Решение по дело №611/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 177
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20195300600611
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №177

 

                                   гр. Пловдив, 12.07.2019г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

          

Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МИГЛЕНА МАРКОВА

АТАНАСКА АНАСТАСОВА

 

при участието на секретаря Таня Златева и прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНАХД № 611/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.378 ал.5 вр. гл.ХХI от НПК.

С Решение № 181/30.01.2019г., постановено по АНД № 4280/2018г., ПРС, ХVI н.с. е признал обв. Б.А.Г. за виновен в това, че на 23.05.2017г. в гр. П., на ул. ****при управление на моторно превозно средство – л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДП, а именно: чл.25 ал.1 от ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл.37 ал.3 от ЗДП – „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“; чл.77 ал.1 от ППЗДП – „Водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. П., на 52 г. от гр. П., изразяваща се в счупване на външен десен малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник - престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. Г. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 586.12 лв., направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

Срещу решението е постъпила жалба от адв. Х.Р., в качеството му на защитник на обв. Г., като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Иска се да бъде отменено и постановено ново, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В допълнение към жалбата се излагат подробни съображения за наведените твърдения.

Становището на представителя на ОП Пловдив е за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, отговарящ на доказателствата по делото, поради което предлага решението да бъде потвърдено.

Жалбата се поддържа от адв. Р. в съдебно заседание с искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обв. Г. да бъде признат за невинен и оправдан.

Обв. Г. не се явява и не взема становище.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Обв. Г. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.

Св. С.П.работел като полицейски служител - ****На 23.05.2017г. той и колегата му И.Л.изпълнявали служебните си задължения като **** за времето от 09.00ч до 21.00ч. Св. П. управлявал служебен мотор марка „БМВ, модел *****.

Около 13.00ч. на посочената дата св. П. управлявал мотоциклета в гр. П. по ул. ****в посока от запад на изток кьм кръстовището с ул. „****. На известно разстояние пред него се движел също със служебен мотоциклет колегата му П.. Пътната настилка в района била с асфалтово покритие, суха, без дупки и неравности. Пътното платно на ул. ****било с две ленти за движение в двете посоки. Тъй като близкото кръстовище се регулирало от светофарна уредба и в този час от деня движението било силно натоварено, по ул. „*****“, в южното платно, в посоката на движение на мотоциклета, управляван от св. П., се била образувала дълга колона от спрели автомобили. Тъй като в насрещното платно нямало автомобили св. П. започнал да изпреварва колоната отляво с управлявання от него мотоциклет.

На същата дата и час на обяд обв. Г. и съпругата му св. Г. Ж.-Г. се придвижили със своя л. а. „Мерцедесс peг. **** до заведение за хранене, което се намирало в пресечка без име на ул. „****, от южната й страна, отдясно по посоката на движение на мотоциклета, управляван от св. П.. След като се наобядвали около 13.00ч. тe се качили в автомобила, като обв. Г. заел шофьорското място, a съпругата му дясна седалка до водача и потеглили в посока към ул. ****с намерение обвиняемият да направи ляв завой по нея. Обв. Г. *** има колона от автомобили, изчакващи в южното платно, като преди обособената пресечка, от която той искал да излезе с автомобила си, бил спрял лекотоварен автомобил „Ситроен Джъмпер с рег. № ****, управляван от св. А.Д.. Около 13.00ч. на 23.05.2017г. той управлявал автомобила, в който пътувал сам, по ул. ****и приближавайки се до колоната от спрели преди светофара автомобили, спрял преди обособената вдясно пресечка, водеща към автомивка и заведение за хранене, като оставил място на идващия оттам автомобил, управляван от обв. Г. да маневрира.

Така автомобилът, управляван от обв. Г., тръгнал да излиза от обособената пресечка, спрял съобразно намиращия се там пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство, но тъй като видимостта му била ограничена от спрелия вляво от него лекотоварен автомобил, управляван от св. Д., потеглил отново бавно напред. Св. Д. показал с жест, че ще изчака автомобила на обв. Г. да премине, като останал с впечатление, че същият ще завива надясно, тъй като не забелязал автомобила да е с включен мигач. Тогава обв. Г. без да се огледа добре, при което би могъл да забележи движещия се по ул. ****в посока от запад на изток мотоциклет, управляван от св. П., и без да подаде ясен сигнал със светлините на автомобила, показващ, че има намерението да завие наляво, потеглил напред, като навлязъл в лявата за него лента за движение, за да скоси завоя, който смятал да направи. В този момент оттам обаче преминавал мотоциклета, управляван от св. П., вследствие на което управляваният от обв. Г. лек автомобил и мотоциклетът се ударили. Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес в момента на удар била около 11 км/ч, а тази на мотоциклет „БМВ - около 36 км/ч.

Ударът настъпил в предната част на л. а. „Мерцедес и в дясната част на мотоциклет „БМВ. След удара мотоциклетът паднал на мястото на удара. Св. П. излетял от мотоциклета и паднал на пътното платно пред мотора в лявата част на северното платно до тротоара, като усетил силна болка в десния си глезен.

След произшествието обв. Г. напуснал автомобила и се приближил до св. П., за да разбере състоянието му, след което изместил л. а. „Мерцедес като го прибрал обратно в пресечката, за да освободи движението по ул. „****. Св. П. от своя страна уведомил за случилото се компетентните органи. Пристигналите на място служители на Сектор „Пътна полиция - ОДМВР гр. Пловдив изпробвали обв. Г. и св. П. за употреба на алкохол с техническо средство, но пробите им били отрицателни. Своевременно на местопроизшествието пристигнала и Спешна помощ, която отвела пострадалия П. в медицинско заведение, където той бил прегледан и му била оказана необходимата помощ.

Съгласно заключението на назначените и извършени по делото основна и допълнителна авготехнически експертизи от техническа гледна точка основна причина за настъпилото произшествие е, че водачите на л. а. „Мерцедес обв. Г. и на мотоциклет „БМВ - св. П. в условията на ограничена видимост са навлезли в кръстовището в момент и по начин, когато това не е било безопасно. Водачът на л. а. „Мерцедес - обв. Г. би имал техническата възможност да избегне произшествието, ако при навлизане в кръстовището от пресечката на ул. ****се бе движил по дясната за него лента, бе предприел маневрата - завой наляво от тази лента и бе спрял на границата му на видимост към мотоциклета, защото тогава би дал възможност на водача на мотоциклет „БМВ да спре или да го заобиколи. В конкретната пътна ситуация водачът на мотоциклета - св. П. е нямал техническата възможност да спре преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Видно от назначената и извършена по делото съдебномедицинска експертиза №215/2017г. на св. П. вследствие на ПТП-то му е било причинено счупване на външния десен малкопишялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от един мееец, което обективирало средна телесна повреда по смисъла на НК.

Гореописаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от събраните по делото гласни доказателства /частично от обясненията на обв. Г. и от показанията на разпитаните свидетели/, подкрепящи се от заключенията на извършените автотехническите и съдебномедицинска експертизи, както и от приобщените писмени доказателства.

Във връзка с горното правилно съдът е приел, че не е спорно по делото, че на процесната дата в гр. П. е настъпил удар между управлявания от обв. Г. л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****и мотоциклет „БМВ с peг. № ****, управляван от св. П., в резултат на което на последния е била причинена средна телесна повреда. Спорни са останалите релевантни по делото обстоятелства – в движение ли е бил автомобилът, управляван от обв. Г. към момента на удара, както и каква точно маневра и в коя от двете ленти за движение на пътното платно на ул. ****е извършвал св. П. с управлявания от него мотоциклет.

Относно първото обстоятелство правилно районният съд е дал вяра на показанията на св. П., който посочва, че е бил блъснат от автомобил, излязъл от пресечката на улицата, по която свидетелят се движил с управлявания от него мотоциклет. Действително свидетелят е пострадало от инкриминираното деяние лице и като такъв е заинтересован от изхода на делото. В подкрепа обаче на неговите показания са тези на останалите свидетели, като на първо място сред тях следва да бъдат посочени тези на св. А.Д., който в разпита му пред настоящия съдебен състав заявява, че действително автомобилът, управляван от обв. Г. бил спрял в пресечката вдясно, пред която бил спрял и свидетелят, приближавайки се до колоната от спрели автомобил преди светофара, регулиращ намиращото се в близост кръстовище на ул. ****с ул. „****“. Когато обв. Г. тръгнал да излиза, св. Д., му дал път, като с жест с ръка му показал, че ще го изчака да премине. Това свидетелят твърди, че направил, тъй като предположил, че обвиняемият ще завива в неговата посока на движение, т.е. надясно. По начина обаче, по който обв. Г. започнал да се предвижва, св. Д. разбрал, че същият ще завива наляво. След като обвиняемият потеглил, предприемайки ляв завой и след като изнесъл част от автомобила си, настъпил удар с мотоциклета, управляван от св. П.. В подкрепа на обстоятелството, че към момента на удара автомобилът на обв. Г. е бил в движение, са и показанията на другия свидетел на ПТП-то – Р. Д., която посочва, че ударът е настъпил след като обвиняемият е тръгнал наляво и тогава са се сблъскали с моториста. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на съпругата на обвиняемия – св. Г. Г., която заявява, че в хода на маневрата, при която съпругът й завивал наляво, внезапно изскочил мотор, който се ударил в предната част на автомобила. Предвид изложеното правилно районният съд не е дал вяра на обясненията на обв. Г. в частта им относно това, че забелязал движещия се мотоциклет и спрял, след което водачът на последния се опитал да го заобиколи, но не успял, в резултат на което се ударил в автомобила. Действително и обясненията на обвиняемия са доказателствено средство, но доколкото същите се опровергават от останалите доказателства, в съвкупност с които трябва да бъдат обсъдени, следва да се приемат за защитна позиция.

Относно това каква маневра и в коя от двете ленти за движение на пътното платно на ул. ****е извършвал св. П. с управлявания от него мотоциклет преди удара, първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля, че е заобикалял спрените пътни превозни средства. Приел е, че той всъщност ги е изпреварвал, в какъвто смисъл били и показанията на св. Д.. Действително в показанията, дадени от св. Д. в досъдебното производство, които именно са били взети предвид от районния съд, доколкото същият не е разпитван в хода на съдебното следствие, свидетелят посочва, че мотоциклетът, който той е видял да приближава и с кой е настъпил ударът, е изпреварвал колоната от спрели автомобили. В този смисъл са и показанията на св. Д., дадени пред настоящата съдебна инстанция, в които той твърди, че в момента, в който е погледнал в страничното огледало, е видял мотоциклет, движещ се в лявата лента, който изпреварвал колоната от коли. След това св. Д. посочва, че не може да си спомни в коя лента за движение е бил мотоциклетът, когато той го е забелязал, но предполага, че е бил в средата на лентата за насрещно движение, тъй като пътят е бил доста тесен и едва ли е бил в лентата, в която се е намирал свидетелят с управлявания от него микробус. Св. Д. предполага и това, че сблъсъкът е станал в по-лявата част на платното за движение, в насрещната лента. В този смисъл са и показанията на св. Д., която посочва, че когато автомобилът е предприел маневра завой наляво в посока ж. п. прелеза, в лентата за насрещно движение, т.е. тази в посока ж.п. прелеза, се е движил мотоциклетът. Предвид изложеното следва да се приеме, че преди удара св. П. с управлявания от него автомобил се е движил в лявата лента за движение на пътното платно на ул. „****“, но не изпреварвайки колоната отляво, а заобикаляйки същата, доколкото, за да  е налице изпреварване следва водачът на пътното превозно средство освен да напусне пътната лента, в която се движи и да навлезе в съседната такава изцяло или частично, и да премине покрай движещо се в същата посока пътно превозно средство, след което да се върне в напуснатата лента /чл.41 ал.2 от ЗДП/. В случая св. П. е преминал покрай колона от спрели от лявата му страна превозни средства, а не движещи се такива, поради което и следва да се приеме, че е предприел маневра заобикаляне, а не изпреварване. В този смисъл е и заключението на автотехническата експертиза, съгласно което при управление на мотоциклета, св. П., движейки се по ул. ****в посока от запад на изток и достигайки колона от спрели автомобили, които са изчаквали на червен сигнал на светофара, е предприел заобикалянето им.   

Правилно съдът е кредитирал заключенията на изготвените по делото автотехнически и съдебномедицинска експертизи като обективно и компетентно изготвени с нужните знания и опит в съответната област и потвърждаващи се от останалите събрани по делото доказателства.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че обв. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 23.05.2017г. в гр. П., на ул. **** при управление на моторно превозно средство – л. а. „Мерцедес“ с рег. № ****е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДП, а именно: чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.3 от ЗДП и чл.77 ал.1 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. П., на 52 г. от гр. П., изразяваща се в счупване на външен десен малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник.

Правилни са изводите на съда, че извършените от обв. Г. нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.3 от ЗДП и чл.77 ал.1 от ППЗДП, са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинената на пострадалата средна телесна повреда, доколкото нарушенията на правилата за движение по пътищата сами по себе си не са достатъчни за възникване на наказателната отговорност по чл.342 и чл.343 от НК. Необходимо е да съществува причинна връзка между тяхното нарушаване и настъпването на предвидените в закона последици. Във връзка с горното районният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че при управление на автомобила си обв. Г. е предприел маневра завой наляво, навлизайки в друг път без преди това да се е убедил, че няма да застраши участниците в движението, като по този начин е нарушил правилото на чл.25 ал.1 от ЗДП. От обвиняемия се извършени и други нарушения на правилата за движение по пътищата, тъй като, излизайки от необозначена пресечка, не е пропуснал движещия се по път с предимство, а именно мотоциклетът, управляван от св. П., в нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДП, като не се е убедил лично, че няма да застраши останалите участници в движението, каквото задължение е предвидено в чл.77 ал.1 от ЗДП. Пряка и непосредствена последица от тези нарушения е настъпилото ПТП и причинен съставомерният резултат.

Неоснователно е възражението на защитника на обв. Г., че в случая вина за настъпилото ПТП има и пострадалият, доколкото скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет е била по-висока от разрешената за този участък от пътя, а именно 30 км/ч. Съгласно заключението на автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на мотоциклета в момента на удара е била около 36 км/ч, като водачът би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 20 км/ч, поради което не може да се приеме, че причина за настъпване на  произшествието е движение с неразрешена скорост. Наред с горното не се установява скоростта на движение на мотоциклета да е била технически несъобразена.

Следва да се посочи и това, че ако пострадалият от ПТП е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по този начин е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат, това е обстоятелство, което следва да намери отражение само при индивидуализация на наказанието, доколкото в случая извършените от обв. Г. нарушения са по-тежки и способствали катастрофата в по-голяма степен.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Обв. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При управление на автомобила същият е бил длъжен да спазва правилата за движение, регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.3 от ЗДП и чл.77 ал.1 от ППЗДП. Той обаче ги е нарушил и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици от своето деяние. В случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на престъпния резултат. Както е посочил и районният съд това, че св. Д. е дал знак на обв. Г., че ще го пропусне, не го освобождава от задължението му лично да се увери, че по пътя не се движат други пътни превозни средства, които той е длъжен да пропусне. Не се установява предприемането на каквито и да било мерки от страна на обвиняемия за предотвратяване на общественоопасните последици, поради което и се приема, че става въпрос за непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност.

Споделят се и изводите на съда относно това, че в случая не е налице случайно деяние, доколкото това е обстоятелство, което изключва вината, тъй като при него деецът не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди общественоопасния резултат. В случая обаче, както беше изложено по-горе, обв. Г., макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Правилно районният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А от НК, поради което обв. Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, доколкото същият, видно от приложената към делото справка за съдимост, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

При индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил добрите характеристични данни на обв. Г., трудовата му ангажираност и неговото семейно положение, както и липсата на каквито и да било противообществени прояви и оказаното от него съдействие в хода на разследването, което следва да се отбележи, че е частично такова. Наред с горното е отчетено и обстоятелството, че обвиняемият е бил така да се каже подведен от друг участник в движението. Преценени са тежестта на извършеното деяние, както и поведението на обвиняемия след настъпване на произшествието – това, че същият е останал на място до пристигане на полицейските служители, като правилно е прието, че  наказанието следва да бъде определено при смекчаващи обстоятелства, а именно в минимално предвидения от закона размер от 1 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив, доколкото именно по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието.

Правилен е и изводът на съда, че на обв. Г. не следва да бъде налагано и административно наказание лишаване от право да управлява МПС, каквато възможност е предвидена в тези случаи с оглед на посочените по-горе многобройни смекчаващи неговата отговорност обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

Поради изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за изменение или отмяната му.

На основание чл.189 ал.3 от НПК правилно направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 586.12 лв. са възложени на обв. Г..

Имайки предвид изложеното и на основание чл.378 ал.5 вр. чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181/30.01.2019г., постановено по АНД № 4280/2018г., ПРС, ХVI н.с.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Да се изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: