№ 127
гр. Дупница, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б.д., обл.
К., ул."Д." № ** против Наказателно постановление (НП) № 22-0245-000573 от 19.12.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 24 (двадесет и
четири) месеца.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от адв. С., който изразява становище за незаконосъобразност на наказателното
постановление и моли да бъде отменено по съображения изложени в жалбата и в
пледоарията по същество. Представя писмени бележки в подкрепа на искането за отмяна на
оспореното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 26.11.2022г. Л. В. в присъствието на свидетеля Р. К. и двамата на длъжност ,,мл.
инспектор“ при РУ Бобов дол, съставил Акт за установяване на административно нарушение
№ 581 за това, че на 26.11.2022 г. около 02.20 ч. в гр. Бобов дол на ул. ,,Самуил“ № 14
установили спрял лек автомобил ,,БМВ Х5“ с рег. № ****** в близост до който установили
лицето А. К. Г., който по данни на свидетеля Д. И. Р. е управлявал автомобила. В акта е
1
посочено, че Г. имал нестабилна походка, силен мирис на алкохол и отказал да бъде
изпробван с техническо средство. Издаден е талон за медицинско изследване с № 094968 до
ФСМП – Бобов дол, който водачът отказал да подпише и получи. След направена справка с
ОДЧ било установено, че автомобилът е собственост на Г. И. Г. от гр. Б.д. от гр. Бобов дол.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-0245-
000573/19.12.2022 г. от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 24
месеца. Нарушението е описано в обстоятелствената част на НП аналогично на АУАН, като
е възприето от административнонаказващия орган /АНО/, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За случая от полицейския служител К. е изготвена
докладна записка, приложена по делото.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя Л. В. и свидетеля по
установяване на нарушението и съставяне на акта - Р. К., които поддържат изцяло
установената фактическата обстановка, отразена в АУАН. Същите с показанията си
установяват, че на посочената дата се намирали в централна градска част на гр. Бобов дол,
когато при тях пристигнал лек автомобил ,,Ауди“ с двама младежи, които ги уведомили, че
на ул. ,,Св. Спас“ на кръстовището с ул. ,,Самуил“ **** на цвят "БМВ Х5" е щяло да се
удари в техния автомобил, но се спрял в бордюра. Двамата полицейски служители
направили обход на ЦГЧ със служебния автомобил, но не установили описания автомобил.
След около половин част същите младежи ги видели отново и казали, че са засекли същия
автомобил на ул. ,,27-ми Октомври“, след което полицейските служители се отправили в
тази посока и на ул. ,,Самуил“ установили спрял автомобил, а в близост до него се намирало
лице, което закарали в РУ Бобов дол за установяване на самоличността му, тъй като същото
отказало да представи документи за самоличност. Свидетелят К. в показанията си сочи, че
момчетата са им казали, че са видели А. ,,Белята“, който е бил извън автомобила и тогава са
го разпознали, а първия път, когато водачът на ,,БМВ Х5“ е щял да ги удари, не знаели кой е
водача.
Свидетелят Р. в показанията си сочи, че той и св. М. видели въпросния автомобил,
който се ударил в бордюра, а след това водачът продължил към центъра на гр. Бобов дол. Не
познават водача на автомобила, знаят прякора му ,,Белята“, на полицаите не са казвали
имената на водача. Не са видели, че същото лице управлява автомобил ,,БМВ“, но знаят, че
притежава такъв автомобил. Свидетелят М. с показанията си установява, че два пъти
въпросната вечер са видели автомобила, като първия път за малко да ги удари. След това
видели полицаите, на които обяснили за случая и те тръгнали да го издирват. Малко по-
късно отново забелязали автомобила, който бил спрял, а до него се намирало лице, което не
познавали, но бил известен с прякора "*****" Първият път, когато автомобилът щял да ги
удари, не разпознал водача, но автомобилът бил същия като този, който забелязали втория
път, когато е бил спрял.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели тъй като същите са ясни,
2
логични и последователни и кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните в хода на съдебното
следствие и установяват приетите за установени фактически обстоятелства.
Актосъставителят и АНО, видно от заповедта приложена на л. 7-8 от делото, са
родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение
по пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения по случая, в които сочи, че не е
управлявал автомобила. Когато полицаите го срещнали, се намирал на ул. ,,Антим I“, а не в
близост до джипа, който се намирал на ул. ,,Самуил“. Полицаите му поискали лична карта,
но той им отговорил, че не я носи у себе си.
От приложената справка за нарушител/водач за А. Г. е видно, че същият е
санкциониран за нарушения по ЗДвП.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от санкционираното лице в законоустановения срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Когато се формулира спрямо едно лице конкретно административнонаказателно обвинение,
следва освен ясно, точно и пълно описание на приписаното административно нарушение, да
е налице изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на
нарушението, както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението, доколкото
същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но
очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение, като не би могло между тях да
е налице различие. Дори и да има определени неточности в АУАН, е налице възможност в
НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, същите да се отстранят, стига по безспорен начин да е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Недопустимо е обаче да има каквито и да е неточности в НП, доколкото предмет на съдебна
проверка е – извършено ли е административното нарушение, индивидуализирано от
фактическа и правна страна в санкционния акт – в НП. В случая, в оспореното НП е
посочено, че ,,на 26.11.2022 г. около 02.20 ч. в гр. Бобов дол на ул. ,,Самуил“ № 14 е бил
установен спрял лек автомобил ,,БМВ Х5“ с рег. № ****** като в близост до автомобила е
установено лицето А. К. Г., което по данни на свидетеля Д. И. Р. е управлявал автомобила.
Водача има нестабилна походка, силен мирис на алкохол и отказва да бъде изпробван с
техническо средство. Издаден му е талон за медицинско изследване № 094968, който също
отказва да подпише и получи. След извършена справка с ОДЧ-Бобов дол се установи, че
автомобилът е собственост на Г. И. Г. от гр. Б.д. от гр. Бобов дол.“ Изложение на
обстоятелствата, свързани с конкретното място на извършване на нарушението от страна на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице липсва в наказателното
постановление, което води от една страна до пълна неяснота в
3
административнонаказателното обвинение, а от друга се явява пречка и за преценка
териториалната компетентност, както на издателя на АУАН, така и на НП.
Налице е и несъответствие между правната квалификация на административното
нарушение, неговото словесно описание и посочената като нарушена правна норма. Така
описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Сочената
разпоредба регламентира следното: ,,Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.“ От текстовото описание на нарушението в АУАН и НП обаче, не става ясно за
какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Несъответствието между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация е очевидно. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че безспорно
е налице несъответствие между посочената за нарушена норма и описаното като
противоправно деяние в процесното НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, както актът така и наказателното постановление следва да съдържат описание на
нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното
издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието,
вменено на нарушителя, така както е описано в акта и в наказателното постановление, и
посочените като нарушени правни норми. Това несъответствие ограничава правото на
защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое
конкретно законово изискване е нарушило.
Актът и постановлението не съдържат основните елементи на нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП: че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС /което да е било
възприето от контролните органи/ и да е отказал проверка с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Допуснатите съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, нарушават правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и винаги водят като своя закономерна
последица до отмяна на санкционния акт на административнонаказващия орган.
Не е ясно, за да осъществи жалбоподателя вмененото му административно
нарушение, какво именно действие, респ. задължение и на кое именно място не е
осъществил. Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в
пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не
буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя
на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението
4
и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице, каквото
безусловно в случая е накърнено. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно
какво е обвинението, което се отправя на административно привлечения. Това е така, защото
съставеният акт има и функция на официално обвинение в извършване на правонарушение.
Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, и тази
възможност трябва да му се осигури.
Отделно от изложеното, но и в негова подкрепа съдът намира за нужно да отбележи,
че в случая не се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В хода на производството не се установи
жалбоподателя да е управлявал на процесната дата, време и място автомобила, респ. да е
имал качеството на “водач на МПС“. За съставомерността на разглежданото нарушение е
необходимо деецът да управлява МПС. Легална дефиниция на понятието управление се
съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице,
независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Изясни се от
събраните гласни доказателства, че жалбоподателят е установен на разстояние от
автомобила, без да има каквито и да било взаимодействия със механизмите и приборите на
същия. Нито един от разпитаните по делото свидетели няма възприятия жалбоподателя да е
управлявал процесния автомобил. Същите не съдържат противоречия относно главния факт
на доказване, че единствено са видели жалбоподателя в момент, когато същият се е намирал
извън спрелия автомобил, на разстояние от него. Първоначално това са били свидетелите Р.
и М., които не са спрели с техния автомобил при жалбоподателя, а са отишли при
полицейския автопатрул, който се е намирал в центъра на гр. Бобов дол и са информирали
полицейските служители за мястото, на което са видели спрял процесния автомобил.
Свидетелите В. и К. се отправили първо към ул. ,,27 октомври“, а след това към ул.
,,Самуил“, където са възприели жалбоподателя, който стоял прав на няколко метра от
автомобила. Представените от АНО докладна записка и писмени обяснения не следва да
бъдат разглеждани и ценени, тъй като не са доказателствено средство, предвидено в НПК и
затова не могат да се правят фактически изводи, базирани на тях.
С оглед изложеното и възприето по-горе, съдът като съобрази, че обясненията на
жалбоподателя, че не е управлявал автомобила се подкрепят от показанията на свидетелите,
прие за оборена презумптивната доказателствена сила на отразените в тази връзка
обстоятелства в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания биха се счели за верни до
доказване на противното. Ето защо, съдът намира вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за недоказано и необосновано, което по същество представлява
самостоятелно отменително основание и като правна последица също води до отмяна на
5
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0245-000573 от 19.12.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на А. К. Г., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Б.д., обл. К., ул."Д." № ** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за 24 (двадесет и четири) месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6