РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. гр. Хасково, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640101443 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 1 -во от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ от С. М. С., ЕГН **********, с адрес: *********, офис 1, адв. Д.О. от АК
– Хасково против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37.
Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество, по силата на договор при ОУ,
като ответникът доставял електрическа енергия в негов обект с ИТН *********, клиентски
номер *********, представляващ жилище, находящо се в общ. Хасково, *********. Когато
отишъл да си плати сметката за консумирана електрическа енергия за месец март 2024 г. бил
уведомен, че му е издадена корекционна фактура, за периода 18.12.2023 г. до 18.03.2024 г. за
91 дни в която допълнително били начислени със задна дата киловати електрическа енергия
на обща стойност 1297,39 лева. В писмото, което получил от дружеството с подробностите,
тъй като и електромерът му бил сменен, бил отбелязан период на коригиране на сметката
18.12.2023 г. до 18.03.2024 г., което сочело за допусната грешка, която не се отнася за
електромера на ищеца.
Поддържа се в исковата молба, че ищецът заплатил неоснователно търсената сума от
1297,39 лева, за да не му бъде прекъснато електрозахранването и от това да произтекат
значителни щети по техниката и имуществото в дома му. Счита, че корекцията на сметката
ми е извършена от ответника едностранно, без правно основание и сумата била
неоснователно начислена като той не бил запознат със случващото се по електромера, което
се намирало на улицата в табло извън имота му, нарушена била и процедурата при
извършване на проверката. Освен това, до датата на депозиране на исковата молба не
получил обяснение по случая, а само копие на констативен протокол за смяна на
електромера и изпращането му за проверка от експерт.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца гореописаната сума, както и направените по делото
1
разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същия за
неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице
всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Ответникът твърди, че на 18.03.2024 г. е извършена проверка на електромер с
фабричен № *********, ИТН *********, отчитащ доставената електрическа енергия в
обекта на ищеца, находящ се в с.********* от служители на „Електроразпределение Юг"
/„ЕР ЮГ"/ ЕАД. В съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, служителите на ЕР
ЮГ демонтирали процесния електромер, поставили го в безшевна торба, която пломбирали
с пломба с № 005455, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория. На мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов (чл. 49,
ал. 7 ПИКЕЕ). За извършените действия бил съставен констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 714862 от 18.03.2024 г., като бил
изготвен в присъствието на свидетел и на представител на ответника. Протоколът бил
подписан от посочените лица. Съгласно чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, протоколът бил изпратен на
адреса на клиента с писмо с изх. № 10914298-1/19.03.2024 г. и бил получен от него, видно от
известие за доставяне № ИД PS 6300 01 IFHG L. Процесният електромер впоследствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична
експертиза, като заключението на лабораторията било следното: "Осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера. Датчикът за отваряне на основния капак на електромера е
пробит. В измервателната верига на електромера е монтирано допълнително устройство с
дистанционно радиоуправление (непринадлежащо към схемата на електромера). Грешките
са измерени при изключено радиоуправление. Електромерът не съответства на
метрологичните и техническите изисквания." Вследствие на описаното електромерът не
отчитал консумираната електроенергия. За извършената проверка от БИМ бил изготвен
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
97/08.04.2024 г.
Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1,
б.“б“ от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като
било начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 3349
kWh. Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР ЮГ в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, за период от три месеца (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на
1297,39 лева с ДДС. Преизчислението било направено за максимално допустимия по чл. 50,
ал. 1 от ПИКЕЕ период - за три месеца от 18.12.2023 г. до 18.03.2024 г., тъй като в този
период не била извършвана друга проверка на електромера. За посочената сума била
издадена фактура № **********/15.04.2024 г., изпратена на ищеца ведно с Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
714862/18.03.2024 г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
търговско измерване № 97/08.04.2024 г. и Справка за корекция на сметка с писмо с изх. №
10914298-1/1 5.04.2024 г., съобразно чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, като пратката била получена от
него, предвид твърденията на ищеца в исковата молба.
Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната
сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ
стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по
2
определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР ЮГ в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото.
Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било
ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи
преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания за
извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а
точно обратното - единственото условие за упражняване правото на оператора на
съответната ел. мрежа да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели възстановяване
на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде ангажирана
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ,
според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от
операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на
електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по
преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа
мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите
условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, са ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е
дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите. Следвало да се съобрази
и практика на СЕС в тази насока, а именно – Решение от 27.04.2023 г. по дело C 677/21,
седми състав на СЕС.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото,
включително и за юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък по чл.80
ГПК. Направено е възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар, в случай,
че същият не е съобразен с правната и фактическа сложност на спора, както и с
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна в имота му с адрес: с.*********, както и че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1297,39 лева с ДДС по издадената фактура № **********/15.04.2024 г.
Съгласно приетия като писмено доказателство по делото констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско и измерване № 714862 от
18.03.2024 г., съставен от служители на "Електроразпределение Юг" ЕАД, на 18.03.2024 г. е
извършена проверка на измервателната система на клиент с клиентски номер ********* за
обект /къща/, находящ се в с.********* с ИТ № ********* и средство за търговско
измерване с фабричен № *********, в присъствието на свидетел. Посочено е, че
електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е запечатан с пломба № 005455.
От констативен протокол за метрологична експертиза на електромер № 97/08.04.2024
г. на БИМ, ГД "МИУ", РО - Пловдив се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп
3
до вътрешността на електромера, като в измервателната верига на електромера е било
монтирано допълнително устройство с дистанционно радиоуправление, непринадлежащо
към схемата на електромера и електромерът не е съответствал на техническите и
метрологичните изисквания.
С писмо от 19.03.2024 г., ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка,
както и че електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, изпратено му
е и копие от съставения констативен протокол.Видно от приложеното от ответника известие
за доставяне, ищецът е получил лично писмото на 29.03.2024 г.
С второ писмо от 15.04.2024 г. ищецът е уведомен от ответника и за резултатите от
извършената от БИМ експертиза, както и че на основание чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ ще
бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 18.12.2023 г. до 18.03.2024 г., за 91
дни, чрез допълнително начисляване на сума в размер на 1297,39 лева.
Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и Фактура
№ **********/15.04.2024 г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №
********* за периода от 18.12.2023 г. до 18.03.2024 г. на ищеца е допълнително начислена
енергия от общо 3349 кВтч на стойност 1297,39 лева с ДДС.
От представения от ищеца системен бон от 24.04.2024 г. се установява, че на тази
дата ищецът е заплатил горепосочената сума от 1297,39 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че констативен протокол за метрологична експертиза на електромер №
97/08.04.2024 г. на БИМ, ГД "МИУ", РО – Пловдив отразява техническото съС.ие на
средство за търговско измерване с фабричен № *********. Според вещото лице, описаните
манипулации в раздел „Техническо съС.ие на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп от констативния протокол“ въздействат върху точността на
електромера, като последният при включено устройство за радиоуправление не отчита
консумираната ел.енергия в ИТН *********, съответно тези манипулации водят до
неизмерване на консумираната електрическа енергия. Правилно е била приложена
методиката за изчисляване на изчисленото неотчетеното количество електроенергия така,
както е заложена в чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, а неизмереното количество е остойностено
правилно съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Върху електромера има изискуемия знак за
премината първоначална проверка и е следвало да премине вторична проверка през 2028 г.
съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичени технически надзор, като тези срокове са спазени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й
измерване, респ. неизмерване, която съответства на представената по делото фактура.
4
С Определение № 1328/06.08.2024 г. е прието за ненуждаещо се от доказване между
страните, а и от представения по делото фискален бон се установява, че ищецът е заплатил
на ответника сумата по фактура № **********/15.04.2024 г. в размер на 1297,39 лева.
Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата
на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които
съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са
предложени и съответно приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал
период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи
такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази
връзка, в действителност след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл.
83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, може да се направи извод, че
вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени и нови
ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Следователно,
ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството
електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.
Съгласно чл. 120 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в
съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на
мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Съдът намира, че в случая е възникнало, така нареченото „право на корекция на
сметка“ или правото на оператора на съответната електрическа мрежа да изчисли
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при средство за търговско измерване,
измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване. От друга страна, за да са налице
предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се
докаже по несъмнен начин и осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от
потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Такива обстоятелства не се
твърдят от страните, нито по делото са предствени или приложени доказателства, че именно
ищецът или поне с негово знание е извършено неправомерно въздействие върху процесното
СТИ. Обективната отговорност е вид гражданска отговорност /без значение договорна или
деликтна/, поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на
отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на
потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие,
каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на
електрическата енергия, а както бе посочено, по делото нито се твърди, нито се установява
такова поведение от страна на ищцата. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т.
д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя наведените от ответника доводи за
наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това
5
представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от
законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този
смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за
извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи
съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от
11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. №
1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като
нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който
един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на
потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в
§ 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия
трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това
неправомерно действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен
случай едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за
минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха и такива
доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че
периодът е в рамките на 3-месечния срок, предвиден в чл.50 ал.1 ПИКЕЕ, винаги следва да
се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не
се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да
се мотивира така приложеният срок.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него в първоинстанционното производство разноски, а именно
сумата от 52,00 лв. за платена държавна такса и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. В
този смисъл възражението на ответника за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатско хонорар от 500 лева по договор за правна защита и съдействие /л.5/ се явява
напълно основателно. Съображенията за този извод се обосновават с изричните разяснения,
дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съгласно което
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив
резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези
6
постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното
решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и наличие на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси на Окръжен съд – Хасково, който
се явява последна инстанция по този вид дела, извършените от адв. Д.О. процесуални
действия, приключване разглеждането на делото в едно съдебно заседание, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на ищеца следва да се определи възнаграждение за
осъщественото от адв. Оцетаров процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, да заплати на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес: *********,
адв. Д.О. от АК – Хасково, сумата от 1297,39 лева, представляващи платени без правно
основание стойност на електрическа енергия за минал период - от 18.12.2023 г. до 18.03.2024
г. по фактура № **********/15.04.2024 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: *********, офис 1, адв. Д.О. от АК – Хасково,
сумата от 452,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
7