Р Е Ш Е Н И Е
04.11.2014 Дупница
номер дата град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV
Районен съд – Дупница състав
14.10. 2014
на Година
Миглена Кавалова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско
490
|
2014 |
дело № по описа за
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано искова молба, депозирана от Л.К.З., ЕГН **********,*** и Н.К.В., ЕГН **********,*** срещу Я.П.Д. и А.Б.Д., ЕГН **********, двамата с адес: гр. Перник, ул. „Княз Александър Батенберг”, бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап. 5, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици по дарение от родителите им и по регулация на поземлен имот, находящ се в с. Долна Диканя, общ. Радомир, съгласно допълнителната молба от 22.11.2010 година, с площ от 1 170 кв. м., съставляващ УПИ IX – 1891 в кв. 16 по регулационния план на селото, утвърден със заповед № РД-4-26 от 1984 г., който поземлен имот по регулационния план преди 1984 г. е съставлявал УПИ XII - 292, в кв. 16. Сочат, че в южната част на парцела се намират придадени към него по регулация 144 кв. м. от имот с пл. № 1890 и 6 кв. м. от имот с пл. № 258, сметките по регулацията за които са уредени и е издаден нотариален акт за собственост по регулация. Твърдят, че от заплащането на придадените места през 1988 г. и снабдяването с нотариален акт за собственост върху тези 150 кв. м., намиращи се в южната част на парцел IX - 1891, кв. 16 по регулационния план на с. Долна Диканя, одобрен със заповед № РД - 4 - 26 от 1984 г., при граници от югоизток - улица, от югозапад - УПИ X- 258, 1890, в кв. 16, от север - собствения на ищците имот, те владеят непрекъснато спорната част от имота и никой не им е пречил или оспорвал собствеността, така че дори да не са придобили собствеността по регулация, те са я придобили в резултат на продължило повече от 10 г. давностно владение. С оглед горното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 150 кв. м., намиращи се в южната част на парцел IX - 1891, кв. 16 по регулационния план на с. Долна Диканя, одобрен със заповед № РД-4-26 от 1984 г., при граници от югоизток - улица, от югозапад - УПИ X - 258, 1890, в кв. 16, от север - собствения на ищците имот и да ги осъди да им предаде владението върху тях. Претендират направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали такива, като ответникът Д. оспорва предявения иск, доколкото с договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове с №№ 42, том III, нот. дело № 422/2008 г. по описа на нотариус Боян Каленков и № 200, том . I, нот. Дело № 200/2008 г. по описа на нотариус Боян Каленков е придобил собствеността върху поземлен имот с пл. № 1890, кв. 16 и имот 1888. кв. 16 и двата по кадастралния план на с. Долна Диканя от 1984 г., от които имот се претендира площта като придаваема. Твърди, че е собственик по дарение и наследство на имот № 1887, в кв. 16 по кадастралния план на с. Долна Диканя от 1984 г., като трите имота граничат по между си. Твърди, че собствеността на трите имота е придобил по кадастрални граници, тъй като в регулационния план не е приложен в кв. 16. Сочи, че и трите имота са били един общ имот с пл. № 258, собственост на Тиме Пенев Д. - прадядо на ответника, а след смъртта му на неговите наследници – Александър, Евтим и Симеон Джамалови. Твърди, че всички имоти винаги са били владени и ползвани в кадастралните им граници. Сочи, че имотът на ищците с бил запустял, бил е заграден с ограда от бетонни колове и телена мрежа, но към 2008 г., мрежата я нямало и стояли само част от коловете от бетон по кадастралната граница на имота. Същият бил разграден и неподдържан, като през него свободно преминавали хора и животни. Имало много самонастанили се дървета. Твърди, че между неговия имот и този на ищците имало поставена ограда от бодлива тел, като бодливата тел била вързана върху бетонните колове, поставени от ищците по кадастралната карта. През 2008 г. сочи, че е предприел действия за ограждане на неговия имот, като поставил бетонни колове, които коренно се различавали от тези на ищците и телена мрежа, като за да определи границата на имота, техническото лице ползвало за ориентир границата на ищците. Сочи, че между двата имота, мрежата отново е поставена върху колове, поставени от ищците по кадастралната граница, а не по регулационната такава, като три от коловете липсвали и затова ответникът ги заменил с железни. За поставянето на оградата се наложило отрязване на самонастанилите се дървета и той извършил това. Ответникът твърди още, че ищците никога не са влизали във владение на процесните 150 кв. м., като те винаги са били ползвани и владяни от неговите наследодатели и праводатели, както и от самия него. Оспорва и твърдението на ищците, че са придобили собствеността по регулация, като сочи, че процедурата с проведена незаконосъобразно. Заявява, че никога никой от наследниците на Пене Д. не е получавал суми по повод отчуждаване на процения имот и придаването му по регулация към съседния, поради което и не с бил спазен предвидения в ППЗТСУ ред за придобиване на собствеността по регулация. В тази връзка ответникът оспорва и представения констативен нотариален акт № 6, том I. нот. дело № 6/ 1989 г. на районен съдия при РРС, като моли същия да бъде отменен. Сочи, че дори да са били налице предпоставките за придобиване на регулация, то ищците са загубили собствеността върху спорната част от недвижимия имот, тъй като ответникът го е придобил по силата на осъществявано от него и праводателите му давностно владение в продължение на повече от 10 години.
Ответникът А.Д. в депозирания от нея отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 ГПК, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни съображения в тази насока, аналогични с изложените от ответника Д. касателно твърдението на ищците за придобиване на процесния имот по регулация и по давност. Прави възражение възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на процесния имот.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията, направени от страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и направено от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност на основание чл. 79 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК ищците в
настоящото производство следва да докажат, че са собственици на претендирания
процесен имот на твърдяните в исковата молба придобивни основания, респективно
предпоставките за тях - осъществявана от тях явна и неоспорвана фактическа власт
върху спорната вещ за период от 10 години и/или наличието на всички
предпоставки за придобиване на процесния недвижим имот по силата на регулация,
както и че ответниците владеят процесния имот.
В тежест на ответниците е да установят наличието на твърдяното от тях валидно правно основание за осъществяваното владение.
По направеното възражение от ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение процесния имоти, същите следва да докажат владението, което твърдят, че са осъществил в посочения от тях срок.
Предмет на спора е реална част от УПИ IX - 1981, кв. 16 по регулационния план на село Долна Диканя, одобрен със заповед № РД - 4- 26/1984, с площ от 150 кв. м., намираща се в южната част на парцела, при граници от югоизток улица, от югозапад - УПИ X - 258, 1890, кв. 16, от север - собствения на ищците парцел, придадено към последния с ДРП от 1984 г., както следва: 144 кв. м. от имот пл. № 1890 и 6 кв. м. от имот с пл. № 258. Процесното място се заключва между буквите АБВА от скицата на нещото лице Николова по назначената по делото съдебно – техническа експертиза, изчертана по кадастралния и регулационния план на с. Долна Диканя от 1984 г. Ищците се легитимират като собственици на УПИ IX - 1891, кв. 16 по плана на с. Долна Диканя от 1984 г. с нотариален акт № 1288, том II, дело № 2391 /1975 г. и нотариален акт № 6, том I, дело № 6/ 1989 г.
Нотариален акт № № 1288, том II, дело № 2391/1975 г. обективира договор за дарение, сключен на 24.06.1975 г. между ищците и Йордан Иванов Дангьров, по силата на който първите са придобили собствеността върху празно вилно дворно място, с пространство от 1 170 кв. м., съставляващо парцел XII - 292, кв. 16 по плана на село Долна Диканя. Видно от приложените по делото скица без номер, издадена въз основа на платена такса с квитанция № 078856/28.03.1995 г. на ОНС - Радомир и скица с №151/11.06.2009 г. на община Радомир, както и приетото по делото заключение на вещото лице Николова, което съдът кредитира в тази му част, като обективно и безпристрастно, се установява, че през 1984 г. е одобрен нов кадастрален план на село Долна Диканя, а със заповед № РД4-26/1984 г. на ОНС - Перник е одобрен и нов дворищно-регулационен план на селото. На имота, от който е образуван парцел XII - 292, кв. 16 по кадастралния план на селото, действащ към момента на прехвърлителната сделка е даден различен номер, а именно - 1891. С дворищно регулационния план от 1984 г. от имот № 1891 е образуван УПИ IX-1891, като към него са придадени общо 150 кв., както следва: 144 кв. м. от имот 1890 и 6 кв. м. от имот 258. Няма спор по делото, а се установява и от представеното от ответника решение № 18/26.05.2000 г. по гр. д. № 476 по описа на РРС за 1994 г., влязло в сила на 23.11.2000г., че към момента на влизане в сила на дворищно-регулационния план на с. Долна Диканя през 1984 г. имоти с планосимачни № 1890 и 258 са били собствени на наследници на Пене Д.. По делото не е спорно и обстоятелството, че прехвърлители по сделката, обективирана в нотариален акт № 42, том III, рег. № 1674, дело № 422 на нотариус Боян Каленков с район на действие РРС, с който ответниците се легитимират като собственици на спорната част от недвижим имот, са наследници на Пене Д..
Спорен между страните е въпросът дали ищците по силата на дворищно-регулационния план от 1984 г. са придобили собствеността на процесната реална част от недвижим имот, или на основание § 8, ал. 1, във вр. с § 6, ал. 2 и 4 от ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила дворищно регулационен план е прекратено. За установяване на това обстоятелство ищците са представили съставен от съдия при РС - Радомир, действащ като нотариус, констативен нотариален акт № 6, том I, дело № 6/1989 г., с който са признати за собственици по регулация на спорната реална част от недвижимия имот. Нотариалният акт е издаден на основание чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) в производство по чл. 483 от ГПК (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), при чието действие е одобрен дворищно-регулационния план на с. Долна Диканя от 1984 г., недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план, т. е. влизането в сила на дворищно - регулационния план има пряко отчуждително действие, като правото на собственост на лицата, към чиито имоти са придадени части от други имоти, за тези части, възниква с влизане в сила на плана. Под условие, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) е поставено само заемането на придадената част и правото за това възниква едва след заплащане обезщетение за нея по реда, предвиден в ЗТСУ и ППЗТСУ (отм.).
Различно положение досежно отчуждителната сила на влезлите в сила по времето на действие на ЗТСУ дворищно-регулационните планове е създадено със ЗУТ - в сила от 31.03.2001 г. То касае само случаите при които към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационният план не е приложен. § 6, ал. 2 от ДР на ЗУТ предвижда шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ (изтекъл на 31.09.2001 г.), в който неприложените планове могат да бъдат приложени по досегашния ред. Ако това не бъде сторено съгласно § 8, ал. 1 от ДР от ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила ДРП се прекратява.
Между страните по делото е спорен въпросът налице ли са предпоставките за приложение на § 8, ал. 1, във вр. с §6, ал. 2 от ЗУТ. Както вече беше посочено приложимостта па цитираните разпоредби се определя от обстоятелството приложен ли е влезлият в сила ДРП преди влизане в сила на ЗУТ и съответно отмяната на ЗТСУ. Преценката за това следва да се прави съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отменен), която съдържа предпоставките, при които парцелните граници на отменен законосъобразен ДРП съвпадат с имотните такива. Съдът счита, че преценката приложен ли е ДРП на с. Долна Диканя от 1984 г. следва да се прави съгласно посочената разпоредба, а не съгласно ал. 1 на същия текст, тъй като ДРП на с. Долна Диканя от 1984 г. е действащ и към настоящия момента и няма данни и по делото същият да страда от някои от недостатъците на чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗТСУ (отменен). Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отменен) е тълкувана от ОСГК на ВКС със задължително за правоприлагащите органи тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. Според нея и в съответствие с посоченото тълкувателно решение, за да се приеме, че законосъобразен ДРП е приложен трябва да е налице една от следните предпоставки: 1. доброволно отстъпване на придаваемия имот по реда на чл. 111 от ЗТСУ (подадено нотариално заверено заявление от собствениците на имота, от който е отчуждена част в общината, че са обезщетени), 2. извършен въвод във владение на придаваемия имот, 3. заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части. Изпълнението на всяка една от посочените предпоставки е основание да се счита, че ДРП е приложен. В тази връзка твърдението на ответника, което е и доказано от приетата по делото съдебно – техническа експертиза, че на място имотите се владеят по имотните, а не по парцелните граници, не води задължително до извода, че ДРП от 1984 г. не е бил приложен към момента на влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.).
Твърдението на ищците е, че ДРП е приложен, тъй като те са заплатили дължимото за придаваемото място обезщетение. За установяване на това обстоятелство, същите са представили квитанция № 687/05.05.1988 г., удостоверяваща, че са внесли по сметка № 214 в ДСК сумата от 312, 62 лв., представляваща обезщетение за отчужден имот в полза на наследници на Пене Д.. За да се приеме, че обезщетението е платено, това следва да е извършено по реда предвиден в ЗТСУ и правилника за прилагането му. Чл. 282 от ППЗТСУ урежда реда, по който се заплащат обезщетенията на правоимащите, за отчуждените от техните имоти и придадени към чужди парцели части. Според нея обезщетението се внася по сметка в ДСК. Видно от посочената по-горе квитанция, това е сторено от ищците по делото на 05.05.1988 г. Следователно ДРП на село Долна Диканя от 1984 г. в тази му част е бил приложен тогава. Предвид това, не са налице предпоставките за приложение разпоредбите на § 8 , ал. 1, във вр. с §6, ал. 2 от ЗУТ. От всичко изложено следва, че ищците са доказали по безспорен начин правото си на собственост по силата на регулация върху спорната реална част от недвижим имот.
Предвид обстоятелството, че второто наведено от ищците основание за собствеността им - изтекла в тяхна полза придобивна давност е заявено евентуално, при условие, че не бъде признато за основателно твърдението им са собственост по регулация, съдът не следва да изследва основателността на същото.
Не се оспорва от ответниците и се доказва от всички разпитани по делото свидетели, вкл. и разпитаните в хода на съдебното дирене пред настояща инстанция свидетели Д. и Пенчев и приетата съдебно-техническа експертиза, че от 2008 г. и към настоящия момент процесното място се ползва от тях. Те са го заградили и по този начин присъединили към собствения си имот, от което следва, че са налице две от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС. Наличието или отсъствието на последната - липса на правно основание за осъществяваното от ответника владение, следва да се преценява с оглед твърдението на същите, че в резултат на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, осъществявано от тяхните праводатели и тях самите, считано от 1989 г. и до настоящия момент са придобили спорния имот по давност. Ответниците се легитимират като собственици на процесната част от недвижим имот с нотариален акт № 42, том III, рег. № 1674, дело № 422/2008 г. по описа на нотариус Боян Каленков с район на действие РРС. Посоченият нотариален акт, обективира сключен на 11.08.2008 г. договор за покупко-продажба, по силата на който те е закупили ( по време на брака им) имот 1890 по кадастралния план на село Долна Диканя, кв. 16. Няма спор по делото, че прехвълителите по договора са наследници на Пене Д. и са били собственици на целия имот към момента на влизане в сила на ДРП на селото от 1984 г. Прехвърлителното действие на договора относно спорната част от имота, би могло да породи действие само ако до момента на предявяване на исковата молба - 22.11.2010 г. прехвърлителите по същия, респективно ответника са придобили собствеността върху тази част по силата на давностно владение.
Настоящият състав намира, че това условие не се е сбъднало и съответно ответниците не са придобили право на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на спорния имот, по следните съображения:
Предметът на делото е правото на собственост върху реална част от имот, с площ 150 кв. м., придадена към образуван с ДРП от 1984 г. на с. Долна Диканя, парцел. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията и от бр. 29 на ДВ от 1973 г. и действаща до изменението и от ДВ бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г. реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. С цитирания текст е установена императивна забрана за придобиване на реална част от недвижим имот по силата на давностно владение, с оглед на което независимо от обстоятелството дали през периода 1989 г. - 01.01.2001 г. праводателите на ответниците са владеели спорния имот или не, те не са придобили собствеността върху него по силата на това владение. Със обнародването в бр. 34 от 2000 г. в ДВ на Закона за кадастъра и имотния регистър, е изменена (§ 9) разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ, като е предвидена възможност да бъдат придобивани по давност реални части от недвижими имоти, ако отговарят па посочените в същата разпоредба условия (ако са спазени изискванията на ЗТСУ за минимални площи и размери на парцелите). Цитираната редакция на разпоредбата на основание § 19 от ПЗР на ЗКИР е влязла в сила на 01.01.2001 г. С влизане в сила на сега действащият ЗУТ - 01.03.2001 г. е отменен ЗТСУ, като сходно разрешение на въпроса за възможността за придобиване на реална част от недвижим имот в резултат на давностно владение е дадено в разпоредбата на чл. 200 от закона. Праводателите на ответниците са били недобросъвестни владелци на спорния имот, тъй като по отношение на тях не са били налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Затова, за да придобият правото на собственост, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС е необходимо да са владеели имота в продължение на 10 години. От отпадане на забраната за придобиване на реална част от имот - 01.01.2001 г. нито до прехвърлителната сделка, извършена на 11.08.2008 г., нито до датата на подаване на исковата молба - 22.11.2010 г. не са изтекли 10 години, поради което обективно е невъзможно праводателите на ответниците, респективно те, чрез присъединяване на своето владение, да са придобили собствеността върху спорната част от недвижимия имот. Дори да се приеме, че ответниците са били добросъвестни владелци, тъй като тяхното владение е осъществявано въз основа на правно основание, годно да ги направи собственици - покупко-продажба, сключена във формата на нотариален акт, без да знаят, че праводателят им не е собственик, от момента, в който те са осъществил фактическата власт върху имота - 11.08.2008 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 22.11.2010 г., не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 2 от ЗС петгодишен давностен срок.
По отношение твърдението на ответника А.Б., че придобивна давност е
изтекла в нейна полза, доколкото от датата на прехвърлителната сделка, обективирана
в нотариален акт № 42, том III, рег. № 1674, дело № 422/2008 г. по описа на
нотариус Боян Каленков от 11.08.2008г. до датата на предявяваване на иска и
срещу нея – 03.04.2014г., са минали повече от пет години, съдът намира
следното: Не е спорно, че процесната вещ е обект на посочената прехвърлителна
сделка от 11.08.2008г., сключена по време на наличен сключен граждански брак
между ответниците, т.е. следва да се определи като вещ в режим на СИО,
доколкото няма данни по делото за избран режим на имуществени отношения между
ответниците – съпрузи съобразно регламентацията на СК. Съгласно
чл. 84 от ЗС, относно придобивната давност се прилагат разпоредбите на чл. 113,
чл. 115, чл. 116, чл. 117 и чл. 120 от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат
уважени, давността не се смята прекъсната. Съгласно чл. 115, б. „ж” от ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Прекъсването на давностния срок
не се припокрива обаче с понятието прекъсване на владението, защото след прекъсването
на давностния срок започва да тече нова давност, а след прекъсването на
владението изобщо никаква нова давност не тече. В случая когато и
доколкото двамата съпрузи владеят по време на брака заедно един имот с
намерението двамата да го придобият, каквито са твърденията на ответниците,
наведени от тях в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, с
изтичане на давностния срок имотът става общ. Респективно прекъсването на
давността на посоченото по горе – основание – предявяване на собственически иск
по отношение на вещта – СИО, не може да дели по време спрямо единия и спрямо
другия съпруг, каквито твърдения навежда ответницата Д., доколкото в
разглежданата хипотеза е налице бездялов характер на СИО.
С оглед горното и наличната правна забрана за придобиване на спорния имот за посочения по – горе период, както и изложеното във връзка с не изтичане на краткия давностен срок от 11.08.2008г. до датата на предявяване на иска – предмет на настоящото производство, съдът счита за ненужно да обсъжда по същество събраните по делото гласни доказателства пред настоящата инстанция чрез разпита на свидетелите Д. и Пенчев.
С оглед изложеното и на чл. 108 от ЗС, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени и направените от тях разноски в размер на по 600, 00 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2014г..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Я.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Д.,***, че Л.К.З., ЕГН ********** *** и Н.К.В.,
ЕГН **********,*** са собственици на основание регулация на недвижим имот, с площ от 150 кв. м., намиращи се в южната
част на парцел IX-1891, кв. 16 по регулационния план на с. Долна Диканя,
одобрен със заповед № РД - 4 - 26 от 1984 г.
на ОНС - Перник, при граници от югоизток
- улица, от югозапад - УПИ X 258, 1890, в кв. 16, от север - собствения
на ищците имот и заключен между буквите АБВА от скицата на част от кв. 16 по плана
на с. Долна Диканя, към заключението на вещото лице Денка Николова, прието в
съдебно заседание от 16.03.2011 г. проведено по гр.дело 1688/2010г. по описа на
РС – Радомир, която скица е неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Я.П.Д. и А.Б.Д. *** да предадат
на Л.К.З., ЕГН **********,*** и Н.К.В., ЕГН **********
*** на собствения им по регулация, извършена
със заповед № РД - 4- 26/28.06.1984 г. на ОНС
- гр. Перник недвижим имот, с площ от 150 кв. м.,
намиращи се в южната част на парцел IX-1891, кв. 16 по
регулационния план на с. Долна Диканя, одобрен със заповед № РД - 4 - 26 от 1984 г. на ОНС - Перник, при граници от
югоизток - улица, от югозапад - УПИ X 258, 1890, в кв. 16, от север -
собствения на ищците имот и заключен между буквите АБВА от скицата на част от
кв. 16 по плана на с. Долна Диканя, към заключението на вещото лице Денка Николова,
прието в съдебно заседание от 16.03.2011 г., проведено по гр.дело 1688/2010г. по описа на РС - Радомир, която
скица е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Д., двамата с адрес:*** да заплатят на Л.К.
З., ЕГН ********** *** и Н.К.В., ЕГН **********,*** сумата от 600, 00 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото, сторени пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2014г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: