№ 643
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100604004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 334 вр чл. 337 ал. 3 НПК.
То е образувано въз основа на жалба, подадена от адв. А., повереник на В. Д. Г.,
частен тъжител, против Присъда от 05.03.2024 г по н.ч.х.д. № 1825/23 по описа на СРС, 9
състав, с която подсъдимата К. Г. е призната за невиновна и оправдана.
С процесната присъда тя е оправдана по повдигнатото с частната тъжба обвинение за
това, че в периода 20.12.2022 – 03.02.2023 г, с шест отделни деяния (осъществени на
20.12.2022 г, 09.01.2023 г, 13.01.2023 г, 21.01.2023 г, 31.01.2023 г и 03.02.2023 г), при
условията на продължавано престъпление, не е изпълнила и по какъвто и да е начин да е
осуетила изпълнението на Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа
на СРС, 91 състав, с което са предоставени родителските права върху детето Т.В. Г. на
бащата В. Г., като на тези дати не е осигурила детето в жилището на баща му, като не му го
е предоставила и отказала да го върне, а вместо това го задържала в дома си извън
определения режим на лични отношения. Дадена е правна квалификация на деянието по
чл. 182 ал. 2 във вр. с чл. 26 НК. На тъжителя са възложени разноските по делото.
В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и
несправедлива. Първата инстанция едностранчиво и превратно е тълкувала доказателствата,
като неправилно е приела, че подсъдимата е оказала съдействие на ЧСИ. Посочва се, че тя
съзнателно и тенденциозно не е изпълнила съдебното Определение, което е наложило да се
търси съдействието на ЧСИ. На него тя е предала детето не доброволно, е принудително,
1
като е подала жалба против действията му. Счита, че при едно правилно обсъждане на
доказателствата, по несъмнен начин се установява основателността на обвинителните
твърдения – а именно, че подсъдимата категорично е отказала да изпълнява съдебния акт,
което изявление е правено пред свидетели. Счита допуснатата по инициатива на съда СППЕ
за неотносима и довела само до стрес за детето. Посочва се предубедеността на съда, който
сочи, че в действителност подсъдимата е пострадала от престъпно деяние на тъжителя.
Счита, че съдът е поел защитата на подсъдимата и е направил процеса бракоразводно дело.
Счита, че не е следвало първата инстанция да се произнася кой от двамата родители е по-
пригоден да осъществява родителски права върху децата. Счита, че съдът в действителност
подпомага подсъдимата за нуждите на бракоразводния процес. Счита, че е налице частично
игнориране, превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата. Прави се искане да се
отмени оправдателната присъда и да се постанови нова, осъдителна.
Подсъдимата, чрез защитника си адв. С., посочва, че в жалбата не са посочени ясно
пороците в обжалвания акт; подсъдимата доброволно е предала детето в рамките на
изпълнителния процес; счита нейното обжалване на изпълнителното действие за
правомерно; счита представените от обвинетието доказателства за неясни и неубедителни.
Моли присъдата да се потвърди.
В съдебно заседание тъжителят, чрез своя повереник, посочва, че СРС е написал
мотивите си по странен начин, като е объркал гражданския и наказателния процес;
коментира кой е добър и кой е лош родител; посочени са неотносими неща, напр. действията
на частния съдебен изпълнител; съдията се изявява като адвокат на подсъдимата; не е ясно
посочено дали има или няма изпълнение на съдебното решение; не са обсъдени показанията
на полицейските служители, като мотивите са изградени на твърденията на брата на
подсъдимата, който обаче не е присъствал на инкриминираните събития; не разбира защо е
била назначена експертиза на детето. Моли да се отмени оправдателната присъда и да се
постанови нова, осъдителна присъда.
Частният тъжител посочва, че съдията е предубеден; не е кредитирал твърденията му,
че е превел по банков път 30 000 лв на тъжителката; той не е имал финансови претенции към
нея и не е упражнявал физическо насилие; счита за неправилно съдът да не кредитира
видеозаписа, а да кредитира лъжливите свидетелски показания. Излага подробни аргументи
за недобросъвестността на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата посочва, че поддържа възражението си.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до два
аспекта – проявено пристрастие от съдията към подсъдимата, изразено в поемане на нейната
2
защита, установяване на благоприятни за нея правноирелевантни обстоятелства и
превръщане наказателното дело в бракоразводен процес; а също така и неправилна преценка
на събраните доказателства, при което неправилно е достигнат до извода, че подсъдимата не
е извършила вменените престъпления.
Относно първия довод. При прегледа на материалите по делото въззивният съд не
счита, че по време на процеса съдът е формирал по достатъчно ясен и несъмнен начин
определено свое пристрастие към страна по делото. Видно от отразеното в съдебните
протоколи и съдебните актове, постановени в закрито съдебно заседание, той е изпълнявал
по обективен начин своите правомощия да администрира частната тъжба и да ръководи
проведения въз основа на нея съдебен процес. Решението на съда да предприеме действия
по събиране на доказателства, вкл. и оспорената от частния тъжител експертиза, са проява
на признатите от закона правомощия на съда служебно да събира доказателства, с цел
пълното изясняване на фактическите обстоятелства по делото. И по-специално
субективното решение на първата инстанция, че определени фактически обстоятелства
следва да бъдат надлежно установени, доколкото несъмнено последните са свързани с
предмета на делото, не може да бъде определено като проява на пристрастие.
Този извод, за липса на обективирано пристрастие, се отнася и до излагане на
мотивите към присъдата. В тях несъмнено СРС е посочил, че подсъдимата не е извършила
противоправно деяние, като достига до извод, за извършени такива деяния от тъжителя, но
всички негови доводи са свързани с предмета на делото, формулиран в частната тъжба, като
са резултат от неговия прочит на доказателствата. Макар и в определени аспекти тези
доводи да напускат този предмет на делото, това е резултат по-скоро от неумелост при
формулиране на мотивите, но не и на пристрастие.
Този извод на въззивната инстанция е обусловен от изследване на съдържанието на
обжалвания акт.
За да постанови своя акт, първата инстанция е приела, че след като настъпила
фактическата раздяла между тъжителя и подсъдимата (съпрузи, с две деца от брака – Е.,
родена на **** г и Т., роден на **** г), тъжителят започнал да създава проблеми на
подсъдимата, като я малтретирал и не давал да вижда децата (подробно се излага
малтретирането); в рамките на бракоразводния процес като привременна охранителна мярка
упражняването на родителските права било предоставено на бащата, като майката имала
право да ги взима в определени периоди. СРС посочва, че частният тъжител „започнал да
създава множество интензивни проблеми от всякакво естество“ на подсъдимата, като
подробно описва тези проблеми. Посочва, че Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. №
37 679/22 по описа на СРС, 91 състав предоставя привременно родителските права върху
децата на бащата, като майката имала право да ги взима в определени периоди (първа и
трета седмица, между 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е, както и в
определени периоди на Коледните, Великденските и Новогодишните празници, както и 20
дни през лятото).
След като излага своите изводи относно деянията на подсъдимата на петте
инкриминирани дати (или липса на такива деяния), се посочва, че след 21.02.2023 (когато
подсъдимата предала на тъжителя детето Т. Г. в процеса на принудително изпълнение),
самият тъжител не предавал детето на майката, съобразно предоставения режим или го
правил със закъснение. След това се излагат доводи за последващите отношения между
страните, отново в упрек на тъжителя.
А в действителност всички тези обстоятелства са извън предмета на делото. Те биха
3
могли да имат значение само ако съдът приеме, че инкриминираното деяние – което отново е
непредаване на детето, в изпълнение на съдебно решение – е било извършено от
подсъдимата, но тя е действала под влиянието на предходно неизпълнение от страна на
тъжителя, като след това оцени правното значение на това предходно неизпълнение. След
като съдът е приел, че поначало липсва противоправно деяние от страна на подсъдимата, то
не е следвало да излага тези подробни доводи относно предходни противоправни деяния от
страна на тъжителя. При все това тези доводи не може да бъдат определени като
пристрастие.
Първата инстанция е приела, че тъжителят използва наказателния процес, за да
тормози подсъдимата пред държавните органи с цел да я изобличи и дискредитира като
престъпник, лоша майка, безотговорен родител и хазартна личност. Посочва, че той, с
неправомерните си опити да уведоми подсъдимата за привременните мерки, е предприел
действия с цел да създаде умисъл за престъпление по чл. 182 НК у съзнанието на
подсъдимата.
Отново тези доводи излизат извън предмета на делото. При все това те са резултат от
неумение да се дефинира този предмет и да се изложат съответните аргументи, но не и
проява на явна симпатия към подсъдимата и антипатия към тъжителя, в който случай би
било налице пристрастие.
За да постанови оправдателната си присъда, първата инстанция е приела, че в целия
инкриминиран период подсъдимата не е била обвързана от задължението да спазва
Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на СРС, 91 състав,
определило привременните мерки в полза на тъжителя, доколкото не е била надлежно
уведомена за него от съответен държавен орган. Първата дата, на която това Определение я
обвързва, е била 21.02.2023 г, когато тя предала детето чрез съдействието на ЧСИ.
Първата инстанция е приела, че подсъдимата „е зачела институцията на съда, неговия
съдебен акт и отговорностите си като осъзната човешка личност с ненакърнимо
достойнство и чест, като изключително стойностна жена и като отговорен родител“.
Този начин на формулиране на мотивите и тези квалификации, които съдът дава на
тъжителя и на подсъдимия, макар и явно да се отклонява от типичния начин на оформяне на
съдебните актове, все пак е проява на недостатъчно адекватна преценка какъв е предметът
на делото и какви мотиви следва да се изложат в тази връзка, а не е проява на липса на
обективност и равноотдалеченост от противопоставящите се интереси.
Поради това, доколкото не счита, че е налице пристрастност и взимане на страна
(тази на подсъдимата) от страна на СРС, въззивният съд не намира основание само на това
основание да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Това е
така, доколкото – видно от излагането на мотивите – първо районният съд е достигнал до
изводи за правнорелевантните обстоятелства (което е било дължимо за него) и след това, въз
основа на тях, е изложил и своите емоционални преценки за неправомерност на
предприетите действия от страна на тъжителя, вкл. и неправомерни действия под формата
на предявяване на частната тъжба (което е извън правомощията му). След като, конкретно за
формирането на първата част от неговите изводи, касаещи фактическата обстановка и
правната квалификация на деянията, посочени в тъжбата, няма основание да се приеме, че е
била проявена пристрастност, то впоследствие проявената емоционална ангажираност с
въпроси, извън предмета на делото – а именно даване на определени квалификации на
4
действията на подсъдимата, които не са нужни за преценка дали деянието е било
правомерно или противоправно (още повече, че СРС поначало не приема за извършено
деяние по непредаване на дете в нарушение на съдебно решение) – не може да доведе до
извод, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, под формата на липса на
обективен и безпристрастен съд.
При всяко положение въззивният съд може да предостави необходимите гаранции за
обективно и безпристрастно правосъдие, осъществено от съд, който е равноотдалечен от
двете страни, без да взима ничия страна и без да проявява симпатии и антипатии към двете
противоположни тези. Това е така, доколкото въззивният съд има правомощието да извърши
своя самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, като по обективен и
безпристрастен начин достигне до свой самостоятелен извод по съществото на спора,
стриктно придържайки се към предмета на делото.
Относно второто възражение – свързано с неправилно установяване на
правнорелевантните факти и неправилната им правна квалификация.
СРС, за да постанови акта си, е приел следното:
Относно датата на първото деяние – 20.12.2022 г – първата инстанция посочва, че
подсъдимият посетил дома й, подал сигнал на тел. 112, че не му се предава детето – като
преди това я заплашвал и обиждал, вдигнал скандал – доколкото казал по телефона:
„Детето до 30 минути да е готово, има влезли в сила привременни мерки“. Не се излага
нищо повече относно тази дата – и не се твърдят каквито и да е деяния на подсъдимата.
Относно датата на второто деяние – 09.01.2023 г – първата инстанция посочва, че
тъжителят и св. Д.Ц. съставили частен протокол, че подсъдимата не отваря вратата, като
гласът на детето се чувал отвътре. Не се излага нищо повече относно тази дата – и не се
твърдят каквито и да е деяния на подсъдимата.
Относно датата на третото деяние – 13.01.2023 г – първата инстанция посочва, че
тъжителят и св. Д.Ц., в присъствието на Д.Д., съставили частен протокол, че подсъдимата не
отваря вратата, като се чувал шум отвътре. Не се излага нищо повече относно тази дата – и
не се твърдят каквито и да е деяния на подсъдимата.
На 17.01.2023 г била издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие
против тъжителя, съобразно която той следвало да се въздържа от домашно насилие срещу
съпругата си и децата си. А също така първата инстанция приема, че социалните служби
установили, че бащата разполага с условия за отглеждане на децата.
На 21 и на 26.01.2023 г на подсъдимата било връчено Определение №
34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на СРС, 91 състав, с което на бащата В. Г.,
тъжител по делото, са предоставени родителските права върху двете деца, вкл. и върху
детето Т.В. Г..
Относно датата на четвъртото, петото и шестото деяние – 21.01.2023 г., 31.01.2023 г.
и 03.02.2023 г. – първата инстанция посочва, че тъжителят претендирал подсъдимата да
изпълни тези привременни мерки, в рамките на образуваното изпълнително производство.
Не се излага нищо повече относно тази дата – и не се твърдят каквито и да е деяния на
подсъдимата.
5
Следователно фактически СРС не установява подсъдимата да е извършила деянията,
посочени в тъжбата – като вместо да посочи нейно деяние (дали е предала или не е предала
детето), посочва само деяния на трети лица.
Първата инстанция, при обсъждане на доказателствата, е достигнала до извода, че
подсъдимата е спазвала Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на
СРС, 91 състав – като приема, че това се отнася за периода от време, след като то е било
връчено (26.01.2023 г) и след като е изтекъл 14 дневния срок (след 07.02.2023 г).
Въззивният съд приема, че са налице основания да установи различна фактическа
обстановка и да даде различна правна квалификация от тази на първата инстанция. И по-
конкретно е установено непредаване на детето на първата посочена дата и такова
непредаване в последващия период от време, макар и да не са установени конкретните дати.
Това е съществено различно от установяването от първата инстанция, което не е свързано с
каквото и да е непредаване на детето в инкриминирания период.
Също така въззивният съд приема, че след официалното връчване на Определение №
34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на СРС, 91 състав подсъдимата е била
длъжна до го спазва – отново за разлика от първата инстанция, който счита, че подсъдимата
правомерно е отказвала да изпълни този съдебен акт чак до момента на принудителното
изпълнение, когато за нея е възникнало такова задължение. Съдът приема, че то
действително е възникнало в момента на уведомяването , като неправомерния отказ е
станал причина за това принудително изпълнение.
В светлината на първото възражение на повереника на частния тъжител, което съдът
намери за частично основателно, това второ възражение, което също така се приема за
основателно, въззивният съд следва да даде пълен и изчерпателен отговор на въпросите,
повдигнати с частната тъжба, достигнат напълно самостоятелно от втората инстанция, без
да се възприемат изводите, формирани от първата инстанция.
По този начин страните ще може получат – под формата на второинстанционен и
окончателен съдебен акт – правосъдие от съд, който не е проявил пристрастност и в резултат
на обективна преценка на събраните доказателства.
---
Видно от начина на формулиране на частната тъжба и допълненията към нея, както и
от разпореждането за насрочване на делото, предмет на делото от фактическа страна са
следните твърдени от тъжителя деяния на подсъдимата:
Същата, като майка на детето Т. Г., не е изпълнила Определение на СРС, 91 състав по
н.ч.д. № 37 679/22 на дати 20.12.2022 г (когато изрично гласно посочила, че няма да се
съобрази със съдебното решение, което тъжителят изпратил на телефона ); на 09.01.2023
г (когато останала зад затворената врата на апартамента си и казала, че няма да изпълни
съдебното решение); на 13.01.2023 г (когато попитала кой чука на вратата и като разбрала,
че това е тъжителят, не отворила); на 21.01.2023 г (когато се укрила от дошлия призовкар и
така отказала да получи съдебни книжа по изп.д. № 597/23 за предаване на детето); на
31.01.2023 г, когато тъжителят получил по банков път парична сума, определена като
издръжка в същите привременни мерки, като не отговорила на въпроса на тъжителя,
отправен по вайбър, кога ще предаде детето; на 03.02.2023 г, когато е входирала молба за
спиране на изп.дело, което показвало, че е запозната със задължението си да предаде детето.
След преглед на материалите по делото и обсъждане на доводите на страните,
въззивният съд установи следното:
По време на брака между тъжителя и подсъдимата се родили децата Е. (родена на
6
**** г) и Т. (роден на **** г). Момичето страда от екзостоза (растеж на нова кост върху
съществуваща кост), засягаща дясната предмишница и гръден кош – седмо ребро в ляво;
през октомври 2019 г (когато е на година и половина) е определена 50% процента степен на
увреждане. Посочено е в епикризата, че причината е наследствена, доколкото бащата страда
от същото заболяване.
По време на цялата връзка между тъжителя и подсъдимата имало сериозни
конфликти между тях, съпроводени с прояви на физическа агресия от страна на тъжителя
към подсъдимата.
На 13.11.2019 г, след подаден сигнал от подсъдимата за проява на домашно насилие
(силно хващане на ръката над лакътя и в областта на бедрата, без нанасяне на удари),
полицейско орган е издал разпореждане към подсъдимия да се въздържа от такова. Налице
са данни и за други прояви на физическо насилие.
Към 2022 г отношенията между тях били вече силно влошени, като взаимно си
отправяли обвинения за кредитна задлъжнялост и хазартна зависимост, като тъжителят
упреквал подсъдимата в изневери, а тя него във физическо насилие.
През март 2022 г те се разделили, като тъжителят напуснал семейното жилище,
изгонен от подсъдимата (жилището е било нейна собственост); там останала подсъдимата с
двете деца. От началото на лятото 2022 г тъжителят започнал да се грижи за децата, които
взел в своето жилище.
Както тъжителят, така и подсъдимата, подавали множество сигнали срещу другия, в
които отправяли множество упреци – както във взаимно лошо поведение, така и че другият
не се грижи добре за децата.
Подсъдимата на 12.07.2022 г подала молба за развод, по която било образувано гр.д.
№ 37 679/22 на СРС, 91 състав
На 08.10.2022 г по искане на подсъдимата СРС, 92 състав по гр.д. № 52 896/22 издал
Заповед за незабавна защита № 278/08.10.2022 г, с което тъжителят се задължава да се
въздържа от домашно насилие спрямо нея и децата.
По повод насилнически деяния от 16 и 20 декември 2022 г, на 12.07.2023 г отново
била издадена Заповед за незабавна защита № 25/12.07.2023 г.
Също така било образувано д.пр. № 3383 ЗМК/1052/2022 г по описа на 08 РУ СДВР,
пр.пр. № 35 858/2022 по описа на СРП за това, че тъжителят на 19.09.2022 г е нанесъл лека
телесна повреда на подсъдимата, при условията на домашно насилие.
---
Видно от документите, събрани от Агенция за социално подпомагане (преписка №
ПРИЗ/Д-С-СЛ/263/17.07.2023 г, касаещо детето Т., бащата полага по-адекватни грижи за
детето (а именно, когато той отговаря за него, редовно го води на детска градина и детето е
спокойно и се чувства добре сред връстниците си; майката рядко се появява в детската
градина; само бащата води децата при личния им лекар).
По делото е установено, че на 13.12.2022 г подсъдимата взела у дома си детето Т.,
след семеен скандал, с участието на множество съседи, вкл. и полицаи, против волята на
бащата. Както тъжителят, така и подсъдимата подали сигнали за този случай – той заради
отвличането на детето, а тя заради причинените телесно повреди от него.
Относно този скандал започнали преписки в полицията и в отдел „Закрила на детето“
в Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина към Столична община. Св. З., брат на
подсъдимата, участвал в тези събития, също така подал сигнал за насилие срещу нея, като с
Постановление от 03.05.2023 г по пр.пр. 62/23 СРП е отказала да образува наказателно
производство.
На 14.12.2022 г по искане на подсъдимата било издадено Съдебномедицинско
7
удостоверение, в което се посочва, че подсъдимата имала кръвонасядания по лявата
мишница; тя дава сведения, че тъжителят на 13.12.2022 г нанесъл побой.
След 13.12.2022 г, когато майката установила своя фактическа власт на детето, то
повече не посещавало детската градина. То останало у дома си, гледано основно от баба си,
доколкото майка му – подсъдима по делото – се опасявала, че ако го заведе на детска
градина, баща му може да го вземе от там и да го заведе у дома си.
След тази датата детето останало при майката, като тя отказала да го върне на бащата.
Доколкото детето Т. било взето насила от майка му, тъжителят подал искане пред
съда, разглеждащ висящото бракоразводно дело, да определи привременни мерки, като му
възложи на него упражняването на родителските права.
В отговор на това искане било издадено Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д.
№ 37 679/22 на СРС, 91 състав. С него на основание чл. 323 ГПК са определени
привременни мерки относно упражняване на родителските права върху децата, родени от
брака между тъжителя и подсъдимата. А именно на бащата – тъжител по делото – са
предоставени родителските права, като е прието, че децата живеят при него. На майката е
предоставено правото да взима децата всяка първа и трета седмица за периода от 17,00 часа
в петък до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е, а също така на Коледните празници – от 10,00
часа на 24.12 до 18 часа на 26.12 (и в други периоди). Също така майката – подсъдима по
делото – следвало да заплаща на тъжителя месечна издръжка по 180 лв на дете.
Подсъдимата била неофициално уведомена от тъжителя за този съдебен акт (който го
снимал и изпратил на нейния телефон по мобилно приложение). При все това тя считала, че
следва да го изпълни едва след като бъде официално уведомена за него. Именно така е
отговаряла и на социалните работници, ангажирани с проверката по сигналите на
подсъдимия, че тя неправомерно задържа детето.
Конкретно на 20.12.2022 г тя ясно и изрично отказала на тъжителя да му предаде
детето. Това станало на нейния домашен адрес, като отказът бил възприет от тъжителя и
от доведените от него свидетели, сред които и полицейски служители.
След тази дата многократно тъжителят се опитвал да получи от подсъдимата детето
Т., като тя отказвала. При все това не са установени точните дати на тези откази.
Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав било
официално връчено на подсъдимата на 26.01.2023 г (л. 325).
На 31.01.2023 г подсъдимата превела два пъти по 180 лв на тъжителя, съобразно
посоченото в Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав.
На 21.02.2023 г ЧСИ М.Х. осъществила принудителното изпълнение на Определение
№ 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав, като – в присъствието на
полицаи и социални работници – детето Т. било предадено от майката на бащата.
С Определение № 33025/20.09.2023 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав било
оставено без уважение искането на подсъдимата за промяна на тези привременни мерки.
---
Видно от изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
детето Т. е любвоебилно, привързано към двамата си родители, без да има негативна нагласа
към никой от тях.
---
Горната фактическа обстановка се установи от:
Свидетелски показания на св. Д.Ц., С. З., М.Д., Г.Х., С.В..
Писмените материали: Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на
СРС, 91 състав със съобщение за връчването му; Удостоверения за раждане; извлечения от
8
банкови плащания; справка от тел. 112; копие от преписка от Агенция за социално
подпомагане (съдържащо множество документи); СМУ от 14.12.2023 г за телесна повреда на
подсъдимата; Справка от МВР с приложени докладни записки; материали по гражданските
дела, образувани по искане на подсъдимата за предоставяне на незабавна защита против
тъжителя; пр.пр. 62/23 на СРП;
Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и Техническа
експертиза
Съдът не взе предвид Протоколи, изготвени от тъжителя, удостоверяващи отказа на
подсъдимата да предаде детето, доколкото те представляват негови собствени изявления..
Коментар на доказателствата.
По делото са събрани множество и непротиворечиви доказателства за определени
обстоятелства, които следва да се приемат за ясно и несъмнено установени, по които няма
спор.
Най-напред това е конфликтът между тъжителя и подсъдимата, в който те използват
като средство за проява на взаимната си агресия и двете си деца – и всеки един обвинява
другия. В този смисъл са множеството документи, съставен от Отдел „Закрила на детето“ и
08 РУ на СДВР. Същевременно не е задача на настоящия състав да извършва преценка кой е
отговорен за тези конфликти. При все това тези конфликти са несъмнено установени.
След това е съдебният акт, чието неизпълнение е инкриминирано – а именно
Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав, видно от което,
именно на тъжителя били предоставени родителските права върху детето, под формата на
привременни мерки. Това Определение имало правна сила в инкриминирания период, вкл. и
при петте посочени дати в частната тъжба. То било връчено на подсъдимата на 26.01.2023 г.
Преди това, на 20.12.2022 г, тъжителят го снимал с телефона си и го изпратил по мобилно
приложение на подсъдимата.
Също така е установено, че между 13.12.2022 г, когато подсъдимата взела детето Т.,
до 21.02.2023 г, когато то било предадено от нея на тъжителя след процедура, проведена от
ЧСИ по принудително изпълнение на Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37
679/22 на СРС, 91 състав, това дете било при майка си.
Следователно през целия инкриминиран период, вкл. и на петте дати, посочени в
тъжбата, (20.12.2022 г, 09.01.2023 г, 13.01.2023 г, 21.01.2023 г, 31.01.2023 г и 03.02.2023 г),
детето е било пред майка си.
Накрая е установено, че многократно в този период тъжителят е идвал при
подсъдимата и е искал да вземе детето, но не е успявал, тъй като тя не му го е давала; често
въобще не му е отваряла вратата.
При все това не са установени точните дати на тези събития и конкретните изявления
на тъжителя и подсъдимата. Такова установяване е налице само за първата от тези дати –
20.12.2022 г.
Доказателства за тях са на първо място показанията на св. Ц. (съсед на тъжителя и
негов приятел), както и на св. З. (брат на подсъдимата и неин поддръжник в конфликтите
с тъжителя). Те, макар и от коренно различни позиции, посочват за тези посещения. Но
никой не посочва точната дата и точните изявления при всяко едно посещение, макар и да
дават сведения най-вече за агресивното поведение на противната страна (св. Ц. твърди
агресивно поведение на подсъдимата и брат , а св. З. твърди агресивно поведение на
тъжителя).
На второ място доказателства за тези събития са документите, изготвени от
социалните служители, след подадени сигнали от тъжителя. При все това съдържащото се в
9
тях е основно преразказ на твърденията на тъжителя, поради което не може да се ползва като
източник на доказателствени средства.
На трето място частично доказателствени сведения може да се търсят в докладните
записки, съставени от полицаите, викани от тъжителя, за да удостоверят, че подсъдимата не
предава детето. При все това те съдържат най-вече онова, което тъжителят твърди и в малка
степен личните впечатления на съответния полицейски служител. Също така докладните
записки, доколкото тъжителят съзнателно е предизвикал съставянето им за нуждите на
наказателното производство против подсъдимата, не може да имат доказателствена
стойност. По делото е разпитан полицаят М.Д., който не си спомня нищо за тези събития
(извън това, че предполага, че се касае за родителски права, за домашно насилие или нещо
такова). Същевременно св. Г.Х. има по-ясен спомен, като посочва, че подсъдимата не е
предала детето на тъжителя, което станало в негово присъствие; но не си спомня точната
дата. Видно от Техническата експертиза, словесно пресъздала разговора на тел. 112 на
20.12.2022 г, именно за този случай той дава показания.
На четвърто място, доколкото тъжителят искал да удостовери отказа на подсъдимата
да му предаде детето, той си подготвил Протоколи, с предварително напечатан текст как
подсъдимата не му предава детето, като било оставено празно място за дата, място и
имената на свидетелите (л. 236-237), които са подписани от водените от него свидетели; в
тях той писмено е отразил какво се е случило. Тези документи също така не може да се
ползват като източник на доказателствени сведения.
На пето място подсъдимият е представил електронни доказателства – видео и
аудиозаписи, които той е правил с цел да бъдат използвани за нуждите на настоящия
наказателен процес. Те също така не може да се ползват като източник на доказателствени
сведения.
По делото е налице Техническа експертиза, словесно пресъздаваща разговори по тел.
112. В по-голямата си част не може да бъде ползвана като източник на доказателствени
сведения, доколкото визира деяния извън инкриминирания период (преди и след него). Тази
експертиза изследва и представените от тъжителя записи, направени с телефон,
удостоверяващи опитите му да вземе детето. В тази си част също не може да се ползва.
Същевременно е налице запис от 20.12.2022 г, в който тъжителят уведомява
оператора, че майката на детето не спазва привременните мерки и желае да бъда изпратен
екип от полицаи, който да я респектира. Установява се, че първо тъжителят е отишъл в 8 РУ
СДВР да търси подобен вид съдействие, след което е отишъл до блока на подсъдимата, за да
иска детето и веднага след това се е обадил на тел. 112, за да поиска идването на полицаи,
които да установят отказа на подсъдимата да го предаде. В този смисъл са и показанията на
св. Г.Х., който бил изпратен на посочения от тъжителя адрес.
---
Конкретно относно инкриминираните деяния
Предмет на делото е единствено непредаване на детето Т. в горепосочените пет дати
(20.12.2022 г, 09.01.2023 г, 13.01.2023 г, 21.01.2023 г, 31.01.2023 г и 03.02.2023 г).
По делото е установено, че в този период детето Т. било при майка си.
Също така е установено, че многократно бащата е идвал до апартамента , като е искал то
да му бъде предадено, като се е позовавал на Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. №
37 679/22 на СРС, 91 състав. При все това подсъдимата не му го е предавала, като често е
отказвала въобще да го изслуша и не му е отваряла вратата.
При все това не е установено точно и конкретно на посочените четири от пет дати
тъжителят да е идвал при подсъдимата, с цел да получи детето, както и конкретните
изявления на подсъдимата, във всеки един случай, вкл. и евентуално на тези пет дати. Това е
установено само за първата от тях.
10
И по-конкретно:
На 20.12.2022 г (сряда) вечерта подсъдимият имал намерение да вземе детето Т. от
подсъдимата. Тъй като знаел, че тя няма да му го предаде, първо отишъл до 08 РУ СДВР, за
да поиска съдействие. Не получил такова. След това отишъл на адреса на подсъдимата и
поискал тя да му даде детето. Позовал се на присъдените от съда привременни мерки, актът
на които преди това бил изпратил по телефона си на подсъдимата. Последната отказала.
Тъжителят се обадил на тел. 112 за съдействие, като пред дошлите полицаи подсъдимата
отново отказала да предаде детето.
Следователно за тази дата всички обвинителни твърдения са доказани.
Това не е така, обаче, относно останалите посочени в частната тъжба датги -
09.01.2023 г (понеделник); 13.01.2023 г (петък); 21.01.2023 г (събота); 31.01.2023 г (вторник)
и 03.02.2023 г (петък). За определени деяния, извършени на тези дати, обвинението по
начина на формулиране на визира престъпление, а за други то остава недоказано.
И по-конкретно, макар и да е установено, че тъжителят многократно е искал от
подсъдимата да му предаде детето Т., като тя е отказвала, все пак не са установени точните
дати и точните обстоятелства по всеки един конкретен случай, като съдът може да
постанови осъдителен съдебен акт само за ясно и точно определено деяние.
От правна страна.
Предмет на обвинението е деяние по чл. 182 ал. 2 НК, който инкриминира
неизпълнението или осуетяването на изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителските права.
Това съдебно решение е Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на
СРС, 91 състав, съобразно което, в рамките на привременни мерки, детето Т. е било
предоставено на баща му. Поради което за майката, подсъдима по делото, е възникнало
задължението да спазва това Определение, като в указаните в него периоди предава детето
на баща му или да не осуетява това предаване.
Предмет на делото е единствено непредаване на детето Т. в горепосочените пет дати
(20.12.2022 г, 09.01.2023 г, 13.01.2023 г, 21.01.2023 г, 31.01.2023 г и 03.02.2023 г).
Следва да се посочи, че за подсъдимата е възникнало задължение да спазва
Определение на СРС, 91 състав по н.ч.д. № 37 679/22 единствено след като е била уведомена
за него. Преди такова уведомяване тя не може да бъде упрекната в неизпълнение. Като се
отчитат дългогодишните влошени отношения между нея и тъжителя, ескалиращите
конфликти и множество сигнали до различни институции, които всеки един от тях подавал
срещу другия, не би могло да се очаква, че тя може да бъде редовно уведомена за съдебния
акт единствено поради това, че подсъдимият е изпратил по телефона си негова снимка.
Следователно това обстоятелство – изпращането този акт по телефона – доколкото е
направено от другата страна по гражданския спор, с която подсъдимата има силно влошени
отношения, не води до извода, че подсъдимата е следвало да вярва в достоверността на
изпратената информация и да се съобразява с нея. В действителност едва след 26.01.2023 г,
когато подсъдимата редовно получила лично копие от този съдебен акт, от съдебен
призовкар, тя вече е била задължена да го спазва.
Следователно, относно единственото установено ясно и безспорно деяние от
20.12.2022 г, не може да се търси наказателна отговорност спрямо подсъдимата, доколкото
към този момент не е била по достоверен начин уведомена за съдебния акт и за нея не е
било възникнало задължението да го спазва. Това е основание за постановяване на
оправдателна присъда за датите 20.12.2022 г, 09.01.2023 г, 13.01.2023 г и 21.01.2023 г, като
следва допълнително да се посочи, че само за първата от тях се установи действителен отказ
на подсъдимата да предаде детето.
11
Допълнително следва да се посочи, че за две от тези дати - 21.01.2023 г (събота); и
03.02.2023 г (петък) майката е имала право да задържи детето, доколкото в Определение на
СРС, 91 състав по н.ч.д. № 37 679/22 е посочено, че тя упражнява родителските права през
уикендите на първата и третата седмица през месеца. За тези дати, по принцип, не може да
се твърди, че тя не е спазила този съдебен акт.
На второ място следва да се посочи, че за дата 21.01.2023 г инкриминираното деяние
е, че се е укрила от дошлия призовкар и така отказала да получи съдебни книжа по изп.д. №
597/23 за предаване на детето; за дата 31.01.2023 г се твърди, че това е датата, на която
когато тъжителят получил по банков път парична сума, определена като издръжка в същите
привременни мерки, като на тази дата тя не отговорила на въпроса на тъжителя, отправен с
СМС и по Месинджър кога ще предаде детето; за дата 03.02.2023 г се твърди, че тя е
входирала молба за спиране на изп.дело, което показвало, че е запозната със задължението
си да предаде детето.
Тези твърдения не визират неспазване на съдебен акт. УкрИ.ето от призовкар по
своето естество е противоправно деяние, но не е свързано с неспазване на съдебен акт, а с
неспазване на процесуални задължения като страна по дело. Втората дата визира деяние на
самия тъжител – кога той е установил, че е получил изпратените от подсъдимата парични
суми за издръжка на детето; несъмнено за това тя не може да носи отговорност. Но тя визира
също така – според твърденията на тъжителя, че не му отговорила, когато той писал
съобщение кога ще му даде детето. Единствено липсата на подобен отговор би могла да бъде
преценявана в светлината на евентуално неизпълнение на съдебно решение. При все това по
делото не са представени доказателства, че действително тъжителят е изпратил такива
съобщения (със СМС и по Месинджър) на подсъдимата, както и за евентуалната причина за
липсата на отговор. Третата дата визира конкретно деяние на подсъдимата – входиране на
молба за спиране. То, взето само по себе си, не е противоправно. В действителност
тъжителят го посочва само като доказателство, че тя вече е запозната с Определение на СРС,
91 състав по н.ч.д. № 37 679/22. Несъмнено това входиране не може да е твърдяното от него
престъпление.
---
Специално внимание следва да се обърне на онези твърдени деяния, за които се
твърди, че са били извършени след датата на уведомяване за Определение на СРС, 91 състав
по н.ч.д. № 37 679/22 – а именно твърдените деяния от 31.01.2023 г (вторник) и 03.02.2023 г
(петък).
За втората от тези дати вече се посочи, че тя по своето естество не визира отказ за
предаване на детето – а подаване на искане за спиране на изпълнението. Следователно тя не
би могла да има характера на деяние по чл. 182 ал. 2 НК.
А за първата се посочи, че получаването на парична сума от тъжителя, изпратена му
от подсъдимата, като издръжка на децата, не е съставомерно. За тази дата тъжителят твърди,
че подсъдимата не е изпратила отговор на изпратеното от него по Вайбър и СМС съобщение
кога ще му предаде детето. Само тази твърдяна липса на отговор може да бъде предмет на
изследване дали представлява неспазване или осуетяване на изпълнението на съдебното
Определение. Макар и това бездействие действително, в определени случаи, да е възможно
да се определи по този начин, все пак по делото не са ангажирани доказателства за такова
изпратено съобщение от страна на тъжителя към подсъдимата; нито че тя действително го е
получила; нито за причините за тази липса на отговор. Поради което не може да се приеме,
че това твърдяно от тъжителя бездействие е престъпно.
---
Поради което, макар и въз основа на различни мотиви, въззивният съд се съгласява
със СРС, че следва да се постанови оправдателна присъда.
12
Това е така, доколкото не е доказано по ясен и несъмнен начин, че подсъдимата е
нарушила Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав. За по-
голямата част от твърдените деяния се установи, че те се твърдят да са извършени преди за
нея да възникне задължението за спазването му – което става с официалното уведомяване. За
останалата част нито са наведени ясни твърдения за отказ от изпълнение, нито са
представени надлежни доказателства.
Също така следва да се посочи, че целта на нормата на чл. 182 ал. 2 НК е да осигури
надлежна защита на децата, която се изразява в изпълнението на съдебния акт, определил
разпределението на родителските права върху детето. Поради което и само онова
отклонение от съдебния акт, което води до увреждане на интересите на децата, може да бъде
определено като съставомерно. Другите видове отклонения, вкл. и ако се касае за
инцидентни и временни случаи, биха попаднали под хипотезата на чл. 9 ал. 2 НК.
А в случая е установено, че евентуалното неизпълнение на Определение №
34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 на СРС, 91 състав от страна на подсъдимата, не би
могло да разкрива този тип обществена опасност и поради което не би могло да се определи
като съставомерно. И по-конкретно, видно от назначената съдебно психиатрична и
психологична експертиза, както и от социалните доклади, детето Т. е било привързано и към
двамата си родители, като пребИ.ето му при единия – майката – не е довело нито до
настъпване на вреди за него, нито до отчуждаването му от баща му.
Следователно евентуалното нарушение на съдебното Определение не е от такова
естество, че да обуслови извод за настъпване на обществено опасни последици, които да
бъдат годен предмет на наказателна репресия.
В случая въззивният съд се съгласява с извода на първата инстанция, че тъжителят
използва частната тъжба като средство за решаване на своите конфликти с подсъдимата.
Доколкото обаче, интересите на детето не биха могли да бъдат нарушени от евентуалното
неизпълнение на съдебното определение в краткия период от 26.01.2023 г, когато
подсъдимата е официално уведомена за това Определение и за нея е възникнало задължение
да го спазва, до датата на подаване на тъжбата (06.02.2023 г), предвид предмета на делото,
като също така и онзи вид неизпълнение, който се твърди от тъжителя, или не е доказан, или
по твърдения се явява несъставомерен, то и няма основание за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимата.
Поради това обжалваната присъда следва да бъде изменена единствено в частта за
мотивите, доколкото крайният извод за оправдаване е напълно възприет и от втората
инстанция. Диспозитивът обаче трябва да е "потвърждава присъдата", защото това е
изпълнителният титул. В мотивите на настоящия акт са изменени мотивите на обжалвания
акт.
Воден от горното и на основание чл. 337 ал. 3 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 05.03.2024 г по н.ч.х.д. № 1825/23 по описа на СРС, 9
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14