Решение по дело №196/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

РЕШЕНИЕ № 194

гр. В., 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В.,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

седемнадесети октомври

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

196

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „ВИНТАЖ 2007“ЕООД-с.Н., общ.Ново село , обл.В., против решение №210/13.06.2022г. по АНД № 290/2022г. по описа на Районен съд В., с което е потвърдено наказателно постановление № НИ-1-05-01076452/16.02.2022г. на Ръководителя на ТП на НОИ-В. , с което за нарушение на чл.29,ал.4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв на основание чл.349,ал.3 от КСО.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно. Сочи се , че неправилно съдът е приел , че нарушението е извършено , тъй като не е довършено , както и че неправилно е приел , че нарушението не е малозначително . Сочи се , че е допуснато нарушение , тъй като на дружеството не е предложено да се споразумее и да заплати по-нисък размер на санкцията.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отмени наказателното постановление. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по касационната жалба не е взел становище.  

Представителят на Окръжна прокуратура В. дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение, и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Фактическата обстановка не е спорна по делото. Установява се по делото , че на жалбоподателя са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-05-00919473/21.05.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ В. за представяне на документи. Във връзка със същите от жалбоподателя са представени документи. Установено е от контролен орган на НОИ- В., че от осигурителя са представени некоректни данни в приложение №9 относно дните с право на парично обезщетение относно лицето В. К. , поради което е издадено Задължително предписание  № ЗД-1-05-00988670/03.09.2021г. за коригиране на подадените данни в приложение №9. Указан е срок за изпълнение 3 работни дни от получаването му . Същото е връчено на представляващия дружеството на 28.09.2021г. като няма данни да е обжалвано. Предписанието не е изпълнено в указания срок , поради което  спрямо осигурителя е съставен АУАН за извършено нарушение на 19.10.2021г. в офиса на дружеството в гр.София , изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания със срок на изпълнение 3 дни . Прието е , че е нарушен чл.29,ал.4 от наредбата за паричните обезщетения и помощи на държавното обществено осигуряване . Въз основа на акта при същата фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление , с което на дружеството е наложено административно наказание на основание чл.349,ал.3 , т.1 от КСО.

При горната фактическа обстановка районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел , че дружеството –осигурител е извършило вмененото нарушение. 

Направените от районния съд правни изводи не се възприемат от настоящата инстанция.

Наказателното постановление е незаконосъобразно като постановено в нарушение на изискването за форма съобразно чл.57,ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е противоречие между изложените обстоятелства в наказателното постановление , обосноваващи неизпълнение на задължително предписание от осигурителя, основание за ангажиране на отговорността му на основание чл.349,ал.1 от КСО,  и административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността му- чл.349,ал.3 от КСО . Макар да са предвидени санкции в едни и същи минимални и максимални размери двете правни норми съдържат различни състави на административно-наказателна отговорност. Посочените фактически обстоятелства не съответстват и на посочената като нарушена правна норма, цитирана от административно-наказващия орган- чл.29,ал.4 от Наредбата за заплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Никъде в наказателното постановление например не са изложени обстоятелства , съответстващи на нормата на чл.29,ал.1, във вр. с ал.4 от наредбата , а именно , изрично следва да е описано кои документи са нередовни или липсващи , за да се приеме , че фактическите обстоятелства съответстват на посочената като нарушена разпоредба. В случая описаната обстановка сочи на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на наказаното лице на основание чл.349,ал.1 от КСО-за неизпълнение на задължително предписание , който не е административно-наказателният състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на касатора. Неяснотата в изложените обстоятелства е видна и от факта , че наказателното постановление съдържа два срока за изпълнение-както посочения в задължителното предписание-тридневен , така и 7-дневния съобразно чл.29 от Наредбата, с изтичането на който е прието , че е извършено нарушението-19.10.2021г. Предвид горното наказателното постановление е незаконосъобразно , тъй като от същото не може да се установи категорично за какво нарушение  е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора , съответно административно-наказателния състав , въз основа на който следва да бъде ангажирана тази отговорност. Само за пълнота следва да бъде посочено , че посоченото в акта и наказателното постановление място на нарушението-гр.София , не обосновава компетентност на издалия наказателното постановление ръководител на ТП на НОИ-В. , тъй като съобразно посоченото същият следва да бъде този на ТП на НОИ-София, но видно от установените обстоятелства е , че данните е следвало да бъдат подадени в ТП на НОИ-В. , поради което и ръководителят на ТП на НОИ-В. е именно компетентният да издаде наказателното постановление орган, но мястото на нарушението неправилно е определено в наказателното постановление.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание за неговата отмяна. ВРС е установил административно-наказателния състав , въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице , но не и че изложените обстоятелства не обосновават ангажиране на отговорност по този състав. Предвид горното решението на ВРС следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено ново по съществото на спора , с което наказателното  постановление да бъде отменено като незаконосъобразно .

От касатора са поискани разноски , но липсват доказателства такива да са направени, поради което не се следват на страната.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.222,ал.1 от АПК, Административен съд В.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №210/13.06.2022г. по АНД № 290/2022г. по описа на Районен съд В., с което е потвърдено наказателно постановление № НИ-1-05-01076452/16.02.2022г. на Ръководителя на ТП на НОИ-В. , вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НИ-1-05-01076452/16.02.2022г. на Ръководителя на ТП на НОИ-В. , с което за нарушение на чл.29,ал.4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на „ВИНТАЖ 2007“ЕООД-с.Н., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв на основание чл.349,ал.3 от КСО.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                     2.