Определение по дело №1553/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 644
Дата: 2 април 2019 г. (в сила от 2 април 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110201553
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Варна, 02.04.2019 г.

 

         Варненският районен съд, І състав, в закрито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Минев

 

сложи на разглеждане ЧНД №1553 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 61, ал. 3 от НПК.

Образувано въз основа на внесената жалба от Т.Р.К. срещу взетата му мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 2000.00лева  по досъдебно производство № 142/ 2015 г. по описа на ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр.ал.1  вр. чл.201 от НК.

В молбата се изтъкват доводи, че обв. К. към настоящия момент няма доходи, няма имущество и определената парична сума като гаранция е твърде висока. Същият моли съда, определената му мярка да бъде заменена с по – лека, в условията на евентуалност – нейният размер намален. 

Съдът като се запозна с материалите по делото намира следното:

На 01.02.2019г. обв.К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр. чл. 201 от НК и му е взета мярка за процесуална принуда „Парична гаранция” в размер на 2000.00 лв., със срок на внасяне 7 дни. Постановлението е предявено на обвиняемия на 06.03.2018г. и в тридневния срок е депозирана жалба срещу така определената мярка за неотклонение.

В рамките на това производство съдът не разполага с правото да измени вида на мярката за процесуална принуда, още по-малко съдът може да взема становище относно авторството на деянието, както и наличието на субективни и обективни елементи, поради което и произнасянето се свежда до проверка на размера на паричната гаранция.

Видно от приложените по делото материали, твърденията на обвиняемият не са подкрепени с каквито и да било доказателства, от които настоящият състав да направи извода, че обв. К. няма доходи, които да му позволят да внесе размера на взетата и в хода на воденото досъдебно производство мярка за неотклонение. Същият е в трудоспособна възраст и би следвало да може да реализира доходи с еквивалент средната работна заплата за страната. От друга страна определеният размер на гаранцията е съобразен със степента на обществена опасност на престъплението, за което К. е привлечена като обвиняем, а също така и неговото семейно и имуществено положение. Размерът на гаранция е съобразен и с размерът на щетите описани в обвинението и ще послужи за постигане на целите, визирани в чл. 57 от НПК, а именно да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление и същевременно ще обезпечи бързото приключване на наказателното производство. По-нисък размер на гаранцията би обезсмислил посочената мярка за процесуална принуда. 

С оглед на изложеното и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярката за неотклонение спрямо Т.Р.К. “Парична гаранция” в размер на 2000.00лева  по досъдебно производство № 142/ 2015 г. по описа на ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр.ал.1  вр. чл.201 от НК.

Определението е окончателно.

Копие от определението да се изпрати на ОД на МВР - Варна, заедно с досъдебно производство № 142/2015г. по описа на ОД на МВР - Варна.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: