Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр.Пловдив, 13.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
6268/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от В.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 1174
от 23.08.2019 г., издадено Заместник-кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на основание
чл. 43 ал.5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 4 ал.1 т.5 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорват се констатациите в АУАН, че
на датата и мястото на деянието жалбоподателят е управлявал процесното МПС,
като се изтъква, че същият е единствено собственик на същото, което не е
посочено в правораздавателния акт. Възразява се, че липсва описание на
извършеното нарушение, доколкото не е индивидуализиран моделът на лек автомобил
БМВ, с който се твърди да е извършено нарушението. Оспорва се компетентността
на актосъставителя. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения, идентични с тези в
депозираната жалба. Допълва, че неправилно жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по чл. 4 ал.1 т.5 от НРСППППСТП, доколкото в случая следва да се
приложи Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Поради изложеното моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Община
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на
съдебното следствие в настоящата съдебна инстанция от същата е депозирана
молба, в която се излагат съображения по същество на спора. Оспорват се
възраженията на жалбоподателя. От съда се иска потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.05.2019 г. свидетелят Х.К.,
заемащ длъжността „***“ в сектор „***“, установил, че лек автомобил „БМВ“, с
рег. № ***, е паркиран в зона на кръстовище в гр. Пловдив, на ул. „Св. св. Кирил
и Методий“ и ул.“Х. Г. Данов“. Свидетелят К. съставил фиш № **********/10.05.2019
г., който залепил върху паркирания автомобил.
Собственик на паркирания автомобил
бил жалбоподателят В.М.. Същият подал жалба вх. № 31154/14.05.2019 г. по описа
на Районен съд Пловдив срещу съставения фиш. Въз основа на депозираната жалба
било образувано АНД № 3359/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив. С
разпореждане по посоченото дело от 05.06.2019 г., подадената жалба била
върната, а производството по делото – прекратено. Било постановено след влизане
на разпореждането в сила, материалите да се изпратят на сектор „Общинска
полиция“ Пловдив за довършване на административнонаказателното производство.
След изпращане на материалите по
АНД № 3359/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив в „Общинска полиция“
Пловдив, на 06.08.2019 г., в присъствието на жалбоподателя, му бил съставен
АУАН бл. № КТ 039325, с който му било вменено нарушение по чл. 4 ал.1 т.5 от
НРСППППСТП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява на първо място от разпита на свидетеля Х.К., който
описва начинът на установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Показанията на свидетеля се явяват преки и непосредствени, поради което следва
да бъдат кредитирани. Фактическата обстановка се потвърждава и от приложените
по делото писмени доказателства, а именно: фиш № **********/10.05.2019 г.; АУАН
№ КТ 039325/06.08.2019 г.; справка за регистрирани собственици на МПС с рег. № ***
и материалите по приложеното АНД № 3359/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 19ОА1407/18.06.2019 г. на Кмета на Община Пловдив, а на
актосъставителят – от Заповед № 19ОА1401/18.06.2019 г. на Кмета на Община
Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделя наведеното
възражение в жалбата, че е налице непълнота на описанието на фактическата
обстановка в АУАН, доколкото липсва конкретизиране на моделът МПС, с което се
твърди да е извършено нарушението. Съдът намира, че в пълна степен е
индивидуализирано МПС, с което се твърди да е извършено нарушението, доколкото
в АУАН е посочен неговият регистрационен номер. Въз основа на изисканата справка
за регистрирани собственици в КАТ, извършена въз основа на посочения
регистрационен номер, е налице пълна яснота досежно неговия собственик. Поради
изложеното липсата на описание на модела на процесното МПС не влияе върху
възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 4 ал.1 т.5 от НРСППППСТП, съгласно който престоят и паркирането
са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. В настоящия
случай, от приетата по делото фактическа обстановка по несъмнен начин се
установи, че на 10. 05.2019 г. МПС „БМВ“, с рег. № ***, собственост на
жалбоподателя, е било паркирано в зоната на кръстовището на ул. „Св. св. Кирил
и Методий“ и ул. „Х. Г. Данов“, поради което според съда несъмнено е извършил
вмененото му нарушение.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения в депозираната жалба и в хода по същество на спора, че не
е установено авторството на деянието, както и че жалбоподателят не следва да
носи административнонаказателна отговорност, доколкото в НП не е посочено, че
същата се ангажира в качеството му на собственик на процесното МПС. Съгласно чл. 39 ал. 2
изр. 2 НРСППППСТГП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи лице,
на което е предоставил ползването на моторното превозно средство. Тази норма е
в пълно съответствие с нормата на чл. 188 ал. 1 ЗДвП,
според който собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение; собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Правилата на чл. 39 ал. 2 изр. 2
НРСППППСТГП и чл. 188 ал. 1
ЗДвП не
налагат на административнонаказващия орган да установява дали лично
собственикът е паркирал МПС на мястото на нарушението. Това е обективно
невъзможно, доколкото се касае за паркирано МПС в отсъствие на водач. По
същество правните норми създават една оборима презумпция, че собственикът на
МПС е водачът, извършил констатираното нарушение. Същите норми създават и
съвсем лесен начин за собственика да обори презумпцията, като посочи лицето,
управлявало МПС, което в случая не е сторено. Затова не може да се счита за
неправилно описанието на нарушението в акта и наказателното постановление, в
които жалбоподателят е посочен като извършител /така Решение № 1917 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1759 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2169 от 30.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1949 / 2019 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2181 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1758 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив и др./
Съдът намира за неоснователно и
възражението, че в случая е налице нарушение на материалния закон, доколкото
жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по ЗДвП, не и по НРСППППСТГП.
Действително, в цитираната практика от процесуалния представител на
жалбоподателя на Административен съд Пловдив, е разглеждан въпросът за
конкуренцията между двата нормативни акта. Изводите, които са направени от
касационната инстанция обаче касаят регламентирани различни санкции за
нарушенията, регламентирани и в ЗДвП, и в НРСППППСТГП. Настоящият случай не е
такъв. Санкцията по чл. 183 ал. 4 т.8 ЗДвП за водач, който неправилно престоява
или паркира в зона на кръстовище в е размер на 50 лева, каквато е и санкцията
по чл. чл. 43 ал.5 от НРСППППСТП. Поради изложеното настоящият съдебен състав
приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение може да се санкционира както
по ЗДвП, така и по НРСППППСТП, доколкото е налице пълно съвпадение на
елементите от фактическия състав и регламентираната санкция. Приемането на
обратното становище би обезсмислило приложението на НРСППППСТП.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1174 от 23.08.2019 г., издадено Заместник-кмет
„Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на В.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 43 ал.5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение
на разпоредбата на чл. 4 ал.1 т.5 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС