Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
гр. Пловдив, 21.01.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
трети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6608/2018г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Б.П.И. ***, с ЕГН **********, против електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 1595197, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено,
че се налага глоба от 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят, с жалбата,
прави искане за отмяна на електронния фиш. Твърди че собствеността върху автомобила с който е извършено нарушение по
ЗДвП е продаден още през 2015г. поради което няма как тя да е извършила
описаното нарушение. Излагат се доводи
по същество.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и
непосредствено становище по жалбата.
По отношение на срочността на
жалбата съдът приема че жалбата е подадена
в законоустановения срок и е процесуално допустима. При преценка на това съдът взе предвид обстоятелството че към електронния
фиш е прикрепена обратна разписка в която е отразен като получател „Б. П. И.
27/1595197“. Липсва адрес на която е търсена посочената получателка. От
писменото отразяване не може да се установи по безспорен начин че с тази
разписка именно на адреса на жалбоподателката е бил изпратен обжалвания
електронен фиш. Същия е с № 1595197, серия К, което изписване обаче не
съответства на отразеното върху обратната разписка. В графата за получател има
само посочена дата и поставен подпис, без посочване на лицето получило
пратката. В жалбата на жалбоподателката е посочено че ел. фиш не й е връчен и
за него е разбрала на 28.09.2018г. Поради всичко изложено по горе съдът следва
да приеме че жалбата е в срок и липсват доказателства доказващи че
жалбоподателката е знаела че има издаден електронен фиш от дата преди
посочената от самата нея и в този смисъл че жалбата не е подадена в срок.
Обжалваният електронен фиш е издадено за установено нарушение с автоматизирано техническо
средство за това, че на 20.04.2017 г. в 20,13 часа на републикански път II-86, км. 19+240 /Пловдив-Асеновград/, в посока гр. Пловдив, заснет със стационарна радарна система "MULTA RADAR SD580", при отчетен толеранс на измерената скорост
3%, с МПС „Фиат Чинкуеченто“, регистрационен номер …, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с техническо средство № 00209D32ACE1, при разрешена стойност на скоростта 60 км/час, установена стойност на скоростта 93 км/час и превишена стойност на скоростта 33 км/час. Отразено е в електронния фиш, че собственик,
на когото е регистрирано МПС е Б.П.И. с ЕГН **********, санкциониран съобразно посочването на чл. 188, ал.1 от ЗДвП и че с това е извършено нарушение на чл. 21,
ал.2 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена
по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена
скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Видно от изискания и приложен протокол за проверка № 42 – ИСИ от 23.03.2017г.
стационарна радарна система "MULTA RADAR SD580" е преминала успешно
периодична проверка която е прключила със заключението че отговаря на
техническите изисквания. Видно от изисканото и приложено по делото писмо от НИМ
с изх. № 57-00-47 от 14.03.2017г. първоначалните и последващи проверки на
стационарните видео радарни системи се извършват от експерти от БИМ което е в
съответствие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за измерванията.
Мястото и времето на нарушението са отразени
по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на
наказаното лице какво именно поведение се санкционира.
Предвид мястото на
нарушението, което попада извън населено място за което е въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В 26 – 60 км.ч. съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, какъвто е и настоящия
случай. В писмото на административно-наказващия орган е отразено че на мястото
на което е извършено нарушението е имало поставен знак В 26. Поради изложеното
правилно е било посочено че е налице установено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Видно е от отразеното по
електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189,
ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението
Нарушението е установено със стационарна
система за видеоконтрол, поради което и установяването и заснемането на
нарушението попада в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Видно е, че е налице
действително разминаване между установената съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при
полеви тест от 3 км/час. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената
скорост е намалена.
Въпреки изложеното
по-горе обаче административно-наказващия орган е допуснал съществено
процесуално нарушение водещо до отмяна на издадения електронен фиш. Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя И., като се има
предвид, че по данните с които е разполагал Сектор „ПП“ при ОДМВР
Пловдив, същата се явява собственик на
регистрираното МПС с което е извършено нарушението. Узнавайки за издадения
електронен фиш, жалбоподателката И. подала жалба срещу издадения ел.фиш чрез
ОДМВР Пловдив, до РС Пловдив. В жалбата си посочила че още през 2015г.
автомобила бил продаден от нея на Р.Б., като ангажирала и писмени
доказателства. Вместо да приеме посочената жалба за такава по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, да анулира издадения електронен фиш и да издаде такъв на новия собственик
на автомобила, наказващия орган изпратил
жалбата в съда без да извърши проверка на сочените от жалбоподателката
обстоятелства. В хода на съдебното следствие беше разпитана като свидетел Р.Б.,
която потвърди че през 2015г., тя и съпруга й са закупили лек автомобил Фиат с
рег. № … както и че няма как през 2017г. госпожата от гр. Т. да е управлявала
автомобила, тъй като той се ползвал само от нея и съпруга й. Свидетелката заявява
че действително не са регистрирали автомобила в Сектор „ПП“, но тъй като вече
бил развален нямали и намерение да го сторят. Съдът кредитира показанията на
св. Б. като логични, безпротиворечиви и съответни на събраните по делото
доказателства. По делото е приложена Справка-удостоверение от Н. Д. К., видно
от която на 28.08.2014г., под № … е вписан договор за покупко-продажба на лек
автомобил Фиат Чинкуеченто с рег. № …, със страни В. и Б. И. – продавачи и Р.Б.
– купувач. Посочената справка удостоверение се явява в подкрепа на твърдяното
от жалбоподателката И. и показанията на св. Б.. Ето защо от събраните по делото
устни и писмени доказателства, съдът достигна до извода че издадения електронен
фиш следва да бъде отменен тъй като към датата на която е извършено нарушението
не е бил собственост на жалбоподателката И.. С посоченото е нарушена
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
електронния фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал.
1 от ЗДвП, а именно на собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство. В настоящия случай електронния фиш е издаден на лице
което към датата на извършеното нарушение вече не е било собственик на
процесния автомобил.
Съобразно с горните мотиви, съдът XXV н.св.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1595197, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б.П.И. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.