на хуманитарен статут.

В случая при преценката за наличие предпоставките по чл. 9 от ЗУБ следва да се отчете, и факта, че търсещият закрила е дете. Съгласно чл. 2, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. (ратифицирана и обнародвана с ДВ бр. 55 от 1991 г.), държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В чл. 3, т. 1 от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Следователно принципът за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията за правата на детето на ООН, е от основополагащо значение, поради което малолетните и непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Съгласно Глава V, параграфи 80 и 81 от Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето следва да се подчертае, че основната оценка на най-добрите интереси на детето е обща оценка на всички относими елементи на тези интереси, като тежестта на всеки от тях зависи от останалите. Не всички елементи имат отношение към всеки индивидуален случай, като различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи. Съдържанието на всеки елемент непременно ще се различава за различните деца и случаи според вида решение и конкретните обстоятелства. Същото важи и за важността на всеки елемент в цялостната оценка. Елементите в оценката на най-добрите интереси могат да са в противоречие помежду си при разглеждане на конкретен случай и обстоятелствата по него. Запазването на семейната среда например може да е в разрез с необходимостта да се защити детето от риска от насилие или малтретиране от родителите. При такива ситуации елементите трябва да бъдат претеглени помежду им, за да се намери решението, което отговаря на най-добрите интереси на детето или децата. Посочените в Общ коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето елементи, които следва да се вземат предвид при оценката на най-добрите интереси на детето, са възприети и в Практическото ръководство на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището - ЕСПОУ (понастоящем - Агенция на Европейския съюз в областта на убежището) относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище, публикувано през 2019 г., в частност в Глава 1, параграф 1. 6 от ръководството. С оглед на запазване на идентичността на детето, съгласно параграф 56 от Общ коментар № 14/2013), вземащото решението лице трябва да вземе под внимание този специфичен контекст, когато оценява и определя най-добрите интереси на детето. Надлежното съобразяване с най-добрите интереси на детето означава децата да имат достъп до културата и по възможност езика на страната и семейството, от които произхождат, както и възможността за достъп до информация относно биологичното им семейство, в съответствие с правните и професионалните норми в съответната страна. Именно в тази връзка се установява, че висшият интерес на детето е той да продължи да живее в родното му място, или на мястото му по постоянно местожителство, за него да се полагат грижи на майчин език и той да продължи да живее в културната и/или семейна среда на страната му по произход, заедно с родителите му, с неговите близки и приятели, където ще може да комуникира и живее в обичайната му среда, да не бъде изложен на външна среда, в която за лицето е налице езикова бариера и произтичащи проблеми с комуникацията, както и много други неудобства от социален, психологичен, икономически характер, произтичащи от обстоятелството, че същият се намира извън родината му, без да е подкрепян от негови родственици. Въз основа на изложеното и съблюдавайки принципа за висшия интерес на детето, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето, се установява, че за молителя не съществува риск за сигурността му на територията на обичайното му пребиваване. В хода на производството кандидатът не е изтъкнал конкретни причини, свързани с благосъстоянието и социалното му развитие, които да не могат да бъдат посрещнати в страната му на произход. Връщайки се в [държава], той няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с роднините си, които по думите му продължават да пребивават там. Следва да се посочи, че именно в държавата си на произход детето ще има възможност да доизгради традиционните социални, родови, културни и езикови ценности и норми, имащи особена важност за личностното му развитие. В случая, предвид липсата на релевантни основания, не се откриват и обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на с. гражданин в родината му. Във връзка с принципа на запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията е важно да се посочи параграф 58, според който, в контекста на потенциално отделяне на дете от родителите му е належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри интереси. Съгласно параграф 59, семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на неговите членове и особено на децата (преамбюл на Конвенцията). Правото на детето живот в семейството е защитено по Конвенцията (член 16). Понятието "семейство" трябва да се тълкува в широк смисъл, включващ биологичните родители, осиновителите и приемните родители или, ако е приложимо, роднините или общността съобразно местните обичаи (член 5). В параграф 60 се посочва, че предотвратяването на разделянето на семейството и запазването на неговото единство са важни съставни части от системата за закрила на детето и се основават на правото, предвидено в член 9, параграф 1, което изисква "детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато ... такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на детето". Освен това детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, има право "да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно освен ако това противоречи на най-добрите интереси на детето" (член 9, параграф 3). С особена важност в конкретния случай следва да се разгледа и съдържанието на параграф 61, съгласно който, предвид тежкото въздействие, което оказва върху детето отделянето му от един или от двамата му родители, към такова отделяне следва да се прибягва единствено като крайна мярка, например когато детето е застрашено от вреда или ако това е необходимо по други причини. Не бива да се извършва отделяне, ако има по-ненатрапчиви мерки, с които детето да бъде защитено. Преди да се прибегне до отделяне, държавата следва да предостави подкрепа на родителите в поемането на техните родителски отговорности и да възстанови или подобри способността на семейството да се грижи за детето, освен ако отделянето е необходимо с оглед защита на детето. Икономически съображения не могат да оправдаят отделянето на дете от родителите му. Именно в тази връзка следва да се приеме, че именно интересът в случая би следвало да е завръщане и събиране на жалбоподателя с близките му, на с. територия.

 

В този смисъл настоящият състав приема, че материалният закон в случая е спазен – отхвърлянето на молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, не противоречи на чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 12 и т. 14 ЗУБ, нито на транспонираните с тях разпоредби на Директива 2011/95/ЕС.

 

По изложените съображения, съдът приема оспореното решение за законосъобразно издадено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А. С. – н.н., [държава], действащ лично и чрез назначения му процесуален представител – адв.И. Б., против Решение № 2167/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.